РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 110 02.10.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен
граждански състав
На: тридесети
юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 607 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивната
жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано
от изпълнителните директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, подадена
чрез пълномощник ю.к.Славов, против Решение № 3086/18.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 3711/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което „Застрахователно
дружество Евроинс” АД е осъдено да заплати на Р.С.Р. от гр.***, сумата от 7973.22 лв., представляваща неплатена част от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, по застрахователна
полица № 00500100240672/ 06.03.2018 г., с покрити искове „А“-„Пълно каско“, за
периода от 07.03.2018 г. до 06.03.2019 г., за настъпило застрахователно събитие
на 28.02.2019 г. в гр.**, пред дом № **, при опит за кражба от паркирания
застрахован автомобил „Mercedes Е320“, рег.№ А 5859 МТ, с което е бил увреден,
заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска – 13.05.2019
г. до окончателното изплащане на задължението. С решението „Застрахователно
дружество Евроинс” АД е осъдено да заплати на Р.С.Р. и сумата от 1018 лв. за
разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за
неправилен извода на съда, че контролния панел, заснет при сключване на
полицата и този, заснет при огледа във връзка със застрахователното събитие, е
една и съща вещ, като се сочи, че не е ясно как вещото лице е стигнало до това
заключение. Оспорва се и извода на съда за липса на ангажирани доказателства за
стойността на запазените части, като се сочи, че стойността на автомобила без
увредените детайли е изчислена от приетата експертиза в размер на 8563.52 лв. и
по делото няма твърдения за други повреди или неизправности, поради което
процесните увреждания са единствените такива. Сочи се също, че съгласно чл.26,
ал.1 от Общите условия, обезщетението е до действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на
запазените части и вторичните суровини. Цитира се и практика на ВКС, съгласно
която, когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност,
от действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на
запазените части, които съставляват имуществена облага за ищеца, тъй като в
противен случай наред с обезщетението той би получил и имуществена полза, с
което се нарушава принципа обезщетението да доведе до изравняване на
имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането. В тази връзка,
въззивникът счита, че обжалваното решение е абсолютно несправедливо,
постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства и в
нарушение на принципа за неоснователно обогатяване. Моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск. Не са
направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Р.С.Р., подаден чред пълномощник адв. Боян Койнов, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни
съображения. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане
на разноските по настоящото дело.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за
установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Ищецът Р.С.Р.
претендира за осъждане на ответника „ЗД Евроинс“ АД да му заплати сумата от 7973.22 лв.,
представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение дължимо по сключен
между страните договор за застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна
полица № 00500100240672/ 06.03.2018 г., за настъпило
застрахователно събитие на
28.02.2019 г. в гр.***, пред дом № **, при опит за кражба от паркирания
застрахован автомобил „Mercedes Е320“, рег.№ А 5859 МТ, с което автомобилът е
бил увреден, заедно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 28.02.2019 г. ищецът е установил, че собственият му
автомобил, който е бил в паркирано състояние
пред дома му, е бил предмет
на престъпно деяние, като в резултат на опит да бъде отнет управляващият
блок/панел на автомобила, отговарящ за навигацията, CD и контролните устройства,
същият е бил повреден без възможност за неговото поправяне, а стъклото на
задната лява врата е било счупено, за което сигнализирал органите на реда и
била образувана преписка с вх.№ 431000-1341/2019 г. по описа на Първо РУ на
ОДМВР-Бургас. На същия ден ищецът уведомил и ответното дружество „ЗД Евроинс“
АД, при което автомобилът е бил застрахован, за настъпилото застрахователно
събитие в срока на действие на сключената между страните застраховка „Каско на
МПС“, като по искането му за завеждане
на претенция с вх.№ РК-002-186/28.02.2019 при ответника е била образувана щета
№ **********/28.02.2019 г. Ищецът представил на застрахователя проформа фактура
от оторизирания представител на марката „Мерцедес“ за Бургаския регион, съгласно
която сумата, необходима за подмяната на увредения управлямащ блок/панел с нов
възлиза на 7859.12 лв., без включени монтажни дейности, както и проформа
фактура, съгласно която сумата за подмяна на счупеното стъкло възлиза на 704.40
лв. с включен монтаж. Твърди се, че независимо от представените документи,
установяващи размера на претърпените вреди от 8563.52 лв. застрахователят е
заплатил единствено сумата от 590.30 лв. с основание плащане по образуваната
при него щета, като с уведомление от 16.04.2019 г. отказал да преразгледа
претенцията на ищеца за заплащане на действителната стойност на увредените
детайли.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът е оспорил предявения
иск като неоснователен и по размер. Ответникът е признал наличието на
застрахователно правоотношение, настъпилите щети и техния размер. Но е възразил,
че управляващият панел, който ищецът е
представил на застрахователя за увреден не е оригиналният такъв, подменен е,
поради което не е включен в застрахователното покритие и поради това не се
дължи застрахователно обезщетение. Оспорил е и условията, при които е настъпило
застрахователното събитие – че застрахованият автомобил е бил предмет на
престъпно деяние, в резултат на опит да бъде отнет управляващия панел, като
според ответника, обстоятелството, че за случая са уведомени органите на МВР не
доказвало извършено престъпление, тъй като нямало влязла в сила присъда, нито
образувано наказателно производство. Позовал се е и на нормата на чл.390, ал.2 КЗ, като е направил възражение за приспадане на стойността на запазените части
от размера на обезщетението, предвид наличието на тотална щета.
Между страните по делото не се спори по следните факти и
обстоятелства, за които с определение на БРС от 18.07.2020 г. по чл.140 ГПК е
прието, че не се нуждаят от доказване – наличието на валидна застрахователна
полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100240672, със срок на действие от
07.03.2018 г. до 06.03.2019 г., за процесния лек автомобил „Мерцедес Е 320“,
peг. № А5859МТ, с действителна стойност по застрахователния договор от 9500.00
лв.; образуваната при ответника „ЗД Евроинс“ АД щета № **********/28.02.2019 г.
във връзка претенцията на ищеца Р.С.Р., който е декларирал, че на 28.02.2019 г.
при опит за кражба на модули от автомобила са причинени вреди, изразяващи се в
счупено стъкло на задна лява врата и счупен управляващ блок/панел, по която
щета е изплатено от ответника застрахователно обезщетение в размер на 590.30
лв.; стойностите за отстраняване на процесните щети са в общ размер от 8563.52
лв., от които 7859.12 лв. за подмяна на управляващия блок, без монтажа и 704.40
лв. за подмяна и монтаж на стъклото на задната лява врата.
Спорът
по делото е относно размера на дължимото обезщетение с оглед твърдението на
ответника за липса на идентичност на увредения управляващ блок/панел към датата
на сключване на застраховката и на този към датата на застрахователното събитие,
както и с оглед наличието на тотална щета, предвид изявленията на ответника в
писмения му отговор и направеното от него възражение за приспадане на
стойността на запазените части от размера на обезщетението. В тази връзка, пред
първата инстанция е извършена и приета съдебна автотехническа експертиза, която
не е оспорена от страните.
Съгласно
експертното заключение, управляващия панел е увреден при опит
за изваждането му от автомобила, като извършителят не е имал необходимите
инструменти и умения, за да осъществи кражбата, в резултат на което е увредил
самия панел, като е удрял по него отвън и отвътре, опитът е първо за демонтаж,
а след това опит за разрушаване. Според експертизата, управляващият панел – заснет
при първоначалния оглед към датата на сключване на полицата и този – заснет във
връзка със застрахователното събитие са една и съща вещ, което е видно от
еднаквия сериен номер – 525 ВЕ6025 31245380, заснет при двете дати, като управляващият
панел – заснет към датата на застрахователното събитие е оригинален такъв,
защото датата на производството му – 33/03, т.е. 33-та седмица на 2003 г. (м.август)
е по-ранна, съвсем близка с датата на производство на автомобила – 29.10.2003
г. (м.октомври), т.е. 44-та седмица на 2003 г. Експертизата е определила пазарната стойност на процесния
автомобил към датата на застрахователното събитие в размер на 8940 лв., а стойността
му без панела и задното ляво триъгълно стъкло е съответно 376.48 лв. (8940 лв.
– 8563.52 лв.).
С обжалваното
решение, районният съд е приел, че
щетата предмет на делото е тотална, по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, защото
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. За неоснователни са счетени възраженията на ответника,
че не е доказано извършването на престъпление по НК, тъй като това не е
законова предпоставка за възникване на застрахователното събитие –кражба от
застрахованата вещ, като в случая се касае за договорна отговорност,
застрахователно правоотношение, което няма отношение към престъпния характер на
деянието. По тези съображения и тъй като ответникът не е ангажирал
доказателства относно стойността на запазените части от автомобила след
настъпването на застрахователното събитие, съдът е приел, че осъдителният иск
за заплащане на сумата от 7973.22 лв. – неплатена част от застрахователно
обезщетение е основателен и доказан, като застрахованият е правоимащ да получи
пълния размер на обезщетението за настъпилото застрахователно събитие в хипотезата
на тотална щета, поради което исковата претенция е уважена в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като БРС е
съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от
страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като събраните по делото доказателства не следва да се
описват и от въззивния съд. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите
мотиви и изводи на БРС за основателност на предявения иск по чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение в претендирания размер, които са
формирани въз основа на установената фактическа обстановка, като намира същите
за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на
решението на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната
жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Спорът по делото, който е пренесен и пред настоящата инстанция и по който въззивният съд следва да се произнесе с оглед въведения ограничен въззив, съгласно чл.269 ГПК, се свежда до въпросите – една и съща вещ ли е контролния панел, заснет при сключване на полицата и този, заснет при заявеното застрахователно събитие, както и относно размера на обезщетението, предвид наличието на тотална щета и приспадането на стойността на запазените части от действителната стойност на автомобила. В този смисъл са изложените от жалбоподателя оплаквания, които не се споделят от БОС.
За установяване идентичността на контролния панел по
искане на ответния застраховател (сега въззивник) в първоинстанционното
производство е извършена съдебна автотехническа експертиза, съгласно която управляващият
панел, заснет към датата на сключване на полицата и този, заснет във връзка със
застрахователното събитие, са една и съща вещ, с еднакъв сериен номер – 525
ВЕ6025 31245380, като управляващият панел, заснет към датата на
застрахователното събитие е оригинален такъв. Експертното заключение не е било оспорено
от ответника, същият не е поставил и допълнителни задачи към вещото лице, за
което е имал възможност в случай на несъгласие с неговите изводи, поради което
БРС правилно е възприел експертизата и е обосновал изводите си на нея.
Наведените едва във въззивната жалба доводи от застрахователя, с които се
оспорва експертното заключение, не могат да доведат до обратен извод, такива
оспорвания е следвало да се направят в първоинстанционното производство при
приемането на заключението, а не пред въззивния съд, още повече, че с жалбата
не са направени и доказателствени искания в този смисъл. Ето защо, съдът няма
основание да се съмнява в обективността на експертизата и в компетентността на
вещото лице, което разполага с нужните специални знания, поради което
експертното заключението следва да бъде кредитирано като пълно, обосновано и
без съмнение за неговата правилност. Предвид това, въззивният съд приема, че
управляващият блок/панел при сключване на застраховката и при настъпване на
застрахователното събитие е една и съща вещ, както правилно е приел и районния
съд, поради което изложените в тази връзка възражения от въззивника са
неоснователни.
Настоящата инстанция не споделя и доводите във въззивната
жалба относно неправилното определяне на размера на застрахователното
обезщетение с оглед наличието на тотална щета. Съгласно разпоредбата на чл.386,
ал.2 КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,
като ползва заключение на вещо лице. А съгласно чл.390, ал.2 КЗ, тотална
щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
В случая, по
делото е безспорно, че стойностите за отстраняване на
процесните щети са в общ размер от 8563.52 лв., от които 7859.12 лв. за подмяна
на управляващия блок, без монтажа и 704.40 лв. за подмяна и монтаж на стъклото
на задната лява врата. От заключението на вещото лице е видно, че пазарната
стойност на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие е 8940
лв., а стойността му без панела и задното ляво триъгълно стъкло е съответно
376.48 лв. С оглед
така установеното съотношение на сумата, необходима за ремонт на вещта, и
нейната действителна стойност, е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната стойност на автомобила. Действително, за определяне на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна
стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани
на вторичния пазар. Тук обаче следва да се отбележи, че установяването на
наличието на запазени части и тяхната
стойност е в доказателствена тежест на застрахователя, а по делото ответникът
не е ангажирал доказателства за установяване размера на запазените части, нито такива са ангажирани пред въззивния съд. При това
положение и тъй като от експертното заключение е видно, че действителната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие е 8940 лв., а стойността му без увредените
части, т.е. със запазени части е 376.48 лв., то последната сума следва се
приспадне от действителната стойност на автомобила, поради което дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 8563.52 лв., в какъвто размер
са и доказаните стойности за отстраняване на
процесните щети. От определеното застрахователно обезщетение следва да се
приспадне платената
до момента от ответника сума от 590.30 лв., при което е останал дължим остатък
в размер на 7973.22 лв., който не е изплатен от ответника. Изложеното обуславя
крайният извод, че предявеният иск по чл.405, ал.1 КЗ е основателен и доказан в претендирания размер от 7973.22 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както
правилно е приел и районния съд.
Предвид
изложените съображения, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, постановеното
от БРС решение следва да бъде потвърдено като правилно и и законосъобразно.
Предвид изхода
на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на
въззивника такива не му се следват, предвид неоснователността на въззивната му
жалба, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на въззиваемата
страна направените пред настоящата инстанция разноски от 600 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3086/18.11.2019
г., постановено по гр.д.№ 3711/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
изпълнителните директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, да заплати на Р.С.Р. от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 600 лв. (шестстотин
лева) за направените
във въззивното производство пред БОС разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.