РЕШЕНИЕ
№. 2236
гр. Пловдив, 19.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА
КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1887 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите - Пловдив чрез процесуалния представител - юрисконсулт Я.А., срещу Решение № 572 от 11.05.2021 г., постановено по а.н.д 1225 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив, X-ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 548684-F568364/23.11.2020г., издадено от
директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на Б. И.П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261,
ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за нарушение на чл.
92, ал. 2 от ЗКПО вр. § 25, ал. 1 ЗМДВИП вр. чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че деянието съставлява маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 б. "а" от ЗАНН. Твърди се, че в случая
този институт е неприложим, тъй като се касае за формално нарушение. Не били
налице и други смекчаващи обстоятелства, които да придават по - ниска степен на
обществена опасност на деянието. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на
другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – Б. И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си
представител - адвокат Д., поддържа становище за неоснователност на жалбата и
моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на
съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от Б. И.П. срещу НП № 548684-F568364/23.11.2020г.,
издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F568364 от 03.09.2020г., съставен
от Р.Д.В.– на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: При извършена служебна проверка на
27.07.2020г. в ТД - НАП Пловдив се установило, че Б. И.П., в качеството си на представляващ
Автосервиз „Стар Сервиз“ ЕООД, не е подал в ТД на НАП Пловдив Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансова 2019г. в
законоустановения срок до 30.06.2020г. включително. По декларирани данни
дружеството е извършвало дейност, отчело е финансов резултат – счетоводна
загуба в размер на 1584,78 лв. и не попада в условията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Декларацията е подадена в ТД на НАП - Пловдив по електронен път на
09.07.2020г. с вх. № 16000И0971863/09.07.2020г. По отношение на дружеството към
момента на издаване на НП не е имало други нарушения, установени с влезли в
сила наказателни постановления.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 264, ал. 1 вр. чл.
261, ал. 1 от ЗКПО наложил на нарушителя глоба в размер на 200 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
Разпитан е също свидетелят
В.Д.Б., която заявила, че била натоварена със счетоводното обслужване на „Стар Сервиз“ ЕООД като П. навреме й
предоставил необходимите документи за подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО,
която подала по електронен път до НАП, но в последствие установила, че поради
технически проблем същата не била получена в срок.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това съдът
отменил издаденото наказателно постановление като изложили мотиви относно наличието
на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
ІV. От правна страна:
9. Въз основа на правилно
установената по делото фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото. Както фактическите констатации, така
правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция.
Нормите на ЗАНН не
съдържат легално определение на понятието "маловажен случай", но
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК/ (доколкото
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е
именно такъв. Данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието
съставлява маловажен случай, тъй като макар и формално да е осъществен съставът
на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценка на обществената опасност на деянието, следва да се съобразят
обстоятелствата, че нарушението е за първи път и е отстранено доброволно от
задълженото лице в кратък срок и преди иницииране на самото административнонаказателното производство. Това
разкрива поведение на наказаното лице, което не е насочено самоцелно към
избягване на административнонаказателна отговорност, а към спазване на
установения ред на държавно управление. В допълнение от нарушение не са
произтекли каквито и да е вредни последици за фиска. При така стеклите се
обстоятелства отправянето на предупреждение до нарушителя би удовлетворило напълно
целите на административното наказване. Налагането на санкция, макар и в
минималния предвиден за нарушението размер, се явява несъразмерно тежко
засягане на правната сфера на дееца спрямо степента на обществената опасност на
деянието.
Вярно е, че
законосъобразното протичане на фискалните отношения е от особена обществена
важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия
орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Според ТР № 1/2007 г. на
ОСНК, ВКС - всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода
на делото на ответника
следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на
300 лева за адвокатска защита. Жалбоподателят е направил своевременно
възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78,
ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата вр. чл. 63, ал. 3
от ЗАНН за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е
300 лв. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатска
защита е именно в минимално установения размер. При това положение възражението
на жалбоподателя се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени
в пълен размер. По
правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да
бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган.
Ето защо, Административен съд
Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 572 от 11.05.2021 г.,
постановено по а.н.д 1225 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив, X-ти
наказателен състав.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на Б. И.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.