Решение по дело №2639/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на М. Б. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, чрез пълномощник адв.И.З., против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г. на гл.инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в който са установени задължения за: 1.Данък върху недвижимите имот /ДНИ/; 2.Такса битови отпадъци /ТБО/; и 3.Данък върху превозните средства /ДПС/; общо в размер на 758.50 лв., ведно с лихви за просрочие – 153.08 лв., за периода 2018-2021г.

В жалбата и в подадени допълнително уточняващи молби от 02.01.2024г. и 22.01.2024г. се поддържа, че оспорения акт на първо място е нищожен, а в условията на евентуалност незаконосъобразен поради съществени нарушения на материалния закон и процесуалните норми, и необоснованост. Твърди се, ча АУЗ, издаден от В. К., гл. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“, е постановен в нарушение на чл.11 от ЗМДТ и чл.107, ал.3 от ДОПК. Налице е липса на компетентност, неправилност на определените данъчни оценки на недвижимите имоти и дължимия данък МПС, поради несъобразяване със собствеността и характеристиките на имотите, както и поради неизпълнение на услугите „Събиране и транспониране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“. Конкретизира се, че въз основа на решение от 20.04.2016 г. по гр. дело № 5471/2015 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 24.12.2023 г., жалбоподателят М. П. и З. П. не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от един от процесните имоти, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2522.3049 по КККР на гр. Варна, СО „Акчелар“ целият с площ 1667 кв.м., както и че този имот е внесен като апортна вноска в капитала на „Тера 4“ ЕООД. Твърди се, че за притежавания от П. лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Шероки“ с рег. № [рег. номер] не следва да се формира и дължи ДПС, тъй като от 2016г. същият е бил предмет на запор, не е бил в движение, не са му извършвани технически прегледи и не е бил застрахован, като последните две обстоятелства обосновават задължението на ОД на МВР за служебно прекратяване регистрацията на автомобила.

На изложените основания се моли отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощника адв.З. и се моли нейното уважаване, съобразно събраните по делото доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител – гл.ю.к. Ж. Х., оспорва жалбата като неоснователна. По съществото на спора пледира за постановяване на решение, с което да се измени процесния АУЗД съобразно събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът след като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

По аргумент от чл.144 ал.1 и ал.2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл.4 ал.1 от ЗМДТ, вр. чл.107 ал.4 от ДОПК, вр. чл.156 ал.1 от ДОПК. В този смисъл, предмет на съдебното оспорване е АУЗД по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., връчен на жалбоподателя на 12.04.2022г. и обжалван по административен ред на 26.04.2022г. В рамките на срока по чл.155 ал.1, вр. чл.146 от ДОПК, който е изтекъл на 04.07.2022г., не е налице изрично произнасяне на съответния компетентен орган - Директора на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, поради което актът се счита за мълчаливо потвърден при условията на чл.156 ал.4 от ДОПК, в който смисъл е и изрично изявление на процесуалния представител на ответника /л.12 от делото/. Същият е оспорен пред съда в срока по чл.156 ал.5 от ДОПК, като жалбата е изпратена по пощата на 29.07.2022г.

Предвид горното, съдът намира, че оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред компетентния съд, в законоустановения срок, след като е изчерпана възможността за оспорване на акта по административен ред, като жалбата отговаря на изискванията на закона, от което следва, че същата е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

1. С Декларация с вх. № **********/09.10.2015г. по чл.14 от ЗМДТ /л.67-73/ жалбоподателят е декларирал в условията на СИО,  ид.ч. от недвижим имот, находящ се гр.Варна, кв.“Виница“, м-ст „Акчелар“, ПИ № 10135.2522.3049, представляващ земя с площ 1667 кв.м.

Видно от представените доказателства /в т.ч. Скица № 15-365727-13.10.2014г. - л.73/, същият е образуван след обединяване на ПИ с идентификатор 10135.2522.423, с площ от 812 кв.м. и ПИ с идентификатор 10135.2522.424, с площ от 854 кв.м., придобити въз основа покупко-продажба с нот.акт № 64, том ІІІ, рег.№ 3949 от 17.12.2013г.;

2. С Декларация с вх. № 14000968/15.01.2014г. по чл.14 от ЗМДТ /л.61-64/ жалбоподателят П. е декларирал придобит със същия нот.акт № 64/2013г. /л.65, 66/ недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м-ст „Баба Алино“ – ПИ с идентификатор 10135.2464.66, с площ от 1 548 кв.м. С коригираща декларация № **********/18.11.2016г. /л.54-60/, П. е декларирал придобиването на този имот в СИО - при  ид.ч. със съпругата му З. А. П..

3.С Декларация вх.№ **********/30.07.2009г. М.П. е декларирал придобит въз основа Договор за покупко-продажба от 23.12.2008г. лек автомобил марка „Крайслер Шероки“, с рег. № [рег. номер] /л.112-117/.

С процесния АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., издаден от В. К. К., изпълняваща длъжността главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, в качеството на орган по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директор Дирекция „МД“, е установен размер на задълженията на М. П. за гореописаните два имота и МПС, притежавани от него в съсобственост, представляващи ДНИ, ТБО и ДПС, за периодите от 2018г. до 2021г. включително, общо в размер на 758.50 лв., ведно с лихви за просрочие – 153.08 лв., изчислени към 28.03.2022г. – датата на издаване на оспорения АУЗ.

Актът е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.54, ал.1 от ЗМДТ по декларации по чл.14 от ЗМДТ от 26.05.1998г., след като при служебна проверка е установено, че за посочените периоди и имоти задълженото лице не е плащало дължимите ДНИ, ТБО и ДПС.

В хода на съдебното производство, с оглед указаната доказателствена тежест, за установяване на наведените възражения от жалбоподателя са представени:

- Решение от 25.05.2015г. прието от М. П. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Тера 4“ ЕООД, за увеличаване капитала на дружеството чрез непарична вноска - ПИ с идентификатор 10135.2522.3049 по КККР на гр. Варна, целия с площ 1667 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв.“Виница“, м-ст „Акчелар“; и Справка за актуалното състояние на „Тера 4“ ЕООД от Търговския регистър, видно от която вписването на непаричната вноска е направено на 21.06.2015г. /л.49, 50/.

- Решение № 1568/20.04.2016 г. по гр. дело № 5471/2015 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 24.12.2023г., с което е признато за установено по отношение на Р. Р., че жалбоподателя М. П. и З. П. не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2522.3049 по КККР на гр. Варна, целия с площ 1667 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв.“Виница“, м-ст „Акчелар“ /л.43-48/.

Във връзка с изискна от съда информация и доказателства от трети лица, по делото са постъпили:

- Скица № 15-172598-20.02.2024г. от СГКК-Варна, видно откоято като собственик на ПИ 10135.2522.3049 по данни от КРНИ, считано от 08.02.2016г. е вписано „Тера 4“ ЕООД /л.94/;

- писмо с.д. № 2625/22.02.2024 г. от ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ и Справка, съгласно които процесният лек автомобил Крайслер Шероки с рег.№ [рег. номер] е собственост на М. Б. П., считано от 14.01.2009 г. и към момента на изготвяне на справката, като няма данни да е с прекратена регистрация /л.90-93/.

С оглед указаната доказателствена тежест от ответника са представени:

- справка-дневник за ползван платен годишен отпуск за периода 01-31.07.2019г. и фиш за работна заплата за същия период на кмета на Община Варна, видно от които към 15.07.2019г. същият е бил в отпуск /л.52, 53/;

- Справка за определения размер/ставка за ДНИ, ТБО и ДПС за периодите, за които е издаден АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., Справка за данъчните оценки на имотите за периодите, за които е издаден АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022 г., Методика на изчисляване на размера на ДНИ и ТБО, установени с АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022 г. и Методика на изчисляване на размера на ДПС, установени с за АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., считано към датата на издаване на процесния АУЗ - 28.03.2022г. /л.74-80/;

- Писмо рег.№ РД24011131ПР_001ПР/23.04.2024г. от вр.и.д. Кмет на Район „Приморски“, Община Варна и служебно заверена страница на декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.106, 107/, съгласно които процесните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 10135.2522.3049, находящ се вСО „Акчелар“ и ПИ с идентификатор 10135.2464.66, находящ се в м-ст „Баба Алино“, през процесните периоди 2018г.-2021г. не попадат в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповедите на Кмета на Община Варна за тези години, като имотът в м-стта „Баба Алино“ е във вилна зона, със статут на земеделска земя;

- молби с.д. №№ 6428/02.05.2024г., 3432/02.05.2024г., 6437/02.05.2024г., 6438/02.05.2024г. и 6440/02.05.2024г. с писмени доказателства, обособени в 5 тома с опис на документите във всеки от тях, съдържащи: приемо-предавателни протоколи за предадени за преработка от Община Варна на твърди битови отпадъци; фактури за извършени плащания за преработка на отпадъци; отчети за приети биоразградими отпадъци; констативни протоколи за почистени пътни знаци, пътеуказателни табели, парапети, платформи и др.; миене на пътища с автоцистерна; справки за наложени санкции на съответните фирми по чистотата; и др., касаещи процесните периоди;

-Изготвена към 02.05.2024г. Методика за определяне данъчната оценка за имот в гр.Варна, р-н „Приморски“, м-ст „Баба Алино“, партиден № 8305131101003 и изчисляване на дължимия ДНИ и ТБО за  ид.ч. за този имот, без компонентите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на депо; и лихвен лист за размера на лихвата върху дължимата ТБО за съответните периоди до датата на издаване на процесния акт /л.109-111/.

В последното по делото заседание, с оглед събраните по делото доказателства и изявленията на страните, с определение на съда са приети за безспорни между тях следните обстоятелства: 1. За ПИ с идентификатор 10135.2522.3049, находящ се в СО „Акчелар“, е апортиран като апортна вноска в капитала на „Тера 4“ ЕООД през 2015г.; 2. за ПИ с идентификатор 10135.2464.66, находящ се в местност „Баба Алино“, не са извършвани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, като е извършвана единствено третата услуга по поддържане на чистота в район; 3.имот с идентификатор 10135.2464.66, находящ се в местност „Баба Алино“, е в условията на СИО и ТБО и ДНИ са определени съобразно данните по декларациите – при 1/2 ид.части; 3.третият компонент от ТБО е в размер на 4.57 лв. за всяка една от годините, съобразно представената актуална методика, ведно с лихвите по представения в съдебно заседание лихвен лист от ответника.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл.9б от ЗМДТ вземанията за такси върху недвижимите имоти се установяват по реда, предвиден в чл.4, ал.1 до ал.5 от ЗМДТ. Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4 тези служители се определят със заповед на кмета на общината.

Съдът намира за неоснователни твърденията на оспорващия М. П. за нищожност на АУЗ № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г., поради некомпетентност на неговия издател. Процесният административен акт е издаден от лицето В. К. К. в качеството й на главен инспектор „Контролно-ревизионна дейност“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Към датата на издаване на АУЗ – 28.03.2022г., лицата към Община Варна имащи правомощия да действат като органи по приходите по чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ, /между които и тези заемащи длъжността главен инспектор „КРД“/, са определени със Заповед № 2888/15.07.2019г. на Зам. кмета на общината П. Х. П., издадена в условия на заместване, съгласно представената на л.22 гръб от преписката Заповед № К-045/12.07.2019г. С последната заповед Кметът на Община Варна И. П. е наредил на 15.07.2019г. функциите му на кмет да се изпълняват от Зам.кмета П.. От представените в хода на съдебното производство и описани по-горе писмени доказателства - справка-дневник за ползван платен годишен отпуск за периода 01.07.2019г. - 31.07.2019г. и фиш за работна заплата на кмета на Община Варна, се установява действителното отсъствие на кмета на общината към 15.07.2019г. поради ползван отпуск.

Горното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че Заповед № 2888/15.07.2019г. на Зам.кмета П., с която са определени органи по приходите в общината, се явява валидно издаден административен акт, чието действие не е отменено. Последното от своя страна води до извода, че процесния АУЗ е издаден от компетентен орган. Предвид изложеното и доколкото същият е постановен в изискуемата от закона форма, следва да се направи извод, че не е налице основание по смисъла на чл.146 т.1 АПК за прогласяване нищожността на оспорения административен акт.

От жалбоподателят само се твърдят, без да се сочат конкретни процесуални нарушения, като основания за незаконосъобразност на оспорения акт. При извършената служебна проверка, съдът не констатира такива. Доколкото специалният закон – ЗМДТ, не поставя конкретни изисквания към съдържанието на АУЗ, настоящият състав намира, че приложение следва да намерят общите разпоредби на АПК. При извършената проверка се установява, че оспорения акт съответства на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото в него по партиди са посочени имотите, за които са установени задълженията за ДНИ и ТБО – главница и лихви, респ. МПС за установения ДПС, посочени са данъчните периоди, за които се отнасят, посочен е органът по чл.4, ал.4 от ЗМДТ, издал акта, както и лицето, което е негов адресат. Макар и оскъдни, в АУЗ се съдържат мотиви за издаването му, а именно – установени невнесени, дължими суми. Посочено е и правното основания за постановяването му - чл.107, ал.3 от ДОПК, който допуска служебно издаване на акт за задължения.

Горното води до извод за отсъствие на допуснати в хода на административното производство и при издаване на процесния АУЗ нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да обосноват извод за незаконосъобразност на същия само на това основание.

По приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

1.По отношение задълженията за ДНИ и ТБО за двата процесни имота:

Съгласно чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.64 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от същия закон. Задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците или ползвателите на недвижими имоти. Според разпоредбата на чл.63, вр. чл.62 от ЗМДТ, в приложимите към процесните периоди редакции, ТБО се заплаща за извършвани от общината услуги по 1.събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно чл.66 ал.1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ, като това общо са хипотезите, когато тези услуги не се предоставят от общината за конкретния имот. Изключение е налице само за услугата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, която се дължи и за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, съгласно чл.63 ал.1 от ЗМДТ в редакцията към процесните периоди.

а/.В настоящото производство, с оглед събраните по делото доказателства и приетите за безспорни между страните обстоятелства, се установява, че към процесните периоди 2018-2021г. жалбоподателят М. П. не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2522.3049, находящ се в СО „Акчелар“, доколкото още през 2015г. същият е апортиран в капитала на „Тера 4“ ЕООД и предвид влязлото в сила през 2016г. установително решение на гражданския съд. Горното, предвид и разпоредбите на чл.64, вр. чл.11 от ЗМДТ, води до извода, че П. не е носител на задължения за ДНИ и ТБО за този имот през периода 2018-2021г. Процесният АУЗ в тази част се явява незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени в същата.

б/.По отношение на ПИ с 10135.2464.66, находящ се в местност „Баба Алино“, жалбоподателят като собственик на  ид.ч. от същия, се явява задължено лице по смисъла на чл.11 и чл.64 от ЗМДТ.

Съгласно чл.22 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал. 2 размера на ДНИ в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на съответния недвижим имот. Съгласно чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, размерът на ДНИ за процесния период 2018-2021г. е в размер на 2 на хиляда /2 ‰/ върху данъчната оценка на имота. Последната се определя съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. В настоящия случай, съобразно предоставената от ответника информация, намерила отражение в представените по делото методики за изчисляване на задълженията, неоспорени от жалбоподателя, данъчната оценка на този имот е в размер на 32 624.10 лв. за всеки период. За  ид.ч. данъчната основа ще е 16 312.05 лв. и следователно дължимият от жалбоподателя ДНИ за всеки от периодите ще е в размер на 32.62 лв., или общо 130.48 лв. Последните съответстват на определените за този имот задължения за ДНИ за съответните периоди, където е изчислена и лихвата върху същите към датата на издаване на оспорения акт, общо в размер на 27.44 лв.

Предвид обстоятелството, че за този имот не се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, то за жалбоподателя задължението за ТБО ще е еквивалентно на 1/2 от стойността на услугата за почистване на територии за обществено ползване. Същата, съобразно определения от ОбС-Варна и Приложение № 2 от ЗМДТ размер, е 0.28 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка. Конкретният размер е 4.57 лв. за всеки от процесните периоди, изчислен и посочен в представената от ответника в последното съдебно заседание Методика, или общо 18.28 лв. Съобразно представеният от ответника и неоспорен от жалбоподателя лихвен лист, лихвата върху тези задължения към 28.03.2022г. /датата на издаване на АУЗ/ е общо в размер на 3.82 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в частта, в която са определени задължения за ПИ с 10135.2464.66, находящ се в местност „Баба Алино“, АУЗ се явява законосъобразен досежно определените задължения за ДНИ, ведно със съответните лихви, поради което жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да се отхвърли. В останалата част, в която са определени задълженията за ТБО, АУЗ следва да се измени, като от общо определените 63.96 лв. /по 15.99 лв. за всяка година/ и лихви от 13.44, таксата се намали на 18.28 лв., а лихвите на 3.82 лв.

2.По отношение задължението за ДПС за процесното МПС:

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ДОПК данъкът върху превозните средства представлява публично общинско вземане. Поради това се установява, обезпечава и събира от общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, по арг. от чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Съгласно нормата на чл.52 ал.1 т.1 от ЗМДТ с ДПС се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. По делото няма спор и се установява от събраните доказателства, че жалбоподателят М. П. е придобил процесното МПС - Крайслер Шероки с рег.№ [рег. номер], с договор от 23.12.2008г., като за същия е подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ на 30.07.2009г. От предоставената от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ информация се установява, че и към настоящия момент жалбоподателят се легитимира като собственик на автомобила, като няма и данни последният да е с прекратена регистрация.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не следва да се формира и дължи ДПС, тъй като са били налице предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията на процесният автомобил от ОД на МВР, доколкото от 2016г. същият не е бил в движение, не са му извършвани технически прегледи и не е бил застрахован.

Действително нормата на чл.58 ал.4 от ЗМДТ регламентира, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяването. В случая обаче от една страна безспорно се установи, че регистрацията на процесното МПС не е прекратена. А от друга - считано от 01.01.2018г. е в сила нова ал.5 на чл.58 от ЗМДТ, съгласно която ал. 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в хипотезите на неплатена застраховка.

Горното обуславя извода, че с процесния АУЗ правилно е начислен ДПС за процесните периоди. В тази част жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, съдът намира за основателни направените своевременно от страните искания за присъждане на разноски. Съобразно представен от жалбоподателя списък по чл.80 от ГПК, същите се претендират в размер на 411 лв., от които 400 лв. адвокатско възнаграждение и 11 лв. държавна такса. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение съответства на осъщественото процесуално представителство и предвид броя на проведените съдебни заседание, следва да се присъди в този размер. Внесената от страната държавна такса е 10 лв., като допълнително претендираният 1 лев е преводна такса и не представлява съдебни разноски. Предвид изложеното на жалбоподателя следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 410 лв.

От ответната страна се претендира ю.к.възнаглаждение в размер на 400 лв., което по идентични мотиви следва да се присъди в цялост.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г. на гл.инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в частта, в която на М. Б. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, за периода 2018г. – 2021г. включително, са установени задължения за ПИ с идентификатор 10135.2522.3049, находящ се в СО „Акчелар“: 1.Данък върху недвижимите имот в размер на 140.52 лв., ведно с лихви за просрочие – 29.53 лв.; и 2.Такса битови отпадъци в размер на 68.84 лв., ведно с лихви от 14.47 лв.

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г. на гл.инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в частта, в която на М. Б. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, за ПИ с 10135.2464.66, находящ се в местност „Баба Алино“ за периода 2018г. – 2021г. включително, са установени задължения за такса битови отпадъци в размер 63.96 лв. /по 15.99 лв. за всяка година/ и лихви от 13.44, като ОПРЕДЕЛЯ същите общо в размер на 18.28 лв. /по 4.57 лв. за всеки от процесните периоди/, ведно с лихва общо в размер на 3.82 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Б. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3237-1/28.03.2022г. на гл.инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в частта, в която:

1.за ПИ с 10135.2464.66, находящ се в местност „Баба Алино“ за периода 2018г. – 2021г. включително, са установени задължения за Данък върху недвижимите имот в размер на 130.48 лв., ведно с лихви за просрочие – 27.44 лв.;

2.са установени задължения за Данък върху превозните средства, за периода 2018г. – 2021г. включително, общо в размер на 354.70 лв., ведно с лихви за просрочие общо от общо 68.20 лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. Б. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, съдебно-деловодни разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

ОСЪЖДА М. Б. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.