Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №3532 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Т.И.Т., ЕГН **********
и С.А.Т., ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес ***, чрез адв. Г.З. *** адрес против Заповед №200/07.11.2019
г. на в.и.д. Кмет на район Одесос, Община Варна,
с
която на основание чл.46 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал.2 и чл. 223, ал.1,
т.8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "Тераса към
апартамент №3" в жилищната сграда,
находяща се УПИ ІV-2, кв.127 по плана на VІІ-ми микрорайон на гр. Варна, с
административен адрес – ул. *******.
В жалбата се твърди, че заповедта, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Жалбоподателите твърдят,
че с нот.акт №128, том LVI, дело № 14234/26.06.2008г. са придобили собствеността на Апартамент № 3,
като към момента на покупката на жилището е била изградена и терасата към ап.3.
Сочат, че съгласно архитектурния проект на жилищната сграда, в която се намира
апартамента по проект е било предвидено изграждане на тераси към апартаментите
на северозападната фасада на сградата към вътрешния двор, където се намира и
терасата, която следва да бъде премахната. Твърдят,
че по силата на декларация, изходяща от И. Я. И. , управител на ЕТ „И. И. -
Авеста 92”, който търговец е бивш собственик на в жилищна сграда в УПИ IV-2, кв.127, по плана на
7-ми м.р., ул.******, гр. Варна, е видно, че строителството на балкон към
апартамент №3 е изграден преди 2001 г. Намират, че при издаване на заповедта
административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая и са останали неизяснени такива (чл. 35 от АПК) - не е установено
времето на извършване на незаконния строеж по несъмнен и категоричен начин,
което представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на оспорения акт. Твърдят, че в настоящия случай е приложима
разпоредбата на ЗУТ с §127 на ПЗР ЗИД ЗУТ, ал.1, съгласно която строежите,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за
ползване. Молят да бъде отменена обжалваната заповед.
В
съдебно заседание представител на жалбоподателя се придържа от становището изразено
в жалбата. Сочи, че не е установено кой е извършил незаконното строителство,
като това е задължение на наказващия орган. Твърди, че са налице доказателства,
че незаконния строеж е извършен до март 2001 г., като от представената от трето
лице по спора декларация е видно, че това не са жалбоподателите. Намира, че
строежа е търпим според нормата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, поради което
намира, че независимо, че заключението на вещото лице е противоречиво в тази
част, то тъй като липсва проектна документация не може да се счете категорично
дали този строеж е търпим или не. Моли да бъде отменена обжалваната заповед
като му бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Представител на ответника намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия. Намира, че заповедта е пълна и
обоснована. Спазени били всички разпоредби на ЗУТ. Твърди, че процесният строеж
е незаконен, а не е търпим каквито твърдения излагат жалбоподателите. Моли да
бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Моли на ответника да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено
от фактическа страна следното:
По силата на представения по делото (л. 19 от преписката) НА №128, том LVI, дело
№14234/26.06.2008 г. жалбоподателите Т.И.Т. и С.А.Т. са придобили собствеността върху апартамент №3, гр. Варна, р-н
„Одесос“, ул. ******* на първи жилищен етаж с площ от 39.03 кв.м., находящ се в
етажна жилищна сграда, разположена върху дворно място цялото с площ от 318
кв.м., представляващо ПИ 693, идентичен
с УПИ ІV-2 в кв.127 по плана на VІІ-ми микрорайон на гр. Варна. Макар да не е
намерила отражение в описанието на имота в посочения НА към имота имало и
тераса. Съобразно Писмо на РО НСК с изх.
№РО-1390-00-715 в РО НСК (л.7 от преписката) била постъпила жалба вх.
№РО-1390-02-920/26.09.2018 г. (л.9 от преписката) за изградена метална тераса
(балкон) към апартамент №1 собственост на семейство Илиеви. От страна на Община
Варна била извършена проверка, отразена в писмо с Изх. №УСКОР1800248ЗОД-002ОД
от 22.11.2018 г. (л.13 от преписката), съобразно посоченото писмо. При
извършената проверка е констатирано, че към апартамент №1 в сградата няма
изграден балкон към вътрешната част на П-образната сграда, както това е
посочено в жалбата. Констатирано е обаче, че такава тераса има изградена към
апартамент №3, собственост на жалбоподателите Т. Констатира се, че терасата е
изградена във вътрешния двор, като представлява метална конструкция, стояща
върху поставени върху земята две метални колони. Във връзка с така назначената
проверка е издаден Констативен акт №12/26.07.2019 г. В него са отразени
констатациите, какво представлява процесната конструкция – тераса от метална
конструкция, с приблизителни размери 6/1.20 м. Конструкцията се състои от седем
напречни метални профила, укрепени към фасадата на сградата в единия си край и
са заварени към надлъжна челна метална греда в другия край. Надлъжната метална
греда е подпряна с 2 бр. метални колони с кръгло сечение, в двата си края. Така
терасата била „стъпила“ във вътрешния двор, който бил обща част за етажната
собственост. Подът на терасата бил оформен от дебела ламарина. По контура на
терасата бил монтиран ажурен декоративен парапет с височина 1.00 м. От
собствениците не било предоставено решение на ОС на ЕС за дадено съгласие за
монтиране на двете колони в общия двор, както и договор с нотариална заверка за
прехвърляне на собственост от останалите съсобственици на сградата. Сочи се, че
за процесната жилищна сграда (в режим на ЕС) е издадено Разрешение за строеж
№130/21.11.1995 г. на главен архитект на Район Одесос. От одобрения
инвестиционен проект към апартаментите на тази част от фасадата било предвидено
изграждане на балкони, но те не били изградени. В констативния акт е отразено,
че в рамките на проверката била представена нотариално заверена декларация от И.
Я. И. , упоменат като възложител на сградата, заверена нотариално с рег.
№8066/13.11.2018 г., от която е записано, че балконът към апартамент №3 е
изграден преди 2001 г. Установено е, че няма учредено право на строеж или
договор за прехвърляне на собственост в нотарилна форма от останалите
собственици в ЕС, одобрени проекти или разрешение за строеж. Не били
представени строителни книжа доказващи законността на извършеното строителство.
Ето защо е констатирано, че строежа, който представлява терасата към процесният
апартамент №3 е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ. По преписката присъства и становище на Главен архитект на
р-н „Одесос“ с изх. №УСКОР1800248ЗОД от
08.10.2019 г., което констатира, че строежът не отговаря на действащия КЗСП за
УПИ ІV-2 в кв.127 по плана на VІІ-ми микрорайон на гр. Варна, одобрен със
Заповед №Г-63/22.02.1994 г. на Кмета на Община Варна. Ето защо е посочено, че
процесният строеж – „тераса към апартамент №3“ не отговаря на разпоредбите на
ЗУТ и не е търпим строеж по смисъла на §127, ал.1, от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както
и по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
В рамките на производството – в
съдебно заседание проведено на 28.10.2020 г. е разпитан свидетеля П. Я. И.
Последният се представя като познат на жалбоподателите. Твърди, че търговеца
изградил сградата, към която е построен незаконният строеж е с инвеститор -
фирма на брат му – ЕТ „Авеста 92 – И. И.“. Сочи, че терасата предмет на настоящото
производство била построена от същата фирма към края на 2000 г. Твърди, че
цялата сграда била построена върху наследствена земя собственост на него и брат
му. Сочи, че първоначално жалбоподателите Т. били наематели на жилище в сградата, а после
2007 г. или 2008 г. го закупили и станали собственици. Сочи, че по проект от
северозападната част на фасадата, там където е и незаконният строеж, е имало
предвидени тераси. Сочи, че не може да каже защо те не са били реално
изградени. Сочи, че към момента на изграждане на терасата и поставяне на
металните колони не е имало нужда от съгласие, тъй като цялата сграда била
собственост на брат му. Твърди, че тераси трябвало да има построени към всички
апартаменти от тази страна на сградата. Сочи, че не знае дали терасата отговаря
на проектната документация. Твърди, че не знае да е имало писмено становище за
изграждане на терасата, но намира, че към този момент не е било необходимо.
В рамките на производството е била
назначена, изслушана и приета като доказателство Съдебно-техническа експертиза.
По нея са дадени следните заключения: Изградената тераса към апартамент №3 не е
построена съобразно представената техническа документация, като одобрени
проекти; одобреният проект е предвиждал монолитни балкони по всички нива на
сградата по западната фасада, но последните не били изградени в периода на
строителството; от приложение №1 и приложение №2 към СТЕ е видно, че
изградената тераса пред апартамент №3 не е в съответствие с предвидените, но
неизградени балкони в тази част на
сградата, а размерите на прозорците са в съответствие с изградените такива по
горните етажи. По изрично възложен въпрос експерта сочи, че процесната тераса
може да бъде определена като незаконен строеж.
В рамките на изслушване на
експертизата вещото лице посочва, че всъщност приложените документи, касаещи
проекта на сградата не предвиждат изграждане на тераси по северната фасада, а
наличие на балкони. Вещото лице разяснява, че тераса е, когато изграденото има
стъпка върху терена, а балкона е конзолно издаване от фасадата. Тъй като по
проекта няма предвидена тераса, а балкон се сочи, че в случая терасата излиза извън
строителните линии на обекта дадени по проект.
Предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата
за неоснователна по следните
съображения:
Жалбата срещу Заповед № 200/07.11.2019 г. на
в.и.д. Кмет
на район Одесос, Община Варна е подадена пред надлежен съд, от легитимирано
лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2 от ЗУТ или на части от тях. Не се спори между страните, че строежа предмет на
заповедта е четвърта категория, а това се потвърждава и от приетата по делото
СТЕ.
При издаване на процесната заповед е спазена
установената от закона форма.
Административно-производствените правила са
регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ - процедура за премахване на
незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ,
като в конкретния случай, длъжностни лица от общинската администрация са съставили
Констативен акт 12/26.07.2019 г. за установяване на незаконен строеж, състоянието на строежа, момента
на извършването му, липсата на издадени строителни книжа, разрешение за строеж,
изяснена е собствеността на имота и извършителя на строежа. По делото е
приложена заповед № 4794/25.01.2015 г. с която кмета на община Варна е определил функции,
които той упражнява да бъдат възложени на кметовете на райони в гр. Варна,
включително и тези за премахване на строежи от четвърта, пета и шеста категория
или на части от тях по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ (л.41 от преписката). Тази заповед е последвана от Заповед
№РД-19-7706-211 от 18.10.2019 г. по силата на която областният управител на
област Варна е назначи А. И. Х.– заместник кмет на р-н „Одесос“ за в.и.д. на
кмет на р-н „Одесос“, гр. Варна (л.40 от преписката).
Констативния акт не е бил връчен на жалбоподателите лично, но са залепени сэъобщения на
вратата на жилищната сграда на ул. ******* на 27.09.2019, както и е бил залепен
на таблото със съобщенията на р-н „Одесос“. За това са съставени констативни
протоколи ат 27.09.2019 г., адресирани
до двамата жалбоподатели и подписани от съставителите – К. Р. и Ал. Д. - Т. . От страна на двамата
жалбоподатели е депозирано на 03.10.2019 г. възражение против констативния акт
(л.30 от преписката).
Предвид на изложеното, съдът намира, че при
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Разпоредбата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ
оправомощава кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице да
издаде заповеди за премахване на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и или без
разрешение за строеж. В конкретния случай предмет на проверка от компетентни
длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ е строеж – пристроена тераса към съществуващо жилище.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строеж са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението". Съдът приема, че
в настоящата хипотеза са налице критериите, обуславящи процесния обект като
строеж, както е прието и от в. л. Съгласно § 5, т. 54 от ДР на ЗУТ
"балкон" е открита използваема площ върху конзолна конструкция,
издадено пред фасадата на сградата. Нормата на § 5, т. 56 от ДР на ЗУТ сочи, че
"тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения,
върху колони или върху терена. Безспорно от приетата по делото експертиза се установи,
че е налице пристрояване на тераса, а не на балкон. Констатираното терминологично несъответствие води до извода, че реално съгласно проекта за строеж
на сградата не е имало разрешение за построяване на тераса.
Предвид изложеното съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 151 от ЗУТ. Съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил пристрояване на балкон към съществуващо жилище,
което е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който не са налице
издадени строителни книжа. Съгласно § 127 от ЗИД на ЗУТ “Строежи, изградени до 31 март 2001 г.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“,а съгласно чл. 76 от Наредба
№ 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1995 г. „При
свързано застрояване балкони и еркери се допускат на разстояние не по-малко от
2 м до страничната регулационна линия.“ С посоченият строеж се нарушава
изискването на чл.10, ал.1, т.4 от посочената Наредба №5, която гласи, че „При
свободно застрояване сградата трябва да бъде на разстояние от страничните
регулационни линии, както следва … при допустима височина на сградата 17,5 м (5
етажа) - най-малко 6 м.“, тъй като за тази сграда основното застрояване е
на 8.30 м., както е констатирано в обстоятелствената част на СТЕ. Предвид на
изложеното и доколкото процесния обект е без проектна документация, нарушава
нормата на чл.76 от Наредба №5 и не представлява балкон, а тераса, с която се
променят устройствените показатели (контура на сградата по одобрено КЗСП) се
налага извода, че не може да бъде окачествен, като търпим строеж по смисъла на
§ 127 от ЗУТ, което в рамките на производството е превърнато в основен аргумент
на изложението на жалбоподателите.
С оглед на изложеното, след
като се установи, най-вече съобразно с
приложената СТЕ, че изграденият строеж е незаконен и при липса на предпоставки за
узаконяване на извършеното строителство, следва да се приеме, че строежът
подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което
издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби.
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като премахването на
незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ.
Предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено
за осъществяване на интереса, който е установен в закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
процесната заповед е законосъобразна и като такава следва да се остави в сила,
а жалбата на жалбоподателите Т. и С. Т. , като
неоснователна, следва да се отхвърли.
Следва да бъде уважено искането на ответника
– Община Варна, р-н „Одесос“ зе осъждане на жалбоподателите да заплатят
сторените от ответника разноски за водене на настоящото производство, от които
400 лв. – възнаграждение за изготвяне на заключение по СТЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав на Варненски
административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Т., ЕГН **********
и С.А.Т., ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес ***, чрез адв. Г.З. *** адрес против Заповед №200/07.11.2019 г. на в.и.д. Кмет на район Одесос, Община
Варна, с
която на основание чл.46 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал.2 и чл. 223, ал.1,
т.8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "Тераса към
апартамент №3" в жилищната сграда,
находяща се УПИ ІV-2, кв.127 по плана на VІІ-ми микрорайон на гр. Варна, с
административен адрес – ул. *******, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН ********** и С.А.Т., ЕГН ********** ***,
в условията на солидарност, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева,
представляващи направените в производството съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: