ПРОТОКОЛ
|
Година |
2021 |
|
Град |
М. |
|||||||
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||||||
|
На |
Шестнадесети
август |
|
Година
|
2021 |
|||||||
В публично заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
||||||||||||
Прокурор |
Н.Г. |
|
||||||||||||
Сложи за разглеждане докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
|
||||||||||||
|
НОХ |
дело номер |
208 |
по описа за |
2021 |
година |
|
|||||||
|
На именното повикване в
|
9.15 |
часа се явиха: |
|
|||||||||||
За Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М.
се явява прокурор Н.Г.
Подсъдимият нередовно призован, не се
явява. Същият се представлява от служебен защитник адв. И.Ж. от ВАК.
Пострадалият свидетел Р.Н. редовно
призован, не се явява, нито пък се представлява.
Преводачът лично.
По делото е постъпила Актуална справка
за съдимост, касаеща подсъдимия.
По отношение на подсъдимия е предприета процедура по призоваване по реда
на чл.178 ал.7 от НПК, чрез изготвяне на Съдебна поръчка до Министерство на
правосъдието гр.София. Съдебната поръчка е изготвена от Районен съд гр.М. и е
изпратена за Република Т., чрез Министерство на правосъдието, видно от
съпроводително писмо под № 208/11.05.2021 г. По делото е постъпило писмо от
Директора на Дирекция „Международно правно сътрудничество и Европейски въпроси“
към Министерство на правосъдието под изх.№ 99-Н-85/2021 г. от 23.07.2021 г.,
постъпило в Районен съд гр.М. на 28.07.2021 г., с което уведомяват съдебния
състав, че в Министерство на правосъдието е получен отговор от компетентния
орган, който ни е изпратен във вида, в който е получен от чужбина без делото. С
резолюция на съдия-докладчика от 28.07.2021 г. е разпоредено да се направи
превод на постъпилите документи и такъв е постъпил под вх.№ 262532 от
04.08.2021 г. От направения превод е отразено, че при разглеждане на искането и
приложенията към него се разбира, че първата дата на изслушване е изтекла към
датата на получаване на документите в Министерството на Република Т.. Цитира се разпоредбата на чл.36 от конституцията
на Република Т. и се акцентува, че всяко действие, което трябва да се извърши в
отсъствие на обвиняемия, който е неразпитан нарушава правото на съдебен процес
в обхвата на чл.6 от Европейската Конвенция за правата на човека и следователно
на обществения ред в Т.. Подчертава се, че приключването на искането за правна
помощ в приложението към съответното писмо могат да се получат резултати,
противоречащи на обществения ред в Т., поради което Съдебната поръчка е върната
в приложението, съгласно чл.2 ал.б от Европейската Конвенция за правна
взаимопомощ по наказателни дела. Препис от
превода е изпратен за сведение и становище на всички страни по делото.
По делото е постъпило Становище под
вх.№ 262544/10.08.2021 г. от служебен защитник адв. И.Ж. от ВАК с искане делото
да бъде прекратено на основание чл.248 т.2, вр. с чл.25 ал.1 т.2 от НПК./цитат/
По делото е постъпила Молба под вх.№
262395/25.06.2021 г. от Р.Г.Н., чрез адв. К.К. от САК за конституиране в качеството
на частен обвинител на основание чл.76 и сл. от НПК, респективно като
граждански ищец на основание чл.84 и сл. от НПК. В молбата е налице и
произнасяне относно въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. Препис от молбата е
изпратен на всички страни по делото.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото на основание чл.269 ал.3 т.4 б.“б“
от НПК, тъй като лицето не може да бъде призовано, поради отказ на турските
власти да връчат съдебните книжа.
АДВ. ИВ. Ж.: Моля, да върнете производството на прокуратурата за извършване
на съответните процесуални действия, тъй като защитата счита, че няма правно
основание да се внесе обвинението в съда, без да е разпитан обвиняемия и да му
е повдигнато обвинение.
Съдът констатира, че в срока по чл.247в
ал.3 от НПК са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат
по чл.248 ал.1 от НПК, а именно от пострадалия свидетел, чрез процесуалният му
представител в лицето на адв. К.К. от САК.
Съдът констатира, че в срока по чл.247в
ал.4 от НПК е постъпило искане за конституиране като частен обвинител и
граждански ищец на пострадалия свидетел Р.Г.Н. ***.
Съдът намира, че няма процесуална
пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание при условията на чл.269
ал.3 т.4 б.“б“ от НПК. Безспорно от така направения превод се установява, че връчването
на обвинителния акт и призоваването на подсъдимия в Република Т. е невъзможно,
поради неизпълнение от страна на турските съдебни власти на искането за правна
помощ. Посоченият 40-дневен срок е бил спазен при определената втора дата за
провеждане на разпоредителното заседание.
Водим от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269 ал.3 т.4
б.“б“ от НПК.
На основание чл.247в ал.4 от НПК съдът
проверява получен ли е препис от съобщението от пострадалия свидетел, като
констатира, че същото е получено на 20.04.2021 г.
Съдът констатира, че няма процесуална
пречка да бъде конституиран като частен обвинител пострадалия свидетел, но не и
като граждански ищец. По отношение на така предявеният Граждански иск съдебния
състав обаче намира, че същият макар и своевременно предявени, не следва да
бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, тъй като безспорно
същият не отговаря на изискванията на чл.85 ал.1 от НПК, като не е посочено
престъплението, от което са причинени вредите и от кога се претендират.
Разпоредбата на чл.88 ал.2 от НПК визира, че разглеждането на Граждански иск не
може да стане причина за отлагане на наказателното дело, още повече, че като не
се приеме съответния Граждански иск, по никакъв начин не се прегражда пътя на
пострадалия да го предяви пред Гражданския съд.
Водим от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА
на основание чл.76
от НПК Р.Г.Н. ***
като частeн обвинител по делото.
НЕ
ПРИЕМА на
основание чл.88 ал.2 от НПК за съвместно разглеждане в наказателния процес така
предявеният Граждански иск от Р.Г.Н. ***
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО с което не е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес така предявеният Граждански иск не подлежи на
обжалване.
Пристъпва към обсъждане в
разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът
разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248
ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния,
въззивния и касационния съд не могат да
се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1
т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в
разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които
са приети за несъществени.
ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които
задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: На
първо място, съобразно правилата за местна и и родова подсъдност делото е подсъдно
на Районен съд гр.М.. Намирам, че на този етап няма основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство. Няма допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, респективно на пострадалия. Към момента намирам, че не са налице основания
за разглеждане на настоящето производство по реда на особените правила. По т.5
разглеждане на делото при закрити врати не е необходимо. Не е необходимо привличането
на резервен съдия, назначаването на защитник, вещо лице, преводач, тълковник, както
и извършването на следствени действия по делегация. Към момента няма основания
за вземане на мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия. Ето защо ще Ви моля,
след вземане становище по цитираните въпроси от другите страни в процеса да насрочите
делото за разглеждане в съдебно заседание.
АДВ. ИВ. Ж.: Както казах и по-горе, моля да върнете производството на
прокуратурата за извършване на съответните процесуални действия, тъй като
защитата счита, че няма правно основание да се внесе обвинението в съда, без да
е разпитан обвиняемия и да му е повдигнато обвинение. По останалите точки
намирам, че е безпредметно да се произнасям.
Съдът, след изслушване на представителя
на Районна прокуратура гр.В. - ТО гр.М. и служебен защитник адв. И.Ж. от ВАК, а
именно задължително лицата по чл.247в ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно
делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че е
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, респективно подсъдимия, както и на частния обвинител като пострадал
в настоящето дело. В тази насока следва да се отбележи следното: Съдебният
състав констатира, че обвиняемия е бил лишен от правото да бъде
незабавно и в подробности информиран за характера и причините за обвинението
срещу него на разбираем за него език по чл.6.3 б.”а” от ЕКЗПЧ и на лично
участие по чл.6.3 б.„с” от ЕКЗПЧ, което съществува и в досъдебното
производство. Посочено е, че нормата на чл. 55 от НПК очертава основните права
на обвиняемия в наказателното производство, между които и това да участва лично
в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез
даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване
на искания и възражения е в синхрон с изискванията на чл. 6, т. 3, б. „а”, „b”,
„c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за
справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за
характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да
ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита
на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия,
посочени от обвинителната власт и от защитата. Посочено е и че основните
принципи в практиката на Европейския съд по правата на човека, отнасящи се до
задочното осъждане, са развити в делата Sejdovic v. Italy, Kolozza v. Italy,
Кунов срещу България, Хараламбиев срещу България, Стоянов срещу България и др.
където ЕСПЧ е разглеждал различни хипотези на нарушения на чл.6.3 б.”а” и
„с” от ЕКЗПЧ. Досъдебното производство е
било предявено на назначения по надлежния процесуален ред служебен защитник
адв. И.Ж. от ВАК, оказващ правна помощ по ЗПП, без обвиняемия турски гражданин
да е присъствал. Прави впечатление, че в постановлението, което е било
подписано от служебния защитник на обвиняемия и от разследващия орган е
посочено основанието единствено на чл.206, вр. с чл.269 ал.3 от НПК. Неясно е
как органите на досъдебното производство са решили, че е налице хипотезата на
задочно производство по смисъла на чл.269 ал.3 т.4 б.“б“ от НПК, като тук е
мястото да се отбележи, че това се споменава единствено в Постановлението за
възобновяване на наказателното производство от страна на прокурор Н.Г.. От така
посоченото правно основание се визира, че обвиняемия се намира извън пределите
на Р България и не може да бъде призован по други причини, но какви са тези
причини остава напълно неясно. Въпреки,
че присъствието на подсъдимия не е задължително за престъпления, които не са
тежки редовното му призоваване е абсолютно процесуално изискване за даване ход
на делото и всяко нарушение на това изискване накърнява грубо правото му на
защита. Когато подсъдимия е извън
страната разглеждане на делото в негово отсъствие е допустимо в хипотезата на
чл.269 ал.3 т.4 б.“а-в“ от НПК, ако съдът прецени че това няма да попречи за
разкриване на обективната истина. В Случая по чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК се
изисква да бъде установено, че подсъдимия се намира извън страната ,но
местоживеенето му е неизвестно. В конкретния случай имаме известен адрес и
телефон за контакти. Втората хипотеза по чл.269 ал.3 т.4 б.“б“ от НПК
предпоставя известно местоживеене на подсъдимия в чужбина и обективна
невъзможност да бъде призован, като в конкретния случай съдебната поръчка е
върната като неизпълнена и са посочени конкретни неясноти, които не са
отстранени от разследващите органи на досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че обвиняемия турски гражданин
не е бил уведомен лично за воденото наказателно производство и не са му били
съобщени процесуалните документи изготвени в българското досъдебно производство
на разбираем за него турски език, независимо, че са били положени усилия от
страна на органите на ДП. От върнатите документи от изпълнената съдебна поръчка
по реда на международната правна помощ съдът не може да направи извод, че
обвиняемия се е опитал да се укрие от правосъдието, или че е заявил
недвусмислено отказа си да се изправи пред съда. /в този смисъл решението
Kolozza v. Italy § 29 и следващи/. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че
уведомяването на дадено лице за започналото срещу него разследване в
досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство съставлява юридически
факт с голяма важност и поради това трябва да отговаря на условията за форма и
съдържание, които могат да обезпечат ефективното упражняване на правата на
обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и неофициална
информираност. Институтът на задочното производство несъмнено ограничава
възможностите за пълноценно реализиране на правата на обвиняемите /подсъдими/
лица, но е съвместим с нормите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, и може да бъде прилаган, при стриктно
съблюдаване и разумно тълкуване на установения в чл. 269, ал. 3 от НПК
регламент.
В съответствие с практиката на ЕСПЧ,
Върховният съд приема, че щом от наличните материали от досъдебната и съдебна
фаза на наказателното производство несъмнено се установява, че същото е било
проведено задочно и осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно
дело, то са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК и възобновява делото
от фазата на досъдебното производство. Практиката е последователна и неотклонна
и настоящия състав я споделя напълно, а именно Решение № 11 от 2016 г. по н. д.
№ 1633/2015 г. на I н. о., Решение № 23 от 2016 г. по н. д. № 1577/2015 г. на
III н. о., Решение № 16 от 2016 г. по н. д. № 1619/2015 г., Решение № 6 от 2016
г. по н. д. № 1618/2015 г.II н. о., Решение № 6 от 2014 г. по н. д. № 2143/2013
г. на III н. о., Решение № 156 от 2012 г. на ВКС по н. д. № 237/2012 г. на III
н. о., Решение № 190 от 2016 г. на ВКС по н. д. № 913/2016 г. на I н. о.,
Решение № 181 от 2016 г. по н. д. № 584/2016 г. на III н. о., Решение № 218 от
2016 г. по н. д. № 815/2016 г. на III н. о., Решение № 273 от 2016 г. по н. д.
№ 962/2016 г. на II н. о., Решение № 234 от 2016 г. по н. д. № 818/2016 г. на I
н. о., Решение № 15 от 2013 г. по н. д. № 2011/2012 г. на III н. о., така и в
следващите години, където неотклонно се следва идеята, че винаги, когато лицето
не е знаело за провеждането на наказателно преследване срещу него и причините
за това незнание не са свързани с некоректно процесуално поведение, правото му
на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване
на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, с която разпоредба
всъщност законодателят отговаря нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б.
"а" от ЕКПЧОС за справедлив процес. В този
смисъл Решение № 165 от
13.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 764/2018 г. на III н. о., Решение № 202 от
18.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 763/2018 г. на I н. о., Решение № 226 от
19.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 939/2018 г. на III н. и мн.др.
В съответствие с
посочената практика съдебния състав приема, че подсъдимия в нито един момент не
е бил уведомен и респективно не е възприел да има процесуално качество на
обвиняем в досъдебното производство по настоящото дело, което да го задължава
да не променя местоживеенето си, без да уведомява надлежните органи. При това положение
не би могло да се направи и обоснован извод, че той е проявил недължимо
процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си и поради тази
причина не е бил намерен. Също така, не би могло да се приеме, че той сам се е
отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и в съдебно
заседание, или да избегне правосъдие. Необходимостта на обвиняемия турски
гражданин да бъде гарантиран справедлив процес в негово присъствие, при
спазване и зачитане на всички негови процесуални права, налага връщане на
делото за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на лично привличане на
обвиняем и предявяване на постановлението или при успешно връчване на
процесуалните книжа лично на обвиняемия по реда на международната правна помощ
или на негови близки, но със задължението да му ги връчат. В насока на горното
е и практиката на Европейският съд по правата на човека - делото "Кунов
срещу България".
Предвид всичко гореизложено, съдът
намира, че е налице нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК -
обвиняемия не е бил информиран лично за образуването на наказателното
производство, за придобиването на качеството на обвиняем, за престъплението и
за съответните законови последици; като не се е отказал от това свое право и от
правото си да участва в досъдебното производство по собствена воля, не е бил
лично призован за насрочените процесуални действия в РУ гр.М.. Не е заявил и
отказ да му се превеждат процесуални документи и материали по делото
включително посочените в чл.55, ал.4 от НПК задължителни. Не са били налице
условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК в нито една от хипотезите й –
местоживеенето на лицето в чужбина е известно, може да бъдат призован, но не е
редовно призован, тъй като книжата по поръчките не са му връчени лично, а лицето
е чужд гражданин и носи лична наказателна отговорност. Както бе посочено
съобразно чл.1 от Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела
между Народна република България и Република Т., гражданите на всяка от
договарящите страни се ползват на територията на другата със същото третиране,
както нейните граждани, относно правната защита на техните права. Поради всичко
гореизложено съдебния състав приема, че правото на защита на обвиняемия е било
нарушено, а това процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3,
т.1 от НПК. В хода на разпоредителното заседание съдът има задължението да
провери детайлно за всички допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство, а не само посочени от страните и към тази своя
дейност следва да подхожда с особена осторожност. Тук е мястото да се отбележи,
че представителя на Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. е допуснал явна
фактическа грешка, а именно на л.3 от така внесения обвинителен акт е посочено,
че мястото на извършване на престъплението е км.158+600, докато в диспозитива и
на л.3 е посочено, че престъплението е извършено на км.168+600. На следващо
място, съдебния състав приема, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, а именно Глава 28 от НПК, като в тази насока следва да
отбележи следното: При така посочената правна квалификация, а
именно по чл.343 ал.1 б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК в случая са налице
условията на чл.78а от НК: За деянието се предвижда
наказание Лишаване от свобода до три години или
“Пробация”. Обвиняемият до момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност. От деянието, което не е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 от НК
не са били причинени съставомерни имуществени вреди. В действащия чл.78а ал.1 б.”в” НК е посочено, че предпоставка за приложението му е причинените от престъплението, а не
от деянието имуществени вреди да са възстановени. Невъзстановяването на причинените от престъплението, а не от деянието имуществени вреди би
било пречка за освобождаване от наказателна
отговорност и в предишните редакции на чл.78а от НК, преди изменението му в този вид през 2000 год. В т.5 на ППлВС под № 7/85 год.
е указано, че чл.78а НК се прилага,
когато имуществените вреди са изцяло възстановени
или е обезпечено възстановяването им /според тогавашната редакция на чл.78а ал.ІІІ НК/ в размерите, посочени от
прокурора или съда. В мотивната част на това постановление на Пленума на ВС е изрично посочено, че това са имуществените
вреди, причинени от престъплението,
като органите на предварителното /сега досъдебното/ производство са
задължени да установяват техния размер, а
прокурорът е задължен да посочва този
размер и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Такова изискване е налице и в действащата
разпоредба по чл.246 ал. ІІ от НПК,
като неизпълнението му по отношение размера на съставомерните вреди е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора,
съгласно тълкувателно решение на ВКС
под № 2/2002 година, тъй като е съществено нарушение
на процесуалните правила,
довело до ограничаване правата на подсъдимия и пострадалите
лица. Конкретният случай не е такъв. Вярно е, че обвиняемия е отговорен за причиняването
и на несъставомерните щети и дължи обезщетение,
но тази отговорност произтича от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и би могла
да се реализира в друго производство пред гражданския съд. Това становище се
извлича и от мотивите към т.5 на цитираното
ППлВС под № 7/85 г, когато се е допускало като алтернатива на възстановяването на вредите и обезпечаването на тяхното възстановяване, като ВС е
приел, че обезпечаването е възможно и
когато тези вреди не са съставомерни,
като е изменил /разширил/ практиката по приложението на чл.78а ал.З НК, установена с Тълкувателното решение на ОСНК 88/82 год., съобразно което
“...когато имуществените вреди са елемент от състава и са установени по размер,
за да се приложи чл.78а ал.З НК, те трябва да бъдат възстановени
напълно. Когато размерът на имуществените
вреди не е установен, възстановяването
им трябва да бъде обезпечено”. По този начин, при действащото тогава изискване ВС е създал допълнителна възможност за съхраняване правата и интереса на
пострадалите лица. С отпадането на
тази възможност /обезпечаване възстановяването
на вредите/ след изменението на чл.78а НК относно материалноправните предпоставки за освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание от 2000
год. /Д.В.бр.21/2000 год./ законодателят е поставил като изискване по действащия чл.78а ал.1 б”в” от НК
само възстановяването на причинените
от престъплението имуществени вреди,
като това изискване е свързано с вида и характера на извършеното престъпление и е приложимо само тогава,
когато са причинени имуществени вреди,
които са елемент от престъпния състав
и същите са установени по размер, а не и когато не са съставомерни. Това е съобразено и отразено в решение 445 по н.д.227/03 на II н.о., решение № 462/07 по НД 157/07 год. на ВКС.
Безспорно в настоящето производство е установено, че в резултат на удара
по двете пътни-превозни средства има незначителни щети, а именно: по
мотоциклета, възлизаща на 395 лева. Тези щети не са значителни по смисъла на
обективния признак по чл.343 ал.1 б.”а” от НК, тъй като не надхвърлят
равностойността на 14 минимални работни заплати към датата на деянието и
съответно са несъставомерни. Както бе подчертано и в по-горните абзаци, налице
са законовите предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при
закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен
заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е
необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с
такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводач или преводач на
български жестов език, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия
по делегация. Не е необходимо да бъде взета мярка за процесуална принуда. Не са
налице искания за събиране на нови доказателства, както е констатирано и
очевидни фактически грешки в обвинителния акт, посочени в по-горните абзаци. С
оглед преценката, че производството следва да бъде разгледано по специалните
правила на Глава 28 от НПК, то съдебния състав следва да ревизира становището
си по конституиране на пострадалия в качеството му на частен обвинител, преди
даване ход на разпоредителното заседание, като отмени определението си за това,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.376 ал.4 от НПК в това производство не
участва частен обвинител, респективно в това производство не се допуска
граждански иск по силата на чл.376 ал.3 от НПК. Участието на страна, която не
би могла да участва по силата на закон в една процедура, винаги би довело до
нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като увеличава неговите усилия
да се защитава по участието и по исканията и възраженията, които прави тази
страна. Действително, съгласно разпоредбата на чл.252 ал.1 от НПК при преценка
за разглеждане на производството по реда на Глава 28 от НПК, съдът следва да
насрочи делото и да го разгледа незабавно. От друга страна обаче, предвид обстоятелството,
че определението на съда в частта, относно отказа за конституиране на частен
обвинител, произнасянето по въпроса налице ли са процесуални нарушения, довели
до ограничаване на правата на подсъдимия и пострадалия, както и въпроса за
мярката за неотклонение на подсъдимия, подлежат на съдебен въззивен контрол, то
в тази насока следва да се даде възможност на страните, макар и да не са направили
възражение по тези въпроси, да преценят правото си да обжалват съдебния акт
пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.248
ал.5 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определението си за конституиране на Р.Г.Н. *** като частeн обвинител по делото.
Делото е подсъдно на съда и няма
основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо
място следва да се посочи, че е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в
настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 28 от НПК.
Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати,
нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в
конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването
на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да
бъдат назначени вещи лица, преводачи или преводач на български жестов език,
както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Няма
основания за вземане на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия. Не са
налице искания за събиране на нови доказателства, както са констатирани
очевидни фактически грешки в обвинителния акт.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
208/2021 г. по описа на МРС на основание чл.249 ал.1, вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно на пострадалия.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр.В. –
ТО гр.М. за отстраняване на посоченото в мотивната част на определението
допуснато съществено процесуално нарушение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, както и
отказът на съда по чл.248 ал.2 от НПК да допусне частен обвинител по делото
подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 22 от НПК пред Окръжен съд
гр.В., считано от днес за явилите се страни и от получаване на съобщението от
пострадалия свидетел.
Протокола написан в с.з.
Протокола приключи в 9.50 часа.
Районен съдия:
Секретар: