РЕШЕНИЕ
Гр.Горна Оряховица - 14.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Горнооряховският
районен съд в публично заседание на 13.03.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретаря
М.Първанова, като разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова
АНД № 94/
Производството е по жалба на М.С.Р. против Наказателно постановление /НП/ №
18-0268-001831 от 29.11.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ
Горна Оряховица-К.Колев.
С горното
наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия Д и № 630741 от 15.11.2018 год., на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП на М.С.Р. е наложено
наказание глоба в размер на 100 лв. и
постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Санкция е наложена и за извършено нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДВП,
за което на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба от 20лв.
В законоустановения срок жалбоподателят обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление.
В хода на
разглеждане на делото
пред настоящата инстанция, жалбоподателят се явява. Посочва, че моли за отмяна на НП само в частта
относно наложените наказания по реда на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският
районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:
На 15.11.2018г. полицейските служители К. и С. се намирали на
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По второто адм.наказателно обвинение: В
чл.70 ал.3 от ЗДвП/в сила от 07.08.2012 г./ е предвидено, че през деня моторните превозни
средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси
светлини.По делото безспорно се
установи, че жалбоподателят не е изпълнил това вменено му от закона задължение
като водач на МПС, за което законосъобразно му е наложена санкция по реда на
чл.185 от ЗДвП. С тези констатации жалбоподателят посочва, че е съгласен. По
изложените по-горе съображения и предвид неоспорване на фактите, в тази му част
НП следва да бъде потвърдено.
На следващо място:
В обжалваното НП е отразено извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП. Съгласно тази норма, сочена като нарушена, при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Спирането
има предшестващ характер по отношение на задължението за изпълнение на
указанията, дадени от контролния орган, което е видно от прочита на
разпоредбата.
На следващо място, необходима предпоставка за съставомерността
на нарушението е възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контр.орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания за спиране. Следователно, за да е налице нарушение, е необходимо
подаденият сигнал да е бил възприет от водача на превозното
средство и същият да не е спрял, с което на практика е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на органите за контрол.
От данните по делото не се установява по категоричен начин, че след подадения сигнал за спиране, последният е
възприет от водача именно като такъв. Тъкмо обратно,
съществуват съществени съмнения относно този факт. Актосъставителят е разпитан
в съдебно заседание и същият посочва, че е пристигнал на мястото след като е
потърсен за съдействие от колегите си, но не е бил свидетел на действията,
осъществени от водача. Свидетелят К. посочва, че е възприел жалбоподателя,
който управлявал тежкотоварен автомобил/влекач и ремарке/-без светлини. От
неговите свидетелски показания се установява, че К. е подал сигнал със стоп
палка. Според свидетеля в този момент водачът е намалил, отбил в банкета и
почти спрял. В тази насока са и показанията на св.С.. Патрулната кола и
полицейските служители се намирали на около
Жалбоподателят заявява, че от една страна е считал, че може би го спират,
но последващото замахване с палката му е дало убеждение да счита, че това е
знак да продължи. Това съответства и на неговото поведение-почти е спрял, но
пак е потеглил, несигурен относно това какво поведение следва да предприеме. Тук възможността за възприемане на няколко обекта от заобикалящата
действителност се съотнася до човешкия фактор и
специфичните възможности на индивида, още повече, че същият е следвало да
преодолее кривата при завиване с управляваното от него тежкотоварно МПС.
Твърдението на жалбоподателя, че не е възприел недвусмислено полицейския сигнал
са последователни в тази насока. Събраните доказателства внасят допълнителни съмнения относно налично субективно
отношение на жалбоподателя при подадена стоп палка по образец да се цели
именно осуетяването на полицейска проверка-същият
не е имал други нарушения, поради които да цели да избегне проверка. Наличието на
градски условия на движение, преминаването през кръстовище и завиването с тежко
и дълго превозно средство, мотивират извод за затруднената възможност на
водача да е възприел правилно и да е
бил длъжен да отреагира съответно на подадения полицейски сигнал за спиране. На практика
проверка от полицейските служители е извършена малко по-късно и поведението
на жалбоподателя е било последователно относно твърдението му, че той не е възприел полицейските служители и подаден
му сигнал за спиране.Категорични доказателства в обратната насока липсват.
По отношение на това административнонаказателно обвинение
следва да бъдат изложени доводи за принципно правилното приложение на
санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, тъй като в
описателната част на НП и с оглед сочената като нарушена разпоредба на чл.103
от ЗДвП, следва всъщност отказ да бъде изпълнено
нареждане на органите за контрол. Подаването на сигнал със стоп палка е именно такова нареждане по смисъла на чл.170
ал.3 от ЗДвП. Такава констатация се съдържа и в
обстоятелствената част на наказателното постановление- „при подаден
сигнал за спиране... със стоп палка...... водачът не спира"/л.4/. Тоест,
безспорно описано е нарушение, изразяващо се в отказ да се изпълни едно нареждане на контролните органи за спиране и е
реализирана отговорност по санкционна норма, кореспондираща с подобно
нарушение. Същото обаче е недоказано.
Водим от
изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0268-001831 от 29.11.2018 г. на Началник
Сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Горна Оряховица-К.Колев, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение серия Д и № 630741 от 15.11.2018 год., само в ЧАСТТА, с която М.С.Р. е санкциониран по реда на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0268-001831 от 29.11.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ
Горна Оряховица-К.Колев, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Д и № 630741 от 15.11.2018 год., в
останалата му част- с която на осн.чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
20лв.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд- В.Търново в 14-дн. срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..