Решение по дело №368/2024 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 1591
Дата: 22 август 2024 г. (в сила от 22 август 2024 г.)
Съдия: Димитрина Павлова
Дело: 20247130700368
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1591

Ловеч, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети август две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и с участието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА канд № 20247130600368 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр. София, представлявана от председателя на управителния съвет, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 101 от 28.05.2024 година, постановено от първи наказателен състав по наказателно административен характер дело № 251 по описа за 2024 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което е отменен Електронен фиш № ********** на АПИ, като незаконосъобразен.

В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с искане да бъде отменено, а издаденият ефектронен фиш потвърден. Наведени са доводи, че районният съд е нарушил материалния закон, като според касатора, при тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП се налага извод, че действителната воля на законодателя е да бъде създаден процесуален ред за издаване на електронни фишове за нарушенията, свързани с незаплащане на пътни такси, включително и за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б от ЗДвП. Твърди се още, че деянието е доказано по несъмнен начин, като се оспорват изводите на районния съд относно нарушение на принципа за пропорционалност. В заключение, в касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В писмен отговор на касационната жалба, чрез упълномощен адвокат, „СПАЙЧ 64“ ЕООД с ЕИК *********, оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила първоинстанционното съдебно решение, като се развиват подробни доводи по съществото на правния спор. Направено е и искане за присъждане на направените по делото разонски.

В съдебно заседание касаторът, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и развива доводи по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът - „СПАЙЧ 64“ ЕООД – редовно призован, не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни аргументи и пледира да отстане в сила постановеният съдебен акт, като правилен.

Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 12.01.2022 г. в 05:06 часа е констатирано нарушение № D625763EF27750B1E053041F160 AD04E, с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 500, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, намиращо се на път I-4 км 40+670. За извършеното нарушение срещу „СПАЙЧ 64“ ЕООД, като собственик на регистрираното ППС, бил издаден обжалваният електронен фиш /ЕФ/ № **********, с който на дружеството е наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е постановено да заплати и съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 119,00 лева.

При преценка на законосъобразността на обжалвания електронен фиш РС е приел, че съдържанието на електорнния фиш е по утвърден образец, както и че е налице ясно описание на времето и мястото на нарушението. Въпреки това обаче, решаващият съд е установил, че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.

Първоинстанционният съд е обосновал извод, че в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като в тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Според съда, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

На следващо място, РС Ловеч е приел, че непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал. 3б от ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат, като са изложени подробни мотиви в този смисъл.

По тези съображения, подробно мотивирани, решаващият състав е отменил обжалваният пред него ЕФ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена цялостна проверка на ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

От установеното с доказателствата и анализа на приложимото право се налага извода, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е отменен електронният фиш, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 12.01.2022 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 12.01.2022 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш. При това е нарушен процесуалният ред.

Към момента на извършване на нарушението не е била налице изрична регламентация, сочеща възможност да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и невъзможността за налагане на ЕФ за процесното нарушение, анализирайки текстовете на чл. 189ж, ал. 7, чл. 187а, ал. 4 и чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал. 4 от ЗДвП, тъй като налагането на наказание по аналогия е недопустимо, които мотиви не следва да бъдат преповтаряни и се споделят изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав споделя и изводите на решаващия съд, че наложената процесна санкция е несъответна на извършеното нарушение, като следва да препрати към мотивите на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Като е достигнал до изводи като изложените и е отменил електронния фиш, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на електронния фиш.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

С оглед изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., видно от договор за правна защита и съдействие на л. 21 от делото. Съдът намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Размерът на същото подлежи на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Видно е, че същото е определено над установения минимален размер съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото упълномощеният от ответника по касация процесуален представител е представил само писмен отговор на касационната жалба, като не се е явил в съдебно заседание и делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, в полза на ответника по касация се следват разноски в минимален размер от 550,00 /петстотин и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 28.05.2024 година, постановено по наказателно административен характер дело № 251 по описа за 2024 година на Районен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на „СПАЙЧ 64“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с Казичене, общ. Столична, обл. София, ул. „Никола Петков“ № 15, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: