Р
Е Ш Е Н И Е
№
260163 / 25.9.2020г.
гр.
Перник, 25.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01008 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ГПК от И.В.С., с ЕГН: **********,*** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
с който се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 1748,19
лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от
01.10.1997г. до 30.09.2003г., сумата от 257,68 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.12.1997г. до
11.12.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от 1748,19 лева,
считано от 16.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените съдебни разноски в размер на 30,06 лева, за които суми по гр. д. №
7709/2003г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист от 19.12.2003г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 3312/2006г. по описа на ДСИ
при ПРС.
В исковата молба
се твърди, че за процесните суми е бил издаден изпълнителен лист от
19.12.2003г., издаден по гр. д. № 7709/2003г. по описа на ПРС. Твърди се, че за
удовлетворяване на вземанията си, ответното дружество е образувало изпълнително
дело № 3312/2006г. по описа на ДСИ при ПРС, като от датата на последното
изпълнително действие по него – 03.08.2006г. до датата на завеждане на
настоящия иск, не са предприемани каквито и да било действия от страна на
ответното дружество, които биха довели до спиране и/или прекъсване на давността
по отношение на обективираните в изпълнителния лист вземания. Сочи, че
образуваното изпълнително дело е прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК
през 2011г.
Ищецът
обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е получил отказ погасените,
според него, по давност вземания да бъдат отписани и заличени от партидата му,
с обяснението, че това би могло да бъде сторено само след съдебно решение. В
подкрепа на твърденията си, ищецът прилага писмен отговор от ответното дружество
с № 410/05.02.2020г.
В предоставения от разпоредбата на
чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал
писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, не се явява, а се представлява от пълномощника си.
Последният пледира за решение, с което предявените отрицателни искове бъдат
уважени като основателни и доказани.
Ответното
дружество, представлявано от процесуалния му представител, пледира за
отхвърляне на предявените искови претенции, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по гр. д. № 7709/2003г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е бил издаден изпълнителен лист от
19.12.2003г. за следните суми: сумата от 1748,19 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна
енергия за периода от 01.10.1997г. до 30.09.2003г., сумата от 257,68 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
15.12.1997г. до 11.12.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от
1748,19 лева, считано от 16.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените съдебни разноски в размер на 30,06 лева. Не се спори, а и се установява от приетите в
съдебно заседание писмени доказателства, че въз основа на процесния
изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело № 3312/2006г. по описа
на ДСИ при ПРС, което е прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК на
06.07.2011г. Видно от постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, постановено от ДСИ при ПРС, последното валидно изпълнително
действие е било на 03.08.2006г.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца
не дължи процесните суми, обективирани в издаден по гр. д. № 7709/2003г. по описа на ПРС
изпълнителен лист от 19.12.2003г., поради погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргумент в тази
насока е обстоятелството, че процесните вземания фигурират в счетоводството на
ответното дружество като ликвидни и изискуеми, респ. се съдържат и по сметката
на ищцата, което обуславя правния й интерес от предявяване на настоящия
отрицателен иск. Още повече, че същата е получила писмен отказ от заличаването
на процесните суми на основание погасяването им по давност. Съгласно чл.
124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск,
за да възстанови
правото си, когато
то е нарушено, или за
да установи съществуването или
несъществуването на едно
правно отношение или на едно
право, когато има
интерес от това.
Аргументи за допустимост на процесния
отрицателен установителен иск, Пернишкия районен съд извлича и от Определение
№513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали
с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия
случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело),
независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на
чл. 439 ГПК.
По основателността:
Не се спори, а и от писмените
доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен лист от 19.12.2003г. по гр. д. № 7709/2003г. по
описа на ПРС за сумата от 1748,19 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за
периода от 01.10.1997г. до 30.09.2003г., сумата от 257,68 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.12.1997г. до
11.12.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от 1748,19 лева,
считано от 16.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените съдебни разноски в размер на 30,06 лева.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист е било образувано изп.
дело № 3312/2006г. по описа на ДСИ при
ПРС, последното изпълнително действие по
което е от 03.08.2006г. С постановление
на ДСИ от 06.07.2011г., производството по изпълнителното дело е било прекратено
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
За пълнота
следва да се посочи, че след като от датата на последното изпълнително действие
– 03.08.2006г., в продължение на две години от взискателя и от съдебния
изпълнител не са предприети действия по изпълнението, то, считано от 03.08.2008г.,
изпълнителното производство е прекратено ex lege.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 03.08.2006г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент,
обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от
същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно,
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала
да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 03.08.2008г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Към 17.02.2020г., когато е образувано
настоящото производство, давността е изтекла, тъй като са изтекли необходимите 5 години от датата на
прекратяване на предходното изпълнително дело - 03.08.2008г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявения отрицателен установителен иск е основателен, поради което и
следва да бъде уважен, като се за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1748,19 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за периода от 01.10.1997г. до 30.09.2003г., сумата от
257,68 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 15.12.1997г. до 11.12.2003г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1748,19 лева, считано от 16.12.2003г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените съдебни разноски в размер на 30,06 лева, за които суми
по гр. д. № 7709/2003г. по описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист от
19.12.2003г.
По отговорността за разноски:
Предвид
изхода на делото, право на разноски има само ищецът. Същият е доказал такива в
общ размер на 468,54 лева, от които: 380.00 лева за адвокатско възнаграждение, 81,44 лева –
държавна такса, 2,10 лева – такса са получаване на писмо и 5,00 лева – такса за
издаване на съдебно удостоверение, поради и което същите следва да му бъдат
присъдени.
Така
мотивиран, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че И.В.С., с ЕГН:
**********,*** НЕ ДЪЛЖИ
на „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 1748,19 лева, представляваща стойността на ползвана
топлинна енергия за периода от 01.10.1997г. до 30.09.2003г., сумата от 257,68
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 15.12.1997г. до 11.12.2003г., ведно със законната лихва върху главницата от
1748,19 лева, считано от 16.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените съдебни разноски в размер на 30,06 лева, за които суми
по гр. д. № 7709/2003г. по описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист от
19.12.2003г.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на И.В.С., с ЕГН: **********,***, сумата от 468,54лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: