№ 488
гр. Плевен, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430201773 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №24-1772-000240 от 02.09.2024г. ***
сектор в ОД на МВР – Плевен, Първо РУ е наложил на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на И. Л. П. от с.Брест, ул. ***
административно наказание глоба в размер на 100лв и на основание Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят И. Л. П., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Л. М., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
1
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** сектор в ОД на МВР – Плевен, Първо РУ, не
се явява представител и не изразява становище по съществото на спора. С
изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за
оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.
Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят
претендира адвокатски хонорар, същият да бъде съобразен с предвидения в
Наредба №1 за минималните адвокатски разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №627647 от 07.08.2024г. за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата в 08,32 часа в гр.Плевен, ж.к.
„Дружба“, бул. „България“ пред ***, с посока на движение бензиностанция
„***“, жалбоподателят П., като водач на лек автомобил „Фолксваген туран“ с
рег.№ ***, негова собственост извършил следното: не пропуска преминаващ
пешеходец на пешеходна пътека тип „зебра“.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител И. В. Н. и свидетеля М. К. Г., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на свидетеля Г. се установява, че на
07.08.2024г. в 08:32 часа в гр.Плевен, ж.к. „Дружба“, бул. „България“ пред ***
с посока на движение бензиностанция „***“, жалбоподателят П., като водач
на лек автомобил „Фолксваген туран“ с рег.№ *** не го е пропуснал като
преминаващ пешеходец на пешеходна пътека тип „зебра“. Свидетелят Г. е
категоричен, че е преминавал по пешеходната пътека и не е бил пропуснат от
водач на лек автомобил „Фолксваген туран“. Според показанията на
актосъставителя Н. на 07.08.2024г. същият бил дневна смяна, като получил
сигнал от свидетеля М. Г. - ***, за оказване на съдействие за съставяне на
АУАН. При пристигане на място свидетелят Г. обяснил на актосъставителя Н.,
2
че при пресичане на пешеходна пътека тип „зебра“ същият не бил пропуснат
от водач на лек автомобил, който вече бил установил като жалбоподателя П..
От показанията на актосъставителя Н. се установява, че лекият автомобил на
жалбоподателя П. бил паркиран пред магазин „***“, където му съставил
АУАН, който водачът отказал да подпише. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Г., тъй като техните показания
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение от жалбоподателя П.. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя П. в
нарушение, което не е извършил. Също така жалбоподателят П. нито в АУАН,
нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не е направил възражение, че е пропуснал
преминаващ пешеходец на пешеходна пътека тип „зебра“. Съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния
случай жалбоподателят П. не е доказал, че като водач на автомобил
„Фолксваген туран“ с рег.№ *** е пропуснал преминаващ пешеходец на
пешеходна пътека тип „зебра“. Напротив, от всички събрани по делото
доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че
жалбоподателят П., като водач на лек автомобил „Фолксваген туран“ с рег.№
***, е навлязъл и преминал през пешеходна пътека тип „зебра“ на бул.
„България“, движейки се към бензиностанция „***“, като не е пропуснал
преминаващия в този момент пешеходец на пешеходна пътека тип „зебра“.
Твърденията на жалбоподателя П., че не е имало преминаващи пешеходци на
пешеходната пътека, а той е бил спрял върху нея, за да изчака тръгването на
тролейбус от тролейбусната спирка и свидетелят Г. е ударил автомобила му с
чанта, според съда представляват една негова защитна теза, която не се
подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив,
опровергава се по категоричен начин от показанията на свидетеля Г.. В тази
насока следва да се има предвид и това, че обясненията на жалбоподателя
освен доказателствено средство, представляват и средство за защита.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят И. Л. П. е извършил нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
3
основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 от
ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В
процесния случай жалбоподателят П. е извършил нарушение на
горепосочената разпоредба, като му е наложена глоба в размер на 100 лева.
Санкционната норма на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП предвижда конкретно по вид и
размер наказание, какъвто е и наложен на жалбоподателя, а именно – глоба в
размер на 100 лева, като съдът не би могъл да ревизира това наказание
евентуално в насока на намаляване на размера му. Съдът също не може да
приеме съгласно законодателната уредба и че деянието може да представлява
маловажен случай, поради законовата забрана на чл. 189з от ЗДвП
независимо, че конкретните му особености може да водят на извода, че
предвид липсата или незначителността на вредните последици или поради
други смекчаващи обстоятелства, е налице маловажен случай на
административно нарушение.
В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, е било постановено от
административнонаказващия орган в наказателното постановление
отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят П. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението, като не се е съобразил с преминаващия по пешеходната пътека
пешеходец. От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно
извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят П. е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на
деянието със своите задължения при управления на МПС.
Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е
наложил на жалбоподателя П. на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100лв, тъй като жалбоподателят
4
не е пропуснал преминаващ пешеходец на пешеходна пътека тип „зебра“.
Управлението на ППС е дейност с повишен риск, като не спазването на
правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава
сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното от
нарушителя се явява деяние със завишена обществена опасност.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощен орган, видно от Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г., а АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от Заповед
рег.№316з-2933/29.07.2022г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен"
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-1772-000240 от
5
02.09.2024г. на *** сектор в ОД на МВР – Плевен, Първо РУ, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено на И. Л. П. от
с.Брест, ул. *** административно наказание глоба в размер на 100лв и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10
точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6