Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №77

 

Гр.Варна, 19.04.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети март през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

         

          При участието на секретаря Ели Тодорова   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 411 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Интра Сити Бъс“ ЕАД със седалище гр.Разград срещу решение № Х от 30.03.2017г. по търг.дело № Х/16г. по описа на Разградски ОС, в частите му, с които са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ предявен от синдика на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ срещу ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“, Т.В.Т., К.И.Т. и „Интра Сити Бъс“ ЕАД на следните сделки:

Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ХХХ, том 7, регистър № ХХХХ, дело № ХХХХ от 29.11.2013г. на нотариус с рег.№ Х78 с предмет поземлен имот с площ 1 720 кв.м. с идентификатор 61710.501.56, заедно с построените в него промишлени сгради с идентификатори 61710.501.56.1, 61710.501.56.2 и 61710.501.56.3, находящ се в гр.Разград, кв.“Западна промишлена зона“;

Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ХХХ, том 7, регистър № ХХХХ, дело № ХХХХ от 29.11.2013г. на нотариус с рег.№ Х78 с предмет поземлен имот с площ 600 кв.м. с идентификатор 77308.502.240, заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор 77308.502.240.1, друг вид сграда за обитаване с идентификатор 77308.502.240.2 и гараж с идентификатор  77308.502.240.3, находящи се в гр.Ц К, ул.“Х Б “ Х Х;

Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ХХХ, том 7, регистър № ХХХХ, дело № ХХХХ от 29.11.2013г. на нотариус с рег.№ Х78 с предмет: самостоятелен обект в сграда – апартамент, със застроена площ от 99.29 кв.м., с идентификатор 61710-505.502.1.11, заедно с прилежащите му избено помещение и таванско помещение № 15, находящ се в гр.Разград, ул.“П“ № Х, вх.А, ет.4, ап.11 и самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор  61710.505.502.1.60 със застроена площ от 22.86 кв.м., находящ се  в гр.Разград, ул.“П“ № Х и

Договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 03.12.2013г. с предмет следните МПС: автобус, марка Темса, модел БГ 124 Х, рег.№ ХХ ХХХХ  ; автобус марка Темса, модел Опалин БГ 136Х, рег№ ХХ ХХХХ; автобус марка Ивеко, модел 35 С 13 В, рег.№ ХХ ХХХХ; автобус марка Ивеко, модел ОТОИОЛ, рег.№ ХХ ХХХХи автобус марка Сетра, модел С 214 ХДИ, рег.№ ХХ ХХХХ.

и в частта, с която е осъдено да върне в масата на несъстоятелността имотите и вещите, предмет на атакуваните сделки.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди че окръжният съд не е преценил конкретните обстоятелства по делото от значение за определяне на сделките като неравностойни. Излага че преценката за неравностойност следва да се извърши въз основа на действителната пазарна цена на недвижимия имот към момента на осъществяване на сделката, предвид възможната му реализация на пазара и съответно попълване на патримониума на дружеството с получената цена. Твърди че първоинстанционният съд се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, но не е обсъдил редица факти, изнесени от ответниците в техните отговори като например намалената цена на имота, по нотариален акт № ХХХ/ХХг., след придобиването му от несъстоятелния търговец в резултат на начисляване на амортизации. Оспорва прилагането от вещото лице на метода на пазарните аналози, като сочи че са използвани данни от други населени места. Оспорва определената пазарна стойност на моторните превозни средства.

Моли съда да отмени решението на първоинстнационния съд и да постанови друго, с което да отхвърли всички предявени срещу него искове.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното от него първоинстнационно решение и вместо него да постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по жалбата синдикът на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ в несъстоятелност, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваните части. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Конституираните от съда необжалвали необходими другари на въззивника - ЕТ „Карина – Т.Т.“ – Т.В.Т. и К.И.Т.,***, редовно призовани, не се явяват не изразяват становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са в отношение на евентуалност искове от синдика на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ в несъстоятелност със седалище гр.Разград срещу ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“  - Т.В.Т., „Интра Сити Бъс“ ЕАД със седалище гр.София и К.И.Т. *** за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ на следните възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото: договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 29.11.2013г., сключени между ответниците, обективирани в нотариални актове съответно: № ХХХ, том VІІ, рег.№ ХХХХ, дело № ХХХХ/ХХг.; № ХХХ, том VІІ, рег.№ ХХХХ, дело № ХХХХ/ХХг. и и № ХХХ, том VІІ, рег.№ ХХХХ, дело № ХХХХ/ХХг., и трите на нотариус, вписан в регистъра на НК под № ХХХ и договор за покупко-продажба на моторни превозни средства от 03.12.2013г., с нотариална заверка на подписите, а в отношение на евентуалност иск за обявяване на същите сделки за недействителни по отношение на кредиторите на основание 135 от ЗЗД и кумулативно иск за осъждане на третото лице да върне имотите и вещите, предмет на отменителните искове в масата на несъстоятелността.

Искът по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ има за предмет потестативното право на синдика на несъстоятелния търговец да обяви за недействителна по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Не е спорно пред въззивна инстанция, че искът е предявен в предвидения в чл.647 ал.1 от ТЗ срок, както и че сделките са извършени в подозрителния период – в двугодишния срок по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ. Не е спорно и сключването на атакуваните с иска три сделки с недвижими имоти и един договор за продажба на пет автобуса.

Спорна пред въззивна инстанция е единствено предпоставката за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, а именно: липсата на равностойност на престациите на страните – налице ли е значително надвишаване по стойност на даденото от несъстоятелния търговец по сделките от полученото.

Съобразно постоянната практика на касационната инстанция равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Съобразно разрешението дадено в решение № 107 от 14.11.2011г. по търг.дело № 742/10г., на ВКС, І т.о., дали неравностойността на престациите е значителна и оттук дали тя обуславя недействителност на сделката се преценява във всеки конкретен случай. Няма и не може да бъде въведен единен критерий относно това кое е „значително“ – нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб.

По отношение на отделните недвижими имоти:

Предмет на договора, сключен по нотариален акт № ХХХ/ХХХХг. е поземлен имот с площ от 1 720кв.м., с построените в него три промишлени сгради със застроена площ съответно от 430 кв.м., 123 кв.м. и 123 кв.м., находящ се в гр.Разград, кв.“Западна промишлена зона“. Продажната цена на имота е в размер на сумата 25 000лв.

Съобразно приетите по делото от първоинстнационния съд и от въззивния съд заключения на съдебно-технически експертизи, кредитирани от въззивния съд, пазарната стойност на имота към датата на сключване на договора 29.11.2013г. е в размер на сумата 220 000лв. съобразно първоначалното заключение на приетата от първата инстанция експертиза и 220 600лв. по приетото от въззивния съд заключение.

При съпоставката на продажната цена по договора от 29.11.2013г. и определената от експертите пазарна стойност на имота към същата дата, въззвният съд намира разликата между двете стойности за значителна.

Възражението на въззивника, че продажната цена e съпоставима с балансовата стойност на имота, която съобразно цената при придобиване и начислените амортизации е в размер на сумата 19 084.75лв., въззивният съд намира за неоснователно. Релевантна при съпоставката на двете насрещни престации е пазарната стойност на имота, а не балансовата му стойност, тъй като последната е стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс и представляваща разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на актива.

Предмет на договора, сключен по нотариален акт № ХХХ/ХХХХг. е поземлен имот с площ от 600кв.м., ведно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ 50 кв.м. и гараж със застроена площ 88 кв.м., находящ се в гр.Ц К, ул.“Х Б “ Х Х. Продажната цена на имота е в размер на сумата 13 500лв.

Съобразно приетите по делото от първоинстнационния съд и от въззивния съд заключения на съдебно-технически експертизи, кредитирани от въззивния съд, пазарната стойност на имота към датата на сключване на договора 29.11.2013г. е в размер на сумата 32 000лв. съобразно първоначалното заключение на приетата от първата инстанция експертиза и 21 900лв. по приетото от въззивния съд заключение. Разликата между двете заключения е почти 10 000лв., която вероятно се дължи на използваните от експертите оценителски методи и техните средни тегла. Но дори и да се приеме, че пазарната стойност на имота е в размер на 21 900лв., определена от експерта по метода на вещната стойност, разликата между пазарната стойност на имота и продажната цена е 8 400лв., която е повече от половината на продажната цена и въззивният съд намира за значителна.

Предмет на договора, сключен по нотариален акт № ХХХ/ХХХХг. са два самостоятелни недвижими имота – апартамент със застроена площ от 99.29 кв.м., находящ се в гр.Разград, ул.“П“ № Х, вх.А, ет.4, ведно избено и таванско помещение и гараж в сградата със застроена площ от 22.86кв.м. Общата продажна цена на двата имота е в размер на сумата 43 000лв.

В приетите по делото от първоинстнационния съд и от въззивния съд заключения на съдебно-технически експертизи, е дадена обща пазарната стойност на имота към датата на сключване на договора 29.11.2013г., съответно в размер на сумата 73 000лв. съобразно първоначалното заключение на приетата от първата инстанция експертиза и 66 700лв. по приетото от въззивния съд допълнително заключение. Въззивният съд приема за обща пазарна стойност на двата имота сумата 66 700лв. Разликата между пазарната стойност на имота и продажната цена е 23 000лв., която сума е повече от половината на продажната цена, поради което и въззивният съд я намира за значителна.

По отношение на определяне на пазарната стойност на този имот следва да се отбележе следното: В първоначално депозираното и допълнението към заключението от експерта са дадени две различни оценки на имота, съответно 45 800лв. и 66 700лв. И в двете заключения експертът е избрал като единствен оценителски метод пазарният подход или методът на сравнителните продажби. В допълнителното заключение на експертизата, приета от  първоинстанционния съд също е представена справка – приложение 2 и 3, сочещи на различни цени за квадратен метър на имоти със сходни характеристики, взети от нотариални актове за реално сключени в периода сделки. Прави впечатление по-високата цена на квадратен метър за имоти, предмет на сделки, чиято цена е платена с отпуснат банков кредит. Именно три от имотите в гр.Разград, са послужили като база за сравнение на експерта в първоначално изготвената от него експертиза пред въззвния съд. Допълнителната експертиза е изготвена въз основа на продажни цени по влезли в сила постановления за възлагане на недвижими имоти, продадени от съдебен изпълнител по реда на глава 43 от ГПК. Възззивният съд намира че в случаите на обявена и проведена по предвидените в глава 44 от ГПК правила и дадена възможност за участие на наддавачи в проданта, в максимална степен се гарантира достигане до действителна пазарна цена на имота при провеждане на търга. Поради което и при определянето на пазарната стойност на имота съдът кредитира дадената оценка в допълнителното заключение на приетата от въззивния съд експертиза, в което за сравнение са взети цени на сходни имоти, достигнати на публична продан по реда на ГПК.

По отношение на договора за продажба на автобуси:

Предмет на договора за продажба са пет броя автобуси. В договора е посочена обща продажна цена на всички в размер на 27 600лв. с ДДС, както и цена на всеки автобус по отделно. Независимо от посочването на цена за всяко отделно превозно средство и че всяко едно от тях може да бъде самостоятелен предмет на договор за продажба, въззивният съд намира, че преценката за равностойност на престациите следва да бъде направена за общата цена на автобусите. Продажбата на обособена група от вещи, каквато в настоящия случай са петте автобуса, предполага продажба на всички вещи в групата, независимо от тяхното състояние към момента на продажбата. Цената на групата вещи представлява от една страна сбор на стойността на всяка от вещите, но същевременно отчита и компенсира разликата в качеството, състоянието и стойността на всяка от вещите, предвид постигането на обща цена за всички.

Общата продажна цена на автобусите, посочена в договора за продажба е 27 600лв. с ДДС. В съдебно заседание на 06.03.2017г. при изслушване на допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза от първоинстанционния съд експертът е променил дадените от него оценки на МПС и е определил нови в общ размер на сумата 47 000лв.  Определената от назначената от въззивния съд експретиза пазарната стойност на автобусите към датата на сключване на договора 03.12.2013г. е в размер на сумата 33 500лв. Въззивният съд приема за обща пазарна стойност на автобусите сумата 33 500лв., доколкото приетото от въззивния съд заключение в тази част не е оспорено от страните. Разликата с дадената оценка в другото заключение произтича от различния подход, който са приели експертите при оценката. Пред въззвния съд като база за оценка е приет разходния подход, който според експерта при липса на пазарни свидетелства за реална продажба на МПС, подобни на оценяваните, този подход най-реално отразява състоянието на автомобила съобразно годината на производство, изминалия пробег в километри и необходимия ремонт. Разликата между определената по делото пазарна стойност и постигната между страните продажна цена е в размер на сумата 5 900лв. Тази разлика в размер на около 1/5 от продажната цена съставът на въззивния съд намира за незначителна по смисъла на чл.674 ал.1 т.3 от ТЗ. В подкрепа на този извод е и обстоятелството че при съпоставка на цената на всеки от автобусите по отделно само по отношение на един от тях автобус марка Темса, модел Опалин БГ 136Х, рег№ ХХ ХХХХ е налице пазарна стойност значително по-висока от продажната цена /15 800лв. срещу 8 400лв./, за два от тях разликата е незначителна, а два са продадени на по-висока цена от пазарната им стойност.

С оглед на така изложеното, въззвният съд намира предявения от синдика отменителен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ за доказан и основателен по отношение на трите сделки с недвижими имоти, за които искът следва да бъде уважен и неоснователен по отношение на договора за продажба на пет броя автобуси, за който искът следва да бъде отхвърлен. Предвид на това и решението на съда по отношение на договорите за продажба на недвижими имоти следва да бъде потвърдено, а по отношение на договора за продажба на МПС да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на главния иск по отношение на договора за продажба на автобуси, по предявения в отношение на евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, въззивният съд намира следното:

Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Оспорени от ответниците пред първа инстанция са само увреждащият характер на сделката и знанието на третото лице за увреждането.

По увреждащия характер на сделката:

По правния въпрос за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си е постановено решение по чл.290 от ГПК № Х20 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС. С решението, представляващо задължителна съдебна практика, ВКС е приел, че увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.

Зачитайки така постановената задължителна съдебна практика въззивният съд намира че извършеното разпореждане с МПС, извършено от длъжника след определената начална дата на неплатежоспособност – 01.06.2011г. е увреждащо кредиторите на несъстоятелния търговец действие.

По възражението за наличието на знание у двете страни по сделките за увреждането:

Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането, когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. 

Знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника за увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжника уврежда кредитора си. За да се приеме че приобретателят по продажбата е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни  личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. /в този смисъл е разрешението дадено в решение Х Х0 от 20.04.2017г. по гр.д.№ Х094/16г., по описа на ВКС, ІV г.о./

В настоящия случай сделката е възмездна, поради което и в тежест на ищеца – въззивник е при условията на главно и пълно доказване е да установи знанието на третото лице – купувач „Интра Сити Бъс“ ЕАД за увреждащия характер на сключения договор за продажба.

Безспорно установени по делото са следните факти:

Предмет на продажбата от 03.12.2013г. са пет автобуса. Купувач по договора е „Интра Сити Бъс“ ЕАД, дружество регистрирано на 25.11.2013г. с едноличен собственик на капитала П И М. Няколко дена по-рано на 29.11.2013г. са сключени три договора за продажба на недвижими имоти, собственост на длъжника ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ и притежавани от длъжника в СИО с неговата съпруга К.Т.. Между страните по договорите за продажба на 05.12.2013г. е сключен договор за наем, по силата на който купувачът „Интра Сити Бъс“ ЕАД е предоставил на продавача – едноличен търговец за временно и възмездно ползване недвижимият – промишлен имот и петте автобуса за обща наемна цена 800лв. месечно и с предназначение за използването им за транспортна и друга търговска дейност.

От приетата по делото от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че между дружеството купувач „Интра Сити Бъс“ ЕАД и трети лица, неучастващи в настоящето производство – М Т. А и В Т.В., последният и в търговското си качество като ЕТ „Стрелец – 99 – Велико В.“ са сключени три договора за заем на 03.12.2013г. за сумите съответно 5 810лв., 14 500лв. и 12 000лв. Не е спорно че заемодателите са деца на Т.В.Т.. Установено е от експертизата, че наемните цени по договора за наем от 05.12.2013г. са разплатени и оформени с протоколи за прихващане, от суми, получени като субсидии от Община Разград, дължими на ЕТ „Карина – Т- Т.Т.“ и постъпили по разплащателна сметка на „Интра Сити Бъс“ ЕАД.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката Стойчева, които въззивният съд кредитира изцяло, като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, въззивният съд приема за установено, че на автогарата, от която са се извършвали превозите е станала известна промяната на собствеността на автобусите, но както когато собственик е бил ЕТ „Карина – К – Т.Т.“, така и след това отговорник и представител на превозвача е била М, дъщерята на Т.Т., която е отговаряла за всички свързано с автобусите пред „Автобустранс“, плащала е фактурите, дори е възприемана от свидетелката като собственик на автобусите. Посочено е от свидетелката че автобусната дейност е продължила да се осъществява от същите шофьори на автобуси.

Не е спорно че адвокат – пълномощник на ЕТ „Карина – К – Т.Т.“ по редица дела, водени преди производството по несъстоятелност с „Автобустранс“ ЕООД, сега кредитор с прието вземане, както и в производството по несъстоятелност, образувано по молба на същия кредитор по търг.дело № 45/14г. е бил адвокат А.У., адвокат в „Адвокатско дружество Илиева, Вучева и Ко“, с адрес гр.София, бул.“Х Б “ № 28 ет.4. Видно от вписванията в интернет страницата на адвокатското дружество в същото работят лицата П М и М И. Същите са вписани в търговския регистър като членове на СД на „Интра Сити Бъс“  - Михайлов и представляващ ЮЛ, представляващо дружество – И. Първият вписан адрес на управление на дружеството купувач в търговския регистър, съвпада с адреса на адвокатското дружество и на адвокат У..

За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от страните по сделката действия – правни и фактически

От така описаните по-горе установени по делото факти, въззивният съд намира, че не е установено знание на третото лице „Интра Сити Бъс“ ЕАД че неговия съдоговорител има дългове, както и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. При анализ на косвените доказателства не се установява недобросъвестност у купувача, като фактите, относно субективното отношение на това лице следва да се установят от кредитора – дружеството въззивник. И ако по отношение на знанието на самия длъжник за увреждания характер на действието или сделката и достатъчно да се приеме, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че с него се създава или увеличава платежната си неспособност, или че предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора, доколкото длъжниковото имущество служи за обезпечение на неговите кредитори, то само това не достътъчно да се приеме знание за увреждане у третото лице, придобило имот или вещ възмездно. Следва да бъде установено, че това трето лице е съзнавало по време на извършване на продажбата че неговият съдоговорител със сключване на договора ощетява своя кредитор, създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на кредитора си. В случая такива факти не са доказани от ищеца.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира недоказано при условията на главно и пълно доказване знание у купувача – дружеството – въззивник „Интра Сити Бъс“ ЕАД за увреждане  на кредитора на продавача, поради което и предявеният в отношение на евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на обуславящите искове следва да бъде отхвърлен и иска осъждане на купувача да върне в масата на несъстоятелността на автобусите, предмет на договора. Поради което и решението в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора ищецът има право на направените пред въззивна инстанция разноски по делото, своевременно заявени в представен от страната списък на разноските, съразмерно уважената част от исковете, а именно сумата 7 971.79лв. – разноски пред първа инстанция и сумата 5 918.69лв. – разноски за въззивна инстанция. Предвид на това и решението в частта му, с която „Интра Сити Бъс“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на масата на несъстоятелността разликата над 7 971.79лв. до присъдените 5 918.69лв. следва да бъде отменено. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото делото, предвид предявените в условията на евентуалност искове е сложно от фактическа и правна страна.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззивника „Интра Сити Бъс“ ЕАД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, а именно сумата 679.69лв., представляваща направени пред въззивна инстанция разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Въззивният съд констатира, че при определяне на дължимата по делото държавна такса по иска по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ по отношение на недвижимите имоти, първоинстанционният съд е определил дължимата държавна такса без да съобрази нормата на чл.71 ал.2 от ГПК, а именно че размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Дължимата държавна такса по исковете по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ досежно недвижимите имоти е в размер на сумата 1 267.99лв., а за автобусите – 1 104лв. Същевременно съдът не е включил като дължима и държавната такса по предявения осъдителен иск за връщане на вещите в масата на несъстоятелността, определена съобразно т.20 от тълкувателно Х Х/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.дело Х Х/2012г., а именно сумата 1 267.99лв. за недвижимите имоти и 1 104лв. за автобусите. С оглед на изложеното на основание чл.649 ал.6 от ТЗ и предвид изхода на спора пред въззивна инстанция, следва да бъде отменено и решението, в частта му, с която осъдената страна „Интра Сити Бъс“ ЕАД е осъдена да заплати дължимата по делото държавна такса за разликата над 2 535.98лв. до присъдените 6 175.94лв., а  масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати дължимата по делото за първа инстанция държавна такса в размер на която е в размер на сумата 2 208лв. 

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № Х от 30.03.2017г. по търг.дело № Х/16г. по описа на Разградски ОС, в частите му, с които са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ предявен от синдика на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ срещу ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“, Т.В.Т., К.И.Т. и „Интра Сити Бъс“ ЕАД на следните сделки:

Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ХХХ, том 7, регистър № ХХХХ, дело № ХХХХ от 29.11.2013г. на нотариус с рег.№ Х78 с предмет поземлен имот с площ 1 720 кв.м. с идентификатор 61710.501.56, заедно с построените в него промишлени сгради с идентификатори 61710.501.56.1, 61710.501.56.2 и 61710.501.56.3, находящ се в гр.Разград, кв.“Западна промишлена зона“;

Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ХХХ, том 7, регистър № ХХХХ, дело № ХХХХ от 29.11.2013г. на нотариус с рег.№ Х78 с предмет поземлен имот с площ 600 кв.м. с идентификатор 77308.502.240, заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор 77308.502.240.1, друг вид сграда за обитаване с идентификатор 77308.502.240.2 и гараж с идентификатор  77308.502.240.3, находящи се в гр.Ц К, ул.“Х Б “ Х Х;

Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ХХХ, том 7, регистър № ХХХХ, дело № ХХХХ от 29.11.2013г. на нотариус с рег.№ Х78 с предмет: самостоятелен обект в сграда – апартамент, със застроена площ от 99.29 кв.м., с идентификатор 61710-505.502.1.11, заедно с прилежащите му избено помещение и таванско помещение № 15, находящ се в гр.Разград, ул.“П“ № Х, вх.А, ет.4, ап.11 и самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор  61710.505.502.1.60 със застроена площ от 22.86 кв.м., находящ се  в гр.Разград, ул.“П“ № Х и

в частта, с която „Интра Сити Бъс“ ЕАД е осъдено да върне в масата на несъстоятелността имотите, предмет на същите договори за продажба, сключени по посочените нотариални актове;

ОТМЕНЯВА решение № Х от 30.03.2017г. по търг.дело № Х/16г. по описа на Разградски ОС, в частите му, с които са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ предявен от синдика на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ срещу ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“, Т.В.Т., К.И.Т. и „Интра Сити Бъс“ ЕАД на следната сделка:

Договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 03.12.2013г. с предмет следните МПС: автобус, марка Темса, модел БГ 124 Х, рег.№ ХХ ХХХХ  ; автобус марка Темса, модел Опалин БГ 136Х, рег№ ХХ ХХХХ; автобус марка Ивеко, модел 35 С 13 В, рег.№ ХХ ХХХХ; автобус марка Ивеко, модел ОТОИОЛ, рег.№ ХХ ХХХХи автобус марка Сетра, модел С 214 ХДИ, рег.№ ХХ ХХХХ;

в частта, с която „Интра Сити Бъс“ ЕАД е осъдено да върне в масата на несъстоятелността автобусите, предмет на същия договор за продажба;

в частта, с която „Интра Сити Бъс“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – К – Т.Т.“ направените по делото разноски за разликата над 7 971.79лв. до присъдените 9 707лв. и

в частта, с която „Интра Сити Бъс“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Разград дължима държавна такса за разликата над 2 535.98лв. до присъдените 6 175.94лв. и

вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, предявен от синдика на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ в несъстоятелност срещу ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ – Т.В.Т., К.И.Т. и „Интра Сити Бъс“ ЕАД за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ на договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 03.12.2013г. с предмет следните МПС: автобус, марка Темса, модел БГ 124 Х, рег.№ ХХ ХХХХ  ; автобус марка Темса, модел Опалин БГ 136Х, рег№ ХХ ХХХХ; автобус марка Ивеко, модел 35 С 13 В, рег.№ ХХ ХХХХ; автобус марка Ивеко, модел ОТОИОЛ, рег.№ ХХ ХХХХи автобус марка Сетра, модел С 214 ХДИ, рег.№ ХХ ХХХХ.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от синдика на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ в несъстоятелност срещу ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ – Т.В.Т., К.И.Т. и „Интра Сити Бъс“ ЕАД за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ на договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 03.12.2013г. с предмет следните МПС: автобус, марка Темса, модел БГ 124 Х, рег.№ ХХ ХХХХ  ; автобус марка Темса, модел Опалин БГ 136Х, рег№ ХХ ХХХХ; автобус марка Ивеко, модел 35 С 13 В, рег.№ ХХ ХХХХ; автобус марка Ивеко, модел ОТОИОЛ, рег.№ ХХ ХХХХи автобус марка Сетра, модел С 214 ХДИ, рег.№ ХХ ХХХХ

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск, предявен от синдика на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“ в несъстоятелност срещу „Интра Сити Бъс“ ЕАД за връщане на автобусите, предмет на договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 03.12.2013г. в масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“*** заплати по сметка на Окръжен съд Разград дължимата по делото за първа инстанция държавна такса в размер на сумата 2 208лв. /две хиляди двеста и осем лева/ на основание чл.649 ал.6 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Интра Сити Бъс“ ЕАД със седалище гр.Разград, адрес на управление гр.Разград, ул.“Марица“ № 5, ет.2, ЕИК *********, да заплати по сметка на масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“*** 918.69лв. /пет хиляди деветстотин и осемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА на масата на несъстоятелността на ЕТ „Карина – Т – Т.Т.“*** да заплати на „Интра Сити Бъс“ ЕАД със седалище гр.Разград, ЕИК ********* сумата 679.82лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

На докладчика по делото съдия Дарина Маркова

По предявения в отношение на евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

 

Не съм съгласна с извода на състава на съда, че предявеният в отношение на евентуалност и подлежащ на разглеждане след отхвърляне на главния иск по отношение на договора за продажба на МПС иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е недоказан.

Предметът на доказване  - знание за увреждане по естеството си е такъв, че не винаги е възможно доказването да е пряко. Законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основания факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естеството само да установи основният факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо съобразяването им в тяхната съвкупност, както и че по безспорен начин следва да бъде установено че те се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.

Считам, че безспорно установените по делото множество факти – връзка между адвоката – пълномощик на едноличния търговец по водените срещу него осъдителни искове от кредитор, и лицата, представляващи и управляващи дружеството – купувач, регистрацията на дружество купувач, непосредствено преди сключване на договора, съвпадението на адреса на новорегистраното дружество купувач с адреса на адвоката – пълномощник на търговеца; предоставянето на заемни средства от децата на Т. на новорегистраното дружество непосредствено преди закупуването на имотите и МПС; установените финансови отношения между страните по договора във връзка с плащането на наем, посредством вземания на едноличния търговец; сключеният договор за наем на имот и на МПС, непосредствено след прехвърлянето на собствеността и продължаване на същата транспортна и търговска дейност от едноличния търговец и след сключване на договорите чрез дъщерята на Т., макар и косвено, разгледани в съвкупност по безспорен начин установят знание у купувача, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжника уврежда кредитора си като прави невъзможно удовлетворяването им или го затруднява.

С оглед на изложеното считам, че предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД следваше да бъде уважен.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: