РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500304 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 332, постановено на 11.03.2021 г. по гр.д.
2033/2018 г. на Окръжен съд-П., с което са обявени за недействителни спрямо
СЛ. Й. Щ. и Р. Й. Щ. следните сделки: (1) брачен договор с вх. № *****, т.*,
акт *** от 23.04.2014 г. на Служба по вписванията - гр. П., в частта, с която П.
Й. П. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Д. Ж. П. своите 17 721/24721
идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ****************, находящ се в гр.П.,
ул.“К.М.Л.“№**, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**/**, който самостоятелен обект се
намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор
№**************, предназначение на обекта - жилище, апартамент, брой
нива на обекта - 1, посочена в документа площ - 98.89 кв.м., прилежащи
части: изба № ** с площ от 14.01 кв.м., и 1.708% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - *******************, ******************, под обекта-
1
******************, над обекта - ******************; (2) договор за
покупко-продажба, извършен с нотариален акт №***, т.*, н.д. № *** от
27.07.20 18г. на нотариус Е.С. с район на действие Районен съд - гр.П., в
частта, с която Д. Ж. П. е продала на М. ИЛ. ИЛ. 17 721/24 721 идеални части
от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ****************, находящ се в гр.П., ул.“К.М.Л.“№**,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**/**, който самостоятелен обект се намира в сграда №*,
разположена в поземлен имот с идентификатор №**************,
предназначение на обекта — жилище, апартамент, брой нива на обекта — 1,
посочена в документа площ — 98.89 кв.м., прилежащи части: изба № ** с
площ от 14.01 кв.м. и 1.708% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
*******************, ******************, под обекта -
******************, над обекта - ******************, както и са осъдени
П. Й. П., Д. Ж. П. и М. ИЛ. ИЛ. общо да заплатят на СЛ. Й. Щ. и Р. Й. Щ.
сумата 6006 лв. - разноски по делото.
Жалбоподателите П. Й. П., Д. Ж. П. и М. ИЛ. ИЛ. молят решението да
бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в жалбата от 24.03.2021 г., и да бъде постановено от въззивния съд
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Като ответници в производството пред окръжния съд
оспорват предявените искове като неоснователни. Не заявяват искане за
събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендират за
присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата СЛ. Й. Щ. и Р. Й. Щ. молят тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от
15.06.2021 г. Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват
искове с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване по отношение на
тях в качеството им на кредитори на П. Й. П. с вземане, установено с влязла в
сила присъда по НОХД № 232/2015 г. на ОС-П. – сумата 40 000 лв. ведно със
законна лихва от 7.04.2013 г.- за недействителни следните две сделки,
сключени последователно, първата между ответниците П. Й. П. и Д. Ж. П. и
втората между ответниците Д. Ж. П. и М. ИЛ. ИЛ.: (1) брачен договор с вх. №
*****, т.*, акт *** от 23.04.2014 г. на Служба по вписванията-П., в частта, с
2
която П. Й. П. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Д. Ж. П. своите 17
721/24721 идеални части от недвижим имот в гр.П., ул.“К.М.Л.“№**, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**/**, съответно описан и (2) договор за покупко-продажба,
извършен с нотариален акт №***, т.*, н.д. № *** от 27.07.20 18г. на нотариус
Е.С. с район на действие Районен съд-П., в частта, с която Д. Ж. П. е продала
на М. ИЛ. ИЛ. 17 721/24 721 идеални части от същия недвижим имот. Не
заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното
производство. Претендират за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че двамата ищци С.Щ. и Р.Щ. са
кредитори на ответника П.П.. Безспорно е, видно е и от представените от
ищците в копия с исковата молба присъда №**/9.07.2015 г. по НОХД №
232/2015 г. на ОС-П. и решение № 73/12.06.2018 г. по нак.д. № 1186/2017 г. на
ВКС, I НО, НК, че с присъда от 9.07.2015 г., влязла в сила на 12.06.2018 г.,
П.П. и неговият син Й. П. са осъдени солидарно да заплатят на Й. Щ. сумата
40 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на извършено от двамата престъпление, ведно със законната лихва
от датата на извършване на престъплението 7.04.2013 г. Безспорно е, видно е
от представеното от ищците в копие удостоверение за наследници от
10.10.2017 г., че Й. Щ. е починал на 3.09.2016 г. и двамата ищци са неговите
наследници по закон, син и дъщеря. Безспорно е, че длъжникът П. не е
заплатил на двамата кредитори-ищците по делото сумата 40 000 лв. ведно със
законната лихва върху нея от 7.04.2013 г. Безспорно е, че с брачен договор от
17.04.2014 г. ответникът П.П. е прехвърлил безвъзмездно на ответницата
Д.П., негова съпруга, изцяло собствеността върху апартамент в гр.П. на
ул.“К.М.Л.“**, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**/**. Безспорно е, че със сделка покупко-
продажба, сключена с нотариален акт на 27.07.2018 г., ответницата Д.П. е
продала същия апартамент на ответника М.И..
Ищците твърдят с исковата молба, уточнена с молба от 5.10.2019 г., че
3
със сделката, сключена на 17.04.2014 г. съгласно брачния договор, ответникът
П. е прехвърлил безвъзмездно на своята съпруга Д.П. 17 721/24 721 ид.ч. от
апартамента, тъй като 10 721/24 721 ид.ч. от него към момента на
сключването на брачния договор са били негова индивидуална собственост, а
14 000/24 721 ид.ч. са били в режим на СИО, защото имотът е отстъпен на
първия ответник като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот и
при цена на имота 24 721 лв. е следвало да се доплати сумата 14 000 лв., което
плащане е извършено по време на брака с разрешен заем от ДСК. Твърдят, че
със сделката по брачния договор страните по нея се целели да увредят и са
увредили кредитора Й. Щ., чието вземане на основание чл. 45 от ЗЗД е
възникнало на 7.04.2013 г. Твърдят, че със сделката продажба от 27.07.2018 г.
ответницата П. продава със съгласието на съпруга си апартамента, включая
посочените по-горе идеални части от него, които е придобила със сделката по
брачния договор, на ответника И. срещу задължението на купувача да заплати
по банков път в срок до 30.09.2018 г. цената на имота 85 000 лв., която цена
незначително надхвърля данъчната оценка на апартамента 84 474,80 лв. и е на
половината от пазарната. Твърдят, че П., използвайки посочени електронни
сайтове за продажба към 13.09.2018 г. все още продава вече продадения
апартамент за сумата 78 000 евро. Твърдят, че двамата ответници П.и не са
освобождавали жилището и продължават да живеят в него. Твърдят, че с
поредицата от двете разпореждания, безвъзмездно и възмездно, се е целяло
единствено увреждането на кредиторите поради невъзможност те да се
удовлетворят от имуществото-предмет на сделките, като е налице знание за
това увреждане у всички ответници. Твърдят, че е налице знание конкретно
за последния приобретател, третият ответник И., закупил имота след влизане
в сила на решението на ВКС, срещу отложено плащане, на ниска цена, без
първите двама ответници да са гарантирали интересите си за получаване на
цената чрез учредяване на тежест или други обезпечения в тяхна полза, при
силно занижена цена, като имотът и след отчуждаването му се продава от
прехвърлителя и семейство П.и продължават да живеят в него. Твърдят, че
присъдата на ответника П.П. е публично известна и наказателното дело в
продължение на 4 години е било предмет на публикации в електронни
сайтове, вестници и телевизионни медии.
Ответникът М.И. оспорва с отговора на исковата молба от 17.12.2018 г.
4
твърдението на ищците, че покупката на апартамента от негова страна е с цел
да бъдат увредени кредитори на П.П., у него да е било формирано знание за
увреждане, което увреждане да е насочено срещу кредитори на П.П., както и
към датата на извършване на покупко-продажбата 27.07.2018 г. той да е знаел
за това, че П.П. е имал кредитори. Заявява, че уговорената цена и начина на
плащане не са индиция за знание за увреждане, което да се е формирало у
него, като посочената в нотариалния акт цена е реално уговорената такава и
изложените от ищците обстоятелства от ищците относно уговарянето и
плащането на цената не обосновават знание за увреждане. Твърди, че не е
запознат с образуваното наказателно дело и постановените по него съдебни
актове. Заявява, че ищците не са изложили обстоятелства за връзка между тях
и него, те не са роднини, от кръга по ЗЗД, нито са свързани лица. Заявява, че
Д.П. не е обвинено или осъдено лице и ищците не са нейни кредитори, поради
което няма как да се говори за уговорка между длъжник и съконтрахент, след
като той е закупил имота от Д.П., която е била единствен собственик на
обекта.
Ответниците П.П. и Д.П. с отговора на исковата молба от 7.01.2019 г.
оспорват сключеният между тях брачен договор относно апартамента да е с
цел да бъдат увредени кредитори на П.П., както и да е било у тях формирано
знание и намерение за увреждане на кредитори и конкретно на ищците.
Оспорват определената в исковата молба като индивидуална собственост на
ответника П. идеална част от имота. Оспорват твърдението на ищците, че
занижената според тях продажна цена на апартамента представлява индиция
за знание за увреждане или други индиции по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.
Оспорват медийното оповестяване на наказателното дело да представлява
наличие на знание и в тази връзка да е налице намерение за увреждане и у
купувача на апартамента М.И., тъй като апартаментът е продаден от Д.П. като
собственичка, а не от П.П.. Заявяват, че уговорената цена и начина на
плащане не са индиция за знание за увреждане, което да е формирано у тях и
у купувача И., като уговорената цена е реална такава и изложените от ищците
обстоятелства по уговарянето и плащането на цената сами по себе си не
обосновават знание за увреждане. Заявяват, че не са запознавали И. с
образуваното наказателно дело и постановените по него съдебни актове
относно инцидент от преди повече от пет години. Заявяват, че разгласата
5
относно инцидента не означава, че купувачът е информиран за него и
развитието му. Заявяват, че купувачът И. се е свързал с Д.П. в резултат на
публикуваните обяви. Заявяват, че продавачът П. не е обвинено или осъдено
лице и настоящите ищци не са нейни кредитори както към 2013 г., така и към
датата на извършената продажба, поради което няма как да се говори за
уговорка между длъжник и контрахент, тъй като длъжник няма. Заявяват, че
купувачът е придобил възмездно собствеността върху апартамента, което
придобиване е преди вписване на исковата молба, което го прави трето
добросъвестно лице по смисъла на чл. 135,ал.1 от ЗЗД.
С обжалваното съдебно решение окръжния съд приема, че с влязла в
сила присъда ответникът П.П. е осъден солидарно с Й. П. да заплати на Й. Щ.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението, че
двамата ищци са наследници на Й. Щ., че ответниците П.и са съпрузи и са
сключили брак на 23.08.1980 г., че процесният апартамент е придобит от П.
по време на брака като обезщетение срещу отчужден негов имот при цена
24 721 лв., от която 10 721 лв. е от стойността на отчуждения имот и
собствени средства и 14 000 лв. са от заем от ДСК, поради което 14 000/24
721 ид.ч. от имота се явяват СИО, а 10 721/24 721 ид.ч. са лична собственост
на съпруга вследствие трансформация на негови лични средства. Съдът
приема, че с брачния договор от 23.04.2014 г. съпругът е прехвърлил на
съпругата си собствеността върху 17 721/24 721 ид.ч., от които 10 721/24 721
ид.ч. са негова лична собственост и 7 000/24 721 ид.ч. са от дела му в СИО.
Съдът установява, че на 27.07.2018 г. Д.П. е продала жилището на М.И. срещу
цена в размер на 85 000 лв., която е уговорено да се заплати от купувача по
банков път в срок до 30.09.2018 г., като тя се е задължила да предаде на
купувача владението на имота в срок до 30.09.2018 г. Съдът установява, че
ищците са кредитори на П.П. за сумата на обезщетението, което се дължи от
датата на увреждането 7.04.2013 г., поради което към датата на сключването
на брачния договор и датата на последващата сделка задължението на П. е
било налично и ищците, съответно преди това техният наследодател, са били
негови кредитори. Съдът приема, че в случая знанието на съпругата Д.П., че с
подписания между нея и съпруга й брачен договор се увреждат неговите
кредитори, е без значение, тъй като П. й е прехвърлил своите идеални части
6
от имота безвъзмездно, по аргумент на чл. 135,ал.1,изр.2 от ЗЗД, а дори и
такова знание да се е изисквало, то би било установено по силата на
презумпцията на чл. 135,ал.2 от ЗЗД. Относно обстоятелството дали
последващият приобретател М.И. е бил добросъвестен съдът след преценка
на събраните доказателства – обяснения на ответницата П. по реда на чл. 176
от ГПК, заключение на в.л.К., свидетелски показания на свидетелите П.Х.,
С.З. и Л.В. – прави извод, че след като са продали апартамента на ответника
И. ответниците П.и са продължили да живеят в жилището и го обитават и към
настоящия момент, след сделката те са продължили да търсят други купувачи
за продажбата му на цена 78 000 евро, която значително надвишава цената,
вписана в нотариалния акт, която е максимално близка до данъчната оценка
от 84 474,80 лв., които обстоятелства, преценени в съвкупност с установеното
от свидетелите, водят до извод, че извършвайки разпоредителни действия с
правата си върху имота П. е опитал да осуети възможността на ищците да
насочат принудителното изпълнение върху неговото имущество. Съдът
приема, че споделеното от П. със свидетелката Х., че имотът е продаден на
негов близък, който е запознат с наказателното дело, фактът, че плащането на
цената по сделката е било отложено с месеци, че размерът й съвпада с
данъчната оценка на имота, че семейството на продавача продължава да
обитава жилището и до днес и че към м.септември на 2018 г. П.и са търсили
купувач при много по-висока цена са обстоятелства, които дават основание
да се приеме за установено, че М.И. е знаел за задълженията на П.П. и в
негова услуга е приел условията по сделката, която недобросъвестност го
лишава от защитата на чл. 135,ал.1,изр.3 от ЗЗД. Затова окръжният съд
намира, че са налице предпоставките за обявяване по отношение на ищците
на относителната недействителност на атакуваните сделки до размер на
разпоредените от П. 17 721/24 721 ид.ч. от имота, поради което уважава
исковите претенции.
С въззивната жалба тримата жалбоподатели твърдят, че
незаконосъобразно решението на окръжния съд се основава единствено и
само на свидетелските показания на един свидетел – П.Х., което е
неправилно, защото нейните показания не кореспондират на другите, събрани
по делото, доказателства, като не са кредитирани показанията на единствения
допуснат свидетел на ответниците В., защото той е приятел на ответниците и
7
като такъв е заинтересован да свидетелства в тяхна полза. Заявяват, че
свидетелите на ищците също са заинтересовани да свидетелстват в полза на
ищците, като свидетелката З. е колежка на процесуалния представител на
ищците и е била техен адвокат в наказателното производство срещу П.П., а
свидетелката Х. абсолютно случайно се свързва точно със свидетелката З. за
правен съвет и то в почивен ден. Считат за недопустимо да не се кредитират
едни гласни доказателства, тъй като свидетелят е заинтересуван да
свидетелства в нечия полза, а да се кредитират други, за които е повече от
видно, че са в полза на страната и не са истински. Твърдят, че окръжният съд
неправилно е възприел, че обявите за продажба на апартамента на първите
двама ответници е публикувана в сайтовете за продажба на недвижими имот
след като е бил продаден вече техният апартамент на М.И., тъй като от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
покупко-продажбата между Д.П. и М.И. е извършена на 27.07.2018 г., а
обявата е публикувана лично от П. на 25.04.2018 г., което се потвърждава от
заключението на вещото лице, като буди недоумение по какъв начин съдът е
стигнал до извода, че обявата за продажба на имота е била активна след
изповядване на сделката. Оспорват извода на окръжния съд, че ответникът
М.И. е недобросъвестен купувач, което го лишава от защитата на
разпоредбата на чл. 135,ал.1,изр.3 от ЗЗД. Считат, че в случая липсва
основание за прилагане на презумпцията на чл. 135,ал.2 от ЗЗД, което се
подкрепя от множеството събрани по делото доказателства. Считат, че
наличието или не на реално плащане по договора за продажба, продажба на
процесния имот на цена равна на данъчната оценка на имота, публикувана
обява на значително по-висока цена биха имали значение при надлежно
повдигнат от ищците спор за привидност на договора за продажба с оглед
неговата нищожност, но преценка за наличие на знание за увреждане от
страна на третото лице-приобретател на недвижимия имот въз основа на това
основание е неправилно. Считат, че окръжният съд е смесил съставите на
разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД и на чл. 26 от ЗЗД, което обосновава
неправилност на решението и то се явява постановено при нарушение на
материалния закон. Твърдят, че в производството по спора ищците не са
успели да докажат наличието на знание за увреждане от страна на третото
лице М.И.. Твърдят, че е неправилен изводът на съда, че ответниците П.и
продължават да живеят в процесния недвижим имот и след като са го продали
8
на ответника И.. Заявяват, че покупко-продажбата е извършена на 27.07.2018
г., като в самия нотариален акт е посочено, че владението върху имота ще се
предаде на купувача в срок до 30.09.2018 г., а свидетелката Х. твърди, че е
посетила имота на 16.09.2018 г., като нейните показания са дали основание на
съда да предположи, че ответниците П.и все още живеят в имота, но това не е
правилно, тъй като самото посещение е било в период, в който ответниците
П.и все още не са имали задължение да предадат имота на купувача И..
Заявяват, че от представената справка за ответника И. е видно, че той е
декларирал процесния недвижим имот и той е заведен на негово име, което е
още едно доказателства за липса на знание за увреждане от страна на
приобретателя. Твърдят, че в случая не се установява по безспорен и
несъмнен начин наличието на една от предпоставките за уважаване на иска с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, а именно знание за увреждане от страна на
третото лице-купувач М.И.. Твърдят, че не е доказан съставът на
разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, поради което решението, с което изцяло е
уважен искът, е неправилно, постановено при нарушение на материалния
закон и затова следва да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявеният иск.
С отговора на въззивната жалба двамата ответници по нея твърдят, че
относно втория приобретател на процесния имот М.И. съдът е приел за
установено, че той е знаел за задълженията на П. към кредиторите при
прехвърлянето на имота, който извод е вследствие на кредитираните гласни и
множество писмени доказателства по делото, от които се установява, че П.и
никога не са напускали имота и продължават да живеят в него, процесният
имот се е продавал от тях чрез обяви в различни сайтове на цена от 78 000
евро, като те са били подновявани за същата цена и след продажбата му на
27.07.2018 г. от П.и на И. за 84 474,80 лв., именно по такава обява на
13.09.2018 г. свидетелката Х. се е свързала с ответника П. и е уговорила оглед
на 16.09.2018 г. като потенциален купувач, обявите в електронните сайтове за
продажба са изхождали от ответницата П., защото мобилните номера за
контакт, както е приел съдът, са ползват от П. и от нейния съпруг, между
ответниците е уговорено отложено плащане до 30.09.2018 г., като цената и
досега не е платена от купувача И., липсват обезпечения в полза на
продавачите, гарантиращи получаването й, както и всякакво икономическа
логика на страните по обичайните последици при сделки, свързани с покупко-
9
продажба на имот. Заявяват, че по делото е установено, че страните по
сделката са се познавали. Заявяват, че целта и действията им са били
насочени към увреждане на кредиторите на П. Щ.и. Заявяват, че познанството
на И. и П.и е безспорно установено от признанието на П. пред свидетелката
Х. и индиректно потвърдено от адвоката му пред свидетелката З., отправяйки
молба да не се бърза със снабдяването с изпълнителен лист, за да могат да
оправят апартамента. Заявяват, че окръжният съд се е съобразил с практиката
на ВКС по въпроса за доказване на материалноправната предпоставка по чл.
135,ал.1,изр.2 от ЗЗД знание за увреждането у ответника-приобретател по
атакувания с иска по чл. 135 от ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен
договор, като се позовават на решение № 61/1.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015
г. на ВКС, 4 ГО. Твърдят, че признанието на П. пред свидетелката Х., че
имотът е прехвърлен на близки приятели, признанието за целта, с която е
прехвърлен – на циганин пари няма да даде - и описаният от него механизъм
с осигуряване на явяването на собственика И. за прехвърляне на имота при
желание за купуването му от свидетелката Х., възпроизведен от същия
свидетел, са преки доказателства, непосредствено установяващи
обстоятелствата, отнасящи се към факта знанието за увреждане у купувача.
Заявяват, че след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
доказателства съдът е достигнал до единствено възможния извод за знание за
увреждане у купувача на имота ответника И..
Съгласно разпоредбите на чл. 135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД кредиторът може
да иска да бъде обявено за недействително спрямо него действието, с което
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването му е знаел за
увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането, като недействителността
не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно
преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, и
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая няма
спор, че двамата ищци са кредитори на ответника П.П. с вземане, което е
възникнало на 7.04.2013 г. в резултат на непозволено увреждане, а именно
извършено престъпление, и съгласно влязла в сила на 12.06.2018 г. присъда
той е осъден да заплати на Й. Щ. обезщетение в размер на 40 000 лв. ведно
10
със законната лихва от датата на извършването на престъплението, като след
смъртта на Й. Щ., починал на 3.09.2016 г., неговите двама наследници по
закон (син и дъщеря) са ищците, и това задължение не е изплатено. Безспорно
е, че с брачния договор от 17.04.2014 г. ответникът П. е прехвърлил на
ответницата П. безвъзмездно изцяло в патримониума на съпругата си
посочения в исковата молба недвижим имот-апартамент в гр.П., при което тя
става изключителен негов собственик. Въз основа на представения от ищците
с исковата молба в копие нотариален акт от 17.04.1991 г. и на представеното
от страна на ответниците в копие удостоверение за граждански брак, сключен
на 23.08.1980 г., окръжният съд е приел, че имотът е придобит от П.П. по
време на сключения с Д.П. брак, като цената от 24 721 лв. е покрита от
припадаща се сума срещу отчужден негов имот и собствени средства в
размер на 10 721 лв. и 14 000 лв. заем от ДСК, поради което е основателно
твърдението на ищците, че с брачния договор са прехвърлени 17 721/24 721
ид.ч. от имота от съпруга П. на съпругата П.. Няма спор понастоящем с оглед
изложеното във въззивната жалба, че твърдяното от ищците тяхно увреждане
като кредитори на П. с вземане за парична сума чрез сделката съгласно
брачния договор и чрез последващата сделка продажба на целия апартамент,
сключена на 27.07.2018 г. от П. като продавач и И. като купувач, което
вземане е възникнало преди тези две сделки, е за размер на отчуждените от П.
17 721/24 721 ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот-апартамент
в гр. П.. Установено е следователно твърдението на ищците, че са кредитори
на ответника П. с парично вземане като първи елемент от установения с
разпоредбата на чл. 135,ал.1,изр.1 от ЗЗД фактически състав на предявените
от тях претенции. Правото на кредитор да предяви иска за обявяване за
относителна спрямо него недействителност на разпоредителна сделка на
длъжника му е предоставено с оглед постигането на целта да запази от
намаляване имуществото на своя длъжник и да го приготви за принудително
изпълнение, като върне само спрямо кредитора отчуждения с увреждаща го
сделка имот в патримониума на длъжника. При успешно провеждане на
Павловия иск имотът се запазва в имуществото на длъжника във вида и в
положението, в които е бил преди сключване на увреждащата сделка. Спрямо
кредитора-ищец длъжникът и неговото имущество се поставят в положението
отпреди сделката. Искът по чл. 135,ал.1 от ЗЗД е конститутивен и при
уважаването му атакуваното действие се обявява за недействително, като
11
недействителността е относителна – тя ползва само кредитора, упражнил
правото по чл. 135,ал.1 от ЗЗД, и тя има обратно действие – от момента на
извършване на действието. В случая освен сделката, сключена с брачния
договор между ответниците-съпрузи П.и, е налице и последваща сделка –
покупко-продажба, сключена на 27.07.2018 г. между ответниците Д.П. и
М.И., като съгласно приетото в т.3 от ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС по тълк.д.
№ 2/2017 г., ОСГТК ищците претендират на основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД по
отношение на ответника И. за обявяване и на двете сделки за недействителни,
за да могат при уважаване на исковете да се удовлетворят от имота. С двете
сделки е налице разпореждане с имущество, принадлежало към датата на
деликта на длъжника П., вследствие на което е налице увреждане на двамата
кредитори-ищците по делото като елемент от фактическия състав по чл. 135
от ЗЗД на правото на кредитор да атакува действия на своя длъжник. Тъй като
разпореждането, извършено с брачния договор, е безвъзмездно, то съгласно
нормата на чл. 135,ал.1,изр.2 от ЗЗД не е необходимо ищците да установяват,
че ответницата П. е знаела за увреждането. Тъй като сделката покупко-
продажба между П. и И. е сключена преди вписването на исковата молба и
третото лице И. не е от кръга на лицата, посочени в чл. 135,ал.2 от ЗЗД, то
съгласно изискването на разпоредбата на чл. 135,ал.1,изр.3 от ГПК в тежест
на ищците е да установят, че ответникът И. е недобросъвестен, тъй като е
знаел за увреждането при сключването на сделката покупко-продажба между
него като купувач и ответницата П. като продавач. Оплакването, заявено от
жалбоподателите във въззивната жалба, е именно относно неправилност на
извода на окръжния съд, че М.И. е знаел за задълженията на П.П. и в негова
услуга е приел условията на сделката, която недобросъвестност го лишава от
защитата на чл. 135,ал.1,изр.3 от ЗЗД.
Видно от представената от ищците в копие с исковата молба присъда
№**/9.07.2015 г. по НОХД № 232/2015 г. на ОС-П., тя е влязла в сила на
12.06.2018 г. и с нея подсъдимият П.П. е осъден да заплати солидарно с Й. П.
сумата 40 000 лв. на Й. Щ. като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на престъпление, извършено на 7.04.2013 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от същата дата. Видно от
представения от ищците в копие с исковата молба брачен договор от
17.04.2014 г., след възникване на това вземане на Щ. за непозволено
12
увреждане П.П. прехвърля своите права върху процесния апартамент на
своята съпруга Д.П.. Видно от представения от ищците в копие с исковата
молба нотариален акт №***/27.07.2018 г., том ***, рег. № ****, дело №
***/2018 г. на нотариус Е.С., Д.П. на 27.07.2018 г., месец и половина след
влизането в сила на присъдата на 12.06.2018 г., продава на М.И. апартамента
за продажна цена в размер на 85 000 лв., платима по банков път в срок до
30.09.2018 г., при данъчна оценка на имота 84 474,80 лв., като продавачът се
задължава да предаде на купувача владението върху имота в срок до
30.09.2018 г. Видно от представените в копия от ищците с исковата молба и в
съдебното заседание на окръжния съд на 7.03.2019 г. разпечатки от сайтове за
обяви за продажба, които разпечатки според посоченото в тях са направени на
дати 18.09.2018 г., 15.10.2018 г. и 7.03.2019 г., процесният апартамент е
предложен за продажба. Видно от обясненията на ответницата Д.П. по реда на
чл. 176 от ГПК в съдебното заседание на окръжния съд на 27.06.2019 г., тя е
публикувала обяви за продажба на процесния апартамент в сайтове и като
телефони за връзка са посочени телефони, които са неин и на съпруга й П.П..
Видно от заключението на в.л. А. К. от 17.10.2019 г., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 5.12.2019 г., в сайта за обяви alo.bg е
присъствала обявата с номер ********, представена в разпечатки по делото, и
тя е била изтрита на 31.10.2018 г. от публикувалия обявата потребител с
регистрация „*********“, в сайта за обяви mirela.bg е присъствала обява с
номер *******, представена в разпечатки по делото, в сайта bazar.bg не е
открита публикувана обява за процесния апартамент, като поддържащото
сайта дружество не съхранява информация за изтекли или изтрити обяви в
срок по-дълъг от 4 работни седмици (28 дни), а относно сайта olx.bg не е била
предоставена информация-отговор. Видно от същото заключение, в сайта
alo.bg потребител/регистрация „*********“ (user_id:******) е използван с
вход от Фейсбук – идентификация чрез Фейсбук, регистрация с поща
**********@abv.bg, датата на първоначално публикуване на обявата
******** е 25.04.2018 г., не може да се даде информация за извършени
актуализации на обявата, както и на коя дата и от кого са направени, а в сайта
mirela.bg в процесната обява потребителят се е идентифицирал с телефонен
номер ********** и не може да се даде информация за извършени
актуализации на обявата, както и на коя дата и от кого са направени. Видно
от показанията на свидетелката П. И.а Х., разпитана по искане на ищците в
13
съдебното заседание на окръжния съд на 27.06.2019 г., тя е търсила да закупи
апартамент, при разглеждане на обяви от физически лица в сайтовете alo.bg,
bazar.bg и olx.bg попаднали на много хубав апартамент в центъра на гр. П. на
бул.“М.Л.“, обадили се на 13.09.2018 г. на телефона в обявата, телефонът
вдигнал П., уговорили се с него да направят оглед на 16.09.2018 г., той ги
чакал и се представил, качили се в апартамента, там били съпругата и
внучката му, той ги запознал, разгледали апартамента, гаража и подземни
сутеренни стаи, тя попитала П. за цената и как е имотът, нещо трябва ли да ги
притеснява, защото много са го харесали и искат да го купят, той й казал, че
апартаментът е прехвърлен на негови много близки познати, защото те
познавали неговото положение, че той бил осъждан, нещо за някакво
убийство, накрая споделил с нея, че на някакви цигани пари няма да дава, ако
желаят да сключат сделката тези близки негови познати ще се вят на сделката
и няма да има проблем за нея, свидетелката се обадила веднага на адвокат З.,
която е неин адвокат и й движи нещата, споделила случилото се, адвокатката
направила справка и й казала да си избере друг апартамент, апартаментът бил
напълно обзаведен, продавал се с обзавеждането, като П. споделил, че ще си
вземе само по-ценните неща като хладилник и телевизор, апартаментът се
продавал за 78 000 евро, П. казал, че ще им го продаде за 75 000 евро, П.
казал, че тези, на които е прехвърлен апартаментът, са много близки негови
приятели, които ако веднага решат да сключат сделката веднага ще се явят
без проблем, казал, че апартаментът бил прехвърлен на тях, защото той бил
осъждан и че няма да дава пари на някакви цигани, затова бил прехвърлен
апартаментът, свидетелката същия ден се обадила по телефона и споделила на
адвокат З., че е харесала апартамент по обяви от сайтовете с продавач П.П. и
че той е прехвърлен на други лица, защото този, който го продава, е бил
осъждан, тя направила справка на компютъра и й казала, че върху
апартамента има тежести, адвокат З. й казала, че лицето е осъждано за
убийство и да си избере друг апартамент, да не се занимава с тях. Видно от
показанията на свидетелката С.И. З., разпитана по искане на ищците в
съдебното заседание на окръжния съд на 5.12.2019 г., тя работи като адвокат,
познава по повод работата си ищците и ответниците П.и, била е довереник и
процесуален представител на ищците като граждански ищци и частни
обвинители по наказателното дело срещу П.П. и сина му Й. П., П.Х. е нейна
близка, която тя е консултирала по различни поводи, през месец септември на
14
2018 г. П. й се обадила по телефона относно апартамент в гр. П. на ул.“М.Л.“,
ходила на оглед, била притеснена, защото П.П.и й казал при огледа, че е
осъждан за убийство и че апартаментът го прехвърлил на друго лице и при
сделка с П. ще извика това друго лице за участие в сделката, казал и че той
пари на цигани няма да даде, свидетелката се срещнала с П. в кантората и й
обяснила, че е била адвокат именно на циганите и й казала да не се занимава с
този апартамент, защото нещата не са много ясни, свидетелката знаела за
прехвърлянето с брачния договор и казала на П., направила справка и казала
на П., че апартаментът вече е прехвърлен на трето лице, след връщането на
делото от ВКС свидетелката отишла в канцеларията на окръжния съд да
пусне молба за издаване на изпълнителен лист, влизайки в съда се видяла с
един от адвокатите на П.и по наказателното дело, казала му за връщането на
делото и че отива да подаде молба за издаване на изпълнителен лист, той й
казал да не изкарва още изпълнителен лист, да задържи, за да могат да
оправят апартамента на П.и, тя веднага пуснала молбата, П. й казала, че по
интернет-сайтове за продажба на имоти е разбрала за продажбата на
апартамента, когато П. дошла в кантората, свидетелката й разказала нещата,
свидетелката вече била предоставила изпълнителния лист на колежка и било
заведено изпълнително дело, свидетелката видяла по изпълнителното дело, че
апартаментът е прехвърлен на трето лице и го казала на П., не помни дали е
употребила термина тежест. Видно от показанията на свидетеля Л. И. В.,
разпитан по искане на ответниците в съдебното заседание на окръжния съд на
5.12.2019 г., той познава ответника П. от много години, приятели са, П. имал
много задължения след случая и се принудил да продаде апартамента, около
15-17 септември на 2018 г. искали да се съберат семейно по повод именния
ден на свидетеля, решили да отидат в А. в събота и неделя, свидетелят взел П.
и жена му към 15-16 ч. след обяд и отишли в А., събота и неделя били там,
свидетелят знае, че към момента П.П. е под наем в същия апартамент, но си
търси друга квартира, защото на това място не му е приятно. Установява се
следователно от така събраните доказателства, че ответницата П. е
публикувала обяви в сайтове за продажба на имоти относно продажба на
процесния апартамент с посочени телефони за връзка неин телефон и телефон
на съпруга й П., като относно сайта alo.bg съобразно заключението на в.л. К.
има конкретни данни, че обявата е публикувана първоначално на 25.04.2018 г.
и е била изтрита на 31.10.2018 г. Установява се и че сделката продажба с
15
купувач ответника И. е сключена на 27.07.2018 г., след влизане в сила на
присъдата на П. на 12.06.2018 г., но и след сключването й търсенето на
купувач е продължило. Видно от показанията на свидетелката П.Х., именно
по такава обява тя се е свързала с П. на 13.09.2018 г., отишла е на оглед в
апартамента на 16.09.2018 г., заварила е там ответниците П.и и тяхната
внучка, цената била 78 000 евро, но П. казал, че ще им го продаде за 75 000
евро, имала желание да го купи, при което ответникът П. й е заявил, че
имотът е прехвърлен на негови много близки познати, защото той бил
осъждан и че на някакви цигани пари няма да дава, както и че тези близки
негови познати ще се явят на сделката и няма да има проблем за купувачката.
Несъмнено е, че при публикувани обяви за продажба на имота логичното е
при сключване на сделката на 27.07.2018 г. с И. търсенето на купувачи да
спре, но в случая се установява категорично от заключението на вещото лице
и показанията на свидетелката Х., че поне една от обявите е била оставена в
сайт до 31.10.2018 г. и именно поради такава обява свидетелката Х. на
13.09.2018 г. е поискала оглед и на 16.09.2018 г. е приета за оглед на
апартамента, при което е изразено от П. категорично намерение той да й бъде
продаден, но вече от другото лице, на което преди това е бил продаден.
Съгласно нотариалния акт за продажбата сделката е сключена за цена 85 000
лв. при данъчна оценка на имота 84 474,80 лв., а в обявите за търсенето на
купувач е била обявена цена 78 000 евро, като плащането е договорено да се
извърши по банков път в срок до 30.09.2018 г., до която дата е договорено да
се предаде и владението на имота. От страна на ответниците обаче не се
твърди, респективно не е установявано по делото, цената на апартамента да е
била платена по банков път в посочения срок или по-късно, както и
владението върху имота да е предадено от продавачката на купувача. Видно
от показанията на свидетеля В., към датата на неговия разпит като свидетел
пред съда 5.12.2019 г. П. продължава да живее в апартамента, според
свидетеля под наем. Свидетелката П.Х. е лице, което няма връзка със
страните по делото и няма основания нейните показания да бъдат поставени
под съмнение, напротив, те са конкретни и обективни и следва да бъдат
кредитирани изцяло. Показанията на свидетеля В. са дадени от приятел на
ответника П., както сам заявява свидетеля относно връзката си с него,
очевидно в услуга на теза за отсъствие на П.и от апартамента в деня, който
свидетелката Х. посочва за ден на огледа и разговора й с П., поради което
16
тези показания не могат да бъдат приети за обективни и достоверни.
Показанията на свидетелката Х. се подкрепят и от тези на свидетелката З.,
която свидетелка след приключване на наказателното производство вече не е
представител на ищците и няма основание да се счита за заинтересувана от
изхода на настоящия спор. Освен това от показанията на свидетелката З. е
видно и желание на пълномощник по наказателното дело на ответника П. да
се забави принудителното изпълнение с оглед да се уреди въпросът с
процесния сега апартамент. Неоснователни са затова оплакванията на
жалбоподателите относно преценката, извършена от окръжния съд на
показанията на свидетелите и тяхната достоверност, тази преценка е
правилна. Заявлението на ответника П., за което свидетелства свидетелката
Х., че апартаментът е продаден на негови близки заради наказателното дело и
за да не плаща той на цигани, които безпроблемно за нея като евентуална
купувачка ще се явят да се сключи с нея сделка за продажба на апартамента,
несъмнено установява наличие на договореност с тези близки, в случая
конкретно с посочения в нотариалния акт купувач - ответника М.И..
Наличието на такава уговорка се подкрепя косвено и от останалите
установени обстоятелства – времето на сключването на договора за продажба
с оглед приключилото наказателно дело, търсенето на купувач преди и след
тази дата чрез обяви в сайтове за продажба на недвижими имоти, уговорено
отложено плащане и предаване на имота, продължаване на ответниците П.и
да живеят в апартамента, приемането на кандидат-купувача Х. за оглед с
оглед продажба след сключването на договора за продажба с И. като купувач.
Значението на така установените обстоятелства е пряко относимо именно към
спорния по делото въпрос дали третото лице М.И. е знаело за увреждането на
ищците, т.е. за установяване дали това лице има или не защитата по чл.
135,ал.1,изр.3 от ЗЗД, поради което неоснователно жалбоподателят счита, че
в случая с изследването им окръжният съд е смесил съставите на
разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД и на чл. 26 от ЗЗД. Обстоятелството, че
ответникът И. е декларирал процесния недвижим имот пред данъчните
власти, не се явява доказателство за липса на знание за увреждане от страна
на приобретателя, доколкото се касае за изпълнение на негово законово
задължение с оглед сключената сделка. Изводът в случая е, че ищците са
доказали именно че ответникът М.И. не само е знаел, че отчуждаването на
имота е с цел ответникът П. да не плати на своите кредитори съгласно
17
присъдата по наказателното дело, но и му е съдействал за тяхното увреждане.
Затова той не се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл.
135,ал.1,изр.3 от ГПК и е налице основание спрямо него процесните сделки
да бъдат обявени за недействителни. Установява се следователно, че
въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение на окръжния съд е
правилно е следва да бъде потвърдено.
Ответниците по жалбата претендират за присъждане на разноските,
направени от тях за въззивното производство – изплатената от всеки от тях
двамата сума в размер на по 1200 лв. за адвокатско възнаграждение за
защитата им във въззивното производство съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 5.07.2021 г. Искането е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени
да заплатят на всеки от двамата ищци, сега ответници по въззивната жалба,
сумата 1 200 лв. за платеното адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332, постановено на 11.03.2021 г. по гр.д.
2033/2018 г. на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН ********** от гр. П., бул.“К.М.Л.“**, ет.*,
ап.**, Д. Ж. П., ЕГН ********** от гр. П., бул.“К.М.Л.“**, ет.*, ап.** и М.
ИЛ. ИЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Г.Д.“**, ет.*, ап.** да заплатят на СЛ.
Й. Щ., ЕГН ********** от с.Т., обл.П., ул.“**-та"** сумата 1 200 лв. –
разноски за въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН ********** от гр. П., бул.“К.М.Л.“**, ет.*,
ап.**, Д. Ж. П., ЕГН ********** от гр. П., бул.“К.М.Л.“**, ет.*, ап.** и М.
ИЛ. ИЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Г.Д.“**, ет.*, ап.** да заплатят на Р.
Й. Щ., ЕГН ********** от с.Т., обл.П., ул.“**-та"** сумата 1 200 лв. –
разноски за въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
18
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19