О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.05.2019 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 301 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Производството по
делото е образувано по частна жалба на Н.Н.Й., действаща лично и
със съгласието на своята майка и законен представител И.М.Й., срещу определение №
2 040/04.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. №
640/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което е оставена без разглеждане
молбата й за даване на разрешение за извършване на отказ от наследството,
останало от наследодателя й Н. И. Й., и е
прекратено производството по делото.
Искането е за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на районния съд за разглеждане на молбата по същество. Сочи
се, че районният съд не се е съобразил с интереса на детето, тъй като без
исканото разрешение молителят е лишен от възможността да се откаже от
наследството на своя баща, а пасивите на това наследство многократно
превишавали активите.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното.
Районният съд е сезиран с молба за даване на
разрешение на непълнолетния молител Н.Н.Й., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител, да извърши отказ
от наследството на своя баща.
Приемайки, че отказът от наследство не е сред
изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК действия на
разпореждане с имущество, районният съд е оставил молбата без разглеждане,
прекратявайки образуваното по нея производство.
Изложените в мотивите към обжалваното определение
изводи касаят не допустимостта, а основателността на заявеното искане.
Отказът от наследство представлява едностранен
формален писмен акт, с който призованият наследник изявява волята си да не
приеме наследството - съвкупността от имуществени права и задължения на
наследодателя.
В наследството се включват и
неимуществените права, доколкото са свързани и обслужват имуществените, при
следната правна характеристика - права, които не се погасяват със смъртта на
наследодателя; права, които са прехвърлими; права,
които имат комплексен характер – обхващат и прехвърлими,
и непрехвърлими правомощия. Няма спор, че в наследството се включват правото на
собственост на наследодателя върху вещи, както и вещните права, облигационните права
на наследодателя, вземания, породени от трудов договор по КТ, патентни права,
правото на членство в кооперации и търговски дружества (при същинските
капиталови дружества), авторските права и др. Освен правата в имуществото
влизат и всички наследими имуществени задължения на
наследодателя. В този смисъл отказът от наследство представлява едностранен
формален писмен акт, с който призованият наследник изявява волята си да не
приеме съвкупността от имуществените (и определени неимуществени) права и
задължения на наследодателя.
В чл. 130, ал. 3 СК е предвидено, че извършването на
действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка
и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с
разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не
противоречи на интереса на детето. Следователно основният въпрос е дали отказът
от наследство представлява разпореждане по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК. Между
тези две изявления са налице множество различия, от които може да се направи
извод, че същите не са тъждествени. Разпореждането с недвижими имоти
представлява прехвърляне на собствеността върху тях на друго лице чрез
определена сделка (покупко-продажба, замяна, дарение и др.). От своя страна, отказът
от наследство представлява едностранно изявление на съответното лице. При
разпореждането правата преминават върху третото лице по взаимно съгласие,
постигнато между него и наследника, докато след отказа частта на отреклия се
наследник преминава върху други правни субекти единствено по силата на закона –
чл. 53 ЗН. Най-същественото различие между двата акта е, че разпореждането по
чл. 130, ал. 3 СК винаги представлява разпореждане с права, които са
изчерпателно изброени в посочената норма. От своя страна, отказът от наследство
представлява един от двата способа за упражняване на правото на наследяване,
предвидени в действащата към момента по ЗН „система на приемането”.
В практиката на ВКС (вкл. и по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – напр. определение № 302 от 11.06.2010 г. по ч. гр. дело № 310/2010 г. на
ВКС, ІІІ г.о., ГК и определение № 615 от 26.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. дело №
584/2011 г., ІV г.о., ГК) е възприето виждането, че изброяването в чл. 130, ал.
3 СК е изчерпателно и не може да се дава разрешение за извършване на други
действия, извън посочените в тази норма. Отказът от наследство не се припокрива
с разпореждане по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК, поради което не следва да се
одобрява по този специфичен ред.
След като разрешението за отказ от наследство не
попада в обхвата на чл. 130, ал. 3 СК при подаването на такава молба от
съществено значение е въпросът дали същата е недопустима или неоснователна.
Преценката дали даденото действие попада в обхвата на чл. 130, ал. 3 СК е по
съществото на спора с оглед обстоятелството, че въз основа на наведените в
молбата твърдения съдът следва да определи разрешение за какво действие се иска
- т.е. в преценката за основателност на искането се включва и преценка дали то
попада в предметния обхват на чл. 130, ал. 3 СК.
По тези съображения обжалваното определение следва да
бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за разглеждане на молбата по
същество.
Вън от изложението, но във връзка с оплакванията в
частната жалба, които са по същество, следва са се посочи, че съгласно чл. 61,
ал. 2 ЗН недееспособните приемат наследството само по опис. Посоченото правило
охранява интересите на кръга от лицата по чл. 61, ал. 2 ЗН в случаите, в които
пасивите на наследството превишават актива.
Искането за присъждане на разноски е неоснователно,
тъй като се касае за едностранно производство.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2 040/04.04.2019
г., постановено по ч. гр. д. № 640/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Ботевград за разглеждане
на молбата съобразно указанията в мотивната част на
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: