Р Е Ш
Е Н И Е
№ 208
гр.Айтос, 10.10.2019 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................
ЧЛЕНОВЕ:.....….……………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора..............…….....като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело №
190 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба
на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, със
законен представител *** – Изпълнителен директор, чрез пълномощник К.Н.П., ЕГН ********* – юрисконсулт,
упълномощен с пълномощно с рег.№ 5517/06.08.2018 година, заверено от нотариус Т.М.,
с номер 199, с район на действие р.с.С.с адрес: *** против М.А.Х., ЕГН **********, с адрес,***.
С исковата молба ищецът „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, БУЛСТАТ *** моли да бъде прието за установено
спрямо ответника М.А.Х., ЕГН **********, съществуването
на вземането в размер от 1 362.95 лева (хиляда триста шестдесет и два лева и 95
стотинки), от които 627.56 лева (шестстотин
двадесет и седем лева и 56 ст.) – главница,
385.49 лева (триста осемдесет
и пет лева и 49 стотинки) – договорна лихва за периода от 04.05.2015 г. до
22.09.2015 г, 224.39 лева (двеста
двадесет и четири лева и 39 стотинки) –
лихва за забава за периода от 05.05.2015 година до
11.10.2018 г., такси в размер 125.51 лева (сто двадесет и пет лева и 51 ст.) от
04.05.2015 година до 22.09.2015 година, ведно със законната лихва от 29.10.2018
г. до изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед за изпълнение
№ 504 от 30.10.2018 г. по ч.гр.дело № 917/2018 г. на
РС-Айтос. Ищецът претендира
заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Сочи, че вземането произтича от задължение на
ответника по цедиран Договор
за паричен заем с № 33536 от
06.04.2015 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *** и отв. М.А.Х., ЕГН **********.
С исковата молба е предявен иск по
реда на чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на
ищеца против
ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство –
ч.гр.дело № 917/2018 год. на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени преписи за връчване на ответника.
Направено е доказателствено искане за служебно прилагане на ч.гр.дело №
917/2018 г. на РС-Айтос, както и за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза (СИЕ) с конкретни задачи.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, включително разноските в заповедното производство, в размер на 27.26 лева (двадесет и седем лева и двадесет и шест ст.) държавна такса и 50.00 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. От негово име е постъпила молба за разглеждане на
делото в отсъствие на представител. Не са ангажирани допълнителни доказателства
и не са заявени искания.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът М.А.Х., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв.Р.Д. *** представя писмен отговор. Не оспорва допустимостта на исковата претенция, но излага становище, че същата е неоснователна от една страна като твърди, че самият ищец е признал, че ответникът-длъжник не е уведомен за извършената цесия, а от друга страна - че липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането.
Моли за отхвърляне на
иска. Не представя доказателства и заявява, че ще
се ползва от тези представи от ищеца.
В съдебно заседание особеният представител адв.Д. сочи,
че при така приложените доказателства не се установява настъпила предсрочна изискуемост на сключен договор за заем,
както и уведомяване за извършената цесия, който факт да е доведен до знанието
на ответника, поради което счита, че исковата претенция е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл.410 от ГПК, вх. № 6041/29.10.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника М.А.Х.. В
хода на образуваното заповедно производство
по ч.гр.дело № 917/2018г. по
описа на РС-Айтос и след връчване на заповед № 504/30.10.2018г. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, с определение № 949/21.12.2018 г. на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване дължимостта
на вземането си против длъжника М.А.Х..
В изпълнение на дадените
указания е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото
производство. В отговора си особеният представител на ответника се позовава на ненадлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия и оспорва настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането.
Съдът взе предвид, посоченото от ищеца правно основание, но съобрази, че искът макар и установителен досежно съществуването на вземането след възразяването му по реда на чл.414 от ГПК в заповедното производство, намира своето основание в чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Ето защо и приема претенцията за допустима, но разгледана по същество - за неоснователна и недоказана по следните съображения:
По делото е
приложено копие от Договор за паричен заем с № 33536 от 06.04.2015 г., сключен
между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *** и отв. М.А.Х., ЕГН **********, ведно с
погасителен план с посочен падеж на последна вноска 22.09.2015 г.
Вземането по
този договор е било прехвърлено от кредитора „Сити Кеш“ ООД на ищцовото дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД въз основа на Договор за продажба и
прехвърляне на вземанията (цесия) от 22.06.2016 г. Приложени са писмено
потвърждение за извършената цесия и пълномощно, с което цедентът
упълномощава цесионера да съобщи на длъжниците за извършената цесия. Представено е уведомление
за извършената цесия от цесионера до длъжника М.Х., като
липсва удостоверяване на извършено връчване.
На 29.10.2018 г.
от цесионера е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като новият кредитор се е позовал на
настъпила изискуемост на вземането в неговата цялост, считано от 22.09.2015 г. В
съответствие с указанията, дадени в заповедното производство, е предявен
настоящия иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Към исковата
молба и заявлението не е представено доказателство за уведомление за извършената
цесия лично на длъжника или негов представител и няма доказателства такова да е
било връчено на длъжника – ответник в настоящото производство.
Предявените
претенции са неоснователни, като съображенията на съда са следните:
На първо място,
съдът възприема възражението на особения представител, че уведомлението за
цесия не е връчено на длъжника, поради което не е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай процесуалната
фигура на особения представител, назначен на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и комуто е изпратен за писмен отговор препис от исковата молба, ведно с
уведомлението за цедираното вземане, не може да
замести уведомяването на длъжника за цедиране
на същото вземане. Особеният представител,
макар и назначен с акт на съда
по реда на чл.47, ал.6
от ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната,
която представлява –
в този смисъл са разясненията в т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство
може да произтича
от закона (в случаите на изрично уредено
законно представителство) или
от договор. Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна
норма, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда,
при осъществяване на определените за това предпоставки –
в този смисъл т.6 от цитираното Тълкувателно решение на ВКС. Следователно се
налага извода, че особеният представител защитава процесуалните права на
страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материалноправни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Само при личното уведомяване на длъжника, на
упълномощен от длъжника представител и/или при уведомяване на лице,
пребиваващо на адреса на длъжника със задължение да го уведоми за цедираното вземане, законодателят презюмира,
че длъжникът знае кой е неговият кредитор и кому може валидно да
изпълни задължението си. В случай, че се приеме обратната теза, би се
стигнало до постановяване на позитивно за цесионера
съдебно решение, съответно ще последва издаване на изпълнителен лист срещу
длъжник, който не е уведомен и не знае по какви причини следва да изпълни
някакво парично притезание на кредитор, с
когото не е имал облигационна обвързаност. В същия смисъл са и
разясненията, дадени в актуалната практика на съдилищата (напр. Определение
№567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о., влязлото в сила
Решение № I -103 от 01.11.2018 г. по въззивно гр.д. № 1377/2018 г. на БОС).
Въз основа на гореизложените съображения, съдът
приема за недоказано обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане
в полза на ищеца-кредитор спрямо ответника-длъжник. След
като ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе
своеобразната санкция на тежестта на
доказване, като съдът приеме за
несъществуващи фактите, които той следва
да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме
за недоказано съществуване на вземането му спрямо ответника, за
което е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Предвид отхвърляне на иска и на осн. чл.78 от ГПК направените съдебно-деловодни разноски, включително разноските в заповедното производство, в размер на 27.26 лева (двадесет и седем лева и двадесет и шест ст.) държавна такса и 50.00 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, следва да останат в
тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, Айтоският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, със
законен представител *** – Изпълнителен директор, чрез пълномощник К.Н.П., ЕГН ********* – юрисконсулт,
упълномощен с пълномощно с рег.№ 5517/06.08.2018 година, заверено от нотариус Т.М.,
с номер 199, с район на действие р.с.С.с адрес: *** против М.А.Х., ЕГН **********, с адрес,*** за установяване съществуването на вземането в размер
от 1 362.95 лева (хиляда триста шестдесет и два лева и 95
стотинки), от които 627.56 лева (шестстотин
двадесет и седем лева и 56 ст.) – главница,
385.49 лева (триста осемдесет
и пет лева и 49 стотинки) – договорна лихва за периода от 04.05.2015 г. до
22.09.2015 г, 224.39 лева (двеста
двадесет и четири лева и 39 стотинки) –
лихва за забава за периода от 05.05.2015 година до
11.10.2018 г., такси в размер 125.51 лева (сто двадесет и пет лева и 51 ст.) от
04.05.2015 година до 22.09.2015 година, ведно със законната лихва от 29.10.2018
г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 504 от 30.10.2018 г. по ч.гр.дело № 917/2018 г. на
РС-Айтос, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: