Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 131
гр. ВРАЦА, 14.05.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 09.05.2018г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.СВЕТОЗАР Г.
в присъствието на:
прокурора секретар ИРЕНА М.
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр. дело N` 206
по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
88/12.02.2018г. постановено по гр.д.№ 4643/ 2017г. по опис на ВРС,състав на
съда е отхвърлил предявеният от П.Г.Г.
с ЕГН:********** *** и Н.Г.Н. с ЕГН:********** *** и два-мата със съдебен
адрес:*** адв.Б.Р.
иск против Г.Н.М. с ЕГН: ********** ***
и настоящ адрес *** и Д./ на някои места
посочена като Д./ Е.М. с ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:*** адв.Р.Т., с които се иска да се
признае за установено ,че ищците са владяли и полз-вали несмущавано от ответниците
собствен на ответниците недвижим имот представляващ:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.131.4.10 по кадастралната
карта на гр.Враца,с адрес гр.Враца ж.к. ****, представляващ ап.*** с площ от 77.6 кв.м.,заедно с
мазе №10 от 3.91 кв.м. и 1.53% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото и ищците са соб-ственици на
този имот поради непрекъснато владение за вре-мето от м.08.2000г. до
01.03.2016г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.Присъдил е разноски в полза на
ответницата.
Недоволни
от решението са останали ищците П.Г.Г. и Н.Г.Н.,***,които
чрез адв.Б.Р.,САК,които с въззивна жалба вх. №
3480/14.03.2018г. го обжалват изцяло.
В
жалбата се изтъква,че решението е неправилно, проти-воречи
на материалния и процесуален закон и е необосновано. Правят се оплаквания,че районният
съд неправилно е тълкувал и приложил законовата презумпция залегнала в чл.69
ЗС,която предвижда,че владелецът дължи вещта като своя,докато не се докаже,че я
държи за другиго.Посочва се,че цитираната в ре-шението
на районния съд съдебна практика на ВКС е стара и е преодоляна чрез по-нова
такава.Позовава се на ТР № 1/ 06.08.2012г. на ВКС по т.д.№ 1/2012г. на
ОСГК,според което презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание между
съсобствениците,когато съсобствеността не произтича от юри-дически
факт,различен от наследяването.В тази връзка се на-вежда довода,че е достатъчно
да се докаже,че след като един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическата власт върху вещта,я е владял в срока по чл.79 ЗС,той е до-казал
наличието на изтекла в негова полза придобивна дав-ност.Презумпцията е установена в полза на
владелеца,като тя е оборима,а оборването е в тежест
на заинтересованите лица. Прави се анализ на института на владението и
държането. Посочва се,че ответниците с никакви
доказателства не са оборили презумпцията на чл.69 ЗС и не са доказали,че ищците
са били държатели на имота.Не е било отчетено,че има приз-нание
на иска направено от страна на първия ответник.Цитира се в тази връзка съдебна
практика на ВКС.Навежда се,че районния съд е направил изводи,несъобразени с доказател-ствата по делото.Изтъква се,че ищците чрез
ангажираните от тях свидетели са установили по безспорен начин,както мо-мента,от който са установил владение върху имота,така и
времето,през което те са упражнявали това владение не-смущавано,което в рамките
на срока визиран в чл.79 ЗС. Доказали са наличие за продължаващо повече от 10
годишно владение,което е съществувало като факт към датата на за-веждане на иска за делба на имота ,предявен от
ответницата М.,която от своя страна не била ангажирала доказател-ства,че
владението им е било прекъсвано чрез някакви дей-ствия,предприети
от нейна страна.Иска се отмяна на реше-нието и
уважаване на предявения иск, претендират се разноски.Не са направени доказателствени искания.Жалбата се поддържа от процесуалния
представител на въззивниците-адв. Б.Р.,който развива
доводи в нейна подкрепа.Не се пре-тендират разноски
пред въззивната инстанция.
В срока
по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата ответница Д. Е.М. ***
чрез пълномощника си адв.Р.Т.,*** дава писмен
отговор,с който оспорва въззивната жалба и развива
доводи за правилност, обоснова-ност и
законосъобразност на обжалвания съдебен акт,като се иска неговото
потвърждаване.Не са направени доказателствени
искания.Чрез писмена молба,писменият отговор , изложеното в него и допълнителни
съображения по същество се развиват от пълномощника на въззиваемата
Д.Е.М. в лицето на адв.Р.Т.,***.
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е по-дадена в срока по
чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и
чл.261 ГПК, произ-хожда от страни с необходимата
легитимация и правен инте-рес,насочена е против
съдебен акт от категорията на обжал-ваемите,което я
прави процесуално допустима.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася слу-жебно по
валидността на решението,а по неговата допусти-мост-в
обжалваната част,като по останалите въпроси е огра-ничен
от релевираните въззивния
основания в жалбата.
Първонистанционното решение е валидно и допустимо, пос-тановено
в рамките на правораздавателната власт на съдили-щата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Окръжният,като
съобрази оплакванията във въззивната жлалба,взе предвид доводите на страните по повод същата и в
съотвествие с правилата на чл.235,ал.2 ГПК,счита
същата ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба
на П.Г.Г. и Н.Г.Н. *** чрез адв.Б.Р.,с която са
предявили иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗС във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК против и Г.Н.М.и Д.Е.М. , с който се иска да се признае
за установено ,че ищците са владяли и ползвали нес-мущавано от ответниците
собствен на същите недвижим имот представляващ:самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1010.131.4.10 по кадастралната карта на гр.Враца,с адрес гр.Враца ж.к.****, представ-ляващ
ап.*** с площ от 77.6
кв.м.,заедно с мазе №10 от 3.91 кв.м. и 1.53% ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,при което са станали негови собственици при
осъществено от тяхна страна непрекъснато давностно
владение за времето от м.август 2000г. до 01.03.2016г.Ищците твърдят,че
описания имот е придобит в съсобственост от ответниците
по време на брака им,но след настъпила между тях фактическа раздяла от м.август
2000г година са го напуснали и всеки е заживял на отделен адрес.В имота са
останали да живеят ищците,а междувременно,бракът на ответниците
е бил прекратен през март 2003г.,а жилището е било предоставено за ползване на
ответника М.,но той не го е ползвал.Имал е друго установено местоживеене.В
имота са останали да живеят ищците,които твърдят,че след август 2000 година са
установили владението върху него, което е било несмущавано от страна на ответниците, което владение е продължило повече от 10
години,като към момента на предявяване на иска за делба на имота от бившата
съпруга и ответницата в това производство Д.М.-01.03.2016г.те станали негови
собственици по силата на установено и продължило повече от 10 години
несмущавано владение.
Ответницата Д.М. дава писмен отговор по чл.131 ГПК,в който
оспорва иска и поддържа,че ищците не могат да бъдат приети като владелци на
имота,съгласно пос-тановките на чл.69 ЗС вр. с чл.79 ЗС,тъй като не били де-монстрирали
установено такова владение,поддържа в тази връзка, че те са само негови
държатели,а съсобственици на имота са двамата ответници,като
той е предмет и на произ-водство за съдебна делба,за
което е образувано гр.д.№ 964/ 2016г.по опис на ВрРС.Посочва,че
решението по допускане на делбата от 20.06.2016г.е влязло в законна сила на
12.06. 2017г.,след проведен инстанционен
контрол.Поддържа,че ищци-те чрез твърденията си в исковата молба не били
установили субективния елемент на владението,че владеят за себе си,тъй като
били допуснати в имота като низходящи на двамата ответници.Поискала
е разпит на свидетели,които впоследствие не са били ангажирани,а се е
позовавала на данни за адрес-ната регистрация на
ответника,която била на адреса,на който се намира спорния имот.Представя
писмени доказателства относими към производството за
делба на имота между нея и ответника.
Ответникът Г.М.,в срока по чл.131 ГПК също дава писмен
отговор,в който признава обстоятелствата изло-жени в
исковата молба,като посочва,че фактическата раздяла между и ответницата е
настъпила през август 2000г.,като и двамата с бившата си съпруга са напуснали
семейното жилище, като в него са останали да живеят техните пълнолетни
деца-ищците в производството.Посочва,че има адресна регистрация на този имот за
удобство,но признава установеното владение върху него от ищците,като то е продължило
без да им пречи повече от 10 години.
По делото са
представени писмени доказателства,от които се установява следното:
От представения в заверено фотокопие
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ процесния имот находящ се в
гр.Враца, ж.к.”***”/бивш ***/ ,*** е закупен на 02.05.1990г. от страна на
ответника Г.Н.М., който към онзи момент е бил в граждански брак с ответницата Д.Е.М.,при
което имотът е придобит в режим на СИО. Имотът е деклариран като съсобствен от страна на двамата ответници
–видно от представените удостоверения за данъчна оценка.
От
решение №14/10.03.2003 постановено по гр.дело №1616/ 2001г. по описа на ВРС,бракът
на ответниците сключен на 23.10.1977г., е бил
прекратен.От възприетото в мотивите на това решение се извлича,че фактическата
раздяла между ответниците е настъпила около две
години преди постано-вяване на съдебния акт,като и
двамата са напуснали семей-ното жилище,а в него се
останали да живеят родените от бра-ка пълнолетни
деца.
От представеното заверено копие от
решение №358/ 20.06.2016г. по гр.дело №964/2016г. по описа на ВРС се ус-тановява,че по отношение на спорния имот-апартамент, е
до-пусната съдебна делба между двамата ответници при права 5/17 ид.части
за ответницата и 12/17 ид. части за ответ-ника,като решаващият съдебен състав на районния
съд е приел наличие на частична
трансформация на парични сред-ства в полза на
ответника.Решението е потвърдено с решение №368/21.11.2016г. по гр.дело
№530/2016г. на ВОС, което след проведен касационен контрол не е допуснато до
касационно обжалване.След извършена служебна справка по движението на гр.д.№
964/2016г. съдът установи,че е постановено решение по извършване на делбата във
втората й фаза,като против него е подадена въззивна жалба от ответника Г.М. при
което е образувано в.гр.д.№ 231/2018г. по опис на ВрОС.
Предстои произнасяне на въззивната инстанция. Между
това производство и настоящото няма наличие на преюдициалност,
тъй като решението по допускане на делбата е постановено и е влязло в законна
сила,при това положение защитата на за-интересованите
страни следва да се развива по друг ред.
От представените и съдържащи се на л.9-10 от
делото удостоверения за раждане се установява,че ищците са низхо-дящи
на ответниците.
От
представено е удостоверение издадено от Община гр.Враца изх.№6780/27.04.2016г.
се установява,че ответникът Г.М. е бил с регистриран настоящ адрес:***, като в
последствие е отрегистриран от този адрес, живял е на
други места,а пос-ледното му местоживеене ***.
От
представена справка по Наредба №14/2009г. е вид-но,че в ЕБД,ответника Г.М., е с
регистриран пос-тоянен адрес:гр.Враца, ж.к *** ***.
От
адресна карта за настоящ адрес се установява,че ответницата Д.М. 2001г. е
посочила и регистри-рала постоянен и настоящ адрес:***7.
По
делото са допуснати и разпитани свидетелите посо-чени
от ищците,от които се установява следното:
Св. П.В.Ш.,живееща в блока и входа,в който е спорния апартамент
,която е и касиер на последния и св. М.Т.Л., живеещ в съседен блок ,приятел на
ищцата, установяват,че след 2000г. той се обитава и поддържа само от тях,ответниците не са посеща-вали
имота в рамките на установеното от ищците владение, което фактическо състояние
продължава повече от 10 години. Ищците заплащат всички консумативи и разноски
по жилището, като след 2004г. са направили в продължение на години, без
участието на родителите си, ремонт и значителни подобрения: тераса, нови дограми,подови настилки- ламинат,закупували са нови мебели.
Св.Г.Г.,съжителстваща
на съпружески начала с ответника М. от 18 години,установява,че след факти-ческата раздяла с бившата му съпруга,с него са живели
на различни адреси в гр.Враца,а в момента живеят в с.****. Твърди,че ответникът
не е посещавал и пречил на владението установено върху спорния апартамент от
неговите деца,тъй като според договореност с ответницата,той е трябвало да
остане за тях. Междувпрочем и пред въззивната инстанция, както и пред първата
такава,изразеното от ответника М. становище, е,че апартаментът следва да остане
в ползване и собственост на децата родени от брака му с ответницата.
При така установената по делото
фактическа обстанов-ка,районният съд,обсъждайки
доказателствата е приел,че ищ-ците не са провели
успешно доказване на твърденията за уп-ражнявано,продължило
повече от 10 години явно, несмущавано и открито демонстрирано владение върху
спорния апартамент, не са доказали намерението си да го своят като свой,при
което не са налице елементите на твърдяната придобивна
дав-ност.Бил е им предоставен за управление и
стопанисване,като са имали качеството само на негови държатели. Същевременно, ответниците,независимо,че не са посещавали съсобствения си имот,не са загубили своето право на
собственост,при което е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.
Въззивната
инстанция,извършвайки от своя страна са-мостоятелна
преценка на събраните в производството дока-зателства,в
тяхната взаимовръзка и обусловеност,не споделя правните изводи направени от
страна на първостепенния съд, при следните съображения:
Според разпоредбата на чл.69 от ЗС,се предполага,че владелецът държи вещта
като своя,докато не се докаже,че я държи за другиго.Или,до доказване на
противното се смята,че владелецът държи имота за себе си,като в процеса този
факт не подлежи на доказване в негова тежест./ чл.154,ал.2 от ГПК/.Като
изключение от това правило,в хипотезата на съсоб-ственост,ако
съсобственикът се позовава на придобивна дав-ност за чуждата идеална част,той трябва да докаже при
спор за собственост,че е извършил действия,с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее тех-ните
идеални части за себе си.Той следва да покаже с ясни и недвусмислени
действия,че отрича владението на останалите съсобственици,при което от
съсобственик съвладелец се е превърнал в собственик
владелец/ТР № 1/ 06.08. 2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК/В случая обаче не става
въпрос за ус-тановено владение върху съсобствен имот,а върху чужд такъв, който се владее без
правно основание.
Разпоредбата на чл.79 от ЗС вменява,че правото на соб-ственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение повече от
10 години по отношение на недобросъвестния владелец и в продължение на 5 години
за добросъвестния такъв.
В тази връзка в Решение № 262/29.11.2011г. по гр.д.№ 342/2011г. на ВКС,ІІ
г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,при условията на чл.291,т.1 ГПК по
въпроса за елемен-тите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС и по-конкретно дали
сред тях се включва изис-кването собственикът да е
осведомен за намерението на вла-делеца,т.е.владението
на вещта като своя да е противопос-тавено на
собственика,е прието,че такова изискване същест-вува,но
само в хипотеза,при която съсобственик придобива по давност идеалните части на
останалите съсобственици. Когато обаче хипотезата касае завладяване на чужд
имот,практиката не изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота,а единствено упражняваното на владение да е
постоянно,непрекъснато,явно/не по скрит начин, така че да може да бъде узнато
от собственика/ и спокойно. Прието е,че когато фактическата власт върху изцяло
чужд имот е придо-бита при липса на правно основание,то
според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага,че упражняващият фактическата
власт дължи вещта за себе си,т.е има качеството на вла-делец.В
такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо
собственика,тъй като от момента на установя-ване на
фактическата власт тя има характер на владение,е не държане.Достатъчно е
упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано
и непрекъснато.
В този смисъл са: Решение №
144/02.12.2014г. на ВКС по гр.д.№ 1650/2014г. ІІ г.о.;Определение №
46/03.02.2015г. на ВКС по гр.д.№ 106/2015г. ІІ г.о. ГК;Определение №
46/27.01.2015г. на ВКС по гр.д.№ 6548/2014г. на І,г.о.,ГК.
Отчитайки посочената по-горе съдебна
практика отно-сима към института на владението,въззивната инстанция нами-ра,че в
настоящия случай ищците, с ангажираните от тях до-казателства
са доказали,както факта на установеното от тях
владение за посоченото в исковата молба време-август 2000 година до
01.03.2016г.,а и към настоящия момент, върху спорния апартамент,така и
обстоятелствата,че това владение не е било скрито,било е явно,необезпокоявано и
непрекъс-нато, в продължение на повече от 10
години.Това се устано-вява,както от твърденията на
разпитаните по делото свиде-тели и признанията на ответника Г.М.,така и от пове-дението на ответницата Д. М..В случая,установеното вла-дение,не само, че е било явно,но и със знанието на ответни-ците и без тяхното противопоставяне.Намерението им
за свое-не на имота се установява от обстоятелството,че те са пое-мали заплащането на всички разноски и консумативи във връз-ка с ползването и поддръжката на апартамента,като са нап-равили и редица подобрения в него.Тези действия не са
били скрити,а явни и без противопоставянето на ответниците
като негови съсобственици.
Въззивната
инстанция приема,че не е имало противо-поставяне от
страна на оспорващата иска ответница Д.М., тъй като нейните твърдения,че ищците
са били само държатели по отношение на апартамента,не са доказани с никакви дока-зателства.Доказателствената
тежест по отношение твърдение-то,че установеното владение не е било
необезпокоявано и е било прекъсвано, е
нейна.Твърдението,че имотът отстъпен за ползване и стопанисване,също не е
доказано.Това че ответ-никът М. е имал адресна
регистрация на адреса на имота,не изключва установените владелчески
действия от ст-рана на ищците и не представлява
действие,с което започна-лата да тече в тяхна полза придобивна давност се счита прекъсната.
Не следва да се счита,като действие по
прекъсване на установеното владение и заведеното през март 2016г. /посо-ченото време не е било оспорено от ответницата/дело за
съ-дебна делба на апартамента,тъй като към този
момент в полза на ищците придобивната давност, регламентирана
по чл.79, ал.1 ЗС от 10 години е била изтекла,предвид началния момент на
установеното владение.Дори да се приеме,че владението е установено след
прекратяване брака на ответниците /10.03. 2003г./,предвидената
от закона 10 годишна давност за при-добиване правото на собственост е била
изтекла към март 2013 година,а делото за делбата е заведено през март 2016 година.
При изложените по-горе съображения следва
да се приеме,че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв подлежи на
уважаване.
Поради различните правни изводи възприети
от район-ния съд и тези направени от въззивната инстанция,решението на районния съд, като
неправилно и постановено в нарушение на приложимия материален закон ще следва
да се отмени.
При този изход на делото,на въззивниците се следват разноски,но с оглед направеното
изявление от страна на тех-ния
адвокат-пълномощник,такива не се претендират.
Водим от горното и на основание
чл.271,ал.1,пр.2-ро ГПК,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 88/12.02.1018г.
постановено по гр.д. № 4643/2017г. по опис на ВрРС и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТА-НОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.М. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** и Д.Е.М., с ЕГН **********,***
със съдебен ад-рес:гр.Враца,ул.****, ет.***,ап.***- адв. Р.Т.,че П.Г.Г., с
ЕГН: **********,*** и Н.Г.Н., с ЕГН **********,***
и двамата със съдебен адрес:*** адв.Б.Р. са собственици въз основа на придобивна давност на следния недвижим имот: са-мостоятелен обект в
сграда с идентификатор 12259.1010.131. 4.10 по кадастралната карта на гр.Враца,с адрес гр.Враца, ж.к.”***”, бл.*** вх.*** ет.***,представляващ ап.***, с площ от 77.6 кв.м.,ведно с мазе №*** от 3.91 кв.м.
и 1.53% ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок,считано от датата на уведомяването на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........