Решение по дело №94/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Милена Карагьозова
Дело: 20194120200094
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Гр.Горна Оряховица - 14.03.2019 год.

В       ИМЕТО    НА     НАРОДА

Горнооряховският районен съд в публично заседание на 13.03.2019 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 94/ 2019 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по жалба на М.С.Р. против Наказателно постановление /НП/ № 18-0268-001831 от 29.11.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Горна Оряховица-К.Колев.

С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д и № 630741 от 15.11.2018 год., на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП на М.С.Р. е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Санкция е наложена и за извършено нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДВП, за което на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба от 20лв.

В законоустановения срок жалбоподателят обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление.

В    хода    на   разглеждане    на   делото    пред    настоящата   инстанция, жалбоподателят се явява. Посочва, че моли за отмяна на НП само в частта относно наложените наказания по реда на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Ответникът по жалбата не заема становище.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

На 15.11.2018г. полицейските служители К. и С. се намирали на 20 метра от кръстовище в гр.Лясковец, непосредствено след завой, където възприели при завиването му в посока гр.Долна Оряховица  моторно превозно средство-товарен автомобил с рег.№ Н 5401ВК, управляван от жалб. М.С.Р.. Същият се движел без включени светлини. Свидетелят К. подал сигнал за спиране със стоп палка като първо вдигнал палката, а след това махнал с нея, според обясненията на жалб.Р.. Жалбоподателят не бил сигурен, че му е подаден сигнал за спиране. Въпреки това отбил встрани и почти спрял, след което обаче отново потеглил.Това наложило свидетелите К. и С. да последват товарния автомобил за кратко, същият спрял веднага след подаден звуков и светлинен сигнал, била осъществена проверка на водача и не били констатирани други нарушения по ЗДвП. На място пристигнал актосъставителя М., който съставил АУАН серия Д и № 630741 от 15.11.2018 год./л.5 от делото/, въз основа на който е издадено обжалваното НП/л.4/.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По второто адм.наказателно обвинение: В чл.70 ал.3 от ЗДвП/в сила от 07.08.2012 г./ е предвидено, че през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.По делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е изпълнил това вменено му от закона задължение като водач на МПС, за което законосъобразно му е наложена санкция по реда на чл.185 от ЗДвП. С тези констатации жалбоподателят посочва, че е съгласен. По изложените по-горе съображения и предвид неоспорване на фактите, в тази му част НП следва да бъде потвърдено.

         На следващо място:

В обжалваното НП е отразено извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП. Съгласно тази норма, сочена като нарушена, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Спирането има предшестващ характер по отношение на задължението за изпълнение на указанията, дадени от контролния орган, което е видно от прочита на разпоредбата.

На следващо място, необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контр.орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания за спиране. Следователно, за да е налице нарушение, е необходимо подаденият сигнал да е бил възприет от водача на превозното средство и същият да не е спрял, с което на практика е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на органите за контрол.

От данните по делото не се установява по категоричен начин, че след подадения сигнал за спиране, последният е възприет от водача именно като такъв. Тъкмо обратно, съществуват съществени съмнения относно този факт. Актосъставителят е разпитан в съдебно заседание и същият посочва, че е пристигнал на мястото след като е потърсен за съдействие от колегите си, но не е бил свидетел на действията, осъществени от водача. Свидетелят К. посочва, че е възприел жалбоподателя, който управлявал тежкотоварен автомобил/влекач и ремарке/-без светлини. От неговите свидетелски показания се установява, че К. е подал сигнал със стоп палка. Според свидетеля в този момент водачът е намалил, отбил в банкета и почти спрял. В тази насока са и показанията на св.С.. Патрулната кола и полицейските служители се намирали на около 20 метра след навлизане от завоя, където е подаден сигналът за спиране. Анализът на тези  свидетелски  показания  е  в  насока,  че     жалбоподателят на процесния пътен участък е бил с отклонено внимание поради преодоляване на зовой с тежкотоварно и по-трудно за маневриране и овладяване моторно превозно средство/ТИР/, което прави възможен извода за невъзприемане на полицейския сигнал недвусмислено.

Жалбоподателят заявява, че от една страна е считал, че може би го спират, но последващото замахване с палката му е дало убеждение да счита, че това е знак да продължи. Това съответства и на неговото поведение-почти е спрял, но пак е потеглил, несигурен относно това какво поведение следва да предприеме. Тук възможността за възприемане на няколко обекта от заобикалящата действителност се съотнася до човешкия фактор и специфичните възможности на индивида, още повече, че същият е следвало да преодолее кривата при завиване с управляваното от него тежкотоварно МПС. Твърдението на жалбоподателя, че не е възприел недвусмислено полицейския сигнал са последователни в тази насока. Събраните доказателства внасят допълнителни съмнения относно налично субективно отношение на жалбоподателя при подадена стоп палка по образец да се цели именно осуетяването на полицейска проверка-същият не е имал други нарушения, поради които да цели да избегне проверка. Наличието на градски условия на движение, преминаването през кръстовище и завиването с тежко и дълго превозно средство, мотивират извод за затруднената възможност на водача да е възприел правилно и да е бил длъжен да отреагира съответно на подадения полицейски сигнал за спиране. На практика проверка от полицейските служители е извършена малко по-късно и поведението на жалбоподателя е било последователно относно твърдението му, че той не е възприел полицейските служители и подаден му сигнал за спиране.Категорични доказателства в обратната насока липсват.

По отношение на това административнонаказателно обвинение следва да бъдат изложени доводи за принципно правилното приложение на санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, тъй като в описателната част на НП и с оглед сочената като нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП, следва всъщност отказ да бъде изпълнено нареждане на органите за контрол. Подаването на сигнал със стоп палка е именно такова нареждане по смисъла на чл.170 ал.3 от ЗДвП. Такава констатация се съдържа и в обстоятелствената част на наказателното постановление- „при подаден сигнал за спиране... със стоп палка...... водачът не спира"/л.4/. Тоест, безспорно описано е нарушение, изразяващо се в отказ да се изпълни едно нареждане на контролните органи за спиране и е реализирана отговорност по санкционна норма, кореспондираща с подобно нарушение. Същото обаче е недоказано.

 

Водим от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 18-0268-001831 от 29.11.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Горна Оряховица-К.Колев, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Д и № 630741 от 15.11.2018 год., само в ЧАСТТА, с която М.С.Р.  е санкциониран по реда на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 18-0268-001831 от 29.11.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Горна Оряховица-К.Колев, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Д и № 630741 от 15.11.2018 год., в останалата му част- с която на осн.чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.

Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд- В.Търново в 14-дн. срок.

                                                         

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..