№ 4128
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206762 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Б. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
************, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-021526
от 24.10.2022 г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към
Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на
основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), за нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на сумата от 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3. б. „в“ от ЗДвП, са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на сумата от 100 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН и с издаването на
НП. Твърди се също така, че описаното в НП административно нарушение не
е осъществено от обективна страна, тъй като съприкосновение между
автомобилите не е имало, респ. не става дума за пътно-транспортно
1
произшествие (ПТП) и това не било изследвано достатъчно от страна на
наказващия орган. Твърди се, че непосредствено след случая жалбоподателят
видял, че другият водач на ПМС се оттегля от мястото, където възникнала
конфликтната ситуация, поради което и той самият го напуснал. Протоколът
за ПТП бил съставен повече от час след случката, поради което НП е
незаконосъбразно. По случая не била извършена необходимата проверка, като
не било посетено събитието на място, не са снети показания на посочен от
жалбоподателя свидетел, не бил направен оглед на управляваното от
жалбоподателя МПС, не бил изследван въпросът дали щетите върху МПС,
марка „Пежо“ не датират преди процесния случай, което следвало да бъде
установено чрез изследване на видеозаписи от годишен технически преглед на
автомобила, не било взето предвид, че увреденото МПС също напуснало
мястото на произшествието, не са изискани и изследвани записи от пътни
камери. Твърди се, че дори между двата автомобила да е имало
съприкосновение, то е било минимално, поради което жалбоподателят и водач
на МПС изобщо не е разбрал за това.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и направеното
искане за отмяна на атакуваното НП.
Пълномощник на наказващия орган не участва в откритото съдебно
заседание по делото, но изразява становище по съществото на спора в
писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендирани
от другата страна разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна, следното:
На 06.07.2022 г., около 17:00 час свидетелката ДБ управлявала лек
автомобил, марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № *********, като се намирала в
гр. София, по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от бул. „Г. М.
Димитров“, като на кръстовището с бул. Лъчезар Станчев“спряла на червен
светофар, при което имало и други коли, спрели на червен сигнал на
светофарната уредба. Докато изчаквала на светофара, автомобилът на
свидетелката бил ударен в задната част от лек автомобил, марка „Инфинити“,
2
модел „ФХ37“, с рег. № *******, водачът на който не упражнил достатъчен
контрол над управляваното МПС и реализирал ПТП в спрелия на светофара
лек автомобил, марка „Пежо“, в резултат от което нанесъл имуществени вреди
на последното, изразяващи се в одраскване на дясната част от задната броня на
автомобила. Непосредствено след настъпване на ПТП, водачът на лек
автомобил, марка „Инфинити“, модел „ФХ37“, с рег. № *******, напуснал
мястото на произшествието без да провери и да се увери дали в резултат от
съприкосновението между двамата автомобила са настъпили някакви
имуществени вреди. На мястото на произшествието, непосредствено след
настъпването му не е имало комуникация между участниците. Свидетелят ДБ
– водач на увреденото МПС запомнила регистрационния номер на
автомобила, който причинил ПТП и подала сигнал за случилото се на
Национална система 112 към МВР, като уведомила, че е отбила автомобила
встрани (на около 200-300 метра от мястото на произшествието) и посочила
регистрационен номер. След около 40 мин на място пристигнал полицейски
екип. Свидетелят Б разказала на полицейските служители за случилото се и
посочила регистрационния номер на другия автомобил – участник в ПТП, тъй
като го запомнила, защото в номера имало еднакви цифри. Пристигналите на
място полицейски служители от ОПП – СДВР изготвили скица и протокол за
ПТП, била съставена докладна записка за случая от свидетеля АД.
Свидетелката Б попълнила декларация, в която посочила номера на другия
автомобил, причинил ПТП. Материалите били предадени в ОПП – СДВР,
откъдето призовали жалбоподателя като собственик на лек автомобил, марка
„Инфинити“, модел „ФХ37“, с рег. № *******. Жалбоподателят на Б. Д. Д.
декларирал, че той е управлявал автомобила, но не е настъпвало ПТП, а имало
единствено размяна на гневни реплики, като с другия водач не са оставали на
място и никой не е викал екип на КАТ. В декларацията Б. Д. сочи, че
конфликтът възникнал по повод на това, че пред управлявания от него
автомобил е бил спрял лек автомобил, марка „Пежо“, управляван от жена,
която говорела по телефона, като докато изчаквали на червен сигнал н а
светофара, водача на лекия автомобил, марка „Пежо“ „изпуснала“ спирачката
и управлявания от нея автомобил тръгнал леко назад, при което щял да удари
автомобила на Б. Д.. Поради това жалбоподателят се развикал и направил
забележка на водача на другия автомобил, след което двете коли напуснали
заедно мястото на „произшествието“. Въз основа на материалите по
3
преписката е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с № 021785 от 01.08.2022 г., с който е установено, че на 06.07.2022 г.,
около 17:00 часа, в гр. София, жалбоподателят Б. Д. управлява лек автомобил,
марка „Инфинити“, модел „ФХ37“, с рег. № ******* по бул. „Драган Цанков“,
с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ и на кръстовището с бул.
„Лъчезар Станчев“, поради недостатъчен контрол над управляваното МПС,
реализира ПТП в лек автомобил, марка „Пежо“, модел „307“, с рег. №
*********, като нанася материална щета на задната броня. Установено с
АУАН е също, че след ПТП водачът напуска мястото на ПТП без да уведоми
службата за контрол на МВР по територия. Въз основа на АУАН е издадено
атакуваното понастоящем НП № 22-4332-021526 от СДВР, с което на
основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че
не контролира ППС, което управлява и настъпва ПТП, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 20 лева и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е санкциониран за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3. б. „в“ от ЗДвП, изразяващо се в това, че при наличие на
разногласия относно обстоятелствата на ПТП го напуска, не уведомява
службата за контрол, както и не изпълнява указанията, като са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на сумата от 100 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на свидетелите Д и Б, съдебно-техническа експертиза и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост допринасят за обективното изясняване на
фактическата обстановка по случая.
В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите АД, ДБ и БЗ.
Показанията на свидетелите Д и Б съдът приема за достоверни
доказателствени средства, тъй като те не съдържат вътрешни противоречия и
неясноти и напълно се подкрепят от писмените доказателства по случая и от
заключението на съдебно-техническата експертиза. От показанията на
свидетеля Д се установява, че именно той е съставил докладна записка по
4
случая, като свидетелят разяснява, че автопатрулите работят по райони,
съответно когато в даден района има едновременно повече от една
катастрофи, автопатрулът може да закъснее с до час, два, тъй като посещават
местопроизшествията последователно. Това установява причината, поради
която в конкретния случай автопатрулът се е отзовал на място около 40 мин
след подаване на сигнала от свидетелката Б.
Показанията на свидетелката Б също представляват достоверен
източник на доказателства, тъй като са логични, последователни и
непротиворечиви по съдържание, като същите се подкрепят от писмените
доказателства по делото и от приетата експертиза.От тези свидетелски
показания става ясно, че около 16-17 часа свидетелката е управлявала лек
автомобил, марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ********* в района на КАТ
София, по бул. „Драган Цанков“, където спряла на червен светофар на
кръстовището с ул. „Лъчезар Станчев“, при което друг автомобил, бял на цвят
с рег. № ******* е ударил задна дясна част на управлявания от нея автомобил,
след което продължил по пътя си. Свидетелката запомнила регистрационния
номер на автомобила, който я ударил, след което подала сигнал за случилото
се на тел. 112 и отбила своя автомобил на около 200-300 метра встрани, тъй
като било „час пик“ и трафикът бил интензивен. Свидетелката разяснява, че
ударът е бил в задна дясна част на нейния автомобил, като след
произшествието установила, че в резултат от удара по нейния автомобил били
причинени имуществени вреди, изразяващи се в „ожулена задна броня“, като
по бронята имало следи от бяла боя. Тези гласни доказателства напълно
кореспондират с писмените доказателства по делото, от които се установява,
че на 06.07.2022 г. автопатрул, част от който е бил свидетелят Д е посетил
местопроизшествие около 18,10 часа, на кръстовището на бул. „Драган
Цанков“ и ул. „Лъчезар Станчев“, където на място установили свидетелката
ДБ, която разказала, че около 17,00 часа е управлявала лек автомобил, марка
„Пежо“, с рег. № *********, като на кръстовището с ул. „Лъчезар Станчев“ в
задната част на автомобила се ударил друг лек автомобил с рег. № ****, който
напуснал местопроизшествието, преминавайки на червен сигнал на
светофарната уредба, като в резултат от удара на лек автомобил, марка „Пежо“
били причинени имуществени щети. Тази информация е изводима от налична
по делото декларация, попълнена от свидетеля Б непосредствено след
настъпване на произшествието, когато споменът на свидетелката относно
5
случилото се е бил най-пресен. Значимите обстоятелства, изводими от
показанията на свидетелката намират опора и в отразеното в протокол за ПТП
от 06.07.2022 г. и съдържащата се в него схема на ПТП. Не остава извън
вниманието на съда обстоятелството, че свидетелката заявява в показанията
си, че пред нея също е имало спрели автомобили, което не се установява да е
заявила пред полицейските служители на място и съответно не е отразено в
протокола за ПТП съставен от тях и в схемата на произшествието, но това
изявление на свидетелката се обяснява с факта, че разпитът е проведен на
24.10.2023 г., което е повече от една година след произшествието, съответно
логично е свидетелката да не си спомня съвсем точно каква е била
фактическата обстановка на място към момента на настъпване на
произшествието. Установява се също, че в изготвената от свидетеля Д
докладна записка по случая, същият е посочил, че в резултат от ПТП са
настъпили щети по предна броня на автомобила, а в действителност, от
показанията на свидетелката, дадени непосредствено пред съда и от протокола
за ПТП се установява, че щетите са реализирани върху задна броня на
автомобила, управляван от свидетелката Б, която към момента на удара се е
намирала спряла на светофара на бул. „Драган Цанков“ и ул. „Лечезар
Станчев“, изчаквайки червен сигнал на светофарната уредба, като е била
първа по ред кола в лента за движение „направо“, при което е ударена от
автомобила на жалбоподателя с рег. № СА ****. При разпита в хода на
съдебното производство свидетелката разяснява механизма на настъпване на
произшествието, като сочи, че автомобилът, който я е ударил „идваше от под
моста на метрото, мина, опита се да мине в другата лента и така ме удари“,
като ясно заявява, че нейният автомобил е бил ударен в задна дясна част,
както и че по задната броня на нейния автомобил е установила ожулвания и
следи от бяла боя. С оглед на това и при липсата на основание за съмнение в
достоверността на показанията на свидетеля Б, съдът приема, че именно това е
механизмът на настъпване на процесното произшествие, при което
управлявания от жалбоподателя лек автомобил, марка „Инфинити“ с рег. №
СА **** е ударил управлявания от ДБ лек автомобил, марка „Пежо“ с рег. №
********* и е причинил имуществени вреди, изразяващи се в одрасквания на
задна броня на лек автомобил, марка „Пежо“. Установява се убедително и
това, че водачът на лек автомобил с рег. номер СА **** е напуснал мястото на
произшествието, като не са събрани каквито и да е достоверни показания, от
6
които да се установява, че е осъществена комуникация между свидетеля Б и
жалбоподателя Д. непосредствено преди и непосредствено след
произшествието. В тази връзка следва да се подчертае, че показанията на
свидетеля Б напълно кореспондират с отговорите на експерта, изследвал
представения аудиозапис от „Национална система 112“, с оглед на което
достоверността на тези гласни доказателствени средства още веднъж се
потвърждава. Последното не може да се каже обаче за показанията на
свидетеля БЗ, който според непосредствените впечатления на съда, не
възпрозведе достоверни доказателства по случая, съответно неговите
показания не могат да послужат за установяване на обективната истина по
случая. Извод за недостоверност следва поради факта, че първоначално
свидетелят изрично заяви пред съда, че се е намирал в управлявания от
жалбоподателя автомобил по време на процесния случай, при което пред тях
имало кола с неадекватни движения – „тръгне, спре, тръгне, спре“, която била
управлявана от жена. Според свидетеля жалбоподателят се насочил да завива
наляво, при което тази друга кола (управлявана от жена) спряла много рязко,
като жената говорела по телефона. Това било. Никакво съприкосновение не
било настъпило между двата автомобила. Тези обстоятелства свидетелят
твърди, че запомнил защото и той е шофьор, а това не се случва всеки ден,
като акцентира върху това, че ако е имало удар, той и „Боби“ (има предвид
жалбоподателя) щели да спрат с оглед налична застраховка Гражданска
отговорност и високата стойност на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил. Същевременно, по-нататък в отговор на поставен от съда въпрос
свидетелят заявява, че помни и други такива случаи, например случай от
преди 4 години, когато бил със сина си и когато „Пак жена го удари и пак
говореше по телефона…“, с което изявление свидетелят разколебава сериозно
първоначално заявеното от него, че в процесния случай „Не е имало никакво
съприкосновение между автомобилите..“. Още повече, че не се отличава с
убедителност твърдението на свидетеля, че е запомнил описания от него
незначителен случай, тъй като бил шофьор и му правили впечатление „когато
се кара неадекватно“. Всичко това и обстоятелството, че свидетелят се намира
в близки приятелски отношения с жалбоподателя, за настоящия съдебен
състав означава, че показанията на този свидетел не могат да послужат за
установяване на обективната истина, а имат за цел да подкрепят защитната
линия, която следва жалбоподателят. Ето защо показанията на свидетеля
7
Златаров остават извън вниманието на съда относно установяване на
значимите факти по случая. Експертното изследване по делото е проведено
обективно и професионално, като същото дава ясен отговор на поставените
задачи. Поради това съдът споделя изводите на експерта относно
съдържанието на приобщения по делото компактдиск, съдържащ аудиозапис
от „Национална система 112“ към МВР.
При установената фактическа обстановка, съдът приема, че от правна
страна се установява, следното:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи НП е за законосъобразност, при което съдът дължи
служебна цялостна проверка относно законосъобразност и не е обвързан и
ограничен в рамките на наведените доводи, нито от фактическите
констатации, посочени в АУАН.
В конкретния случай АУАН и НП са издадени от длъжностни лица,
които разполагат със съответна компетентност. АУАН и НП са издадени в
съобразена със закона процедура и срокове и съдържат изискуемите от закона
реквизити. От формална страна не е налице основание за отмяна на
атакуваното НП.
За нарушението по чл. 185 вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Доколкото за
нарушаването й не е предвидено други наказание, относима е санкционната
норма на чл. 185 от ЗДвП, според която виновните се наказват с глоба до 20
лева.
В случая се поддържа с НП, че водачът е причинил ПТП поради
недостатъчен контрол върху управлявания от него автомобил. Според съда,
доколкото той е ударил задната дясна част на спрелия на червен светофар
автомобил, управляван от свидетеля ДБ, несъмнено ПТП се дължи на липсата
на добър и достатъчен контрол от страна на жалбоподателя върху автомобила,
който е управлявал.
Поради това съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят е
нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Легалната дефиниция за ПТП е дадена § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
съгласно който текст това е „събитие, възникнало в процеса на движението
8
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.“. Доколкото при удара има щети по другия
автомобил, несъмнено в случая е налице ПТП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от лицето при форма на вината непредпазливост – не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
За нарушението по чл. 185 вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП законът предвижда
наказание до 20 лева, като не е определен минимален размер, което означава,
че може да бъде наложено и наказание в размер от 1 лв. В случая според съда
наказанието е правилно индивидуализирано – в максималния размер, като
този извод съдът прави с оглед причинените при ПТП щети.
Относно нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Според чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
В случая жалбоподателят е участвал в ПТП и той е бил длъжен да
спре и да обсъди ПТП с другия водач и евентуално да съобщят на МВР. В
конкретния случай обаче, от доказателствата по делото се установява без
съмнение, че жалбоподателят, след като е причинил ПТП изобщо не е спрял
на местопроизшествието, т. е. в случая не е изпълнено друго задължение на
участника в ПТП, а именно да спре, за да установи какви са последиците,
визирано в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Вместо това на жалбоподателя е
повдигнато обвинение за това, че при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол и не
9
изпълнява указанията й, което не кореспондира с фактическата обстановка по
случая и би било относимо при наличие на доказателства за това, че
участниците в ПТП са спрели на място след настъпването му, което в случая
не се установява по отношение на жалбоподателя. При положение, че с АУАН
и с НП спрямо жалбоподателя Д. не е възведен в обвинение фактът, че изобщо
не е спрял на мястото на произшествието, след като е причинил ПТП, пътят за
ангажиране на неговата отговорност за това нарушение в хода на настоящото
административнонаказателно производство се оказва преграден. Настоящият
съдебен състав не разполага с възможност да преквалифицира нарушението
от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй
като това би било възможно единствено при наличие на всички значими факти
в АУАН и в НП, какъвто настоящият случай не е с оглед липсата на
горепосочения значим факт. Същевременно, при установената фактическа
обстановка очевидно е, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, поради което в тази част атакуваното НП следва да се
отмени.
По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се
потвърди в частта относно нарушението на чл. 10, ал. 1 от ЗДвП, т. е. в частта,
с която на основание чл. 185 от ЗДвП спрямо жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 20 лева и следва да
се отмени в частта относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП,
с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
При този изход на делото, право на разноски има единствено
въззиваемата страна, от юрисконсулт на която е направено своевременно
искане за присъждане на разноски. Същевременно, процесуален представител
на въззиваемата страна не е участвал в открито съдебно заседание по делото,
като процесуалните действия по представителство на страната се свеждат до
изготвяне на становище в писмен вид. Ето защо в полза на въззиваемата
страна СДВР следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а именно в размер на сумата от 80
(осемдесет) лева, за заплащане на които следва да бъде осъден
жалбоподателят. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
10
на Софийски районен съд и сумата от 161,39 (сто шестдесет и един лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща направени по делото разноски за
съдебно-техническа експертиза, както и по 5 (пет) лева за служебно издаване
на изпълнителен лист при липса на доброволно изпълнение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
021526 от 24.10.2022 г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция
към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), в частта, с
която на Б. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, на основание
чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), за нарушение на чл. 20, ал.
1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
сумата от 20 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-4332-021526 от
24.10.2022 г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към
Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), в частта, с която на
Б. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3. б. „в“ от ЗДвП, са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на сумата от 100
лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН Б. Д. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ************ да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение,
както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане
на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати
по 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН Б. Д. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ************ да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 161,39 (сто шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки)
11
лева, представляваща направени по делото разноски за съдебно-техническа
експертиза, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението
за заплащане на присъдените разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да
заплати по 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12