Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр.Велико Търново, 27.10.2010 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотъновския районен съд, първи състав, в публично заседание на първи октомври, през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 4393 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.124, ал.1 от  ГПК.

Ищцата – К.Г. Панайотова твърди в исковата си молба, че на 03.05.1983г. със съпруга си закупили нива от 1000 кв.м. с овощни дървета и лозови насаждения в местността „Странджата” в землището на с.Арбанаси, община в.Търново, за сумата 1200 лв., заплатена на собствениците. Твърди, че от тогава владеела имота като собственик и го била придобила по давност. В имота били запазени оградата, кладенец и трайни насаждения. Ищцата твърди, че имотът никога не бил отчуждаван или отнеман, не бил предоставян за ползване от други лица по постановления на МС. Имота попадал в земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по плана на новообразуваните имоти и плана на ползвателите за с.Арбанани представлявал имот № 1560024, записан на името на xxx– като ползвател, чиито наследник бил ответникът К.И.Д.. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че е собственик на имот с идентификатор 583.156.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващ земеделска земя в землището на с.Арбанаси, местност „Странджата” с площ 1050 кв.м., при съседи: 583.156.21; 583.156.13 и  583.156.18.

Ответникът – К.И.Д. не заема конкретно становище по иска. Заявява, че не знае кой е имота на баща му, знае, че баща му бил купил имот от 2 декара в с.Арбанаси, част от който бил реституиран.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор от 03.05.1983г. xxxпродали на xxxи ищцата К. ***. с овощни дървета и лозови насаждения в месността „Странджана” в с.Арбанаси. Договорът е нищожен, поради липса на форма – чл. 18 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Въз основа на този договор ищцата и съпругът й влязли във владение на имота, който се ползва от ищцата и към момента явно, необезпокоявано и неоспорвано. В тази насока са разпитани св. xxx и xxx, чиито показания като безпристрастни, конкретни и непротиворечиви, съдът изцяло кредитира. Св. xxx, който също има място в съседство с това на ищцата  - на 100 метра от ищцата, знае, че на Илия Д. мястото било под неговото. Знае, че от 10.11.1989г. и повече от 10 години мястото се владее и ползва от ищцата. Свидетелят индивидуализира мястото, с посочване на граници и приблизителна площ, което е достатъчна конкретизация на имота, предмет на владението. Също толкова конкретни са показанията на св. xxx, който макар и незрящ, многократно е ходил на мястото да помага на ищцата да бере грозде – по 500-600 кг. Свидетелят потвърждава, че за пръв път е ходил в имота на ищцата през 1988-89г. и не е чувал някой да спори и да претендира за имота.

За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана СТЕ, която като пълна, компетентна и неоспорена от страните, съдът изцяло кредитира. Вещото лице установява, че имотът, описан в представеният по делото писмено договор е идентичен с новообразувания имот 156.24 от терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. Странджата, в землището на с. Арбанаси. Липсват данни имотът да е одържавяван, имотът не е включван в ТКЗС, ДЗС или други организации. Няма данни имотът да е предоставян на други лица за ползване, съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът не е заявяван за възстановяване от наследодателя на ответника и е възстановен на xxxД..

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи:

Доколкото процесния имот съвпада с имота с имот №156.24 по плана на новообразуваните имоти, възстановен на xxxД., чиито наследник  ответника, и предвид на това, че ответникът К.Д. не заема конкретно становище по отношение собствеността на имота, за ищцата съществува правен интерес от установяване собствеността си върху имота. Пътят на защита  на правото на собственост на ищцата е успешно провеждане на иск по чл.124, ал.1 от ГПК  срещу  лица, които според Закона са конкуренти за правото на собственост, с последващо заснемане и отразяване на имота по кадастралната карта на землището.

По делото ответната страна нито твърди, нито доказва съществуване на някой от юридическите факти, визирани в хипотезите на  чл.10, ал.1-14 от ЗСПЗЗ, при наличието на които в полза на праводателя на ответника или на наследниците му биха се породили реституционни права за процесната земя. Тълкуването на всички текстове на  чл.10, ал.1-14 от ЗСПЗЗ показва, че предмет на реституция по този закон могат да бъдат земи, които са имали земеделски характер, очертан в легалното определение по чл.2 от ЗСПЗЗ, към момент отнесен във времето непосредствено с настъпването на всички онези факти, визирани в тези хипотези - включване в ТКЗС, преди образуване на ТКЗС, ДЗС и др., безвъзмездното им предаване на ТКЗС или на държавата, неправомерното им отнемане, одържавяването им при условията на отм. чл.12 от ЗСГ, конфискацията им, включването  им в строителните граници на населените места и т.н.

В настоящия случай и ищцата не твърди да е носител на такива реституционни права върху процесната земя, по причина, че не е била  възпрепятствана от държавата, ОбНС В.Търново или от някаква селскостопанска организация  да упражнява години владение явно, непрекъснато и спокойно, което опровергава тезата за нуждата от възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ. Едно такова продължило повече от 10 години владение при липса на друг годен титул за собственост по смисъла на чл.77 от ЗС, е предпоставка за придобиване на това право по давност, признато чрез снабдяване на ищцата с констативен нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка съгласно чл.587, ал.2 от ГПК.

Обстоятелството, че имотът се е третирал като земеделска земя, която понастоящем попада  в територия  по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ  не означава, че подлежи на реституция на основание чл.10, ал.1 от  ЗСПЗЗ, без  да е налице  масовизация /включване в ТКЗС, ДЗС или друга организация/. Наистина използваният от законодателя израз ”независимо дали е включена в тях или в други . . .”,  може да  породи двусмислица, но  граматическото и логическо тълкуване на тази законова разпоредба в съзвучие с духа на всички останали  разпоредби на закона  не може да води до друго освен, че за възникване на реституционни права няма значение  дали съответната  съществувала преди създаването на ТКЗС, ДЗС и др.  земеделска земя  е включена в  ТКЗС, ДЗС и др., или да е масовизирана, обобществена или отчуждена .

             Придобивният юридически факт /основанието/, на който се позовава ищцата - изтичане на 10 годишно давностно владение  по  чл.79, ал.1 от ЗС, съдът намира за  настъпил без съмнение.

На първо място, ищцата е създала непрекъсната и явна фактическа власт върху  въпросната  обособена  част от земната повърхност, със съзнанието и намерението, че е нейна /да я третира като своя/, т.е. превърнала се е във владелец по см. чл.68 от ЗС. Конкретните доказателствени факти онагледяващи признаците на това владение са  достатъчно  красноречиви: 1/  заграждане с ограда на  мястото /макар и към момента според свидетелите да е частично унищожена/;  2/ обработване по земеделски начин /чрез засаждане на овошки и лозе/ в продължение на дълги години и извличане на плодове. За времето  от 30.03.1973 г.- датата на влизане в сила на ЗСГ  до 16.03.1990 г. – датата на  влизане в сила на изменението на същия закон, обн. Дв.бр.21/13.03.1990 г. обаче, това владение /след 03.05.1983г. – датата на сключването на договора/ не е  годно  да  да се третира като факт с вещноправно значение.  Това е така, защото  имот от типа на  спорния е попадал в ограничителния придобивен режим на  чл.15 от ЗСГ, т.е. могъл е да се прехвърля  свободно  само между лица, които не са роднини  по права линия, братя и сестри или съсобственици и не се намира в село, за което МС е изключил реда за прехвърлянето по тази глава само чрез властническото посредничество на общинския народен съвет - с.Арбанаси  не фигурира в списъка на ПМС № 24/02.06.1973 г., обн.ДВ. бр.66/21.08.1973 г., и същият се е явявал изключен от приложното поле на придобивната давност, тъй като действието й  за него е отречено   с повелителната норма на чл.29  от същия закон, при наличието  на хипотезата на т.4.

Не съществува нито една причина, изведена от конкретна правна норма в законодателството, която да отнеме на продължилото след 16.03.1990 г. владение  върху  спорния имот  ефективна стойност, свързана с живота на придобивната давност.  Ако при действието на ЗСГ давността може да се счита  за спряна, то след 16.03.1990 г., тя е продължила да тече, поради което ефектът й /изразяващ се в придобиване на правото на собственост/ е настъпил с изтичането 10-годишния давностен срок - през месец март 2000 г.  Да се отрече този ефект в правната сфера на ищците, би означавало да се стигне до правния абсурд, подкопаващ  идеята за свобода на частната собственост - да владееш необезпокоявано повече от 25 години  един  имот и да не станеш негов собственик. След като имотът никога  не е актуван като държавен,  няма  документални данни продавача да се е разпоредил с „несвой” или „нечастен” /т.е. държавен/ имот,  респ. няма  доказателства  да е отчужден  в полза на държавата при условията и реда на чл.12 , ал.1  от ЗСГ, чл.29 от ППЗСГ  и не  е включен във фонда на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански структури, няма и не е имало каквото и да било законно основание да се обявява за социалистическа, държавна, общинска /т.е. публична/ собственост, чийто обекти  съгласно  чл.86 от ЗС  до 01.06.1996 г. са били въобще  изключени от последиците на придобивната давност, а след тази дата – тези, които принадлежат към частната публична собственост – до 31.12.2007 г. Неприложима е и нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, която заличава последиците на придобивната давност, изтекла до 22.11.1997 г. по отношение единствено и само на имоти, подлежащи на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ, тъй като както вече бе  изложени по-горе, спорната земя  не е установено  да попада  във възстановителния режим на този закон.

            По изложените съображения  искът следва да бъде уважен, като се признае по отношение на ответника собствеността на ищцата върху процесния имот.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.Д. ***, че К.Г. ПАНАЙОТОВА с ЕГН ********** ***, е собственик на основание давностно владение на недвижим имот, намиращ се в землището на с. Арбанаси, м. Странджата, представляващ поземлен имот с идентификатор 00583.156.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри за с.Арбанаси, по скицата, изготвена от СГКК гр.В.Търново, с площ от 1050 кв.м., при граници на имота: 583.156.21; 583.156.13 и  583.156.18.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

Районен съдия: