№ 153
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Д. Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502313 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 2453/25.06.2021 г. на „КРИСТЕРА-АГРО“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. гр. Девня, Стопански
двор ДЕВНЯ - 2, м. „Царското“ срещу Решение № 72/10.05.2021 г.,
поправено с Решение № 184/07.10.2022 г., постановени по гр.д. № 772/2020
г., на ДРС, III с., с което е прието за установено, че дължи на Б. Д. Г., ЕГН
**********, с местожителство в **** и Е. Д. Г., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Шумен, ул. „Цар Освободител, № 6, вх. 2, ет. 1, ап. 23,
сумата 584.97 лв., дължимо арендно плащане за стопанската 2018/2019 г. и
цената на 19.499 л. слънчогледово олио, първо качество, по цени на дребно
за района на гр. Търговище, дължими по силата на Договор за аренда от
11.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 16.07.2020 г., до окончателното
изплащане, както и сумата 71.00 лв., обезщетение за забава върху
главницата, за периода 01.01.2020 г. - 13.03.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК,
за които суми и заместими вещи е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 493/2020 г. на ДРС.
Въззивникът, навежда твърдения, че решението е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
необосновано. Счита, че основния спор пред ДРС се е концентрирал по
приложението на чл. 11 от ЗАЗ и в тази връзка се спори налице ли е
задължение на въззивника да извършва арендни плащания по договора, при
наличието на представен по делото Договор за прехвърляне на права от
1
12.07.2017 г., сключен на осн. чл. 11, ал. 1 ЗАЗ с „Янкови“ ООД. Счита, че
правната квалификация на предявения иск била неправилно определена като
била и неправилно разпределена доказателствената тежест. Излага анализ на
нормата на чл. 11, ал. 1 ЗАЗ и счита, че от събраните в хода на процеса
доказателства се установява наличието на всички предпоставки в посочения
текст. Счита, че извършеното прехвърляне на правата за временно и
възмездно ползване на арендуваните земи, по сключеният с въззиваемите
договор, представлява по съществото си „субективна новация“, както и било
налице изрично съгласие на арендодателя за освобождаване на
първоначалния арендатор от задължението му да заплати уговорените
арендни плащания. Счита, че ДРС неправилно е приел, че в конкретния
случай се касае за хипотезата на преарендуване, а не за хипотезата на
прехвърляне на права, без да съобрази, че в двете хипотези последиците са
различни.
Още излага, че постановеното решение се явява порочно и с оглед на
произнасяне от страна на съда извън заявения с исковата молба петитум, тъй
като претенцията на въззиваемите включва и реалното предаване на 19.499 л.
слънчогледово олио, а съдът е приел за установено, че се дължи цената на
19.499 л. такова олио.
По същество отправя искане за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор вх.
№ 2889/20.07.2021 г. от въззиваемите Б. Д. Г., ЕГН ********** и Е. Д. Г.,
ЕГН **********, последния заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците
си - И. С. Г., ЕГН **********, с местожителство в ****, К. Е. Д., ЕГН
**********, с местожителство в ***** и Д. Е. Д., ЕГН **********, с
местожителство в ****, в който жалбата се оспорва и се счита, че атакуваното
съдебно решение не страда от посочените пороци. Оспорват се оплакванията
досежно неправилна правна квалификация на предявения иск и неправилно
разпределение на доказателствената тежест. Излага, че тезата на въззивника
за наличието на субективна новация е неправилна и такава по смисъла на
закона не е налице, както и не е налице изрично съгласие въззивника да бъде
заместен от „Янкови“ ООД. Счита, че при постановяването на съдебния акт
са обсъдени всички приети по делото доказателства. По същество се моли за
потвърждаване на съдебния акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба в
писмено становище, а въззиваемите, чрез процесуален представител
поддържат доводите, изложени в отговора.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ДРС е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, предявен от Б. Д. Г.,
ЕГН ********** и Е. Д. Г., ЕГН **********, за приемане за установено, че
"КРИСТЕРА-АГРО" ЕООД дължи сумата 585.00 лв., дължимо арендно
плащане, за стопанската 2018/2019 г. и реално предаване на 19.499 л.,
слънчогледово олио, първо качество, за стопанската 2018/2019 г., на осн. Чл.
4.1. и 4.4. от Договор за аренда от 11.07.2014 г., сумата 11.68 лв.,
обезщетение за забава върху главницата, за периода 01.01.2020 г. – 13.03.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до изплащането й, за които суми и заместими вещи е издадена е
2
издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 493/2020 г. на ДРС.
Ищеците са твърдяли, че между тях и ответника е бил сключен Договор
за аренда, рег. № 2433/15.07.2014 г., на Нотариус № 495, с район на действие
РС – Попово, който бил вписан в Служба по вписванията. Съгласно Договора
ищците предоставили под аренда собствените си земеделски земи – описани в
Договора, срещу дължимо от ответника арендно плащане в размер на 30 лв.
на декар или 585.00 лв., за арендуваните 14.499 дка., земи и по 1 л. олио на
декар арендувана земя или 19.5 л. олио в натура или неговата левова
равностойност. Сочат, че срока за плащане на годишната арендна вноска 01
октомври – 31 декември или за стопанската 2018/2019 г. – 01.10.2019 г. –
31.12.2019 г. Твърдят, че плащане от страна на ответника за посочената
година не последвало. Сочат, че плащане от страна на ответника за
стопанската 2017/2018 г. било извършено едва след като ищците инициирали
заповедно производство и била издадена Заповед. Неизпълнението на
задълженията на ответника по Договора мотивирало ищците да предприемат
събиране на вземането си по принудителен ред, чрез иницииране на ново
заповедно производство.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Кристера-Агро"
ЕООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Не оспорва, че между страните е налице
облигационно правоотношение по посочения Договор за аренда, по силата на
който било уговорено временното и възмездно ползване на 4 имота,
находящи се в землището на с. Априлово, общ. Попово, обл. Търговище –
имоти №№ 013013, 022005, 057012 и 104016. Излага, че съобразно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАЗ, в чл. 16 от сключеният Договор, в полза на
арендатора била предвидена възможност да преарендува част или всички
арендувани земеделски земи, да заложи правата си по сключеният Договор и
да ги прехвърли на трето лице. Сочи, че тази уговорка предпоставяла
съгласието на арендодателя, за последващо разпореждане с правата по
Договора, съгл. Чл. 11, ал. 1 ЗАЗ. Твърди, че по силата на Договор от
12.07.2017 г. е прехвърли на „Янкови“ ООД, ЕИК *********, считано от
началото на 2017/2018 г., всички свои права за временно възмездно ползване
на земеделски земи, находящи се в землището на с. Априлово, част от които
били и имотите на ищците. Договорът бил сключен с нотариална заверка на
подписите и вписан в АВ. За сключеният договор твърди, че е уведомил
ищците с писма, надлежно връчени на вторият от ищците на 25.07.2019 г.
Твърди, че извършеното прехвърляне на правата по сключеният Договор за
аренда покривало състав на субективната новация, при която настъпвала
промяна в субектите на правоотношението, която новация била извършена с
изричното съгласие на арендодателите. По същество моли за отхвърляне на
предявеният иск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 4366/23.11.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
3
на ВОС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на
ВРС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се
явява валидно. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. Чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 493/2020 г.,
на ДРС. Произнасянето на ДРС обаче частично не съответства на заявените за
разглеждане претенции.
На първо място, с диспозитива на постановеното решение ДРС е приел
за установено, че дължима се явява „цената на 19.499 л., слънчогледово олио,
първо качество, по цени на дребно за района на гр. Търговище“. Видно от
приложеното ч.гр.д. № 493/2020 г., на ДРС е Заповед за такова вземане не е
била издавана, а от исковата молба, по която е образувано
първоинстанционното производство е видно, че такъв иск не е бил
предявяван. Била е издадена Заповед и е бил предявен установителен иск за
съществуване на вземане за реалното предаване на 19.499 л., слънчогледово
олио, първо качество, за стопанската 2018/2019 г., които по съществото си
представляват арендно плащане в натура, по силата на сключеният Договор,
по съществуването на каквото вземане в постановеното съдебно решение не
се съдържа произнасяне. Изложеното води до извод, че в тази си част
постановеното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск,
поради което ще следва да бъде обезсилено, а делото върнато на ДРС за
произнасяне по предявения иск за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищците и реалното предаване на 19.499 л., слънчогледово олио,
първо качество, за стопанската 2018/2019 г.
На следващо място, с диспозитива на постановеното решение
първостепенният съд е приел за установена дължимостта на сумата 71.00 лв.,
обезщетение за забава върху главницата, за периода 01.01.2020 г. - 13.03.2020
г. Видно от издадената Заповед по ч.гр.д. № 493/2020 г., на ДРС и сезиращата
искова молба е, че вземането за обезщетение за забава върху главницата,
чието установяване се иска, действително е за периода 01.01.2020 г. -
13.03.2020 г., но е в размер на сумата 11.68 лв. Следователно макар и
произнасянето да съответства на предявения иск по основание и период,
доколкото надхвърля заявения размер се явява свръх-петитум, поради което
решението в частта за разликата над сумата 11.68 лв., до уважения размер от
71.00 лв. ще следва да бъде обезсилено като недопустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид характера на предявения иск – специален установителен иск,
по чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която
пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до
дължимост на претендираните суми и наличието на такова задължение, а в
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и останалите
си възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск.
Между страните не е било предмет на спор, а и се установява от
приложеното ч.гр.д. № 493/2020 г., на РС – Девня, че в полза на Е. Д. Г., ЕГН
********** и Б. Д. Г., ЕГН ********** е била издадена Заповед по чл. 410
4
ГПК № 286/17.07.2020 г., по силата на която е разпоредено длъжникът
“Кристера - Агро” ЕООД, ЕИК ********* да заплати сумата 585.00 лв.,
главница по дължимо арендно плащане за стопанската 2018/2019 г., на осн.
Чл. 4.1. и чл. 4.4. от Договор за аренда от 11.07.2014 г., сумата 11.68 лв.,
обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. – 13.03.2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението – 16.07.2020 г. до
изплащането, сумата 135.00 лв., съдебно-деловодни разноски, както и да
предаде 19.499 л., слънчогледово олио, първо качество, дължимо за
стопанската 2018/2019 г., на осн. Договор за аренда от 11.07.2014 г.
Между страните не е било предмет на спор, а и се установява от
приложеното ч.гр.д. № 1357/2019 г., на РС – Девня, че в полза на Е. Д. Г., ЕГН
********** и Б. Д. Г., ЕГН ********** е била издадена Заповед по чл. 410
ГПК № 880/27.09.2019 г., по силата на която е разпоредено длъжникът
“Кристера - Агро” ЕООД, ЕИК ********* да заплати сумата 585.00 лв.,
главница по дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018 г., на осн.
Чл. 4.1. и чл. 4.4. от Договор за аренда от 11.07.2014 г., сумата 48.43 лв.,
обезщетение за забава за периода 01.01.2019 г. – 25.10.2019 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението – 26.09.2019 г. до
изплащането, сумата 330.00 лв., съдебно-деловодни разноски, както и да
предаде 19.499 л., слънчогледово олио, първо качество, дължимо за
стопанската 2018/2019 г., на осн. Договор за аренда от 11.07.2014 г. По делото
е постъпило Възражение по чл. 414а ГПК за изпълнение в срока за
доброволно изпълнение, заедно с приложени доказателства. В резултат от
изпълнение на задължението, с Определение № 2281/25.11.2019 г., издадената
Заповед е била обезсилена.
Облигационните отношения между страните се основават на
представения по делото Договор за аренда от 11.07.2014 г., сключен с
нотариална заверка на подписите, рег. № 2433/15.07.2014 г., на Нотариус №
495, с район на действие – РС – Попово, от който се установява, че Е. Г. и Б.
Г., в качеството на арендодатели са предоставили за временно възмездно
ползване на „Кристера – Агро“ ЕООД, в качеството на арендатор, собствените
си земеделски земи, с обща площ 19.499 дка., находящи се в землището на с.
Априлово, общ. Попово, обл. Търговище. (чл. 1) Договорът е сключен за 7
стопански години и е породил действие от 01.10.2014 г., при краен срок
01.10.2021 г. (чл. 3) Между страните е уговорено арендно плащане в пари, в
размер на 30.00 лв./декар за стопанска година, за обработваемите земи и в
размер на 20.00 лв./декар за стопанска година, за необработваемите земи, към
което се добавя и 1 л. олио или стойността на 1 л. олио за всеки декар
арендувана земеделска земя. (чл. 4.1.) Страните договорили плащането да се
извършва след изтичане на съответната стопанска година – в периода 01.10. –
31.12. (чл. 4.4.) В Договора е предвидено право на арендатора да преарендува
част или всички земеделски земи, да заложи правата си по Договора и да ги
прехвърли на трето лице (чл. 16).
За установяване твърденията на ответника, че е упражнил правото си да
преарендува земеделските земи, предмет на цитирания в преходния абзац,
договор, по делото е представен Договор от 12.07.2017 г., по силата на който
„Кристера – Агро“ ЕООД, в качеството на арендатор на земеделски земи,
находящи се в землище на с. Априлово, общ. Попово е прехвърлило на
„Янкови“ ООД, всички свои права за временно и възмездно ползване на
арендуваните от него земеделски земи с обща площ от 131.111 дка като в
5
Приложение № 1, неразделна част от Договора са описани отделните имоти.
От страна на ответника са ангажирани писмени доказателства за
уведомяването на ищците за извършеното от прехвърляне на правата му
посредством телепоща, достигнала до ищците на 25.07.2019 г.
Представени са и писмени доказателства, че собствените на ищците
земеделски земи са декларирани и влизат в баланса на ползваната земя на
„Янкови“ ООД, за стопанската 2018/2019 г. (писмо от ОСЗ - Попово).
Основния спор между страните се концентрира върху отговора на
въпроса действащ ли е процесния договор между страните, при
наличието на доказателства за прехвърляне на правата на арендатор на
ответника, посредством последващ договор, сключен с трето лице. Този
спор е пренесен и пред въззивната инстанция.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗАЗ предвижда, че ако е
уговорено в договора, арендаторът може да преарендува част или целия обект
на договора, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли
на трето лице, като в тези случаи арендаторът е длъжен незабавно да уведоми
писмено арендодателя за всяко преарендуване, залагане или прехвърляне на
права. Тази законова разпоредба, е намерила отражение в клаузата на чл. 16
от обсъдения по-горе процесен Договор за аренда от 11.07.2014 г. Макар и
това да е така, в нито една клауза от договора не се съдържа дадено съгласие
от страна на арендодателите за извършване от страна на арендатора на
посочените действия, поради което изложените от страна на въззивника
подобни твърдения са неоснователни. Подобно съгласие не е налице и в друга
форма, преди сключването на цитирания по-горе Договор от 12.07.2017 г., по
силата на който се е твърди да е извършено прехвърляне на права.
От страна на въззивника се е твърдяло пред първоинстанционния съд, а
и пред въззивния, че чрез сключването на Договора от 12.07.2017 г. бил
изпълнен фактическия състав на „субективната новация“ и била настъпила
промяна в субектите по правоотношението. Подобно тълкуване не се споделя
от въззивния съд. Поначало новирането е уредено в разпоредбата на чл. 107
ЗЗД и представлява правен способ за подновяване на задължения. При него
първоначалното задължение представа да съществува, а на негово място
възниква ново задължение като подновяването се извършва винаги със
съгласието на кредитора. Хипотезата на замяна на длъжника, условно
наречена „субективна новация“, е налице при заместване в дълга, която е
уредена в разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД. В този случай, третото лице
може да замести длъжника само с изричното съгласие на кредитора.
Наличието на такова изрично съгласие, Законът предвижда, заместеният
длъжник да се освобождава от отговорност към кредитора. В случая,
доколкото подобно изрично съгласие на арендодателите, които безспорно се
явяват кредитори по отношение на задължението на въззивника да заплати
арендното плащане по сключеният Договор за аренда от 11.07.2014 г., то и
фактическия състав на заместването в дълг не е осъществен, при което се
нагала извод, че въззивникът не е бил успешно заместен в задължението му за
заплаща дължимите арендни плащания, съобразно сключеният договор.
Следва да бъде посочено и, че въззивникът, в качеството на арендатор,
не е изпълнил и задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗАЗ,
незабавно да уведоми арендодателите за извършеното прехвърляне на права.
Нещо повече, въззивникът с конклудентни действия е признал
6
наличието на действащ между страните договор за аренда като е заплатил по
доброволен път дължимите арендни плащания за стопанската 2017/2018 г.,
което обстоятелство се установява от представените доказателства по
приложеното ч.гр.д. № 1357/2019 г., на РС – Девня. Видно от тях е, че
плащането и предаването на дължимите заместими вещи, е извършено на
23.10.2019 г., повече от две години след сключването на Договора от
12.07.2017 г. и при наличието на изпратени уведомления за прехвърлянето на
права, получени от ищците на 25.07.2019 г.
За установяване на претенцията по размер са събрани специални
знания, посредством заключението на изслушаната ССЕ, което се цени като
компетентно и безпристрастно дадено и от въззивния съд. От заключението
се установява, че арендното плащане за 2018/2019 г. възлиза на сумата 584.97
лв. и като е уважил иска и е приел за съществуващо вземане до този размер,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което ще следва да бъде потвърдено в тази му част.
Що се касае до съществуването на акцесорното вземане за обезщетение
за забава за периода 01.01.2020 г. – 13.03.2020 г. следва да бъде посочено, че в
сключеният между страните Договор за аренда от 11.07.2014 г. – чл. 4.4., е
предвидено, че плащанията следва да бъдат извършени в периода 01.10. –
31.12., след изтичане на съответната стопанска година. Не се твърди това
задължение на въззивника да е било изпълнено, поради което и считано от
01.01.2020 г. последния е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това.
Доколкото крайната дата на периода е преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед то искът за посочения период 01.01.2020 г. – 13.03.2020 г.
се явява основателен като дължимият размер съответства на претендирания –
11.86 лв., видно и от събраните специални знания. Поради което и в тази му
част решението, с което искът е уважен и е прието съществуването на
акцесорното вземане, ще следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на ревизиране подлежат направените от ищците
в заповедното производство, разноски. Доколкото посочената цена на иска за
предаване на заместими вещи – 62.59 лв., представлява 9.49 % от общата цена
на вземанията в заповедното производство. То размера на разноските
възлизащ на 125.00 лв., следва да бъде редуциран с посочения процент, при
което на присъждане подлежи сумата 113.14 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с направеното искане и Списък
по чл. 80 ГПК, разноски се следват на ищците за първоинстанционното
производство, съобразно уважената част от претенциите. Съдът счита, че
изчисленията следва да се извършат като се вземе предвид само цената на
исковете, по които е налице произнасяне по същество, възлизаща на 596.86
лв. като разноските за адвокатско възнаграждение – 300.00 лв. и за
възнаграждение за вещо лице 200.00 лв., доколкото не са диференцирани по
всеки от исковете, то следва да бъдат редуцирани с посочения процент от 9.49
и бъде добавена заплатената по уважените искове държавна такса в размер на
100.00 лв. Така съразмерно с уважената част от исковете на ищците се следва
сумата 552.50 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се следват на ищците и за въззивна
инстанция. Тук обжалваемия интерес по исковете, по които е налице
произнасяне по същество възлиза на сумата 659.00 лв. Съобразно общия
7
общия обжалваем интерес – 718.59 лв. цената на иска за предаване на
заместими вещи представлява 8.71 %. С този процент при изчисляването
следва да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение –
300.00 лв. Така съразмерно неоснователната част от жалбата на присъждане
подлежи сумата 227.46 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, в съответствие с направеното искане и Списък
по чл. 80 ГПК, разноските се следват и на ответника за първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от претенциите. Така при
посочените по-горе принципи на изчисляване и при служебно определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв., което след
редуцирането с 9.49 % възлиза на 271.53 лв., подлежащата на присъждане
сума възлиза на 0.02 лв.
Разноски се следват на ответника и за въззивното производство, на осн.
Чл. 78, ал. 3 ГПК. При обжалваем интерес за исковете разгледани по
същество 659.00 лв. и служебно определено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200.00 лв., след редуциране с 8.71 % - 182.58 лв. и при добавяне
на заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв., за разгледаните по
същество претенции, то подлежащите на присъждане разноски възлизат на
сумата 20.87 лв.
Отговорността за разноски по иска за предаване на заместими вещи, чието
разглеждане предстои, в т.ч. и съответната част от разноските за настоящото
въззивно производство, следва да бъде разпределена при новото му
разглеждане.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 72/10.05.2021 г., поправено с Решение №
184/07.10.2022 г., постановени по гр.д. № 772/2020 г., на ДРС, III с., в частта,
с която е прието за установено, че „КРИСТЕРА-АГРО“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. гр. Девня, Стопански двор ДЕВНЯ -
2, м. „Царското“ дължи на Б. Д. Г., ЕГН **********, с местожителство в
**** и Е. Д. Г., ЕГН **********, заместен по реда на чл. 227 ГПК от
наследниците си - И. С. Г., ЕГН **********, с местожителство в ****, К. Е.
Д., ЕГН **********, с местожителство в ***** и Д. Е. Д., ЕГН **********, с
местожителство в ****, цената на 19.499 л. слънчогледово олио, първо
качество, по цени на дребно за района на гр. Търговище, по силата на Договор
за аренда от 11.07.2014 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за което вземане е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 493/2020 г. на ДРС като
постановено по непредявен иск И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО
ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА ДРС.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 72/10.05.2021 г., поправено с Решение №
184/07.10.2022 г., постановени по гр.д. № 772/2020 г., на ДРС, III с., в частта,
с която е прието за установено, че „КРИСТЕРА-АГРО“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. гр. Девня, Стопански двор ДЕВНЯ -
2, м. „Царското“ дължи на Б. Д. Г., ЕГН **********, с местожителство в
**** и Е. Д. Г., ЕГН **********, заместен по реда на чл. 227 ГПК от
наследниците си - И. С. Г., ЕГН **********, с местожителство в ****, К. Е.
Д., ЕГН **********, с местожителство в ***** и Д. Е. Д., ЕГН **********, с
8
местожителство в ****, разликата над сумата 11.68 лв., обезщетение за
забава за периода 01.01.2020 г. – 13.03.2020 г., до уважения размер от 71.00
лв., като постановено свръх-петитум.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/10.05.2021 г., поправено с Решение
№ 184/07.10.2022 г., постановени по гр.д. № 772/2020 г., на ДРС, III с., в
останалите обжалвани части.
В необжалваната му част Решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „КРИСТЕРА-АГРО“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. гр. Девня, Стопански двор ДЕВНЯ - 2, м. „Царското“ да
заплати на Б. Д. Г., ЕГН **********, с местожителство в **** и Е. Д. Г., ЕГН
**********, заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си - И. С. Г.,
ЕГН **********, с местожителство в ****, К. Е. Д., ЕГН **********, с
местожителство в ***** и Д. Е. Д., ЕГН **********, с местожителство в
****, сумата 113.14 лв., разноски за заповедно производство и сумата 779.96
лв., разноски за двуинстанционното разглеждане на делото, на осн. Чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., ЕГН **********, с местожителство в **** и Е. Д. Г.,
ЕГН **********, заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си - И. С.
Г., ЕГН **********, с местожителство в ****, К. Е. Д., ЕГН **********, с
местожителство в ***** и Д. Е. Д., ЕГН **********, с местожителство в ****
да заплатят на „КРИСТЕРА-АГРО“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. гр. Девня, Стопански двор ДЕВНЯ - 2, м. „Царското“,
сумата 20.89 лв., разноски за двуинстанционното разглеждане на делото, на
осн. Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8, вр. Чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9