№ 91
гр. Силистра, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20243400500166 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена чрез представител от
„Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, против Решение № 14 от 18.01.2024г. постановено по гр.
дело № 1359/2023г. на РС - Тутракан, с което първоинстанционния съд е отхвърлил
осъдителния иск на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, против К. В. В. с ЕГН **********
да плати:
• главница 363,41 лева, представляваща разликата над сумата от 762,50 лева, за
която е издадена Заповед № 85 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 140/2023 на ТнРС, до претендираните
в заповедното производство 1125,91 лева;
• възнаградителна лихва 91,44 лева, изчислена за времето от 01.06.2020 до
17.01.2021 г.;
• обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) 45,82 лева за периода от
01.12.2019 до 17.01.2021;
• обезщетение за забава в размер на законната лихва 251,57 лева за периода
18.01.2021-22.03.2023,
претендирани като дължими по договор за стоков кредит № 459338 от 16.07.2019г., за
които суми е постановено Разпореждане № 261/06.04.2023 по ч.гр.д.№ 140/2023 на Районен
съд Тутракан за отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено с Определение №
247/17.05.2023 по в.ч.гр.д.№ 166/2023 на Окръжен съд Силистра.
Въззивникът – От „Банка ДСК’' АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Р. Н.,
служебен адрес: гр. Добрич, пл. „Свобода" № 8, намира атакуваното решение за неправилно-
произнесено в нарушение на материалния закон, необосновано и съдът не е анализирал
правилно някои от представените доказателства. Моли вместо него да въззивния съд да
постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените от „Банка ДСК" искове
1
срещу К. В. В..
Въззиваемият – К. В. В. с ЕГН **********, от гр. Тутракан, ул. „Захари Стоянов“ №
13, явява се лично в проведеното открито съдебно заседание и заявява, че оспорва жалбата и
е доволен от атакуваното с нея решение, като желае въззивният съд да го потвърди.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен
интерес от въззивното производство, и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от
ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения.
Произнасяйки се по спора първоинстанционният съд приел, че се касае за иск с правна
квалификация по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.
Предмет на иска са парични суми претендирани, като дължими по повод договор за
потребителски кредит за покупка на стоки.
За да постанови отхвърлително решение съдът е приел, че сумата, която е преведена
към застрахователя за неговата застрахователна премия, участва в главницата по кредита, а
не като финансиран разход. Районният съдия констатирал, че застраховащ и ползващ се от
застрахователните плащания при настъпване на застрахователните рискове е банката
кредитор, която в случая действа и като застрахователен агент. Изложеното мотивирало
съда да приеме, че след като застрахователната сума е уговорена в договора едновременно с
основната, за която се иска кредита, респективно участва в погасителния план, за същата не
може да се приеме на основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че е разход, който не е
задължителен за сключването на заемния договор при конкретните условия. Затова съдът
приел, че застрахователната премия от 157,07 лева е следвало да се включи към общите
разходи по заема, оттам да участва при изчислението на ГПР, а не да бъде отнасяна като
главница. Приемайки, че разликата между реалния ГПР от 23,11% и посочения в договора
ГПР от 12,82, е почти двойна и в ущърб на потребителя, и на основание чл. 22 във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът приел, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен.
Съобразявайки текста на чл. 23 от ЗПК, размерът на чистата стойност на заема от 2297
лева и направените към него момент погасителни плащания в общ размер на 1534,50 лева,
първоинстанционният съд приел, че размерът на дължимата главница по заема, на осн. чл.
23 от ЗПК, следва да е 762,50 лева, която вече е присъдена на ищеца в проведеното
заповедно производство.
По тези съображения районният съдия приел претенциите за неоснователни и ги
отхвърлил.
Въззивникът не споделя така изложеното становище на районния съдя, като го оспорва
със следните аргументи.
Според процесуалния представител на въззивника – ищец действителният ГПР в
случая е този – посочен в чл. 7 на договора за кредит, и е именно 12.82 %. За да аргументира
становището си се позовава на т. 6, т. 6.1. и т. 6.2 от Общите условия към договора за
кредит, където изчерпателно е изброено, кои разходи се включват в ГПР и сред тях не
фигурират застрахователни премии.
Представителя на банката сочи, че според договора за кредит застраховката е
финансирана с кредита поради, което се включва при формирането на главницата по него,
но не е финансов разход по кредита. По тези съображения въззивникът приема, че би било
некоректно застрахователната премия отделно да се пресмята като разход по кредита по
смисъла на ЗПК и още веднъж да се включва в ГПР, като в тази връзка счита, че посоченият
в договора за кредит ГПР пресметнат на 12,82 % е правилно изчислен от банката- кредитор,
което се потвърждавало и от един от вариантите на експертизата посочени от вещото лице.
2
Като аргумент против атакуваното решение се сочи още че кредиторът „Банка ДСК“
е спазил изискването на закона да информира потребителя за пълните параметри на
задълженията по кредита тъй като предварително посочил общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Излагат се още
съображения, че от полза на потребителя е да знае общият размер на подлежащата на
връщане сума, отколкото конкретната стойност на ГПР по кредита.
В жалбата се коментират правомощията и възможността на първоинстнационния съд
да интерпретира установените по делото факти и обстоятелства и по конкретно
възможността сам да преценява, че щом има разминаване между посочения ГПР в договора
за кредит (12,82 %) и ГПР изчислен от самия съд (23,11 %), дали следва това да се приравни
на липсващ ГПР.
В жалбата се коментират и данните установени със заключението на вещото лице
изготвило назначената от първоинстанционния съд ССЕ, като се изразява несъгласие със
заключението на експерта по отношение стойностите на дължимите суми за главница,
договорна лихва и законна лихва.
Оттветникът по жалбата не излага съображения в подкрепа на искането си въззивния
съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно, съдебно решение.
Въззивният съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционното решение, към
които препраща по реда на чл. 272 от ГПК. В допълнение съдът съобрази следното:
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за
кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява
стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което
и доколкото кредитополучателят е потребител и като по - слаба страна в правоотношението,
следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително
и всички негови компоненти.
В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по
кредита, със застрахователна премия в размер на 157.07лева, която не е включена в ГПР.
Дори сключването на договор за застраховка да не е задължително условие за
сключване на самия договор, то получаването на кредита при предлаганите условия
включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Ето защо
настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия представляват разход
по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите.
Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК,
процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само
чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.
В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в
интерес на потребителите, за които съдът следи служебно не само в рамките на заповедното
производство, но и в хода на настоящия исков процес.
Изложения във въззивната жалба коментар по отношение на заключението на вещото
лице изготвило назначената от първоинстанционния съд ССЕ, няма отношение, към
мотивите обусловили отхвърлянето на исковите претенции поради, което и не следва да се
обсъжда в настоящото решение.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14 от 18.01.2024г. постановено по гр. дело №
1359/2023г. на РС – Тутракан, с което първоинстанционния съд е отхвърлил осъдителния
иск на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, против К. В. В. с ЕГН ********** да плати:
• главница 363,41 лева, представляваща разликата над сумата от 762,50 лева, за
която е издадена Заповед № 85 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 140/2023 на ТнРС, до претендираните
в заповедното производство 1125,91 лева;
• възнаградителна лихва 91,44 лева, изчислена за времето от 01.06.2020 до
17.01.2021 г.;
• обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) 45,82 лева за периода от
01.12.2019 до 17.01.2021;
• обезщетение за забава в размер на законната лихва 251,57 лева за периода
18.01.2021-22.03.2023,
претендирани като дължими по договор за стоков кредит № 459338 от 16.07.2019г., за
които суми е постановено Разпореждане № 261/06.04.2023 по ч.гр.д.№ 140/2023 на Районен
съд Тутракан за отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено с Определение №
247/17.05.2023 по в.ч.гр.д.№ 166/2023 на Окръжен съд Силистра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4