№ 258
гр. Пазарджик, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500208 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от „ДЗИ- Общо застраховане „ ЕАД ,
ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , р-н „Средец „ , ул.
„Г. Бенковски“№ 3, против Агенция „Пътна инфраструктура „ ,със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София , бул. „Македония „ № 3, чрез Областно пътно управление гр.
Пазарджик , с адрес гр. Пазарджик ,ул. „Ал. Стамболийски „ № 3.
В хода на съдебното производство , ответника е привлякъл като трети лица помагачи /ТЛП/
търговските дружества:
- „Европейски пътища „ АД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Дунав „ № 76;
- „Грома холд „ ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността с.
Бело поле, обл.Благоевград ;
-„Инжстройинженеринг“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. Варна, р-н“Одесос“ , ул. „Александър Дякович „ № 31.
Ответникът е предявил обратни искове против ТЛП, при условията на евентуалност.
С Решение № 1070/29. 11.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3482/ 2020г.
главните искове са отхвърлени,като неоснователни.При този изход на спора не са разгледани
обратните искове . Присъдени са разноски в полза на ответника по иска .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца „ДЗИ- Общо застраховане „
ЕАД , ЕИК *********. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
1
решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд по главния иск и се постанови ново решение от въззивната инстанция
по съществото на спора, с което се уважи иска.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни. В
писмените отговори ответните страни оспорват въззивната жалба. Прави се искане решението на
районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противните
страни и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалби е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страни ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Главният иск, с който е сезиран районния съд е по чл. 410 ал. 1 т.1 и т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и
чл. 45 от ЗЗД- осъдителен суброгационен иск на застрахователя против причинителя на
вредата , който в конкретния случай е възложителя за възложената от него работа на трето
лице ,при и по повод на която са възникнали вреди за застрахования по чл. чл. 49 от ЗЗД.
Фактическият състав на този иск е следния :
1/ Искът е допустим само по имуществените застраховки . По личните застраховки
(живот,злополука и гражданска отговорност ) иска не е допустим.
2/ Валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка .
3/ Изплатено застрахователно обезщетение на застрахованото лице .
4/ Отговорност на причинителя на вредата пред застрахования , на деликтно ( чл. 45, чл. 49 или чл. 50
от ЗЗД) или на договорно основание.
5/ Причинителят на вредата да не е сред лицата по чл. 410 ал. 2 от КЗ / отм. / . В този случай
застрахователя има право на иск само ако лицето е действало умишлено .
6/По предявения иск причинителя на вредата може да прави всички възражения , които
произтичат от деликтното(договорното ) или от застрахователното правоотношение.
Причинителят на вредата може да оспорва съществуването на фактическите състави на чл. 45 ,чл.
49 или чл. 50 от ЗЗД. Той може също така да оспорва валидността на застрахователното
правоотношение или изпълнението на задълженията по него от страните по застрахователния
2
договор,респективно изплащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя
.
Агенция „Пътна инфраструктура „ е оспорила иска с твърдението , че липсват доказателства за механизма на
причиняване на ПТП и за причинно – следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди .Тези
възражения на ответника са доказани в съдебното производство пред първоинстанционния
съд.
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, е установено, че на
05.10.2019г. преди обяд, в светлата част на деня, при движение по пътя гр. В.- гр. С.,път III-
843, водачът и собственик на лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В ... КТ (св.В.Д.М.) е
претърпял пътен инцидент, вследствие на което по горепосоченото моторно превозно средство са
били нанесени материални щети.
Видно от приложената по делото Служебна бележка от 09.10.2019г. , издадена от РУ- В. при
МВР, на 05.10.2019г. в 12.20 часа в ОДЧ при РУ- В. е получен сигнал от тел.112 за настъпило
ПТП с лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В ... КТ на път III-843 в посока на движение
от гр. В. към гр. С.. На място е бил изпратен дежурен АП-КАТ В., като пробата за употреба на
алкохол на водача на МПС е била е отрицателна. Не е бил съставен на място Констативен
протокол за ПТ от органите на КАТ. След настъпване на инцидента, автомобилът е бил
транспортиран с помощта на пътна помощ до гр. В.,където св. Митев и неговата съпруга са били
отседнали,а впоследствие и до гр. Варна.
За посоченото моторно превозно средство – л.а. марка „Ф.“, модел „Т.“ с ДК№ В ... КТ ,
управлявано и собственост на В.Д.М.,ЕГН- **********, имало сключена валидна застраховка в
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на основание застрахователна полица„КАСКО+“, №
440119031018617/01.04.2019г. с валидност от 13.04.2019г. до 12.04.2020г.След настъпване на
застрахователното събитие, Митев сезирал ищцовото дружество за настъпилия пътен инцидент
(Уведомление по щета 44010311908108).Ремонтът на увредения автомобил бил възложен на доверен
сервиз на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД („Автотранссервиз- Варна“ ООД), където автомобилът е бил
отремонтиран и е бил предаден на собственика му. За стойността на ремонта е издадена
фактура за сумата от 2965.34 лв. с ДДС. ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е изплатило посочената
сума на „Автотранссервиз - Варна” ООД по банков път, с преводно нареждане от 28.01.2020 г. В
уведомлението за щета, като причина за настъпване на ПТП и на щетите върху автомобила е
посочено наличието на необезопасена и необозначена на платното за движение купчина от нарязан асфалт,
в която е попаднал лекият автомобил Ф..
С регресна покана изх. № 0-92-5632/ 07.05.2020 г„ „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е
поканило ответника, чрез Областното му пътно управление Пазарджик, да заплати посочените
суми. С писмо от 27.05.2020 г„ ответникът е направил отказ за плащане по предявената регресна
претенция, която намира за неоснователна.
Първото основание,за да се приеме недоказаност на ищцовата претенция е липсата на съставен
протокол за ПТП , в който да е отразено от органите на КАТ ,че причината за ПТП е именно
пропадането на автомобила в купчина нарязан асфалт на пътното платно ,необозначен , като
препятствие и необезопасен по съответния ред.Това не е констатирано от органите на КАТ при
посещението на място , поради което и не е съставен протокол за ПТП.
Няма спора за това ,че Протокола за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК. Като такъв документ, протокола се ползва с обвързваща съда
3
материална доказателствена сила . Това означава ,че съдът е длъжен да приеме за установено ,че
обстоятелствата , които са посочени в документа са се осъществили ,така както са посочени в
документа . Съдебната практика еднозначно приема ,че протокола за ПТП има обвързваща съда
материална доказателствена сила само по отношение на онези факти и обстоятелства ,които са
възприети непосредствено от съставителя на протокола . Протоколът за ПТП няма обвързваща
съда материална доказателствена сила по отношение на механизма на причиняване на ПТП(в този
смисъл виж Р. № 15/25. 07. 2014г. по т. д. № 1506/ 2013г. на 1-во т.отд. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ).
По въпроса за механизма на ПТП и причината връзка между произшествието и вредата по делото
е прието заключение на съдебна- автотехническа експертиза/САТЕ/ . В заключението на
експертизата е посочено следното:
Процесният автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В ... КТ се е движил със скорост преди
удара от около 50-60 км. в час, а в момента на удара на автомобила в препятствието- около 30 км. в
час. Пътният инцидент е настъпил при условията на ясно време и суха пътна настилка, като
участъкът се намира на около 8 километра и 100 метра от табелата на гр. С. и на около 38 кв. от
гр. В.. Въз основа на обясненията на разпитаните делото свидетели и извършения оглед на място
вещото лице установява,че се очертава участък с дължина от около 100 метра и наклон от 3 %,
при наличието на купчина с асфалт, висока от около 1.60 м. ,приблизително равна на височината
на увредения автомобил. При тези данни от мястото на водача е технически възможно да се
възприеме наличието на препятствие с тази височина от дистанция по-голяма от 50 метра.
Водачът е имал техническа възможност при декларираната от него скорост да възприеме
своевременно препятствието и да спре, но е закъснял с реакцията си. Ударът с автомобила е
осъществен с предната част, като са настъпили видими повреди върху всички елементи на
автомобила в тази част, вкл. предна броня, решетки, преден десен калник , радиатор, фар за мъгла
и др. Експертът е установил явно несъответствие между описаните увредените елементи от опис
заключенията по щетата , респ. извършените ремонтни работи и констатираните при анализа на
материалите и приложения снимков материал в делото. Вещото лице е обяснило пред съда ,че
описаните щети е напълно възможно да бъдат получени и от друго, подвижно препятствие,
което би могло да се измести в момента на удара за разлика от описаната купчина нарязан
асфалт.
От заключението на СТЕ могат да се направят следните изводи :
1/Няма данни,които да установяват наличието на посоченото в исковата молба
препятствие(изоставена купчина нарязан асфалт в платното за движение на пострадалото лице към датата на ПТП 05.
10. 2019г.).
2/ Дори да е имало такова препятствие,като се вземе предвид метереологичната обстановка в
момента на ПТП и състоянието на пътя ( сухо време, в светлата част на деня и при добра видимост),както и
скоростта на автомобила преди ПТП ,следва извода,че автомобила не попада в опасната зона за
спиране ,което означава ,че вина за ПТП има единствено водача на автомобила . Водачът на
автомобила е имал техническа възможност да възприеме своевременно препятствието и да
предприеме маневра по заобикалянето му или да спре безопасно , но е закъснял с реакцията си.
3/Не може да се установи по безспорен начин механизма на настъпване на ПТП.
Наличието на препятствие на пътя към момента на ПТП ( купчина нарязан и изоставен асфалт) не е
установено нито от обясненията на разпитаните по делото свидетели,нито от събраните по
делото писмени доказателства .
4
От извършената справка и постъпилия от ДЗЗД Пътно поддържане- обл. Пазарджик и обл.
Пловдив отговор с вх.№1026 от 25.10.2021г. се установява, че към дата 05.10.2019г. не са били
извършвани СМР на посочения III-843, свързващ В.-Горски пункт „Селище“-С., тъй като
строителни дейности към тази дата не са били възлагани от страна на възложителя АПИ. СМР
са били изпълнявани едва след датата на допълнителното задание на ОПУ- Пазарджик за
ремонт на посочения пътен участък, получено от дружеството на 17.10.2019г. Временната
организация на движението по път III-843 за периода след датата на допълнителното
задание(17.10.2019г.) до завършване на ремонтните дейности се е осъществявала чрез поставени
знаци – „Път в ремонт“, поставен в началото на участъка, други указателни знаци в отделните
участъци от пътя в ремонт, указващи посоката на движение и чрез физически лица- сигналисти,
които да пропускат движението по съответното пътно платно от участъка, в който се извършват
ремонтните дейности.
От показанията на св. К.Х.Ч. ( специалист в РПС- В.), към въпросната дата (05.10.2019г.) път III-843,
свързващ гр. В. и гр. С., се е намирал в лошо състояние, което е станало причина и да бъде
възложена поръчка за рехабилитация на пътя. Към 05.10.20219г. обаче ремонтни дейности по
пътя обаче не били извършвани, като последните стартирали след средата на месец
октомври,2019г. Свидетелят е обяснил пред съда,че не е налице практика при извършването на
ремонтни дейности да се оставят купчини с асфалт, още по-малко на пътното платно.
Свидетелят Л. И. К. (служител на „Булстрой груп“ООД ) е обяснил пред съда ,че ремонтните
дейности по път III-843, свързващ гр. В. и гр. С. стартирали след 15-20 октомври,2019г.,
когато било одобрено задание от АПИ. Било предприето оглеждане на трасето и поставяне на
пътни знаци. Състоянието на пътната настилка преди започването на ремонта било лошо, като
дейностите по премахването на стария асфалт започнали на по-късен етап. По време на ремонта в
пътните участъци нямало стоварени купчини с фрезован асфалт, като всички строителни
материали се извеждали извън пътното платно.
Обосновано и законосъобразно районния съд е кредитирал обясненията на посочените свидетели ,
тъй като те кореспондират помежду си ( установяват еднакво спорната фактическа страна на казуса ) и на
събраните по делото писмени доказателства . Правилно районния съд не е кредитирал обясненията
на пострадалия водач на МПС и неговата съпруга ( свидетелите В.Д.М. и Дора Д. Митева ) ,като е отчел
възможната им заинтересованост от изхода на спора(чл. 172 от ГПК) .
По своята правна природа иска, с който първоинстанционния съд е сезиран, е регресен иск на
застрахователя, платил застрахователно обезщетение по застраховка “Каско+” срещу
причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на
ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ или на трети лица, натоварени със задълженията да
сигнализират за препятствия по пътя и да ги отстраняват, с правно основание на иска по чл.410 от
КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото
лице причинило вредите тяхната репарация е регресно право. Застрахователят, който е платил
обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя на работата, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност ,
следва да се докаже противоправното поведение на прекия причинител на вредата , вреди и
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
5
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите
лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни служители и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници
или служители, на които е възложил работа.
Обоснован е извода на районния съд за това,че иска е останал недоказан по своето
основание.
По делото е установено наличието на валидно сключен договор за застраховане между
застрахователя и увреденото лице,както и настъпването на вредата за застрахования и
заплащането на ремонта на автомобила, като по отношение наличието на посочените
предпоставки не се спори между страните.Не е установен обаче по несъмнен начин механизмът
на настъпване на ПТП. В конкретният случай липсва съставен протокол за ПТП. Както бе
посочено по – горе, протоколът за ПТП е официален документ и доказва настъпването на ПТП
по начина,описан в него и начертаната схема от съставилото го длъжностно лице.
Не са налице обаче каквито и да е данни изпратеният на мястото на събитието дежурен
автопатрул на КАТ В. да е забелязал наличието на предполагаемото препятствие, в което
да е катастрофирал увредения автомобил. На мястото на настъпване на ПТП не са съставени
документи, в които да е обективирано наличието на купчина от нарязан асфалт върху пътното
платно, в която купчина да е катастрофирал управлявания от Митев лек автомобил. В хода на
производството по делото не са събрани писмени или гласни доказателства (с изключение показанията
на св. Митев и св. Митева), които да свидетелстват за изоставена върху пътното платно купчина
нарязан асфалт с височина около или над височината на увредения автомобил. Към момента на
пристигане на дежурния автопатрул на КАТ на мястото на пътния инцидент, въпросното
препятствие е следвало все още да се намира върху пътното платно, където е настъпило и
процесното ПТП. Този извод се налага и от показанията на св.Дора Митева , съгласно които
служители на фирмата, извършващи ремонта, са се опитали да предприемат действия по
преместването на купчината извън очертанията на пътното платно, но не са преместили купчината
поради противопоставяне от страна на пострадалия Митев. Това означава,че към момента на
пристигането на полицейските служители на място, препятствието е следвало все още да се
намира на мястото на настъпване на удара, което е отразено от полицейските служители и
не е обективирано в съставен протокол или друг документ. Липсва официален протокол за
ПТП съставен от служител на МВР, в който да е описано точното местоположение на ПТП и
обстоятелствата при възникването му. По делото е приложена единствено служебна бележка от
09.10.2019 г издадена от Районно управление В., от която се установява, че органите на МВР са
посетили мястото на ПТП, но не са посочили точно мястото на местопроизшествието и
настъпилите щети по автомобила.
Дори хипотетично да се приеме, че към 05.10.2019г. в пътният участък, в който е настъпило ПТП,
са се извършвали ремонтни дейности, от показанията на разпитаните се установи че са били взети
всички превантивни мерки с цел избягване настъпването на ПТП, причина за което е единствено
занижено внимание на водача на увредения автомобил.
От заключението на СТЕ се установява,че водачът на увреденото МПС е имал достатъчна
видимост и при декларираната от него скорост за движение от 50км./ч. макар и по-висока от
разрешената е било възможно при дистанция от 20м. преди препятствието да предприеме маневра,
6
за да заобиколи или да спре безопасно. Вероятно поради закъсняла реакция и проявено
невнимание от страна на водача, от около 0.4-0.5 сек. в спирачен път, автомобилът се е ударил с
предна дясна челна част, със скорост не по - голяма от 30 км./ч. Ударът е бил предотвратим, като
дистанцията на пълния спирачен път на автомобила при скорост от 50км.ч е 33 метра, попадаща в
зоната на видимост на водача, като напълно технически възможно е да се възприеме
своевременно препятствието и да спре автомобила безопасно.
Правилен е извода на районния съд за това ,че ако процесното ПТП е станало на пътния участък
определен от вещото лице и ако се допусне, че наистина е имало твърдяното препятствие на пътя,
то единственият верен извод който се налага е,че причината за въпросното ПТП е неспазване
правилата за движение по пътя (ЗДвП и правилника за приложението му) от водача на МПС. . Водачът на
автомобила не е изпълнил задълженията по чл. 20 и сл. от ЗДвП за избиране на скоростта на
управление на автомобила, съобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, да намали скоростта и дори да спре в случай че възникне опасност за
движението.
Съдът приема за недоказани твърденията на ищцовото дружество за механизма на ПТП,
който е описан в исковата молба . Не е установено наличието на законовите предпоставки за
уважаване на претенцията. Доказани са възраженията на ответника за такова поведение на
водача на автомобила, коет се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, СТЕ е констатирала наличието на такива
вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача
правила за безопасност на движението.Не е установено противоправно поведение (действие
или бездействие) на служителите на АПИ, както и неизпълнение на задължения по поддържане
на пътното платно, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
процесното пътно произшествие
При положение ,че правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция,
като правилно и законосъобразно , на основание чл.271 ал. 1 от ГПК ,решението на районния съд
ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 от НЗПП ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на
ответника по въззивната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ ,със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София , бул. „Македония „ № 3, чрез Областно пътно управление гр.
Пазарджик , с адрес гр. Пазарджик ,ул. „Ал. Стамболийски“ № 3, сумата 200лв. , представляваща
юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1070/29. 11.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр.
д. № 3482/ 2020г.
7
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане „ ЕАД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София , р-н „Средец „ , ул. „Г. Бенковски“№ 3, да заплати в полза на
Агенция „Пътна инфраструктура „ ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,
бул. „Македония „ № 3, чрез Областно пътно управление гр. Пазарджик , с адрес гр. Пазарджик
,ул. „Ал. Стамболийски „ № 3, сумата 200лв. , представляваща юрисконсулско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на ТЛП на страната на ответника , а именно - Европейски
пътища „ АД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Дунав „
№ 76;
- „Грома холд „ ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността с.
Бело поле, обл.Благоевград ;
-„Инжстройинженеринг“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. Варна, р-н“Одесос“ , ул. „Александър Дякович „ № 31.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8