Р
Е Ш Е
Н И Е №167
гр. Русе 8.5.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание 26.3.
на през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д.
№ 92 по описа за 2019 год. за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
К.В.И.
***,ействащ лично и със съгласието на майка си Е.Ж.И. *** е обжалвал решението
на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 5850/2017 г.в частта,в която
исковите претенции за претърпени неимуществени вреди са отхвърлени по пера,както
и решението по отношение на насрещния иск в частта,в която същият е
уважен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени
по отношение на първоначалния иск в обжалваните части и да постанови друго,с
което искът да се уважи изцяло както е предявен/като частичен/По отношение на
насрещния иск иска от съда да го отмени в обжалваните части и да го отхвърли
изцяло.
Горното
решение е обжалвано е обжалвано и от С.Н.С. ***,действащ лично и със съгласието
на баща си Н.С. *** в частите,в които първоначалният иск е уважен и в частите,в
които насрещният иск е отхвърлен.Развива оплаквания за неправилност на
същото.Иска от съда да го отмени по отношение на първоначалния иск и да
отхвърли изцяло,а по отношение на насрещния иск-да го отмени в отхвърлителната
част и да го уважи изцяло.
С.С.,действащ
лично и със съгласието на баща си Н.С. е обжалвал и три определения,постановени
от районния съд.С жалба от 14.11.2018 г./л.43 от въззивното производство/е
обжалвал определението на съда от 8.11.2018 г.,с което е отказано предоставяне
на СД на звукозаписите на съдебните протоколи от съдебните заседания.С жалба от
27.11.2018 г./л.59 от въззивното производство/е обжалвал протоколно определение
от 29.10.2018 г./л.272/,с което са оставени без уважение молбите му за поправка
на протоколите от съдебни заседания на 19.9.и 27.9.2018 г.На 5.22.2018 г.е
подал молба за поправка на протокола от съдебно заседание на 29.10.2018
г./л.283.Молбата е върната като недопустима с определение от 14.11.2018 г.Това
определение е обжалвано с частна жалба от 3.12.2018 г.
Частният
жалбоподател иска от съда да отмени обжалваните определения и да разпореди и да
постанови други,с които да уважи подадените частни жалби.
Въззивнвият
съд,след като провери оплакванията в жалбите и частните жалби и събраните по
делото доказателства,прие за установено следното:
Подадените
частни жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
Според
правилата на ГПК съдът няма задължение да предоставя на СД звукозаписите от
съдебните заседания.Последните се изготвят за нуждите на процеса и се слушат
при нужда само в съдебната зала.Освен това са на разположение на съдебното
производство до неговото приключване.За това подадената частна жалба срещу
отказа за предоставяне е недопустима.
Определението
за поправка на съдебния протокол не подлежи на обжалване-не е от категорията
определения,подлежащи на обжалване и няма изрично посочване за това.Частната
жалба от 27.11.2018 г.е недопустима на това основание,както и на основание
просрочие.
Същото
се отнася и за третата частна жалба.Мотивите на съда за връщане на молбата от
5.11.2018г. за поправка на протокола от 29.10.2018 г.са,че липсват твърдения за
нарушения във воденото съдебно заседание,поради което и няма твърдения за
нарушение в съставения протокол.
Неоснователни
са жалбите и на двете страни както по отношение на първоначалния,така и по
отношение на насрещния иск по следните съображения:
На
първо място следва да се отбележи,че претенциите и на двете страни са абсолютно
ненужно,а в известен смисъл и незаконосъобразно,са „надробени“и детайлизирани
до минимум,а на практика представляват
единствено претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.Понятието неимуществена вреда според правната теория и практика включва:физически
и психически увреждания и за това претенциите на страните за причинени болки и
страдания от нанесен побой са за физически увреждания,а тези за нанесени обиди
и други психически вреди,са за психически увреждания.И двата вида претърпени
вреди са неимуществени и за тях се дължи общо обезщетение.
Въззивният
съд не намира за необходимо да повтаря цялата фактическа обстановка,установена
по делото,тъй като районният съд е установил същата с изключително подробен и
прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства.Конкретно са коментирани
показанията на всеки един свидетел,разпитан по делото и са направени
съответните изводи за станалото на 10.6.2017 г.Показанията на свидетелите не са
еднозначни,има разминавания между тях,но това е логично,тъй като част от тях са
свидетели само на падането на К. от колелото,при което са му нанесени
физическите вреди,подробно описани в заключението на съдебно-медицинската
експертиза и медицинските удостоверения.Следва да се има предвид,че част от
свидетелите се познават с бащата на жалбоподателя С./напр.св.Д. С.,която отдава
рикши под наем-негова собственост/Освен това са наблюдавали инцидента от
различни ъгли,но няма такива за случилото се преди това се преди това,освен
децата Б.,П. и Г.
Районният
съд не е коментирал всичко случило се преди падането на К. от колелото-срещата
на момчетата около магазина за Форнети на ул.“Александровска“,както и тази малко
след това около вазата в парка.Приятелите му ,свидетелите Б. В. и П. П. са
карали велосипеди по главната улица към парка,когато са настигнали
жалбоподателя С. и малкия му приятел св.Г. Н.Това,което със сигурност е
станало,потвърдено и от четирите момчета е,че С. е обидил колоездачите,наричайки
ги „дебили“и „дебелаци“.К. обаче се е качил на тротоара и е карал след С. и Г.
и вероятно провокиран от това,С. е откачил скобата на предната гума на колелото
на К. и е избягал.Преди инцидента е имало и друга среща на момчетата около
вазата,когато при пререкание между страните К. ударил С. в стомаха.Това не е
упоменато в исковата молба,но е безспорно установено от показанията на децата и
води въззивния съд до заключение,че жалбоподателят К. има голям принос за
последвалия инцидент,дори може да се приеме,че той го е започнал,макар и след
обидите от С..
Самото
падане на жалбоподателя К. от колелото,довело до множеството наранявания по
брадичката и други места по тялото му,описано в заключението на СМЕ и
медицинските удостоверения,е обрисувано по различен начин от свидетелите/не
само децата/в зависимост от това,от къде са го наблюдавали.Безспорно е обаче,че
жалбоподателят С. се е движел пеша с топка под мишница,когато К. с колелото го
настигнал и изритал топката.Част от свидетелите установяват,че при това
движение го е ритнал силно и по ръката.Разбира се това е станало неволно,но е
можело да се предвиди-все пак К. се е движил с колело.Това очевидно е вбесило С.,който
се засилил да го гони,настигнал го и го хванал за тениската,като я задърпал.Въззивният
съд не споделя изводът на районния съд,че неговото поведение няма отношение към
последвалото падане.Че С. е хванал
тениската на К. и го е дърпал, установяват с показанията си свидетелите
Б. В.,П. П.,М. Д. и Г. Н. Колелото е започнало да криволичи и се е стигнало до
падането на К..
На
основание гореизложеното въззивният съд заключава,че и двете страни са виновни за
настъпването на процесния инцидент и са претърпяли неимуществени вреди,които
подлежат на обезщетяване.Размерите на обезщетението са правилно определени от
решаващия съд,който е присъдил по-голямо такова на К.И..Установено е,че при
него са били налице симптоми на „остра стресова реакция“следствие инцидента.При
проведената на 22.6.2017 г.консултация психологът е констатирал,че детето е
видимо по-спокойно и психическото му състояние е започнало да се стабилизира,но
все още изпитвало страх и напрежение.Обосновано е прието в мотивите на
обжалваното решение,че инцидентът е повлиял негативно на психиката му,тъй като
в продължение на месеци се е чувствал некомфортно,нямал желание да излиза и до
месец април 2018 г.отказвал да ходи в парка.Другите изводи са направени въз
основа на заключението на СМЕ и свидетелските показания.
За
жалбоподателя С.С. обезщетението е определено само на база гласни доказателства
и съдебнопсихологическа експертиза,която е установила,че е имал значимо
разстройство на психическото функциониране,но не са установени симптоми на
психическо разстройство,което означава,че психическото и физическото му
развитие не са повлияни в значима степен от случилото се на 10.7.2017 г.Съдебно-медицинската
експертиза не може да даде заключение за вида на травматичните увреждания на
детето поради липса на съдебномедицинска или друга медицинска документация.За
това съдът е обезщетил болките и страданията от удара с юмрук в стомаха на С. и
ударът в ръката/гърба/при изритването на топката.Правилно е прието,че
претенцията за нанесени обиди е недоказана.
По
тези съображения съдът намира,че размерите на обезщетенията за претърпените
неимуществени вреди от страните са правилно определени предвид събраните по
делото доказателства и по правилата на чл.52 ЗЗД,поради което решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
Във
връзка са установеното и в двете съдебни производства,че както С.С.,така и К.И.
имат близка по степен вина за станалия на 10.7.2017 г.инцидент и че и двете
подадени въззивни жалби са неоснователни именно на това основание,за въззивното
производство разноски не следва да се присъждат и същите остават за страните
така,както са направени.
Предвид
изложеното въззивният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1796/14.11.2018 г.,постановено по гр.д.№ 5850/2017 г.на Русенски
районен съд.
ОСТАВЯ
без разглеждане частните жалби на Н.С. *** против определенията: от 8.11.2017
г.за отказ да се предоставят на СД звукозаписите от проведените съдебни
заседания,както и определението от 29.10.2018 г.,с което е оставено без
уважение искането за поправка на съдебни протоколи и определението от
14.11.2018 г.,с което молбата за поправка на протокола от съдебно заседание на
29.10.2018 г.,е върната като недопустима.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Председател:
Членове: