О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1022
гр. Бургас, 12.03.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на дванадесети март две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №782 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №4733/06.03.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова, с която се
обжалва Решение №518 от 07.02.2020г., постановено по гр.д. №6873/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,
да заплати на Б.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 1627,14 лева
– главница за допълнително трудово възнаграждение за 1664 часа положен нощен
труд, преизчислен на 237.95 часа извънреден труд за периода
01.07.2016-31.07.2019 год., на основание служебно правоотношение между
страните, по силата на което ищецът Б.П. е заемал длъжността „Младши експерт“ в
РС ПБЗН-Карнобат към РД ПБЗН-Бургас при ответната главна дирекция, и 228,78
лева – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.08.2016-14.08.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 1627,14 лева, начиная от подаване на исковата
молба – 15.08.2019 год., до окончателното й изплащане.
Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,
на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Б.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***,
деловодни разноски в размер от 350 лева.
Осъдена е Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския
районен съд държавна такса в размер от 115,08 лева.
Осъдена е Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския
районен съд разноски в размер от 200 лева.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на
общите правила по
ЗДСл (и съответно
КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с
чл.187, ал.9 от ЗМВР 2014г., който делегира на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,
че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице
предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Позовава
се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна
практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане
като извънреден труд. Представена е писмена правна консултация на проф. Васил
Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен
нощен труд от трите групи – положен по
график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и
положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надвишава
минималните размери, определени в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли се
делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от Б.Й.П., чрез адвокат З.Б. - БАК, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че към исковата молба
е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото от
адв. З.Б., до приключването му във всички съдебни инстанции, но в него не е
посочен номер на делото. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да
представи пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция,
с посочен в него номер на делото, най-късно до насроченото за 06.04.2020г.,
открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №782 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на Б.Й.П., ЕГН: **********, с
адрес ***, да представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на
делото, за производството пред въззивния съд в срок до 06.04.2020г.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.