№ 634
гр. Русе, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520104484 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищците Н. П. Н., М. Н. Н. и Т. Н. Н. твърдят, че на 04.09.2017 г. в гр.Русе
техният наследодател Н.М. Н. претърпял пътен инцидент, при който буквално
„полетял“, след като мотоциклет, управляван от ЛЮДМ. МЛ. Т. (който според
Констативен протокол за ПТП с пострадали бил без валидна шофьорска книжка и без
право да управлява МПС), връхлетял отгоре му, без следи от спирачен път. Силата на
удара била такава, че при приземяването почти не е имало здраво място по него.
Пострадалият бил откаран и хоспитализиран по спешност в болнично заведение,
където престоял 2 месеца. При вида на близкия си, ищците не могли да го познаят.
Състоянието му било много тежко, с множество наранявания, от които най-сериозните
били пораженията на главата. При идване в съзнание Н. Н. не помнел какво точно се е
случило, но казал, че много го боли главата. За ищците последвали напрегнати дни в
очакване дали техния баща и съпруг ще оживее и в какво състояние. Близо година
правели възможното по силите да подобрят състоянието му и здравето му да се
стабилизира. Но резултатите от образно-диагностични и други изследвания показвали
по-бърз от очакваното темп на влошаване на показателите, което било обяснено с
множеството поражения, разпръснати в главата му. Дори лекарите не могли да
определят кои точно центрове и в каква степен били засегнати. След първите няколко
месеца се оказало, че пострадалият Н. е изгубил елементарна представа и ориентация
за време и сезони, обърквал и разменял имената на предмети и неща. Ищците трябвало
да осъзнаят, че всичко от предишния им скъп човек било загубено. Стресът за тях
1
започнал още първите дни в болницата. Пострадалият Н. не осъзнавал, че трябва да
лежи, защото имал фрактура на таза. Това наложило да е под медицински контрол.
Спомените му така и останали до момента на сблъсъка. Усмихвал се, контактувал с
хората, но говорел без конкретика. Ежедневно вършел неща, несъвместими нито с
логика и хигиена, нито с неговото самосъзнание. Ищците се надявали, че е от шока, от
болничната обстановка. Оказало се, че губи контрол над уринирането. Докато бил в
болницата с фрактурите и трябвало да е обездвижен 30 дни, пострадалият бил седиран
и връзван при нужда, когато буйствал (изпадал в делириум). При престоя през 2018 г.
също се налагало да бъде връзван, неколкократно падал (имал наранявания по лицето и
тялото). След претърпяното ПТП пострадалият не познавал повече близките си и
останал неадекватен до смъртта си. Последните месеци преди смъртта му
обслужването му станало изключително трудно - вследствие на фрактурите не можел
да заеме седнало положение. С прогресивното нарастване на мозъчната дисфункция
вземането на лекарства също се затруднявало - стояли на езика му, преглъщал само
течността. След ПТП-то станал неориентиран, не можел да се обслужва сам, не можел
да помни и преценява, нито да върши елементарни действия. Всеки ден той
подсъзнателно отново и отново съпреживявал произшествието в травмираното си
съзнание. Наследодателят на ищците бил инженер-конструктор, научен сътрудник I
степен, рационализатор, участвал в разработването на машини и селскостопанска
техника, обичал да майстори и да изнамира често нестандартни решения и начини, бил
общителен, усмихнат, енергичен, контактувал с много хора. Всеки ден се срещал и с
приятели, и с непознати, с които обменяли информация по различни социално-битови
и обществени въпроси. Непрекъснато четял вестници, фотокопирал и преписвал
рецепти за хора, помолили го за съвет, стремял се да е полезен на другите със знанията
си. След катастрофата, обаче, животът му бил трагедия и бавна ежедневна агония за
него и близките му и на 25.08.2018 г. той починал.
Според ищците, очевиден бил фактът, че агонията на пострадалия Н. била
причинена именно от катастрофата, която била причината за тежките му травми.
Претендират да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
застрахователното събитие от 04.09.2017 г., в размер на 25 000 лв. за всеки от тях,
поради загубата в особени мъки най-близкия им човек.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД оспорва допустимостта, основателността и
размера на исковите претенции, както и механизма на ПТП. Твърди, че от
отбелязванията в констативния протокол за ПТП с пострадали не се установявали
обстоятелствата и причините за процесното ПТП.
Прави възражение за наличието на съпричиняване на вредата. Ако и доколкото
бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС -
мотоциклет „Кийуей Пежж с рег. № Р 1027 Х, ответникът твърди, че ПТП и
произтеклите от него вреди били съпричинени от самия пострадал, който с
поведението си създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
произтеклите от него вреди. Пострадалият в значителна степен сам завишил риска от
2
собственото си увреждане, като нарушил нормативно установените правила за
движение на пешеходци в населени места, нарушавайки конкретни разпоредби на
ЗДвП. При пресичане на пътното платно не се е движил по пешеходна пътека, като без
да се съобрази с приближаващите МПС и в частност с управлявания от ЛЮДМ. МЛ. Т.
мотоциклет, рязко, внезапно и неочаквано пресякъл платното, съответно траекторията
на МПС - мотоциклет „Кийуей Пежж с рег, № Р-1027Х, с което поставил в обективна
невъзможност водачът да избегне сблъсъка с него. Счита, че настъпилият вредоносен
резултат е съпричинен от самия пострадал в размер на ¾.
Оспорва описаните в исковата молба травми и смърт на пострадалия да се
намират в причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП. Оспорва и
твърденията, че в резултат на процесното ПТП пострадалият е претърпял телесни
повреди, които по вид и степен да могат да се квалифицират като „тежка телесна
повреда". Позовава се на медицинската документация и на решението, постановено по
НАХД № 802/2020 г. на РС-Русе, установяващи вида на причинената повреда като
„средна телесна повреда" по смисъла на чл.129 НК, която не се намира в причинна
връзка с настъпилата година по-късно смърт на пострадалия. Оспорва и твърденията,
че оздравителният процес след ПТП е бил продължителен. Пострадалият имал
предходни заболявания, които нямали връзка с ПТП. Ответникът оспорва и
твърденията на ищците за търпени от тях неимуществени вреди под формата на стрес,
болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Н. Н.. Последният при ПТП
бил в напреднала възраст - на 80 г., с инвалидност 100 %, с множество предхождащи
ПТП заболявания, които били причина за неговите болки, страдания и смърт. ЗД “Бул
Инс“ АД оспорва и размера на исковете като силно завишен и неотговарящи на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД. Моли да бъде постановено
решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Евентуално моли размерът на претендираните обезщетения да бъде
намален, предвид възраженията му за недоказаност, принос и прекомерност.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се
субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр.
с чл. 498, ал. 3 КЗ, установяваща възможност за предявяване претенцията на
увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената
застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия
иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен
срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото
лице. Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи
съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки
3
- в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно -
започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който е заплатено или определено
обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е
изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на ВКС /напр. Определение №
332/19.07.2018 г. по ч.т.д.№ 1614/2018 г., ТК, І т.о./.
Ищците са наследници по закон на Н.М. Н., починал на 25.08.2018 г., като
първата от тях е негова преживяла съпруга, а останалите двама са негови деца. В
производството пред ОС-Русе е приложена молба, установяваща обстоятелството, че
тримата ищци, като наследници на пострадало от ПТП на 04.09.2017 г. лице, са
предявили претенции за получаване на обезщетение към застрахователя на деликвента
ЛЮДМ. МЛ. Т.. До изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, а и след това
липсват данни или твърдения застрахователят да се е произнесъл по претенцията.
Съобразно тези правнорелевантни обстоятелства, съдът намира, че предявените по
делото искове се явяват процесуално допустими.
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ,
се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1. деликвентът виновно да е увредил наследодателя
на ищците, като им е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на
деликвента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника –
застраховател.
Приложеното НАХД № 802/2020 г. по описа на РС-Русе съдържа Констативен
протокол за ПТП с пострадали № 997/232 от 04.09.2017 г., в който е вписано, че МПС-
мотоциклет „Кийуей“ с рег.№ Р 1027 Х, собственост на водача ЛЮДМ. МЛ. Т., е имал
сключена застраховка „ГО“ в ЗД „Бул Инс“ АД с полица № 117001079396/07.04.2017
г., валидна до 06.04.2018 г., който факт не се оспорва от ответника.
В същия протокол е отразено, че на 04.09.2017 г., в 13,11 часа, в гр.Русе, на
бул.“Б.“, след варианта с бул.“Х.Б.“, посока ГКПП, е настъпило ПТП между моториста
и пешеходеца Н.М. Н., който получил хематом на главата и бил настанен в
неврохирургия-тежко ранен.
С влязло в сила решение № 534/14.07.2020 г. по цитираното НАХД ЛЮДМ. МЛ.
Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на 04.09.2017 г. в гр.Русе, при управление на МПС -
мотоциклет „Кийуей Пежж”, с рег. № Р 1027 Х, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП, в резултат на което, в условията на независимо
4
съпричиняване с Н.М. Н., б.ж. на гр.Русе, му причинил по непредпазливост средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, субарахноидален и субдурален
кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на главата, счупване на дясна седалищна кост,
счупване на главичката на дясна малкопищялна кост, десностранна рефлекторна
хемипареза, контрактура на дясна тазобедрена става, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване движенията на десните
крайници за срок повече от тридесет дни. Подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК, като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 9 месеца.
По делото е прието заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза, изготвено въз основа на приложените от ищците множество медицински
документи. От същото, както и от изслушването на експерта в съдебно заседание се
установяват описаните в наказателното производство увреждания на Н. Н., резултат от
процесното ПТП, както и факта, че причина за смъртта на пострадалия е хронична
изострена сърдечна недостатъчност при установени тежки кардиологично и
неврологично заболявания. Според вещото лице няма пряка причинно-следствена
връзка между травматичните увреждания, получени на 04.09.2017 г. и настъпването на
смъртта, но те безспорно са били неблагоприятен фактор по отношение установените
множество заболявания на Н. Н. /на сърдечно-съдовата система – увреждания на
сърцето и неговата функция и на артериалните съдове, повишено артериално налягане
и сърдечна недостатъчност; на централната нервна система – прекаран инсулт и
ограничена атрофия на главния мозък, съдови промени с нарушения на функциите и
клинични изяви; на отделителната система – възпалителни промени; доброкачествено
заболяване на простатната жлеза и болестни промени на зрителния анализатор/ и са
оказали неблагоприятно влияние върху тяхното развитие. След пътния инцидент, до
30.10.2017 г. пострадалият Н. е пролежал последователно в отделения по
Неврохирургия, по Ортопедия и травматология и физиотерапия на УБМАЛ „Канев“
АД. От представените амбулаторни листи е видно още, че по повод тежкото си
здравословно състояние след изписването му от болницата, на 10.11.2017 г.
наследодателят на ищците е посещавал неврохирург, на 14.03.2018 г. и 10.04.2018 г. –
уролог, на 27.03.2018 г. – невролог, на 17.04.2018 г. – кардиолог, а в периода 06-
13.06.2018 г. е бил на лечение в Първо отделение по вътрешни болести, нефрология и
ревматология на УМБАЛ „Канев“ АД от пневмония.
В съдебно заседание експертът пояснява, че получените травми от пътния
инцидент категорично имат неблагоприятно въздействие върху съществуващите
болестни процеси и върху тежкото състояние на пострадалия, но няма методика, с
която да се определи до каква степен е това повлияване. Смъртта на Н. Н., обаче не е
резултат на усложнения от травмите.
5
Разпитаната свидетелка М.И. – позната на семейството от около 25 години
изнася данни, че те се занимавали с книгоразпространение. Веднъж свидетелката
срещната двете ищци и те й казали, че Н. Н. е претърпял злополука – бил ударен от
МПС. Двете носели храна, памперси и консумативи. Това било около 20 дни след
инцидента. Н. ходела от време на време у свид.И. на гости и последната забелязала, че
ищцата слабее – била отпаднала физически и психически. Н. й обяснила, че това е от
вдигането на мъжа й, защото бил на легло и трябвало да го обслужва. Била му ударена
главата, губел си паметта, говорел несвързано. За всичко го обслужвали дъщеря му и
жена му. Н. бил доста активен, мятал ръце и крака, трябвало да го придържат, не
можел да пази равновесие. Не можели да го оставят сам, защото падал на земята. След
това започнала да идва на гости дъщерята на Н., която също била доста отслабнала, а
състоянието на баща й се влошило. За подобрение не е ставало и въпрос. Всички пари в
семейството отивали за лечението му и за погребението искали от свидетелката пари на
заем. Н. Н. бил инженер, културен и високо ерудиран човек, занимавал се с продажба
на книги, осъществявал контакти с хората. Всички в семейството се ценяли и
уважавали един друг. Дъщеря им живеела с тях, а синът им живеел в гр.С. и си идвал
от време на време.
Приетата по делото автотехническа експертиза определя мястото на удара
между мотоциклета Кийуей и пешеходеца-на около 4,5 м. вдясно от левия, по посока
към Дунав мост, край на южното платно за движение по бул.“Б.“. В този участък няма
пешеходни пътеки. Мотоциклетът се е движил с около 50 км/ч. Л.Т. е имал възможност
да види пешеходеца от разстояние най-малко 45,6 м. преди началото на удара и да спре
преди него. Същата видимост е имал и пострадалият. От протокола за оглед на
местопроизшествието няма данни за спирачни следи.
По делото в качеството на свидетел е разпитан самият водач на мотоциклета –
Л.Т.. Същият заявява, че въпросният ден, когато към обяд влизал в гр.Русе, имало
задръстване от много коли. До мястото на произшествието гледал да се движи с потока
от коли в средното платно за движение. Преди момента на удара видял, че в дясното
платно се случило нещо, имало бус и големи джипове, които за момент спирали.
Пострадалият излязъл неочаквано, в последния момент, с големи крачки и изобщо не
гледал по посоката на движението. И в дясната, и в лявата лента за движение имало
автомобили. Имало спирачен път, макар и малък, тъй като свидетелят нямал време да
реагира. След удара и двамата били във въздуха и паднали.
С оглед изложеното, съдът намира, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ деликтната отговорност на водача на мотоциклет „Кийуей Пежж”, с рег. №
Р 1027 Х, са осъществени в обективната действителност. Налице е влязло в сила
решение по чл.78а от НК, приравнено по значение на влязла в сила присъда, което е
6
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
В конкретния случай при определяне размера на заместващо обезщетение съдът
съобрази събраните гласни доказателства по делото и заключенията по допуснатите
автотехническа и съдебномедицинска експертизи. От последната се установяват
множеството увреждания на наследодателя на ищците - контузия на мозъка,
субарахноидален и субдурален кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на главата,
счупване на дясна седалищна кост, счупване на главичката на дясна малкопищялна
кост, десностранна рефлекторна хемипареза, контрактура на дясна тазобедрена става,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване
движенията на десните крайници за срок повече от тридесет дни – на практика до
смъртта му. След пътния инцидент пострадалият е бил в болница два месеца, а след
това лечението му продължава в домашни условия. Н. Н. многократно е воден и на
медицински прегледи. Получените множество увреждания, макар да нямат пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия година по-късно, са
оказали неблагоприятно влияние върху развитието на съществуващите преди това
заболявания. Продължилото близо 12 месеца лечение било съпроводено с ужасни мъки
и страдания както за наследодателя на ищците, така и за неговите близки, особено за
съпругата и дъщеря му, които денонощно полагали неимоверни усилия за
всестранното обслужване на болния. Същият бил неадекватен, „губел акъла си“, не
познавал хората, не можел да пази равновесие и да стои сам седнал, бил на памперси и
вършел неадекватни неща.
С оглед така установените правнорелевантни факти, съдът приема, че
заместващото обезщетение на ищците за причинените на наследодателя им при
настъпване на процесните телесни увреждания неимуществени вреди е в размери
съответно: по 20 000 лв. за преживялата съпруга и дъщерята, които полагали
непосредствени грижи за болния си близък до кончината му и 6 000 лв. за сина, който
през 2017-2018 г. живеел в С. и се прибирал при близките си от време на време. Налице
е обаче съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който
допринесъл за пътния инцидент, навлизайки в платното за движение внезапно, бед да
7
се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства в трите платна за движение,
в нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. В постановеното решение по приложеното
НАХД № 802/2020 г. по описа на РС-Русе, подс.Л.Т. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.242, ал.1, пр.3 НК
по непредпазливост, в резултат на независимо съпричиняване с Н.М. Н.. При това
положение дължимото обезщетение на ищците следва да бъде редуцирано с 50 %.
Следователно, до размера от 10 000 лв. исковите претенции на Невяна Н. и М.Н. следва
да бъдат уважени, а на Т.Н. до размера от 3 000 лв., като за разликата до пълния им
предявен размер от 25 000 лв. предявените искове следва да се отхвърлят. Тъй като не
се претендират лихви, такива не следва да се присъждат.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на
пълномощника на ищците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв., определено на основание чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тежест на
ответника е и държавната такса върху уважения размер на претенциите, възлизаща на
920 лв., както и направените от съда разноски за съдебномедицинската експертиза,
съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи на 92 лв. /от общо заплатените
300 лв./.
На ответника се следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции, възлизащи на 3036.80 лв. от общо
претендираните 4380 лв. /от които 3 960 лв. адвокатско възнаграждение, за което не е
направено възражение за прекомерност, 390 лв. депозит за вещо лице и 30 лв. депозит
за свидетел/.
Мотивират така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.„Джеймс Баучер“ 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД ЗД, да заплати на Н.
П. Н., с ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., на М. Н. Н., с ЕГН **********, сумата
от 10 000 лв. и на Т. Н. Н., с ЕГН **********, сумата от 3 000 лв., представляващи
обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от техния
наследодател Н.М. Н., б.ж. на гр.Русе, от настъпването на застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно
произшествие на 04.09.2017 г. в гр.Русе, по банкова сметка в „Райфайзен банк“ АД:
IBAN: BG22RZBB91551009422610, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
присъдените размери до претендираните суми от по 25 000 лв. от всеки от тях, като
неоснователни.
8
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.„Джеймс Баучер“ 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на адвокат Е.Д. Ч. от от АК-С.,
1000 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.„Джеймс Баучер“ 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов, да заплати по сметка на РС-Русе 920 лв. държавна такса по делото и 92 лв.
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н. П. Н., с ЕГН **********, М. Н. Н., с ЕГН ********** и Т. Н. Н., с
ЕГН **********, тримата от гр.Русе, ул.“П.Д.П.“ 10, бл.“С.“, вх.2, ап.21, да заплатят на
ЗД „Бул Инс“ АД, гр.С., с ЕИК *********, 3036.80 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9