ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.01.2020 г.
Административен съд-Русе, 7
състав, в закрито заседание на 14 януари, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от
съдията ч.адм. д. № 28 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
60, ал.5 от АПК във вр. с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „НИМЕКС 07“ ЕООД, със седалище гр.Русе, чрез адвокат Б.Д. ***, против разпореждане за
предварително изпълнение на принудителна административна мярка
"запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, представляващ магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр.Русе, ул.“Гео
Милев“ № 3, стопанисван от жалбоподателя, наложена със заповед за налагане на
ПАМ № 9-ФК/07.01.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени оспореното
разпореждане, прави се искане и за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта. Претендират се и разноските по делото.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварителното изпълнение
е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
От мотивите на заповедта за налагане на принудителни административни
мерки се установява, че при извършена проверка на 02.01.2020г. на търговски
обект – представляващ магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр.Русе,
ул.“Гео Милев“ № 3, стопанисван от жалбоподателя, е констатирано, че търговецът
не е издал фискален касов бон от наличните в обекта 2 броя ФУ с изградена
дистанционна връзка с НАП, за извършена контролна покупка на 1 брой рамка за
картина, на стойност 5.40лв., заплатени от орган по приходите, на място, в
брой, в обекта.
Констатирано е, че е нарушен редът и начинът за отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Като мотиви за допускане на предварителното изпълнение в заповедта е
посочено, наред с другите по-общи съображения, че неотчитането на извършените
продажби чрез фискална бележка е от категорията на съществените нарушения на
данъчното законодателство. Нарушава се съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като препятства възможността за отчитане
на търговските обороти и като последица води до неправилно отчитане на
реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане.
Неправилното отчитане на извършените продажби от ЕСФП действително
засяга пряко фискалните интереси на държавата, които безспорно изискват
засилена закрила. Изложените в тази връзка мотиви в заповедта, макар и да не са
изцяло общи, не са достатъчно убедителни и почиват на предположения.
Съдът не споделя становището на административния орган, че без
предварително изпълнение ще бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението
на ПАМ, както и че могат да настъпят трудно поправими вреди.
Описаните в разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК мотиви за допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ кореспондират с целите на ПАМ по
смисъла на чл. 22 ЗАНН, които са различни от
необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на акта
досегашното фактическо положение.
Посоченият от ответника интерес на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
обект, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и
размера на неговите публични задължения е защитим чрез налагане на ПАМ, а не
чрез допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена,
поради което съдът приема, че тези мотиви не обосновават приложение на чл. 60, ал. 1 АПК.
Действително, интересът на държавния бюджет от законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство, респективно
правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи и на размера
на публичните му задължения, могат да се квалифицират като особено важни
държавни или обществени интереси по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Но налагането на всяка
една утежняваща мярка, каквато е наложената ПАМ ведно с постановеното й
предварително изпълнение, следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо
конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със
спецификите на конкретния случай. Именно това налага изискването разпореждането
по чл. 60, ал. 1 АПК да съдържа мотиви в
подкрепа на защитимите в същата норма интереси, относими към всеки конкретен
случай.
В настоящия случай при преценка на баланса между охранения значим
държавен и обществен интерес и засегнатия частен интерес изложените мотиви не
обосновават налагането на мярката по чл. 60, ал. 1 АПК, респ. същата е несъразмерна по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК.
В случая е налице формално
изпълнение на задължението за мотивиране на предпоставките по чл.
60, ал. 1 АПК, доколкото те не са в пряка връзка, с ясно и несъмнено
посочени, конкретни факти и вреди. Това е равнозначно на липса на мотиви.
В този смисъл Определение № 10386 от 5.10.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 10044/2016 г., I о., опр.№ 893/23.01.18г., по адм.д.№
14776/17г. ВАС.
В случая в разпореждането не са изложени
съществени, конкретни и убедителни мотиви за необходимостта ПАМ, непременно да
бъде изпълнена предварително. /Определение № 13290 от 6.11.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 12068/2014 г., I отделение/.
Констатираната липса на конкретно
посочени факти и обстоятелства, които да налагат допускане на предварително
изпълнение на оспорения административен акт, съотнесени с посочените и
установени със съответните писмени документи обстоятелства, на които
жалбоподателят е основал искането си за отмяна на разпореждането по чл.
188 от ЗДДС във вр с чл.
60, ал.1 от АПК, налагат крайния извод, че оспореното разпореждане е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Вярно е, че обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги във
или от търговските обект, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата
и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки - съобразно
целите на закона (чл.
4, ал. 2 АПК) и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл.
6, ал. 2 АПК).
Съобразно правилото на чл.
233, ал. 1 от АПК, частната жалба не спира изпълнението на обжалваното
определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго.
В случая, законът е предвидил
друго. Според чл.
60, ал. 6 от АПК, жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като
преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително
изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.
Окончателното решаване на
повдигнатия с жалбата по чл.
60, ал. 5 от АПК административно правен спор е последица от съответно
постановен и влязъл в сила съдебен акт.
Следва правният извод, че до този
момент, жалбата по чл.
60, ал. 5 от АПК не може да породи суспензивно действие по отношение на
оспореното с нея разпореждане на административния орган.
При това положение на основание чл. 60, ал. 6 АПК, допуснатото
предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на
обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на ПАМ
№ 9-ФК/07.01.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, следва да бъде спряно до окончателното
разрешаване на спора относно неговата законосъобразност.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се
дължат направените разноски по производството, които са в размер на 300 лв.,
представляващи заплатените държавна такса за образуване на съдебното
производство и възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.
60, ал.7 АПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „НИМЕКС 07“ ЕООД, със седалище Русе, разпореждане за предварително изпълнение на
принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" –
представляващ магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр.Русе, ул.“Гео
Милев“ № 3, стопанисван от „НИМЕКС 07“ ЕООД, със седалище Русе, както и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни, допуснато със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 9 - ФК/07.01.2020 г., издадена от началник
отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП.
СПИРА допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на
ПАМ № 9-ФК/07.01.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, до окончателното разрешаване на спора относно
неговата законосъобразност.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите
да заплати на „НИМЕКС 07“ ЕООД, със седалище гр.Русе, с адрес на управление :
ул.“Студен кладенец“ № 37, вх.3, ет.7, с ЕИК *********, представлявано от М. А.
С. - Р., сумата от 300лв. за разноски по делото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: