РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано по въззивна жалба, подадена от М. И. Ж.,
ЕГН:**********, чрез пълномощниците по делото адв. А.М. и адв.Д. Я. ,
против Решение № 4505/10.11.2023г., постановено по гр. д.№ 4675/2023г. по
описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск
за осъждане на "Кода Консулт“ ЕООД , ЕИК *********, да му заплати
сумата от 4900 лв., предявена като частичен иск от сумата от 10 300 лв.,
представляваща разликата между изплатеното и действително полагащото му
се възнаграждение за периода 10.10.2021 г. - 22.12.2021 г. по сключен между
страните граждански договор.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото "Кода Консулт“ ЕООД , ЕИК *********, представлявано от
управителя З. Р., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
1
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от М. И. Ж., ЕГН:********** против "Кода
Консулт“ ЕООД , ЕИК *********, за заплащане на сумата от 4900 лв.,
предявена като частичен иск от сумата от 10 300лв., представляваща
неизплатен остатък от възнаграждение дължимо по сключен между страните
неформален договор за предоставени от ищеца през периода 10.10.2021г.-
22.12.2021г. услуги в IT сектора и съответно Platform: Java; Programming
language: Kotlin;Framework (for micro services): Spring Boot other tools: Docker
+ Swagger; good to have: SQL and AWS experience.
Ответникът е оспорил предявения иск с искане за отхвърлянето му като
неоснователен. Оспорил е облигационната обвързаност между страните,
извършените от ищеца услуги и в претендирания с исковата молба размер.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск , като е
приел че с оглед събраните по делото доказателства е останало недоказано
твърдението на ищеца за сключен между страните договор , по силата на
който ищецът да е предоставил на ответното търговско дружество услуги в IT
сектора и последното да е поело задължение да му заплаща възнаграждение в
претендирания размер.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. При извършената служебна проверка съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъде проверена неговата правилност.
Безспорно е по делото,че липсва писмен договор между страните,
поради което в доказателствена тежест на ищеца и с оглед оспорване на
облигационна връзка от ответника , е да установи сключване на договор,
изпълнение по договора, вид и размер на възнаграждение и съществуване на
задължение на ответника, да заплати точно претендираната сума и то като
цена на възнаграждение по договора, и че това възнаграждение се дължи.
От събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства и
приетата пред въззивната инстанция СТЕ, решаващият състав на съда
приема, че по делото не е установено между страните по спора да е бил
сключен неформален договор, по който ищецът да е предоставил на
ответното търговско дружество услуги в IT сектора и последното да е поело
задължение да му заплаща възнаграждение в претендирания с исковата молба
размер от 7000 лева месечно.
2
Във тази връзка от приетите по делото писмени доказателства е
документално установено преддоговорните отношения между страните, като
ответното търговско дружество е отправило предложение до ищеца за
сключване между страните на трудов договор и заемане на длъжността
„програмист“, което предложение не е било прието от Ж..
Във връзка с твърденията изложени в исковата молба за наличие на
облигационна обвързаност между страните, от ищеца са представени
извлечения от банковата му сметка , от които се установява, че З. Р. е
наредила превод по банковата му сметка съответно на 29.12.2021г. в размер
от 2000 лева; на 26.11.2021г. в размер на 1500 лева; на 18.11.2021г. в размер
на 1500 лева; и на 14.12.2021г. в размер на 1350 лева, всички с посочено
основание на превода – захранване на сметка. Посоченото основание
"захранване", както и че преводът е извършен от З. Р. в лично качество, а не
от името на „Кода Консулт“ не може да обоснове извод, че сумите са
платени въз основа на сключен между страните договор и са дължими
именно поради извършени от ищеца услуги в областта на IT сектора по
възлагане на ответното търговско дружество.
Не внасят яснота в желаната от ищеца насока представената по делото
електронна кореспонденция , както и възпроизведеното от вещото лице
съдържание на представената по делото от ищеца флаш памет ,тъй не
съдържат конкретни данни за вида и обема договорени между страните по
делото услуги , за конкретно извършената работа от ищеца, и в частност в
областта на IT сектора, че същата е била приета без възражение от ответника
и за размера на дължимото възнаграждение.
В този смисъл и с оглед на посочения доказателствен дефицит, съдът
приема неоснователност и недоказаност на иска на ищеца за заплащане от
ответното търговско дружество на възнаграждение в размер от 4900 лева за
извършени услуги в областта на IT сектора през периода 10.10.2021 г. -
22.12.2021 г. по сключен между страните неформален договор. Гражданският
исков процес е състезателно производство, в което по правилата за
разпределяне на доказателствената тежест -154,ал.1 от ГПК, страните
навеждат факти и доказателства за установяване на действителното
фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги
субсумира под приложимата правна норма, като допусне принудителното
изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт
не може да се основава на житейски предположения и да бъде постановяван
въз основа на недоказани фактически твърдения.
Като е отхвърлил предявения иск поради неосъществяването на
твърдения източник на спорното право на ищеца - неформален договор за
извършени услуги в областта на IT сектора, първоинстанционния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на
3
въззиваемото търговско дружество следва да бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4505/10.11.2023г., постановено по гр. д.
№ 4675/2023г. по описа на РС- Пловдив, VIII - ми гр. състав.
ОСЪЖДА М. И. Ж., ЕГН:**********, да заплати на "Кода Консулт“
ЕООД , ЕИК *********, сумата от 200 лева- разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4