РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1144/3.7.2020г.
гр.Пловдив, 03 . 07 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 615/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.268 във вр. с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.
З.Г.М.,***, представлявана от адв.В.В. оспорва Решение № 61 от
19.02.2020г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата й против Отказ за издаване на разпореждане за временно
разрешение за неотложни плащания по чл.229 ДОПК, изд. от ст.публичен изпълнител
в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП-Пловдив – изх.№
С190016-159-0000263/20.12.2019г.
Становища на страните :
- Жалбоподателката
счита оспореното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и е поискано да бъде отменено, ведно с отмяна на отказа. Заявено
е, че в началото на м.05.2019г. е поискала от публичен изпълнител разрешение за
ползване на парични суми като неотложно плащане, на основание чл.229 ДОПК от запорираната на лицето банкова сметка ***-американска
кредитна банка, тъй като това са били единствените разполагаеми парични
средства за извършване на дейност като земеделски производител. Паричните
средства в размер на 9 782,60лв. представляват субсидия от Държавен фонд
„Земеделие“ – подпомагане за извършване на земеделска дейност. Посочено е, че
тази дейност е единствената за лицето и посредством нея изкарва прехраната си.
Твърди се, че към искането са приложени необходимите доказателства. Поддържа,
че неплащането и забавянето на паричната сума би довело до спиране на дейността
като земеделски производител за продължително време и изпадане в забава по
сключен договор. Оспорващото лице се позовава на Решение № 192/05.06.2019г. по адм.д.№ 1856/2019г., АС – Пловдив, с което е отменено
Решение № 192/05.06.2019г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и отказ за
издаване на разрешение за неотложни плащания по чл.229 ДОПК от 17.05.2019г. на
гл.публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, като незаконосъобразни. С
отмяната, АС – Пловдив е изпратил преписката на публичния изпълнител за ново
произнасяне по искането, съгласно дадени в решението указания относно прилагане
и тълкуване на закона. След съдебното решение е постановен отказ от публичен
изпълнител Г.Господинов с единствен мотив, че като последица от неспазване на
предварителния договор за покупко-продажба, купувачът Зл.М. би изгубила
единствено сумата от 200 лв., дадена като капаро, както и че няма да получи
исканата услуга, „а и вече имайки предвид, че е месец декември 2019г.,
основанието, на което се иска разрешението е преминало“, и към момента няма
опасност да настъпят предвидените в чл.229 ДОПК последици, тъй като вече са
настъпили. Твърди се, че вторият отказ не е съобразил изричните указания на АС
– Пловдив, поради което е налице неизпълнение на съдебно решение. Претендирани са за присъждане направените съдебни разноски.
- Ответникът е процесуално
представен от юрисконсулт Ф. и оспорва жалбата като неоснователна. Счита
решението за законосъобразно. В писмено становище към преписката поддържа, че публичният
изпълнител е обсъдил представените доказателства. Изцяло в тежест на длъжника е
ангажирането на доказателства за всички разходи, свързани с основната му
дейност, като индивидуализира вид и размер, както и представи доказателства, че
плащанията са необходими за погасяване на суми, дължими по договори, свързани с
основната му дейност. В случая правилно е преценено, че представените
доказателства и самото искане, не обосновават неотложност на плащанията, освен
което искането е от 10.05.2019г. и приложените към него писмени доказателства
са относими за стопанската 2019г. Поддържа се, че
предвид сезонната дейност на земеделските производители и факта, че искането
касае средства, необходими за стопанската 2019г. /01.01.2019г. – 01.10.2019г./,
основанието, на което се иска разрешението за неотложно плащане, е преминало.
Отказът на публичния изпълните е от 20.12.2019г. – след като е преминала
стопанската година и до момента на отказа жалбоподателят не е направил ново
искане за неотложни плащания по установения ред, нито пък е представил нови
доказателства във вр. с вече направеното искане,
които да отговарят на изискванията на чл.229 ал.3 ДОПК. Тъй като искането за
плащане се обосновава с неотложност, при нужда от ново искане, жалбоподателят
следва да подаде ново искане, като към него приложи нови доказателства. Заявено
е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
- В съдебното производство не е
встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.
1. Преписката не съдържа данни за
връчване на обжалваното решение, поради което следва, че правото на жалба е
осъществено при безсрочност. Оспорването е от адресат на неблагоприятен акт,
подлежат на съдебен контрол, поради което допустимо.
2. Според фактите и изводите на
административния орган :
2.1. С искане от 10.05.2019г. за
разрешение за неотложно плащане, на основание чл.229 ал.1 ДОПК, Зл.М. е заявила
период – една стопанска година : 01.01.2019г. – 01.10.2019г., като постъпилите
или постъпващите суми са необходими за плащания във вр.
с дължими суми по договори, свързани с основната дейност. По отношение
обстоятелствата, свързани с искането, лицето е посочило, че единствената
парична сума, която притежава към момента е в размер на 9 753лв. по
банкова сметка – ***, в банка „Б.А.К.Б“ – клон Пловдив, запорирана
към момента. Поискано е да бъде освободена парична сума от посочената, в размер
на 70 % за неотложна дейност, свързана с основната дейност на земеделски
производител. „Неотложно се налага да 10 дни да изплатя сумата по приложения
договор, за да засея, обработя и облагородя почвата на земеделската земя“. Към
искането са представени : анкетна карта за регистрация на земеделския
производител от 07.05.2019г.; фактури от м.03, 04 и 05.2019г. за покупки на –
семена /картофи; домати; моркови/, торове и обработка на земеделска земя; предварителен
договор за покупко-продажба на движими вещи и услуги от 02.05.2019г. /семена, торове,
обработка на земеделска земя/ на обща стойност от 6 764 лв.
На 17.05.2019г. е издаден отказ по
искането от гл.публичен изпълнител С.Д., изх.№ С190016-159-0000086/17.05.2019г..
В същия са отразени публичните задължения на Зл.М. в размер на общо
22 668,87лв. и е прието, че не са налице условия за издаване на разрешение
за неотложни плащания според нормата на чл.229 ал.3 ДОПК и към искането не са
подадени всички необходими документи, извлечение от банковата сметка с актуално
салдо към дата на подаване на искането, договори за изкупуване на земеделска
продукция и документи за очакваните приходи. Отказът от 17.05.2019г. е обжалван
пред териториалния директор и с Решение № 192/05.06.2019г. – потвърден. Решение
№ 192/05.06.2019г. и отказът от 17.05.2019г. са отменени с Решение от
10.12.2019г. на АС – Пловдив по адм.д.№ 1856/2019г.,
постъпило в ТД на НАП – Пловдив, на 24.01.2020г. Според АС – Пловдив : „…В
оспорения отказ обаче, както и в потвърждаващото го решение, не са изложени
никакви конкретни мотиви, свързани с анализ за наличието или липсата на
посочените основания по чл.229, ал. 3 ДОПК, като единствено е отразено в
обжалваното Решение, че липсата на изброени доказателства – извлечение от
сметката, което впрочем е било на разположение на Директора на ТД на НАП при
произнасянето му, както и на договори за изкупуване на земеделска продукция и
документи за очаквани приходи препятстват възможността за формиране на изводи и
представените доказателства не позволяват на публичния изпълнител да разбере
какви точно плащания касае искането, в какви размери, какво е основанието за
плащане. … Посочените доказателства обаче не са били обсъдени в светлината на
разпоредбата на чл.229, ал.3 от ДОПК, като не е извършена оценка на същите, а
именно дали според публичния изпълнител съответно Директора на ТД на НАП, те
удостоверяват наличие на конкретно бъдещо плащане за длъжника, като не е
преценено и дали същото е неотложно, дали забавянето му би довело до тежки
стопански последици за длъжника, както и дали в крайна сметка е свързано с
основната му дейност. Формалният отказ, постановен от публичния изпълнител с
основание липса на относими според него към
преценката му документи, потвърден от Директор на ТД на НАП, в тази насока е в
противоречие със закона, доколкото, на практика административният орган не е
взел отношение изобщо по съществото на искането, а това е било негово
задължение, предвид посоченото иначе вярно обстоятелство в обжалваното решение,
че публичният изпълнител извършва в условията на оперативна самостоятелност
преценка за наличие на условията по чл.229 от ДОПК.….“. С отмяна на решението и
отказът, преписката е изпратена на главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив за ново произнасяне по искането за издаване на разрешение за неотложно
плащане, с вх. № С1900160000226452/10.05.2019г., подадено от Зл.М., съгласно
дадените с решението указания относно прилагане и тълкуване на закона.
2.2. В Отказ за издаване на
разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 ДОПК, изх.№
С190016-159-0000263/20.12.2019г. /л.37/, е посочено, че е издаден по искането
от 10.05.2019г. /вх.№ С190016-000-0226425/ - като е отразен отказът от
17.05.2019г. и решението на АС – Пловдив, цитирано по-горе. Описани са фактите
във вр. с изпълнително дело № 16020075877/2002г., по
което е подадено искането за разрешение за неотложно плащане на основание
чл.229 ал.1 ДОПК /задълженията към 20.12.2019г. са в общ размер на
19 816,76лв./ и основанията за подаване на искането – необходимост от 70%
от наличните и постъпили суми по запорираните банкови
сметки в БАКБ АД, които да послужат на лицето във вр.
с дължими суми по договори, свързани с основната дейност. Посочено е, че според
събраната документация и предоставените документи от искателя,
по запорираните банкови сметки има постъпила сума в
размер на 9 782,60лв. Посочено е, че относно предварителния договор от
02.05.2019г. на обща стойност 6 764 лв., задълженото лице /жалбоподателката/ е оставило 200лв. предплата на продавача
и при неплащане на цялата сума по договора в рамките на 10 дни от сключването
му, продавачът може да го прекрати едностранно и не предаде стоката със
задържане на капарото. При тези данни, ст.публичен изпълнител установил, че
липсват условия, предвидени в чл.229 ал.3 ДОПК за издаване на разрешение за
неотложно плащане, за което са изложени следните мотиви : „ В конкретния случай
следва да се има предвид, че предварителният договор е сключен 02.05.2019г. и
поради неизпълнение на задълженото лице за същото могат да настъпят следните
неблагоприятни последици, а именно да загуби предплата в размер на 200лв.,
както и няма да получи исканата услуга. Предвид и сезонната дейност на
земеделските производители, основанието на което се иска разрешението е
преминало. На база изложените факти и обстоятелства към момента не могат да
настъпят предвидените в чл.229 ал.3 ДОПК неблагоприятни последици, тъй като
същите вече са настъпили. Предварителният договор не се е трансформирал в
окончателен такъв или ако се е трансформирал лицето е загубило предплата от 200лв.,
не е получило семенните култури и не са обработени земеделските земи, което от
своя страна към момента е невъзможно поради сезонния характер на дейността.“.
В оспореното решение е посочено, че
в производството по издаването на разрешение по чл.229 ДОПК, публичният
изпълнител действа при условията на оперативна самостоятелност и законът му е
дал правото да извърши преценка дали са налице предпоставките по чл.229 ал.3 ДОПК – преценката е за целесъобразност и публичният изпълнител се ползва изцяло
от представените от длъжника писмени доказателства, като изцяло в тежест на
длъжника е да докаже всички разходи по основната му дейност с индивидуализирани
вид и размер и представи доказателства за необходимост от погасяване на суми по
договори, свързани с основната му дейност. В конкретния случай са възприети
изложените в отказа съображения, като е изтъкнато, че искането е от
10.05.2019г. и приложените към него доказателства са относими
за стопанската 2019г. „Предвид сезонната дейност на земеделските производители
и това, че в искането за издаване на разпореждане за неотложни плащания по
чл.229 ДОПК, изрично е отбелязано, че тези средства са необходими за
стопанската 2019г., която протича за жалбоподателя съгласно искането от
01.01.2019г. до 01.10.2019тг., следва, че основанието на което се иска
разрешението за неотложно плащане е преминало.“. Срокът за плащане по договора
е изтекъл на 13.05.2019г., която дата е отразена в приложената към договора
фактура от 02.05.2019г. Посочено е, че жалбоподателят не е отправил ново искане
за неотложни плащания и не е представил нови доказателства във вр. с вече направеното искане, които да съответстват на
чл.229 ал.3 ДОПК – тоест отсъства неотложност. При нужда от ново искане от
страна на жалбоподателя за неотложни плащания, следва да се подаде ново искане
с приложени към него съответни нови доказателства.
3. Съгласно чл. 266 ал. 1 ДОПК,
действията на публичния изпълнител, могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция
чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на
съобщението. Съгласно чл. 268 ал. 1 ДОПК, в посочените случаи / чл. 267 ал. 2
т. 2, 4, 5 и 6 /, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната ТД.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган в писмена форма. Обжалваният пред административния орган
отказ също е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му /чл. 226 ал. 1 от ДОПК/. Налице са валидни административни актове, в писмена форма, с
фактическите и правни основания за постановяването им. Съобрази се, че нарушение
на изискванията за форма има, когато административният акт не съдържа никакви
фактически и правни основания или посочените в същия са абсолютно неотносими към неговия предмет. Нарушение от това естество няма,
поради което двата административни акта не са нищожни в хипотезата на чл.177
ал.2 пр.1-во АПК : „Актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.”. Отказът на
публичния изпълнител и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни поради
неправилно прилагане на закона – в частност, неправилна преценка за наличие или
отсъствие на предпоставките по чл.229 ДОПК.
Фактическата установеност неправилно е
обсъдена към следващ искането на задълженото лице, период. Така, както по
правилото на чл.142 ал.1 АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, дължимата от
административния орган преценка е спрямо фактите към момента на подаване на
искането. В случая не пропуск в процесуалното поведение на задълженото лице е
причина за удължаване на периода по произнасяне, а незаконосъобразни
административни актове, изходящи от администрацията на ТД на НАП – Пловдив.
Съгл. чл. 229 ал.1, 2, 3 и 4 ДОПК : „Публичният
изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от
постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на
негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.; Преценката
от органа по ал. 1 се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени
към нея доказателства.; Разрешението по ал. 1 се дава, при условие че: 1.
сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника; 2.
забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански
последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на
основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по
търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други
подобни; 3. сумите са за публични вземания.; Когато органът по ал. 1 даде
разрешение, той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в
който може да се извърши.”. Без съмнение публичният изпълнител разполага с
право на преценка, основана на писменото искане на длъжника с приложени към
него доказателства. Правото на преценка не отрича прилагане принципите,
установени в чл.3 и чл.5 ДОПК – обективност, служебно начало. В конкретиката на фактите представените с искането писмени
доказателства са били достатъчни, за да бъде извършена обективна преценка за
основателност на искането. В хипотеза, когато публичният изпълнител счита за необходими
допълнителни данни във вр. с поставеното искане,
същият следва да даде конкретни указания към молителя, респект – служебно да се
снабди с допълнителна относима към производството
информация, вкл. да провери достоверност на заявените в молбата данни.
Според цитираната норма на чл.229 ДОПК, в доказателствена тежест на длъжника е да
установи съществуване на предпоставки за удовлетворяване на искането му. В
случая е представен легитимационен документ за
твърдението на лицето – че е земеделски производител в стопанската 2019г.
Твърдението за единствена дейност, въз основа на която длъжникът се издържа –
селскостопанската дейност, не е проверено посредством допълнителна информация,
поради което следва, че е възприето за достоверно. Доказателства в тази насока
са приети в настоящото съдебно производство и посоченият факт не е спорен. След
като молителят е земеделски производител и дейността му е основна и единствена,
неправилен е извода по отношение последиците от неизпълнение на предварителния
договор от м.05.2019г. Същият не е преценен в контекста на единствената
стопанска дейност на длъжника, а ограничително – само по отношение
облигационната последица от неизпълнение, измерима във финансов аспект. За
земеделският производител е от съществено значение да осигури необходимото
количество семена за посев, както и присъщите за дейността торове и услуга по
обработка на почвата. Следователно, налице са били осъществени предпоставките
за удовлетворяване на искането, тъй като същото касае суми с конкретно
предназначение от обхвата на чл.229 ал.1, без които длъжникът би търпял
последиците по см. на чл.229 ал.1 т.2 ДОПК. Без да се позоват на приложима
норма, публичният изпълнител и териториалният директор приемат, че основанието
на което се иска разрешението за неотложно плащане е преминало, предвид
стопанската 2019г., който период е касаело искането. Според чл.229 ал.4 ДОПК –
„Когато органът по ал. 1 даде разрешение, той посочва в него плащането, за
което то се отнася, и срока, в който може да се извърши.”. Тоест, дължимото
разрешението не поставя ограничение за период, за който се отнася плащането, а за
основанието за плащане – в случая изпълнение на предварителен договор за целите
на сключването на окончателен, и срока, в който може да бъде извършено плащането.
Искането е било за индивидуализирано неотложно плащане във вр.
с дейността на длъжника, който според данните от преписката погасява
задълженията си /в първия отказ от 17.05.2019г. са отразени публичните
задължения на Зл.М. в размер на общо 22 668,87лв.; задълженията към
20.12.2019г. са в общ размер на 19 816,76лв./. Отбелязва се, че
избягването на тежки стопански последици за длъжника е съизмеримо със защитения
обществен интерес в разглежданото административно производство, но единствено
когато длъжникът реално извършва стопанска дейност. Фактическата установеност в
случая потвърждава реално осъществявана стопанска дейност – по отношение която
и към 2019г., е следвало да извърши преценка публичният изпълнител, както и
териториалният директор. Удълженият период за разрешаване на спора е последица
от незаконосъобразни актове на администрацията, а не на поведение или пропуск
на задълженото лице, което обективно понася неблагоприятни последици.
Извън посоченото, се съобрази и
следното, независимо от отсъствието на информация за обжалване на ПНОМ със
запор върху банковата сметка на длъжника /при влязло в сила ПНОМ, което не е
било обжалвано за незаконосъобразност е възможно оспорването му като нищожно ,
с арг. от чл.177 ал.3 АПК/ : Подпомагането на
земеделските производители чрез различни видове помощи, субсидии и др. мерки за
подпомагане е регламентирано в Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и се извършва от ДФ
Земеделие, изпълняващ функциите на Разплащателна агенция /чл. 1-3 ЗПЗП/.
Средствата за подпомагане се предоставят от държавния бюджет и/или от бюджета
на ЕС. Съгл. чл. 94 от ЗДБ за 2019г. : „(1)
Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия
за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата
дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения.; (2) Средствата по
ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и
частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.; (3) Неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в
пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.”. Несеквестируемостта
е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени
права и имущество на длъжника. Член 213 ал.1
ДОПК, респект. чл. 442 ГПК
и чл. 133 ЗЗД
установяват принципа за пълната секвестируемост на
имуществото на длъжника, но са общи правила, от които специален закон може да направи
изключение. Изключение е цитираната норма от ЗДБ за 2019г. и чл.94 от Закона за
държавния бюджет за 2019г. намира приложение по отношение държавните субсидии,
които се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се
използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични
такива. Целта на финансирането е именно подпомагане на земеделските
производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от ДФЗ
съставляват целево финансиране, чиято функция не може да се променя по волята
на публичния изпълнител. По отношение средствата, отпускани от фондовете на ЕС
– същите са публични финансови средства съгласно чл. 17а ЗПЗП,
като на основание чл. 11
и чл. 11а ЗПЗП,
дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд
"Земеделие". Съобразно Регламент
(ЕС) № 1360/2013г., бенефициери на тези
плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а
целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и
мерките в рамките на общата селскостопанска политика, а не покриване на други
задължения на бенефициерите, вкл. публични такива.
Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да
могат да се използват от бенефициерите ефективно по
предназначение. Касае за публично целево финансиране и овластен
да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът
– земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат
използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и
на вземания на трети лица.
По изложените съображения, жалбата
се приема за основателна с присъждане на своевременно заявените и реално
направени съдебни разноски /д.т. – 10 лв. и адв.възнаграждение
– 600лв., л.12 –пълномощно/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.268 ал.2 ДОПК вр. с чл.174 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 61 от 19.02.2020г. на
Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив.
Отменя Отказ за издаване на Разпореждане за
временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 ДОПК, изд. от ст.публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП-Пловдив – изх.№
С190016-159-0000263/20.12.2019г.
Връща
преписката на публичен изпълнител за произнасяне
по искане за издаване на разрешение за неотложно плащане, с вх. №
С1900160000226452/10.05.2019г., подадено от Зл.М. – с издаване на разрешение.
Определя
срок за изпълнение на съдебното решение – 7 дни след получаване на съобщение за
постановяването му с изпращане на преписката.
Осъжда ТД на НАП-Пловдив да заплати на
З.Г.М.,***, ЕГН ********** –
610 лв. съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :