Определение по дело №1610/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по жалба на К.Т.С., ЕГН **********, адрес *** против заповед №ЧР-05-208 от 28.07.2023г. на Министъра на правосъдието, в частта с която на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР е определено обезщетение в размер на 53 480,00лв. , представляващо 20 брутни месечни заплати и на основание чл.234, ал.8 от ЗМВР обезщетение в размер на 13 842, 16лв. за 107 дни неползван платен отпуск.

В жалбата се посочва, че оспорената заповед в тази й част е незаконосъобразна, поради неправилно определен размер на обезщетението към 28.07.2023г. , а не към датата на прекратяване на правоотношението.Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Административен съд Бургас, след като взе в предвид приложените по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения:

Със заповед № ЧР-05-208 от 28.07.2023г. на Министъра на правосъдието на основание чл.226, ал.1,т.1 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката поради навършване на пределна възраст за служба -60 години.

Със същата заповед са определени и дължимите обезщетения, а именно на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР обезщетение в размер на 53 480,00лв., представляващо 20 брутни месечни заплати за прослужени 23 години, на основание чл.234, ал.5 от ЗМВР обезщетение за еднократно допълнително вещево имущество-600лв. и на основание чл.234, ал.8 от ЗМВР обезщетение в размер на 13 842, 16лв. за 107 дни неползван платен отпуск.

Съдът намира, че № ЧР-05-208 от 28.07.2023г. на Министъра на правосъдието в оспорената й част не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.

В частта за определяне на имуществените последици от прекратяването на служебното правоотношение и размерът на дължимите на служителя обезщетения, заповедта няма характер на административен акт. В нея е обективирано едностранно волеизявление на административния орган относно размера на обезщетенията, които следва да се изплатят на служителя при прекратяване на служебното правоотношение. Възраженията на жалбоподателя представляват неговите едностранни изявления относно размера на сумите и начина на определяне на тези суми. Ето защо в тази част заповедта урежда гражданскоправните последици от прекратяването на служебното правоотношение, поради което възникналите спорове относно техния размер следва да се решат в исково производство пред общите съдилища. Също така в случая между двете лица няма отношение на власт и подчинение, каквито има между административен орган и задължено лице, а са равнопоставени, тъй като спора касае съществуващо гражданско правоотношение. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд –определение № 11493/20.09.2012г. по адм.д.№ 11131/2012г. , Определение № 11162 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов, Определение № 14116 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева, Определение №17679/23.12.2019г. по адм. дело № 14466/2019г. Аналогично разрешение е дадено в Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК на административните съдилища се подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административния орган и длъжностни лица. Възникналите спорове във връзка с размера на обезщетение от такъв характер биха били подведомствени на административните съдилища. Правото да получи обезщетения по чл.234 от ЗМВР не произтичат от причинени на служителя вреди от незаконосъобразни актове или действия на административен орган или длъжностно лице, а произтичат пряко от закона, който определя и неговия размер, т. е. субективното право на ищеца не зависи от волята на административния орган. Когато в специален нормативен акт, уреждащ служебното правоотношение на служителите на МВР а именно ЗМВР, какъвто е конкретния случай и в АПК не е предвиден ред, по който държавен служител да претендира обезщетения свързано със служебното му правоотношение, но непроизтичащо от отменен незаконосъобразен акт (действие или бездействия), следва по аналогия от чл. 46, ал. 2 от ЗНА, да се приложи разпоредбата на чл. 125 от ЗДСл., съгласно която в тригодишен срок засегнатите могат да предявят имуществени спорове по общия исков ред. Ето защо споровете във връзка с изплащане на обезщетение от процесния вид не са административни, а гражданско-правни спорове.

По изложените съображения Административен съд гр.Бургас приема, че жалбата на К.Т.С. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Т.С., ЕГН **********, против заповед №ЧР-05-208 от 28.07.2023г. на Министъра на правосъдието, в частта с която на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР е определено обезщетение в размер на 53 480,00лв. , представляващо 20 брутни месечни заплати и на основание чл.234, ал.8 от ЗМВР обезщетение в размер на 13 842, 16лв. за 107 дни неползван платен отпуск.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1610 по описа за 2023г. на Административен съд гр.Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: