РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Пловдив, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300503317 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Юробанк
България“АД, в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба пърсънъл
файненс С.А.“- клон България, против решение № 4009/07.10.2023г. по гр.д.№ 10289/2021г.
на ПдРС, ХХІ гр.с., с което в производството по чл. 422 ГПК са отхвърлени предявените от
жалбоподателя исковете против И. Г. С. за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумата 721,26 лева- главница, и 40,58 лева- договорна лихва за
периода 01.06.2019г. – 07.11.2019г. по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит от 17.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решението е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на РС относно това, че
договорената възнаградителна лихва и ГПР били прекомерни. Изложени са доводи за това,
че ГПР не надхвърля максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК и доколкото
възнаградителните лихви представляват част от ГПР, то същите не могат да се възприемат
като прекомерни. По отношение на главницата се оспорва изводът на РС, че тъй като
отпуснатият кредитен лимит е 700 лева, а се претендира главница, надхвърляща този
кредитен лимит, то разликата не се дължи на договорно основание. Твърди се, че усвоените
от И. С. суми възлизат на 697,26 лева, а разликата над 700 лева е формирана от месечни
такси в размер от по 4 лева месечно. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване
на исковете.
От въззиваемия И. Г. С. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи в
подкрепа на изводите на РС.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
Производството по гр.д.№ 10289/2021г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по искова
молба от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., Франция, рег. № *****, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК ***** против И. Г. С., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по
чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11,
чл. 33 от ЗПК. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD - 16149541 от 17.06.2018г., с предоставена сума /лимит/ от 700 лева, платима ведно с
договорна лихва и застраховки. Поради спиране на плащанията, вземанията били обявени за
предсрочно изискуеми, за което ответникът бил уведомен. Ищецът се снабдил със Заповед
по чл. 410 ГПК № 5644/30.12.2020 г. по ч.гр.д. № 17378/20 г. на ПРС за неплатените суми,
както следва: 721,26 лева – главница /сбор от 693,79 лева, ползван кредитен лимит и 27,47
лева- застрахователни премии/; и 40,58 лева – договорна лихва за периода 01.06.2019 г. –
07.11.2019г.. Ответникът подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, поради което
възникнал правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията по
заповедта.
С подадения от името на И. С., чрез назначения особен представител адв.Н. П.,
отговор на исковата молба исковете са оспорени по основание и размер. Оспорва се
предсрочната изискуемост да е надлежно обявена преди подаване на заявлението, като това
не можело да се осъществи с връчване на ИМ, поради липса на лично получаване на
книжата. Поддържа нищожност на договорната клауза, предвиждаща автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски.
Безспорно между страните е подписан горепосоченият договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD -
16149541 от 17.06.2018г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
револвиращ кредит с кредитен лимит в размер от 700 лева, с възнаградителна лихва в
размер от 35% годишно, ГПР в размер от 44,90% и минимална погасителна вноска в размер
от 60 лева при ползван кредитен лимит до 1000 лева. По договора не е налице клауза,
предвиждаща сключване на договор за застраховка, но такава реално е сключена по
сертификат CARD- 16149541, като, видно от приетото по първоинстанционното решение
заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице В. Ш., през периода от 14.07.2018г. до
15.10.2019г. е начислена за плащане застрахователна премия в размер от 51,17 лева, към
която следва да се прибави и сумата от 12,56 лева- застрахователна премия, явяваща се
разликата между размера на ползвания от въззиваемия кредит за закупуване на телевизор
марка „Финлукс“ в размер от 291,56 лева и цената на стоката в размер от 279 лева. От
заключението се установява също така, че през периода 16.08.2018г.- 14.09.2018г. по
договора са начислени възнаградителни лихви в размер от 229,87 лева, след извършени
изравнявания поради извършени плащания в гратисния период преди падежа на
задължението.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните
премии и таксите, изрично са посочени като част от общия разход по кредита. Съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. Следователно застрахователните премии,
като част от общия разход по кредита, е следвало да бъдат включени при определяне на
ГПР, но това очевидно не е сторено, тъй като сключеният между страните договор за
потребителски кредит дори не включва клауза за застраховка. Сумата от общо 63,73 лева-
2
дължима застрахователна премия, се равнява на близо 28% от начислената възнаградителна
лихва, като несъмнено тази премия съществено оскъпява кредита. Съответно и ГПР би
следвало да е в значително по- висок размер от този, посочен в договора- 44,90% .
Некоректното посочване на размера на ГПР- и то с една определено съществена разлика, на
практика представлява пълно неизпълнение на изискването по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Ето
защо и съобразно с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
явява недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора, се дължи
връщане само на чистата стойност по кредита.
От заключението на вещо лице В. Ш. става ясно, че през периода от сключването на
договора между страните до 14.06.2019г. въззиваемият е ползвал общо 2016,55 лева чрез
теглене на суми от АТМ / 990 лева/, плащания чрез ПОС / 747,55 лева/ и чрез заплащане на
цената на закупения телевизор / 279 лева/. От него са платени общо 1688,31 лева. Дължима
се явява главница в размер от 328,24 лева, явяваща се разлика между 2016,55 лева и 1699,31
лева, като при това без значение е, дали договорът за потребителски кредит е валидно
развален и дали е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като всички суми са усвоени и
падежът за връщането им е настъпил преди твърдяното от жалбоподателя разваляне на
договора. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено по отношение на
главницата от 328,24 лева, като бъде потвърдено в останалата му част.
Съобразно с крайния изход на спора по делото, дължима в полза на жалбоподателя е
328,24/800,26- та част от направените от него съдебни разноски в заповедното, в
първоинстанционното и във въззивното производства съдебни разноски в размер съответно
от 75 лева / с включено юрк.възнаграждение в размер от 50 лева/, 400 лева / с включено
юрк.възнаграждение в размер от 50 лева и 300 лева- адв.възнаграждение за особения
представител на И. С./ и 375 лева / с включено юрк.възнаграждение в размер от 50 лева и
300 лева- адв.възнаграждение за особения представител на И. С./, а именно суми в размер от
30,76 лева, 164,07 лева и 153,81 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4009/07.10.2023г. по гр.д.№ 10289/2021г. на ПдРС, ХХІ гр.с., в
частта, с която в производството по чл. 422 ГПК е отхвърлен предявения от „БНП Париба
пърсънъл файненс” С.А., Франция, рег. № *****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България, ЕИК *****, чийто универсален правоприемник е жалбоподателят
„Юробанк България“АД, ЕИК: *****, иск против И. Г. С., ЕГН: **********, за признаване
за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 328,24 лева-
главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD - 16149541 от 17.06.2018г., ведно със законните лихви
върху същата, считано от 23.12.2020г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. С., ЕГН: **********, че
същият дължи на „Юробанк България“АД, ЕИК: *****, в качеството му на универсален
правоприемник на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., сумата от 328,24 лева- главница
по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD - 16149541 от 17.06.2018г., ведно със законните лихви върху
същата, считано от 23.12.2020г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4009/07.10.2023г. по гр.д.№ 10289/2021г. на ПдРС, ХХІ
гр.с. в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на „БНП Париба пърсънъл
файненс” С.А., Франция, рег. № *****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК *****, чийто универсален правоприемник е жалбоподателят „Юробанк
България“АД, ЕИК: *****, против И. Г. С., ЕГН: **********, за признаване за установено в
3
отношенията между страните дължимостта на сумата от 393,02 лева, явяваща се разлика
между претендираната главница от 721,26 лева и признатата за дължима главница от 328,24
лева, както и сумата от 40,58 лева- договорна лихва за периода 01.06.2019г. – 07.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. С., ЕГН: ********** да заплати на „Юробанк България“АД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 30,76 лева- съдебни
разноски в заповедното производство, сумата от 164,07 лева- съдебни разноски в
първоинстанционното исково производство, и сумата от 153,81 лева- съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4