МОТИВИ към Присъда №260073 от 22.03.2021г. по НОХД №3877/2020г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимата В.Г.Ш., ЕГН:**********, за това, че на 16.06.2020год. в общ.
Пловдив, на кръстовище от Републиканската пътна мрежа на път 86 км.12+420,
управлявала моторно превозно средство – марка „Опел“, модел „Астра ван“ с рег.
№ ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,13
на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина №342/22.06.2020г., след
като е била осъдена с влязла в сила присъда – определение №866/10.11.2016г. по
НОХД №7057/2016г. по описа на РС-Пловдив за извършено от нея деяние по ал.1 на
чл.343б от НК, а именно, че е управлявала моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на
подсъдимата да бъдат наложени на основание чл.54 от НК наказания лишаване от
свобода в размер на една година и пет месеца и глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева. Пледира и за приложение на разпоредбата на чл.343г от НК, като предлага
на подсъдимата да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от три години. Не взема становище относно направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимата – адв. Й.Д., счита, че
повдигнатото спрямо подзащитната му обвинение не е доказано по категоричен и
несъмнен начин. Моли за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимата В.Ш. не се признава за виновна, дава
обяснения. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а при
дадената й последна дума моли за оправдателна присъда.
Нито подсъдимата, нито защитникът й вземат отношение относно
направените по делото разноски.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата В.Г.Ш.
е родена на ***г***, б., с българско гражданство, осъждана, неомъжена, с
основно образование, ЕГН:**********.
На 16.06.2020г., малко след полунощ, подсъдимата В.Ш.,
след като била употребила алкохол, управлявала собствения си лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра ван“ с рег. № ***по път ІІ клас 86 км.12+420, като на
кръговото кръстовище, образувано по пътя за гр.Пловдив и този за гр.Куклен катастрофирала.
Управляваният от нея лек автомобил напуснал платното си за движение и се качил
на разделителната ивица на кръговото кръстовище, където преустановил движението
си, удряйки се в поставен там пътен знак.
Подсъдимата излязла от автомобила. Знаейки, че е употребила алкохол и
предвид на това, че лекият автомобил не можел да потегли на собствен ход,
решила да не се обажда на тел.112, а да повика пътна помощ, която да изтегли
автомобила от мястото на произшествието. При проведения разговор със служител
на пътна помощ, тя заявила, че вече е сигнализирала за катастрофата на полицейските
органи, което обаче не отговаряло на истината.
За времето от 16.00 часа на 15.06.2020г. до 04.00 часа
на 16.06.2020г. свидетелите Б.Т. и В. П.– ***, осъществявали дейността си по
ЗМВР, свързана с опазване на обществения ред и превенция на престъпността.
Малко след 00.00 часа, на 16.06.2020г., изпълнявайки
служебните си задължения, те преминали със служебен автомобил по път 86
км.12+420, покрай кръговото кръстовище, образувано от пътя за гр.Пловдив и този
за гр.Куклен, където двамата свидетели забелязали катастрофиралия лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра ван“ с рег. № ***. Свидетелите ясно възприели, че
автомобилът е напуснал платното си за движение, като се бил качил на разделителната
ивица на кръстовището и бил ударил поставен пътен знак. И двамата полицейски
служители възприели подсъдимата сама в непосредствена близост до автомобила.
Попитали я какво се е случило, като тя заявила и пред двамата, че тя е
управлявала лекия автомобил, че е изпуснала завоя на кръговото и така е
катастрофирала. Понеже усетили миризма на алкохол, носеща се от нея,
полицейските служители я попитали, дали е употребила алкохол, преди да седне
зад волана на автомобила. Подсъдимата Ш. потвърдила, че е изпила няколко бири. Това
наложило свидетелите Б.Т. и В. П.да докладват незабавно на ОДЧ при І РУ при
ОДМВР – Пловдив за случая и да поискат съдействие от екип на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив, който да извърши проверка за наличие на алкохол в
издишания въздух.
На място пристигнали свидетелят К.Ц. – *** и колегата
му Й.И.. Свид. Ц. тествал подсъдимата с техническо
средство „Дрегер Алкотест”
с №ARNА-0182, светлинният индикатор, което отчело концентрация на алкохол в
издишания през устата въздух на водача от 1.64 на хиляда. Пред свид. Ц. подсъдимата също потвърдила, че тя е управлявала
автомобила, изгубила е контрол върху управлението на същия и е катастрофирала,
като е преминала през разделителната ивица на кръговото кръстовище и се
блъснала в пътен знак. Свидетелят Ц. незабавно съставил на подсъдимата АУАН,
серия GA с бл.№217594 от 16.06.2020г., включително и за управление на МПС след
употреба на алкохол. АУАН бил подписан от подсъдимата без възражения. Бил
изготвен и протокол за ПТП №1734697 от 16.06.2020г., подписан от подсъдимата.
Веднага след това на подс. Ш.
бил издаден и талон за медицинско изследване с бланков №089054/16.06.2020г. и
същата била откарана в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където дала кръв за
изследване.
Взетата от подсъдимата кръв била надлежно изследвана,
като видно от протокол за изготвена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина №342/22.06.2020г., концентрацията на
алкохол в кръвта й била 1,13 на хиляда.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното следствие
гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Б.Т., В. П., К.Ц. и
А.В., дадени непосредствено пред съда; изцяло от прочетените на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК отчасти показания
на свидетеля Б.Т., дадени пред органа на досъдебното производство; изцяло от
прочетените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2
от НПК отчасти показания на свидетеля К.Ц., дадени пред органа на досъдебното
производство.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид
и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство химическа
експертиза. Експертното заключение е надлежно
приобщено към доказателствената съвкупност и според преценката на съда е извършено
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства
на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК –
талон за медицинско изследване №089054 и протокол за медицинско изследва и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози /л.12 – 13 от дос.пр./, заверено
копие на АУАН серия GA с бл.№217594 от 16.06.2020г. /л.15 – 16 от дос.пр./, заверено копие на протокол за ПТП №1734697 от
16.06.2020г. /л.18 от дос пр./, заверени копия на
СУМПС и свидетелство за регистрация Част ІІ /л.19 от дос.пр./,
заверено копие на лист за преглед на пациент /л.23 от дос.пр./,
заверено копие на справка за нарушител/водач /л.25 – 31 от дос.пр./,
справка в Централна база – КАТ /л.34 от дос.пр./,
заверено копие на заповед за задържане /л.37 от дос.пр./,
справка за съдимост /л.41-42 от дос.пр./, характеристична
справка /л.43 от дос.пр./, писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“ с изх. №11-00-277/11.03.2021г. /л.72 от съд.пр./и писмо от
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Пловдив с изх. №
11-00-140/16.03.2021г., ведно с приложено към същото копие на писмо от Институт
по пътищата и мостовете към Агенция „Пътна инфраструктура“ Пловдив с изх.
№33-00-213/15.03.2021г. /л.75 – 76 от съд.пр./.
Показанията на свидетелите Б.Т., В. П., К.Ц. и А.В.,
дадени непосредствено пред съда, се възприемат от съдебния състав изцяло при
изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се събития.
Показанията на тези свидетели са обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените
доказателства по делото. Противоречие относно релевантните факти от предмета на
доказване в посочените гласни доказателства не се наблюдава. Всеки от тези
свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по
делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал
непосредствен очевидец.
В съдебното производство пред настоящия съдебен състав
свидетелите Б.Т. и К.Ц. бяха подробно разпитани за развилите се събития. За
няколко релевантни по делото факти, касаещи датата на случилото се,
регистрационния номер на лекия автомобил, както и показанията на техническото
средство /за свидетеля Б.Т./ и датата на събитието, регистрационния номер на
автомобила и провеждан разговор с подсъдимата на местопроизшествието /за
свидетеля К.Ц./, посочените двама свидетели не можаха да си спомнят. В тази
връзка на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК
бяха приобщени показанията на свид. Б.Т., дадени пред
органа на досъдебното производство, в посочените части и на осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК бяха приобщени показанията на свид. К.Ц., дадени пред органа на досъдебното производство,
в посочените части. Така приобщените им показания се кредитират от съдебния
състав, наред с показанията им, дадени непосредствено пред съда. Нормално и
логично е поради отминалия период от време и поради естеството на работа на тези
свидетели, свързани с ежедневни действия по опазване на обществения ред и
предотвратяване на престъпления, те да нямат точни и ясни спомени за цитираните
обстоятелства. След прочитане на показанията им, дадени пред органа на
досъдебното производство на посоченото процесуално основание и двамата
свидетели категорично потвърдиха, че поддържат всичко, което им беше прочетено.
Поради това и съдът изцяло се доверява на казаното от тях пред органа на
досъдебното производство, надлежно приобщено към доказателствата по делото.
Вярно е, че показанията на полицейските служители Б.Т., В. П.и К.Ц., досежно заявеното от тях за
казаното от подсъдимата, че тя е управлявала лекия автомобил, възпроизвеждат
изявленията на последната, направени пред тях, което безусловно ги определя
като производни доказателства. Необходимо е в тази връзка да се посочи, че използването
на производни доказателства не е забранено, като те могат да послужат за
установяване съществуването на първични доказателства, за проверка на първични
доказателства, както и да заместят първичните доказателства, ако последните се
окажат недостъпни. В настоящия случай посочените производни доказателства се
използват именно, за да заместят първичните такива, тъй като те са недостъпни. Недостъпни
са, тъй като не могат да бъдат събрани. Факт е, че подсъдимата даде обяснения
пред съда, сочейки друго лице като водач на лекия автомобил, както и същото
това лице – К.П., разпитано като свидетел, заяви, че той е управлявал
автомобила. Обясненията на подсъдимата и подкрепящите ги показанията на
посочения свидетел обаче не се ценят от съда при изграждане на изводите му от
фактическа страна, като съображения за това ще бъдат изложения по – нататък в
мотивите. По делото няма преки очевидци, възприели непосредствено действията на
подсъдимата по управление на лекия автомобил. В случая без съмнение става
въпрос за извън процесуални частични признания на подсъдимата Ш. пред
полицейските служители, като възможността за използването им не може да бъде
априори отречена, а подлежи на внимателна преценка, с оглед обстоятелствата,
при които са били направени и дали тези обстоятелства поставят под съмнение
тяхната надеждност. Изявленията на подсъдимата са направени пред полицейските
служители още на местопроизшествието, незабавно след катастрофата, като към
този момент тя не е била задържана. Съвсем доброволно, без спрямо нея да е имало
предприети ограничителни мерки, е признала, че тя е била водач на катастрофиралото
моторно превозно средство. Към този момент подсъдимата не е имала никакво
процесуално качество, респективно – не е имало задължение да й бъдат разяснени
права. Нормата на чл.97, ал.1 от НПК
визира момента, в който защитник може да участва в наказателното производство –
от момента на задържане на лицето или от момента на привличането му в
качеството на обвиняем. Към този момент, когато е била изслушана от посочените
полицейски служители, подсъдимата Ш. не е имала нито едно от тези качества.
Освен това по отношение на нея към този момент /на признанието/ не са били
предприети никакви принудителни действия – същата не е била задържана и
отведена в районно управление, от което да се заключи, че е била заподозряна. Поради
това и следва да се приеме, че не е изначално компрометирана надеждността на
извън процесуалните изявления на подсъдимата.
Наред с това следва да се отчете и обстоятелството, че
показанията на посочените полицейски служители съдът не намира за
заинтересовани. Няма спор, че служебната принадлежност на свидетелите не
изключва априори липсата на заинтересованост от изхода на делото, но
длъжностното качество само по себе си не е достатъчно да се приеме, че за тях
съществува заинтересуваност в твърденията им, насочена към обслужване на
действията на разследването. Всъщност в практиката си ВКС е имал неведнъж повод
да посочи, че евентуалната заинтересованост на такива свидетели от разкриване
на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на
осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените
източници по делото, наред с всички останали такива. Сочената служебна
принадлежност на тези свидетели обаче е именно обяснението, поради което същите
са извършили проверка на местопроизшествието, непосредствено след катастрофата
и по повод същата и са имали възможност да добият преки впечатления от
разказаното от подсъдимата. Свидетелите непротиворечиво един от друг посочват относимите към предмета на доказване факти, като
показанията им досежно разказаното от подсъдимата кореспондират помежду си.
Впрочем показанията им и относно останалите обстоятелства са непротиворечиви и взаимодопълващи се. И тримата полицейски служители ясно
посочват емоционалното състояние на притеснение у подсъдимата, както и факта,
че е била сама на мястото на катастрофата. Показанията им в своята цялост са пълни,
подробни и богати на детайли относно случилото се. Именно в множеството детайли
показанията им намират пълно съответствие с останалия доказателствен материал
по делото, възприет от съда. Разказаното от свидетелите не само е съответно
помежду им, но се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства. В
тази връзка следва да се посочи, че обвинителната теза се подкрепя и от
приложения по досъдебното производство АУАН серия GA с бл.№217594 от 16.06.2020г.,
който е бил връчен на подсъдимата и същата го е подписала без възражения. Съвсем
логично би било ако друго лице е управлявало лекия автомобил, то тя да впише
възражение в тази насока поне в АУАН, което обаче не е било извършено от нея. Съвсем
доброволно и без никакви възражения подсъдимата е подписала и изготвения
протокол за ПТП №1734697 от 16.06.2020г., в който като участник в ПТП – то е
посочена именно тя.
Основният аргумент на защитата, а и основното
противоречие в събраните по делото доказателства касае лицето, което е
управлявало лекия автомобил. Единствените доказателства в посока, че това е бил
свидетелят К.П., са неговите показания и обясненията на подсъдимата, дадени
непосредствено пред настоящия съдебен състав. Съдът обаче не дава вяра нито на
показанията на свидетеля К.П., нито пък на обясненията на подсъдимата, че П. е
бил водач на лекия автомобил, а подсъдимата не го е привеждала в управление,
след като е била употребила алкохол. Противоречи на правилата на всякаква
житейска логика заявеното и от двамата, че свид. П. е
управлявал автомобила и след катастрофата е оставил подсъдимата /която по
думите и на двамата му е близко лице/ съвсем сама, на път, извън регулацията на
града, в тъмната част на денонощието. Изложената и от двамата причина за това
му поведение, а именно интимна връзка между тях и неразбиране за нея от
сестрата на подсъдимата, с която свид. П. е
съжителствал, представлява според съда недостоверна, целяща оневиняване на
подсъдимата версия относно въпроса за авторството на престъплението, която
обаче остава изолирана и напълно неубедителна. В тази посока е налице вътрешно
противоречие в показанията на свидетеля П. досежно обстоятелството знае ли сестрата
на подсъдимата за инцидента и за това, че свидетелят П. и подсъдимата са имали
интимна връзка. От една страна свидетелят твърди в показанията си, че не знае
дали сестрата е разбрала за инцидента и за това, че има интимна връзка с
подсъдимата, а от друга страна заявява, че й е казал за инцидента, но й е
спестил подробности за това какво е правил с подсъдимата, включително и за
интимните му отношения с нея. На фона на това противоречие пък сочи, че
сестрата на подсъдимата, знае че сестра й е подсъдима по делото. Буди
недоумение и изложените от свид. П. факти, че е
научил от В.Ш., че е подсъдима няколко дни след инцидента, че същата от тогава
до момента на депозиране на показанията му го е търсила около десетина пъти, но
никога във връзка с делото. На фона на така изнесените твърдения нелогично се
явява поведението му да заяви, че той е управлявал автомобила осем месеца след
като е станал инцидента и след като е знаел, че сестрата на неговата интимна
приятелка, с която също е бил интимен, е под угрозата да влезе в затвора.
Показанията на свид. П. и
обясненията на подсъдимата, в обсъжданата част, остават изолирани от другите
доказателства по делото, установяващи конкретната фактическа обстановка на
произшествието. Те противоречат на множество други допълнителни обстоятелства,
служещи за проверка на достоверността им, както и на останалите, събрани по
делото доказателства. В тази посока следва отново да се акцентира на подробно
анализираните по – горе показания на полицейските служители, които са се
отзовали непосредствено до авариралия след ПТП лек автомобил, както и на
редовно съставения АУАН и протокол за ПТП, подписани от подсъдимата без никакви
възражения. Тези доказателства кореспондират помежду си и в своята взаимовръзка установяват съпричастността
на подсъдимата в извършеното престъпление. Поради това и съдът намира за неоснователен
аргумента на защитата за доказателствен дефицит във връзка с авторството й.
Тъй като не се установява участие на свид. К.П. в инцидента, показанията му не се възприемат от
съдебния състав изцяло.
Не се ценят и обясненията на подсъдимата, дадени
непосредствено пред настоящия съдебен състав, тъй като категорично
представляват израз на възприетата от нея защитна позиция. Действително
обясненията на подсъдимата имат двояка природа, като освен защитна позиция са и
доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа
страна върху нейните обяснения, същите следва да кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, което в случая не е така и за което вече бяха
изложени аргументи. Не следва да се обсъждат и ценят и обясненията й, дадени по
същото дело пред органа на досъдебното производство при проведения разпит на
16.06.2020г., прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност на осн. чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, тъй като не са
били дадени в присъствието на защитник.
На база на
събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимата В.Г.Ш., ЕГН:**********, е осъществила от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, тъй като на 16.06.2020год. в общ. Пловдив, на кръстовище от Републиканската
пътна мрежа на път 86 км.12+420, управлявала моторно превозно средство – марка
„Опел“, модел „Астра ван“ с рег. № ***с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно – 1,13 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
и урина №342/22.06.2020г., след като е била осъдена с влязла в сила присъда –
определение №866/10.11.2016г. по НОХД №7057/2016г. по описа на РС-Пловдив за
извършено от нея деяние по ал.1 на чл.343б от НК, а именно, че е управлявала
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико – токсилогични изследвания.
Безспорно е от доказателствата по
делото, че на инкриминираната дата в общ. Пловдив, на кръстовище от
Републиканската пътна мрежа на път 86 км.12+420, подсъдимата Ш. е управлявала
моторно превозно средство марка „Опел“, модел „Астра ван“ с рег. № ***, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,13 на хиляда.
Концентрацията на алкохол в кръвта й е била надлежно установена с химическо
изследване - протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина №342/22.06.2020г.
С определение за одобряване на
споразумение №866 от 10.11.2016г., постановено по НОХД №7057/2016г. по описа на
РС - Пловдив,I н.с., в сила от 10.11.2016г.,
подсъдимата е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК - управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда, като за него са й били наложени наказания „лишаване
от свобода” в размер на една година и глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Наред с това е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година. Със същия съдебен акт подсъдимата е била призната за
виновна за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което са й
били наложени наказания „лишаване от свобода” в размер на една година и глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева. Подсъдимата е била призната за виновна и за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като й е било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една
година и шест месеца. На осн. чл.23, ал.1 от НК е било наложено едно общо най –
тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен
срок от четири години. На осн. чл.23, ал.2 от НК към
определеното едно общо най – тежко наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода е било присъединено наложеното наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година. За посоченото осъждане не е настъпила
реабилитация, което и обуславя правната квалификация на ал.2 на чл.343б от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимата Ш. при форма на вина пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е желаела тяхното
настъпване.
Причините за извършване на
инкриминираното деяние съдът намира в ниското правосъзнание и пренебрежително
отношение към установените общо задължителни правила за движение по пътищата.
За престъплението по чл.343б, ал.2 от НК
законодателят е предвидил наказания лишаване от свобода от една до пет години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Наказанията на подсъдимата съдът
определи съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. При индивидуализиране на
наказанията съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително
младата възраст на подсъдимата и затрудненото й материално и социално
положение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдебният състав отчете
високата степен на обществена опасност на стореното, доколкото е налице
концентрация на алкохол много над стойността, която се изисква от закона. Само
за пълнота следва да се посочи, че не може да се приеме като отегчаващо
отговорността обстоятелство осъждането на подс. Ш. по
НОХД №7057/2016г. по описа на РС - Пловдив, I н.с., тъй като същото влияе върху
правната квалификация на престъплението, за което е предадена на съд. Поради
това и прие, че на подсъдимата следва да се наложат наказания от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/ лева. При
определяне размера на глобата съдът прецени и имущественото състояние на
подсъдимата. Така наложените наказания съответстват както на обществената
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката
на съда биха постигнали своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо
нея, а така също биха се отразили възпитателно и предупредително и на
останалите членове на обществото. Не са налице изключително или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на
чл.55 от НК.
В случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, защото не са налице материалноправните
изисквания на посочената правна норма, предвид на това, че преди извършване на
престъплението, предмет на настоящото производство, подсъдимата е била осъждана
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС следва да бъде определено така наложеното на подсъдимата В.Г.Ш. наказание
в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно
при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр.
ал.2 от НК следва да бъде приспаднато от
така наложеното на подсъдимата В.Г.Ш. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същата е била задържана
по реда на ЗМВР на 16.06.2020г., като
един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.2, вр. чл.37,
ал.1, т.7 от НК следва на подсъдимата В.Г.Ш. да бъде наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Срокът
на наложеното наказание съдът определи като отчете посочените по – горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като наред с това
съобрази, че по делото са налице доказателства за налагани множество наказания
за нарушения по ЗДвП, като поведението на подсъдимата е съществено укоримо. Кумулативно предвиденото наказание “лишаване от
право да управлява МПС” в по – висок размер би се явило твърде тежко с оглед
личността на дееца.
На основание чл.59, ал.4 от НК от така наложеното на
подсъдимата В.Г.Ш. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, следва да бъде приспаднато времето, през което същата е
била лишена от това право по административен ред, считано от 16.06.2020г. до
влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимата В.Г.Ш. следва да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-Пловдив
сумата от 40,00 /четиридесет/ лева, представляваща направени в хода на
досъдебното производство разноски /за експертиза/, както и ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС-Пловдив сумата от 30,00 /тридесет/
лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски /за
експертиза/.
Налице са основанията за приложението на
чл.68, ал.1 от НК. С определение за одобряване на споразумение №866 от
10.11.2016г., постановено по НОХД №7057/2016г. по описа на РС - Пловдив,I н.с.,
в сила от 10.11.2016г., подсъдимата е била призната за виновна за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като за него са й били наложени наказания
„лишаване от свобода” в размер на една година и глоба в размер на 200 /двеста/
лева. Наред с това е било наложено и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година. Със същия съдебен акт подсъдимата е била призната
за виновна за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което са й
били наложени наказания „лишаване от свобода” в размер на една година и глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева. Подсъдимата е била призната за виновна и за
извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като й е било наложено наказание
„лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца. На осн. чл.23, ал.1
от НК е било наложено едно общо най – тежко наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на
основание чл.66 от НК с изпитателен срок от четири години. На осн. чл.23, ал.2 от НК към определеното едно общо най –
тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е било
присъединено наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година. В изпитателния срок на посоченото осъждане е извършено
престъплението по настоящото дело, за което й е наложено наказание от една
година и четири месеца лишаване от свобода. Ето защо съдът намира, че е налице
основанието на чл.68, ал.1 от НК, като подсъдимата В.Г.Ш. следва да изтърпи
ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от наказанието в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено по настоящото дело, това, наложено й по НОХД
№7057/2016г. по описа на РС-Пловдив, І н.с., а именно едно общо най-тежко
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС следва да бъде определено наложеното на подсъдимата В.Г.Ш. едно общо
най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
по НОХД №7057/2016г. по описа на РС-Пловдив, І н.с., да бъде изтърпяно при
първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
По делото няма приложени веществени
доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ