№ 68
гр. ЛЕВСКИ, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.А
в присъствието на прокурора Ил. Сл. Ив.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Частно наказателно
дело № 20224410200193 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона
Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
В РС – Левски е постъпило искане от РП – Плевен за задължително
настаняване и лечение по реда на чл.155 от ЗЗ на Т. П. Н. от с.Обнова,
общ.Левски.
В искането се сочи, че преписката е образувана по повод депозирана
жалба от Г. Т. Г. от гр.Л. и П.Т.П. от гр.С. - дъщери на освидетелстваното
лице, съгласно която Н. бил неориентиран и с халюцинаторни признаци,
халюцинирал, скитал се безцелно по главните пътища, по които имало
засилен автомобилен трафик, поради което бил опасен, както за себе си, така
и за водачите на МПС, проявявал агресивност към близките си. Иска се да
бъде постановено решение, с което Т. П. Н. да бъде настанен на
задължително лечение в психиатрично заведение.
В проведеното по делото съдебно заседание представителят на РП-
Плевен заявява, че с оглед заключението на вещите лица не са налице
предпоставките за настаняване на Т. П. Н. на принудително лечение.моли
съдът да постанови решение, с което същия да не бъде настанен на лечение.
Служебният защитник на лицето по принудителното действие – адв.Р.Р.
1
– ПлАК, изразява становище, че искането на РП-Плевен следва да бъде
оставено без уважение. Не са налице предпоставките на чл.146 и сл. от ЗЗ за
настаняване на освидетелствания на принудително лечение в психиатрично
заведение, както и не са събрани доказателства същият да е опасен за себе си
и околните. Излага подробни съображения в този смисъл. Моли искането на
РП-Плевен да бъде оставено без уважение.
Лицето по принудителното действие Т. П. Н. е изслушан лично пред
съда в открито съдебно заседание. В хода на съдебните прения заявява, че не
желае да бъде настаняван на принудително лечение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира
за установено следното:
Установява се от показанията на свидетелите Г. Т. Г. - дъщеря на
освидетелствания и ИЛ. ИВ. ИВ. - служител на РУ - Левски, че от няколко
месеца насам Т.Н. губел краткотрайната си памет, спомнял си неща от
миналото, имал халюцинации. Постоянно ходел пеша по пътното платно, с
което създавал предпоставки за ПТП и бил опасен за себе си. Често напускал
дома си и отивал в други населени места. При опитите на близките му или на
полицейски служители да го приберат, буйствал, отказвал да се качи в
автомобила. Разпореждал се със свои парични средства, като ги давал на
различни лица, имало случай, в който дръпнал и захвърлил чантата на
непозната жена. Изяснява се, че преди известно време му били изписани
лекарства за халюцинации, но отказвал да ги пие, изсипвал ги в канала на
банята.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че при Т. П. Н. в хода на стационарно наблюдение
и при осъществен план за изследвания и консултации с други специалисти, се
е верефицирала диагноза Органично разстройство на личността. Бързото
компенсиране на болестните отклонения, в резултат на Органичното
разстройство при освидетелствания не позволява състоянието да се определи
като тежко, и не дават основание да се отнесе към визираните в чл.146, ал.1,
т.1 заболявания. След включването и регулярното съблюдаване на адекватно
лечение, вкл. и за придружаващите телесни заболявания, при
освидетелствания е минимизиран рискът да навреди на себе си и на околните.
Не са налице условията на чл.155 от ЗЗ за настаняването му на задължително
лечение.
2
На този етап инактивитетът във всички сфери на психичното
функциониране при освидетелствания не го лишава от годността да изразява
информирано съгласие за лечението си и при престоя му в лечебното
заведение, където е настанен за експертизата, назначена в производството по
ЗЗ не е предприемал действия и не е декларирал нагласи за преждевременно
прекратяване на престоя в клиниката, както и назначеното и инициирано
лечение.
Дадено е заключение, че в психохигиенен и психопрофилактичен
аспекти се изисква минимизиране на стреса, който засилва интензивността на
болестните прояви при съдови и атрофични промени в мозъка. Възрастният
индивид с такава патология се нуждае от внимание и обгрижване в познатата
обстановка, и от познати контактни лица. Съдовите нарушения и
предизвиканите от тях (и визуализирани при образно изследване) атрофични
промени в мозъка са биологично и възрастово обусловени, необратими и
нелечими на съвременния етап от развитие на медицинското познание.
Скоростта на прогресия на органичната патология е непрогнозируема, но с
относително задоволителни възможности да забавяне на дегенерагивните
процеси при съблюдаване на адекватно и стриктно спазвано лечение, каквото
при освидетелствания е уточнено и относително бързо показва позитивните
резултати от времето на експертното стационарно наблюдение и
предприетото терапевтично третиране.
Съдът даде вяра на заключението на вещите лица, като компетентно и
обективно изготвено, мотивирано, отговарящо пълно и точно на поставените
задачи.
С оглед на така установеното от събраните по делото доказателства,
съдът намира, че искането на РП – Плевен следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.155 от
Закона за здравето за настаняване на Т. П. Н. на задължително лечение. От
заключението на вещите лица се установява, че заболяването, с което
освидетелстваният е диагностициран - органично разстройство на личността,
не е сред визираните в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето
заболявания. На следващо място, установено е, че при Н. е минимизиран
риска, с оглед на заболяването му, да навреди на себе си и околните.
Соматичното и психично състояние на лицето, съгласно заключението на
вещите лица, са биологично и възрастово обусловени, необратими и
3
нелечими, като е налице необходимост от обгрижване от близките му за
задоволяване на елементарните му битови дейности, контрол на поведението
му и стриктно спазване на лечение, което е от естество да забави
дегенеративните процеси. Не е налице опасност освидетелстваният да
извърши обществено опасно деяние, с което да застраши себе си или
близките си. Предвид на изложеното искането на РП-Плевен за настаняване
на Т. П. Н. на принудително психиатрично лечение се явява неоснователно и
като такова следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.162, ал.1 от Закона за здравето,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Районна прокуратура – Плевен за настаняване
на задължително лечение в психиатрично заведение на основание чл.155 от
Закона за здравето на Т. П. Н. , с адрес: ***, ЕГН:**********, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 7-дневен срок
от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4