Решение по дело №472/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260039
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20203200500472
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

        

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

260039                                  16.10.2020 год.                              гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На шестнадесети септември                                                            2020 год.

В открито заседание в следния състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА          

                                           ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ                

                                                                                                                                                          

Секретар:Румяна Радева

като разгледа докладваното от

въззивно гражданско дело       № 472           по описа  за  2020 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е за въззивно  обжалване на решение  № 218/02.03.2020  год. по гр.д.№ 01719/2019 год. на  Районен съд Д.,с което е : 1./ допуснат до делба недвижим имот: ПИ с начин на трайно ползване НИВА с площ от 18,003 дка по документ за собственост, а по скица 18,004 дка, ІV категория, находящ се в землището на с.В., общ.Д., местност „С.”, с идентификатор № 10307.116.55 по КК и КР на селото, одобрени със заповед № РД-18-271 от 28.08.2017 г. /по предходен план № 1***55/, при съседи: 10307.116.7, 10307.116.103, 10307.116.102, 10307.116.56 между  съделители и квоти :Ю.П.Р.-Г., ЕГН ********** ***/3 ид.ч., П.В.В., ЕГН ********** *** -1/3 ид.ч. и  В.С.Б., ЕГН ********** *** -1/3 ид.ч.  и е 2./отхвърлен като неоснователен иска на Ю.П.Р.-Г., ЕГН ********** *** за делба на земеделския имот против Ж.С.Н., ЕГН **********,***

Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК  въз основа на  жалба рег.№6222/25.03.2020 год.  на Ю.П.Р.-Г., подадена срещу решението на първонстанционния съд в частта му по допускане на делбата.

С доводи за необоснованост  и постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,респ.отмяната му в обжалваната част,като въззивният съд постанови ново по съществото за спора за поделяне на земеделския имот  при законоустановените квоти за съделителите :1/2 ид.ч. за Ю.П.Р.-Г. и по ¼ ид.ч. за П.В.В. и  В.С.Б..Заявения за делба  земеделски имот бил възложен в общ дял на С.Б.,П.В. и Д.С.по договор за доброволна делба от 1999 год.,с който между наследниците на И.И.била извършена делба  по колена  на  нива с площ от 90.00 дка.В настоящото производство  делбата на  възложена в общ дял нива от 18 дка на едно от колената,следвало да са се допусне при законоустановените квоти,а не по равно между участниците,респ.техните наследници в доброволната делба.Естеството на основанието,на което имотът бил придобит в съсобственост ,сочел обема на придобитите права от съсобствениците,поради което презумпцията на чл.30 ал.2 от ЗС била неприложима.  Неправилна била и  преценката на районния съд относно родствената връзка на страните с починалите И.И.и неговата дъщеря Б.В.С.,от значение за качеството им  на техни наследници  и извършването на делбата при съобразяване припадащите им се по закон части от наследствата им.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на дата 09.03.2020 год.,жалба рег.№6222/25.03.2020 год.   е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.3 т.1 от ЗМДВИП и е процесуално допустима.   

Съделителите   П.В.В. и  В.С.Б.  считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подадени в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговори рег.№ 10710/26.06.2020 год. и 9062/08.06.2020 год.Липсвала разпоредба,която да задължава наследниците-съделители да договарят в сключения между тях договор за доброволна делба, размер      на дяловете си съгласно ЗН,а след като не са договорили размер на дяловете си,то последните следва да се считат за равни по правилото на чл.30 ал.2 от ЗН.Такова е и становището и на Ж.С.Н.,изразено в молба рег.№ 9853/17.06.2020 год.

Жалбата е неоснователна по съображения,основани на  фактически констатации и правни изводи ,както следва:

Предявеният с искова молба рег.№ 9877/17.05.2019 год. от Ю.П.Р.-Г. срещу П.В.В. и непосочени поименно наследници на С.В.Б.иск е за делба на земеделски имот:нива с площ от 18.003 дка в землището на с.В.,общ.Д..Изложени са твърдения,че  земеделския имот е съсобствен на починалия й на дата 27.04.2008 год. съпруг Д.С.С.,П.В.В. и С.В.Б.,придобит от тях в общ дял по договор за доброволна делба от 29.04.1999 год.Отправено е искане   за съдебното поделяне на съсобствения имот при законоустановените квоти по ½ ид. за ищцата и по ¼ ид.ч. за П.В.В. и за наследниците на С.В.Б..

С разпореждане от 20.05.2019 год. и след извършена служебна справка в НБД”Население” ,Д.кият районен съд е конституирал като ответници по делото наследниците на С.В.Б.,а именно В.С.Б. и Ж.С.Н..

В хода на производството,ищцата е заявила възражение за нищожност  на договор за дарение от дата 29.05. 2008 год. , с който   С.В.Б. и  Ж.С.Н. са дарили на   В.С.Б.  нива с площ от 4 декара, в идеални части от нива ,цялата с площ от 18.003 дка,основана на разпоредбата на чл.26 ал.1 пр.1-во от ЗЗД,респ. за относителната му недействителност по смисъла на  76 от ЗН.

Ответникът П.В.В. е подал в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№12084/14.06.2019 год.,с който е заявил,че счита искането за делба на съсобствения му с ищцата имот за допустимо и основателно,но не при посочените в исковата молба „законоустановени квоти от по ½ ид.ч. за ищцата и по ¼ ид.ч. за него и наследниците на С.В.Б.”.Делбения имот бил съсобствен при равни квоти от по 1/3 ид.ч. на Д.С.С.,П.В.В. и С.В.Б.,тъй като им бил възложен в общ дял  и при равни права с договор за доброволна делба от 29.04.1999 год.Посоченото придобивно основание  и липсата на общ наследодател на  посочените лица,изключвало поделянето на имота при квоти съобразно ЗН.Заявява възражение по чл.79 от ЗС  за придобиване на правото на собственост върху  1/3 ид.ч. от недвижимия имот по давност,тъй като в продължение на повече от 10 години отдава под аренда и получава гражданските плодове за 6 дка земеделски земи.

 Ответникът В.С.Б.  е подал в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 11773/11.06.2019 год.,с който е изразил становище за допустимост и основателност на иска за делба,поради наличие на съсобственост на земеделския имот,основана на договор за делба от дата 29.04.1999 год.,сключен между страна по делото ,праводатели на страни по делото и техни роднини. По силата на договора  делбения имот бил възложен в общ дял и при равни квоти на Д.С.С.,П.В.В. и С.В.Б..Те нямали общ наследодател и съсобствеността върху делбения имот не била основана на наследствено правоприемство ,което да обуслови искане за  поделянето му при законоустановени квоти.С оглед предприетото от ищцата оспорване на квотите в съсобствеността ,заявява възражение по чл.79 от ЗС  за придобиване на правото на собственост върху  1/3 ид.ч. от недвижимия имот по давност.Повече от 10 години бил отдавал под аренда и земеделската кооперация в с.В. му била изплащала рента за полагащите му се 6 дка ,т.е.1/3 ид.ч. от делбения имот.

По силата на нотариален акт  за собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ № 91 т.Іс рег.№ 717 д.№ 222/13.04.1999 год. на нотариуса с рег.№ *** на НК,вписан в службата по вписванията Д. с акт № 66 т.ІІІс/1999 год., наследниците на И.И., б.ж. на град Д., сред които С.В.Б., П.В.В. и Д.С.С. са признати за собствениците по наследство на основание Решение № 09/27 от 04.07.1994 год. на ПК-Д. на недвижим имот, находящ се в землището на с.В., общ.Д., с площ от 90,012 дка, ІV категория, имот № 1***23 по плана за земеразделяне землището на с.В..

С договор за доброволна делба от 29.04.1999 год., вписан в Службата по вписванията- Д. под № 199, том VІ, вх.рег.№ 2600 от 29.04.1999 год. , наследниците на И.И., б.ж. на град Д.-общо 15 физически лица, са извършили доброволна делба на недвижим имот, представляващ НИВА с площ от 90,012 дка, находяща се в землището на с.В., местност „С.”, ІV категория, представляваща имот № 1***23 по плана за земеразделяне землището на селото, като са обособили този имот на нови пет по-малки. В дял на С.В.Б., П.В.В. и Д.С.С.  по т.1 от договора е бил възложен недвижим  имот,на който са станали  изключителни собственици : НИВА с площ от 18,003 дка, ІV категория, находящ се в землището на с.В., общ.Д., местност „С.”, имот с № 1***55 по плана за земеразделяне землището на селото, при граници и съседи: № 1***56, полски път, общински земи, № 116103, № 1***07. Понастоящем имотът е с идентификатор № 10307.116.55 по КК и КР на селото, одобрени със заповед № РД-18-271 от 28.08.2017 год. /, при съседи: 10307.116.7, 10307.116.103, 10307.116.102, 10307.116.56—така  скица № 15-41682 от 21.01.2019 год. на СГКК гр.Д..

Съделителят  Ю.П.Р.-Г. е наследник по закон /съпруга / на починалия на дата 27.04.2009 год. Д.С.С.-така удостоверение за наследници изх.№ 4287/18.12.2018 год. на Община гр.Д.. Д.С.С. е наследник по закон /син/ на починалата на дата 18.08.1987 год.  Б.В.С. –така удостоверение за наследници изх.№ 4285/18.12.2018 год. на Община гр.Д..

С.В.Б.е починала на дата 14.01.2006 год.  и е оставила за наследници по закон С.В.Б./съпруг / и съделителите В.С.Б. и Ж.С. Б. /низходящи от първа степен/. С.В.Б. е починал на дата 12.07.2017 год. и негови наследници по закон за съделителите В.С.Б. и Ж.С. Б.-така удостоверение за наследници изх.№ 226/23-012018 год. на Община гр.Д..Съобразно извършената по реда на Наредба № 14/.11.2009 год.  справка в НБД“Население“ ,родители на С.В.Б.са Ж.П. В. и В.В. В.,а нейн брат е съделителят П.В.В..

Тези данни опровергават вписването  в  представеното от ищцата  удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 4507/01.11.2016 год. на Община гр.Д.,че С.В.Б.и П.В.В. са деца на починалия на дата 10.12.1070 год. В.С.С./син на Б.В.С. и брат на Д.С.С./.

С договор  от дата 29.05. 2008 год. ,сключен с нотариален акт   60 т.V рег.№ 6866 д.№ 413/2008 год. на  нотариуса с рег.№ *** на НК, вх.рег.№ 8442/29.05.2008 год.АКТ № 168 т.XII д.№3881 на Службата по вписванията-Д.,  С.В.Б. и  Ж.С.Н. са дарили на   В.С.Б.  нива с площ от 4 декара, в идеални части от нива ,цялата с площ от 18.003 дка, представляваща  имот № 10307.116.55 по плана на с.В.,общ.Д. ,като дарителят  С.В.Б. запазва правото на ползване върху своята идеална част от имота.

С договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег.№ 107, том ІV, № 2283 от 03.02.2007 год. на нотариус № *** при НК с район на действие ДРС, вписан под № 155, том VІІ, вх.рег.№ 2432 от 15.02.2007 год. на Службата по вписванията Д.:1./ С.В.Б., Ж.С.Н. и  В.С.Б., 2./П.В.В. и 3./Д.С.С. са предоставили делбения  имот за ползване на ЗКПУ”В.” за срок от 5 години.

С договор за аренда на земеделска земя,вписан под № 19 т.ХІV,вх.рег.№ 8928/08.09.2011 год. , С.В.Б.-лично и като пълномощник на  Ж.С.Н. и  В.С.Б. е предоставил на ЗКПУ”В.” за срок от пет години 1/3 ид.ч. от делбения имот.

С договор за аренда на земеделска земя,вписан под № *** т.ХVІІ вх.рег.№ 10946/01.11.2011 год. , П.В.В. е предоставил на ЗКПУ”В.” за срок от пет години 1/3 ид.ч. от делбения имот.

Съгласно служебна бележка изх.№ 46/10.06.2019 год. на ЗКПУ В.,с.В. ,рента за 1/3 ид.ч. от имот № 10307.116.55 с площ от 18.004 дка ,т.е. за 6 дка е била получавана в периода 2007 год.-2018 год. от П.В.В..

Съгласно служебна бележка изх.№ 47/10.06.2019 год. на ЗКПУ В.,с.В. ,рента за 1/3 ид.ч. от имот № 10307.116.55 с площ от 18.004 дка ,т.е. за 6 дка е била получавана в периода 2007 год.-2018 год. от В.С.Б.  и праводателите му по наследство С.В.Б.,С.В.Б. и Ж.С.Н. по дарение.

Предявеният иск е за делба на съсобствен земеделски имот,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗС,като разпоредбите за делба на наследство  важат съответно и за делба на съсобствен имот-така чл.34 ал.2 от ЗС.

За допускане на съдебна делба за недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните.Основанието ,на което се поддържа ,че е налице съсобственост следва да бъде  ясно посочено в исковата молба за делба, а когато произтича от наследяване трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост. В този смисъл са изискванията на чл. 341 ал. 1 т. 1 ГПК за представяне на удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници и на чл. 341 ал. 1 т. 2 ГПК за представяне на удостоверение или други писмени доказателства относно собствеността на наследствените имоти.Съдът е задължен да се произнесе по допускането на делбата само въз основа на предявеното основание-така решение № 628/05.10.2010 год. по гр.д.№ 1684/2009 год. на ВКС, І г.о .

Ищцата Ю.П.Р.-Г. е посочила в искова молба рег.№ 9877/17.05.2019 год.  като основание за възникване на съсобствеността между нея и ответниците ,възлагането в техен общ дял на земеделски имот с договор за доброволна делба от 29.04.1999 год.

При извършване на делба ,водещ е установеният с разпоредбата на чл. 69 ал. 2 ЗН принцип всеки съделител да получи дял в натура. С оглед на горното ,допустимо е съсобственици да  се групират за получаване на общ дял,при което  се достига до съсобственост между по-малко на брой съсобственици - по-близки роднини върху по-малко на брой имоти и с по-големи дялове, при което съсобствеността е по-малко обременителна. Извършването на делбата по този начин  като междинен резултат, а после между съсобствениците,получили общ дял  , запазва възможността отделните съделители да получат дялове в натура и наследственото  имущество да не бъде изнасяно   на публична продан.Различни са причините,които обуславят процедирането по този начин.Волята на съсобствениците да поделят предварително и неокончателно наследствено  имущество  ,може да се основава на съображения за целесъобразност,на вътрешни техни отношения  по общо съгласие   да се уредят   спорни въпроси  във връзка със съвместни притежания с договор за доброволна делба по справедливост и не съгласно посочените в ЗН дялове.Тази воля следва да бъде ясно изразена в договора за делба,което да позволи  при следващи поделяния   отчитането й,вкл. съгласието на получилите общ дял относно начина за уреждане на отношенията им.

Низходящите,братята и сестрите на наследодателя,които са починали преди него или са недостойни се заместват в наследяването по правилата на чл.10 ал.1 и 2 от ЗН,като в тези случаи,наследяването става по коляно-така чл.10 ал.3 от ЗН.  Когато  има наследяване по коляно,тогава възлагането на общ дял има материалноправна основа. Наследяването по представителство по чл.10 от ЗН създава особено положение на връзка между наследниците на представлявания,която следва да бъде посочена  в договора,т.е. че  наследствената маса или част от нея се разпределя   по колена ,за да се изключи приложението на презумпцията по чл.30 ал.2  от ЗС

Договора за доброволна делба от 29.04.1999 год. е сключен между 15 лица и относно земеделски имот с площ от 90 дка,т.е.  било е възможно обособяването на дял,съставляващ самостоятелен имот за всяко едно тях по правилата на чл.7 ал.1 от ЗСПЗЗ,във връзка с чл.72 от ЗН.В договора  не е казано нищо относно  волята на наследниците на И.И., б.ж. на град Д., предварително да поделят  наследството му чрез обособяване  на общи дялове,броя на които съответства на броя на преките  наследници към момента на откриване на наследството му   и съответно да бъдат възложени  в собственост на лицата,към които са преминали правата им след тяхната смърт.В договора не вписано изрично,че  се извършва делба  по колена или групиране на сънаследници,нито пък при отреждане на общите дялове е посочено,че се възлагат на наследниците на  петте деца на   И.И./съобразно излагани в хода на производството твърдения от ищцата/и  при съобразяване  частите им по ЗН,както и участниците в делбата не са посочени с техните лични части.

Както от изложението на обстоятелствата в исковата молба,така и от приложеното доказателство за съсобствеността между страните  е видно,че същата  е възникнала от договор  за доброволна делба ,с който земеделски имот е бил възложен на  три физически лица.Ищцата не е навела твърдения във връзка с наследяване от съделителите по делото на конкретно лице ,които да обусловят приложение на конкретна разпоредба на ЗН за извършване делба на земеделския имот при части ,установени в този закон и съобразно конкретна родствена връзка.Не са изложени твърдения ,почерпени от договора от 29.04.1999 год. ,че поделянето на общия дял е следвало да се извърши  по правилата на сънаследствената,а не обикновената съсобственост. Съдържанието на представения договор за доброволна делба не позволява направата на извод ,че с него   е извършено  поделяне на земеделския имот по колена.

Липсата на изложение,т.е. позоваването на правна връзка по   наследяване и извършена делба по колена ,налага  съдът да се произнесе по допускането на делбата само въз основа на предявеното     договорно  основание за възникване  на съсобствеността.Безспорно земеделския имот  е съсобствен на лицата,получили го по възлагане в общ дял. Доколкото в договора,въз основа на които земеделския имот е придобит в съсобственост,частите на съсобствениците  не са посочени,следва да се приеме,че те са равни по презумпцията на чл.30 ал.2 от ЗС,която презумпция не е оборена по съответния процесуален ред,т.е.  станал е обект на съпритежание от   С.В.Б., П.В.В. и Д.С.С.,при идеални части от по 1/3 за всеки един от тях,съответстващи на по 6 дка.По правилата   на  чл.5 и  чл.9 от ЗН  ,дяла на Д.С.С. е бил наследен от ищцата, а този на С.В.Б.от С.В.Б./съпруг / и съделителите В.С.Б. и Ж.С. Б.,при идеални части от по 1/3 за всеки един от тях,съответстващи на по 2 дка. С договора за дарение от дата 29.05. 2008 год., С.В.Б. и Ж.С. Б. са отчуждили  правата си  в имота,равняващи се на 4 дка и в идеални части  в полза на съделителя В.С.Б..Горното налага делбата да бъде допусната между съделители Ю.П.Р.-Г. ,П.В.В. и В.С.Б. при  квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях.

Следва да  се посочи, че разпоредбата на чл. 76 от ЗН не е приложима  по отношение  на обикновената съсобственост.Вън от  горното,     прехвърлянето на идеални части от наследствен имот от един сънаследник на друг сънаследник не води нито до абсолютна, нито до относителна недействителност на сделката. Тя произвежда валидно правните последици.Обжалваното  решение е законосъобразно   постановено  и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения,съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 218/02.03.2020  год. по гр.д.№ 01719/2019 год. на  Районен съд Д..

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                         2.