№ 2160
гр. Варна , 18.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Наталия П. Неделчева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500901 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по повод молба с вх. № 10594/02.06.2021 г., подадена от В. Д. УЗ., чрез
адв. К.Т., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение №
955/26.05.2021 г. по настоящото дело, посредством присъждането им в полза на молителя,
на основание член 38 от Закона за адвокатурата.
В срока по член 248, алинея 2 от ГПК, насрещната страна „Енерго – Про Продажби“
АД, чрез адв. Н.Б., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата по член 248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от
надлежна страна, обосновала правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на „Енерго-про
продажби“ АД срещу решение № 260327 от 05.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 9072 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е отхвърлен
предявеният от „Енерго-про продажби ” АД – Варна иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че В. Д. УЗ. му дължи вземането по ч.гр.д.№ 3147/2020 г. на
ВРС за сумата от сумата 323,99 лева, представляваща главница за незаплатена
електроенергия по фактура, издадена на 11.10.2019 г. за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, находящ се в град Варна - ул. „Свобода“ № 37 ап.9, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
1
/05.03.2020 г. / до окончателното й изплащане, както и сумата 10,44 лева, представляваща
мораторна лихва, считано от падежа на фактурата /21.10.2019 г./ до 14.02.2020 г.; осъдено е
въззивното дружество да заплати на В. Д. УЗ. сумата 100 лева, представляваща разноски в
производството по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3147/2020 г. на ВРС, както и сумата от 300
лева на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 955/26.05.2021 г. като е потвърдил
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в
производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответника В. Д.
УЗ., чрез адв. К.Т., с депозирания отговор на жалбата. Приложен е договор за правна защита
и съдействие от 01.04.2021 г., от който се установява, че адвокат К.Т. е осъществил
безплатна правна помощ на ищеца, на основание член 38 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на член 38 от ЗАдв., при оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие на основание член 38, алинея 1 от ЗАдв, насрещната страна по делото се
осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и
доколкото са налице основания по член 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за
разноски, като техният размерът се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната
съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката,
осъществил правната помощ.
По изложените съображения, молбата за допълване на Решение № 1924/04.06.2021 г.
в частта за разноските е основателна. Решението следва да се допълни като бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лв. в полза адвокат К.Т., на основание член 7, алинея 2, точка 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С изложените мотиви, на основание член 248, алинея 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 955/26.05.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 901/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, „Варна тауърс Г, да заплати на
адвокат К.Т., ЕГН7611270960, от АК Варна, с адрес на кантората гр. Варна, ул. „Георги
Живков“ №22 сума в размер на 300 /триста / лв., представляваща съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване, на основание член 248, алинея 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3