Решение по дело №7985/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 548
Дата: 31 януари 2024 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110207985
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20231110207985 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.***, против наказателно постановление №23-4332-008058/15.05.2023 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП и моли за неговата отмяна,
като незаконосъобразно издадено. В този смисъл навежда доводи, че не е бил
уведомен за прекратяването на регистрацията на управлявания от него
автомобил.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.В. К. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като
незаконосъобразно, по следните съображения: жалбоподателят не е бил
уведомен за прекратената регистрацията на процесното МПС, поради което
липсва субективния елемент от състава на вмененото нарушение; през целия
период от датата на нотариалното изповядване на сделката за закупуване на
1
автомобила, същият е бил в сервиз и неговото управление е било фактически
невъзможно.
Ответната страна по делото в лицето на АНО – Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по същество на правния спор. В писмото, придружаващо
изпратената преписка, прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 18.05.2023 г., видно от разписката
върху него, а жалбата против него е подадена чрез АНО на 19.05.2023 г.,
видно от дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против Д. В. Д., в
качеството му на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН, Серия
AД, бл.№060055 на 06.03.2023 г. от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР –
Н.И.Н., в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на акта /също длъжностно лице/, затова, че:
На 06.03.2023 г., около 12:40 часа, в гр.София, ул.“Латин Колев“, с
посока на движение от бул.“Рожен“ към с.Требич, управлява лек автомобил
„БМВ 325“, с рег.№***, собственост на И.Г.Т., ЕГН **********, и предстоящ
собственик Д. В. Д., и на около 500 метра преди входа на с.Требич, при
проверка е установено, че водачът управлява служебно прекратена
регистрация на МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу подпис
и на датата на неговото съставяне – 06.03.2023 г., без възражения по
2
направените в него констатации, като жалбоподателят не представил и
писмени такива пред АНО в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр.пр. №21073/2023 г. по описа на СРП. С постановление на
СРП от 26.04.2023 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и
изпращане на препис от постановлението на началника на ОПП-СДВР, с
оглед преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
дееца.
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр.пр.
№21073/2023 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения
АУАН, Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал НП №23-4332-008058
на 15.05.2023 г., против Д. В. Д., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля
П. Х.; процесните АУАН и НП; Постановление от 26.04.2023 г. на СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство, ведно с приложените
материали, съдържащи се в прокурорската преписка – докладни записки,
АУАН, справки относно служебна промяна на регистрацията на МПС и
собственик на ППС, писмени сведения и др.; справка картон на водач;
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните
работи; Заповед №8121к-13140/24.10.2019 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, ведно с Акт за встъпване в длъжност на АНО; както и
приетите писмени доказателства в хода на съдебното следствие: 5 броя
фактури за закупени части за ремонт на процесното МПС.
Видно от справка картон на водач е, че жалбоподателят е бил
правоспособен водач към датата на извършване на проверката. Същият има
издадено на 27.10.2021 г. СУМПС, валидно до 27.10.2031 г.
Видно от справка АИС-КАТ е, че регистрацията на процесния лек
автомобил е служебно прекратена на 15.02.2023 г. на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП – нерегистрирано МПС. Съгласно данните в същата справка, по
3
отношение на процесното МПС са извършени две служебни промени в
регистрацията му – на 14.12.2022 г. и на 02.08.2021 г., по подадени заявления
за регистриране на нотариално заверен договор за покупко-продажба.
Съгласно данните в справка АИС-КАТ, собственик на процесното МПС е
И.Г.Т., считано до 14.12.2023 г., когато е подадено заявлението за
прекратяване на регистрацията, поради настъпилата промяна в собствеността.
По делото не са ангажирани доказателства относно самоличността на лицето,
придобило собствеността върху ППС или лицето, което е подало заявление за
регистрация на придобитото МПС на 14.12.2023 г.
Видно от постановление на СРП от 26.04.2023 г. е, че е постановен
отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, поради по-ниската степен на обществена опасност на
извършеното деяние от новия собственик, който не е изпълнил задължението
си в законоустановения срок да регистрира автомобила на свое име и на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е била служебно прекратена неговата
регистрация, което го определя като административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН. Въз основа на тези констатации, прокурорът постановил
препис от постановлението да се изпрати на началника на ОПП-СДВР, с
оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дееца.
От показанията на свидетеля Х. се установява, че процесното МПС е
било докарано на репатрак от жалбоподателя в неговия сервиз за ремонт,
поради техническа неизправност, където е престояло до месец март. Неговите
показания, че за отремонтирането му са били закупени части, намират
подкрепа в издадени 5 броя фактури в периода от 20.01.2023 г. до 28.02.2023
г. включително. Ангажираните от жалбоподателя гласни и писмени
доказателства не се оборват от събраните по делото доказателства, поради
което съдът ги кредитира с доверие.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди, ведно
с акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
4
Съдът констатира, че още в началната си фаза административно-
наказателната процедура е проведена при съществено процесуално
нарушение. При така описаната фактология, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя са изцяло основателни.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Очевидно, настоящия случай не
осъществява състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
доколкото процесното МПС, управлявано от жалбоподателя не е било без
регистрационни табели, поставени на определените за това места, а със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради
липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Същевременно, отказът на прокуратурата да образува досъдебно
производство, се основава на по-различна фактическа обстановка, а именно:
неизпълнение на задължение от новия собственик да го пререгистрира в срок
до два месеца от сключване на договора за придобиване на собствеността. В
тази връзка, що се касае до възприетото от фактическа страна и в процесните
АУАН и НП, че жалбоподателят е предстоящ собственик на процесното
МПС, съдът намира, че то няма пряко отношение към съставомерността на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, нито от обективна, нито от субективна
страна. Тук следва да отбележи, че към датата на деянието – 06.03.2023 г., не
е бил изтекъл законоустановения двумесечен срок за регистриране на
новозакупения автомобил от новия собственик, считано от подаване на
заявлението за неговата пререгистрация на 14.02.2023 г., а регистрацията на
процесното МПС е прекратена служебно на друго основание, а именно: за
това, че не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Така вмененото нарушение, обаче, е несъставомерно от
обективна страна. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят го е
извършил в качеството на водач, като е отразена в обстоятелствените им
части и констатацията, че собственик на управлявания лек автомобил на
процесните дата, час и място, е друго лице – И.Г.Т., което съответства на
данните от приобщената справка от АИС-КАТ. Същевременно, по делото не
5
са ангажирани никакви доказателства, че жалбоподателят е придобил
собствеността върху процесното МПС, към датата на нарушението, нито
такива от които да се установява, че именно в това си качество – на
собственик на МПС, е бил надлежно уведомен за служебно прекратената
регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. При това
положение, няма как да се приеме, че същият е знаел, че управлява
автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. Следователно,
вмененото нарушение е несъставомерно и от субективна страна, поради липса
на умисъл у жалбоподателя, доколкото последният нито е имал знанието,
нито прякото желание да управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС,
нито е могъл да предвиди или допусне това, доколкото промяната в
цитираното обстоятелство е настъпила по силата на закона и не е била сведена
до знанието на неговия собственик.
При това положение, като е ангажирал отговорността на жалбоподателя
на основание разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наказващият орган
го е санкционирал за несъставомерно деяние от обективна и субективна
страна, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Горното е
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, като неправилно и
незаконосъобразно издаден, ведно с произтичащите от това законни
последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. От
процесуалния представител на жалбоподателя не е отправено своевременно и
изрично такова искане към съда, не е представен и списък на разноски по
чл.80 от ГПК, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-008058/15.05.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
6
СДВР, с което на Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес
гр.***, против наказателно постановление №23-4332-008058/15.05.2023 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП и моли за неговата отмяна,
като незаконосъобразно издадено. В този смисъл навежда доводи, че не е бил
уведомен за прекратяването на регистрацията на управлявания от него
автомобил.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.В.К. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като
незаконосъобразно, по следните съображения: жалбоподателят не е бил
уведомен за прекратената регистрацията на процесното МПС, поради което
липсва субективния елемент от състава на вмененото нарушение; през целия
период от датата на нотариалното изповядване на сделката за закупуване на
автомобила, същият е бил в сервиз и неговото управление е било фактически
невъзможно.
Ответната страна по делото в лицето на АНО – Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по същество на правния спор. В писмото, придружаващо
изпратената преписка, прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 18.05.2023 г., видно от разписката
върху него, а жалбата против него е подадена чрез АНО на 19.05.2023 г.,
видно от дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против Д.В.Д., в
качеството му на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН, Серия
AД, бл.№060055 на 06.03.2023 г. от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР –
Н.И.Н., в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на акта /също длъжностно лице/, затова, че:
1
На 06.03.2023 г., около 12:40 часа, в гр.София, ул.“Латин Колев“, с
посока на движение от бул.“Рожен“ към с.Требич, управлява лек автомобил
„БМВ 325“, с рег.№***, собственост на И.Г.Т., ЕГН **********, и предстоящ
собственик Д.В.Д., и на около 500 метра преди входа на с.Требич, при
проверка е установено, че водачът управлява служебно прекратена
регистрация на МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу подпис
и на датата на неговото съставяне – 06.03.2023 г., без възражения по
направените в него констатации, като жалбоподателят не представил и
писмени такива пред АНО в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр.пр. №21073/2023 г. по описа на СРП. С постановление на
СРП от 26.04.2023 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и
изпращане на препис от постановлението на началника на ОПП-СДВР, с
оглед преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
дееца.
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр.пр.
№21073/2023 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения
АУАН, Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал НП №23-4332-008058
на 15.05.2023 г., против Д.В.Д., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля
П.Х.; процесните АУАН и НП; Постановление от 26.04.2023 г. на СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство, ведно с приложените
материали, съдържащи се в прокурорската преписка – докладни записки,
АУАН, справки относно служебна промяна на регистрацията на МПС и
собственик на ППС, писмени сведения и др.; справка картон на водач;
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните
работи; Заповед №8121к-13140/24.10.2019 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, ведно с Акт за встъпване в длъжност на АНО; както и
приетите писмени доказателства в хода на съдебното следствие: 5 броя
фактури за закупени части за ремонт на процесното МПС.
Видно от справка картон на водач е, че жалбоподателят е бил
правоспособен водач към датата на извършване на проверката. Същият има
издадено на 27.10.2021 г. СУМПС, валидно до 27.10.2031 г.
Видно от справка АИС-КАТ е, че регистрацията на процесния лек
автомобил е служебно прекратена на 15.02.2023 г. на основание чл.143, ал.15
2
от ЗДвП – нерегистрирано МПС. Съгласно данните в същата справка, по
отношение на процесното МПС са извършени две служебни промени в
регистрацията му – на 14.12.2022 г. и на 02.08.2021 г., по подадени заявления
за регистриране на нотариално заверен договор за покупко-продажба.
Съгласно данните в справка АИС-КАТ, собственик на процесното МПС е
И.Г.Т., считано до 14.12.2023 г., когато е подадено заявлението за
прекратяване на регистрацията, поради настъпилата промяна в собствеността.
По делото не са ангажирани доказателства относно самоличността на лицето,
придобило собствеността върху ППС или лицето, което е подало заявление за
регистрация на придобитото МПС на 14.12.2023 г.
Видно от постановление на СРП от 26.04.2023 г. е, че е постановен
отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, поради по-ниската степен на обществена опасност на
извършеното деяние от новия собственик, който не е изпълнил задължението
си в законоустановения срок да регистрира автомобила на свое име и на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е била служебно прекратена неговата
регистрация, което го определя като административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН. Въз основа на тези констатации, прокурорът постановил
препис от постановлението да се изпрати на началника на ОПП-СДВР, с
оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дееца.
От показанията на свидетеля Х. се установява, че процесното МПС е
било докарано на репатрак от жалбоподателя в неговия сервиз за ремонт,
поради техническа неизправност, където е престояло до месец март. Неговите
показания, че за отремонтирането му са били закупени части, намират
подкрепа в издадени 5 броя фактури в периода от 20.01.2023 г. до 28.02.2023
г. включително. Ангажираните от жалбоподателя гласни и писмени
доказателства не се оборват от събраните по делото доказателства, поради
което съдът ги кредитира с доверие.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди, ведно
с акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът констатира, че още в началната си фаза административно-
наказателната процедура е проведена при съществено процесуално
нарушение. При така описаната фактология, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя са изцяло основателни.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за
3
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Очевидно, настоящия случай не
осъществява състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
доколкото процесното МПС, управлявано от жалбоподателя не е било без
регистрационни табели, поставени на определените за това места, а със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради
липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Същевременно, отказът на прокуратурата да образува досъдебно
производство, се основава на по-различна фактическа обстановка, а именно:
неизпълнение на задължение от новия собственик да го пререгистрира в срок
до два месеца от сключване на договора за придобиване на собствеността. В
тази връзка, що се касае до възприетото от фактическа страна и в процесните
АУАН и НП, че жалбоподателят е предстоящ собственик на процесното
МПС, съдът намира, че то няма пряко отношение към съставомерността на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, нито от обективна, нито от субективна
страна. Тук следва да отбележи, че към датата на деянието – 06.03.2023 г., не
е бил изтекъл законоустановения двумесечен срок за регистриране на
новозакупения автомобил от новия собственик, считано от подаване на
заявлението за неговата пререгистрация на 14.02.2023 г., а регистрацията на
процесното МПС е прекратена служебно на друго основание, а именно: за
това, че не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Така вмененото нарушение, обаче, е несъставомерно от
обективна страна. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят го е
извършил в качеството на водач, като е отразена в обстоятелствените им
части и констатацията, че собственик на управлявания лек автомобил на
процесните дата, час и място, е друго лице – И.Г.Т., което съответства на
данните от приобщената справка от АИС-КАТ. Същевременно, по делото не
са ангажирани никакви доказателства, че жалбоподателят е придобил
собствеността върху процесното МПС, към датата на нарушението, нито
такива от които да се установява, че именно в това си качество – на
собственик на МПС, е бил надлежно уведомен за служебно прекратената
регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. При това
положение, няма как да се приеме, че същият е знаел, че управлява
автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. Следователно,
вмененото нарушение е несъставомерно и от субективна страна, поради липса
на умисъл у жалбоподателя, доколкото последният нито е имал знанието,
нито прякото желание да управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС,
нито е могъл да предвиди или допусне това, доколкото промяната в
цитираното обстоятелство е настъпила по силата на закона и не е била сведена
до знанието на неговия собственик.
При това положение, като е ангажирал отговорността на жалбоподателя
на основание разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наказващият орган
го е санкционирал за несъставомерно деяние от обективна и субективна
4
страна, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Горното е
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, като неправилно и
незаконосъобразно издаден, ведно с произтичащите от това законни
последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. От
процесуалния представител на жалбоподателя не е отправено своевременно и
изрично такова искане към съда, не е представен и списък на разноски по
чл.80 от ГПК, поради което съдът не се произнася по този въпрос.


5