Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на дванадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Александра
Сергева……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 876 по
описа за 2018 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Плевенски районен съд
от 19.10.2018 г. по гр.д. № 7085/2017 г.
съдът е отхвърлил като неоснователен
предявения от В.А.Х., от гр. София, заместил починалия в хода на процеса Г.П.Ц., срещу ЕТ „С.С.“, със седалише с.
Г.Митрополия, представляван от С. П.С., иск с правно основание чл. 28, ал. 2 от
ЗАЗ за разваляне на договор № 875/01.02.2008 г., ведно с анекса към него, и
договор № 3803/02.03.2005 г., ведно с двата анекса към него.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение, подадена от В.А.Х..
С жалбата се поддържа довод, че
атакуваното с нея решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон. Изложени са подробни съображения в подкрепа
на този довод и се претендира отмяната на първоинстанционното решение и
уважаване на предявения иск, като и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от процесуалния представител на страната адв. С.М. от САК,
която е представила и писмена защита по делото.
Ответникът по въззивната жалба ЕТ „С.С.“, представляван от С. П.С., счита
жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното решение чрез
пълномощника адв. А.Г. ***. Становището е аргументирано в представения писмен
отговор на жалбата и писмена защита по делото.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона преклузивен срок, от надлежна страна в процеса – процесуален
правоприемник на ищеца в
първоинстанционното производство, при наличието на правен интерес от обжалване
на отхвърлителното решение, с оглед на което разглеждането й е процесуално
допустимо.
По същество жалбата е неоснователна,
предвид следните съображения:
От данните по делото е видно, че ищецът
Г.П.Ц., чийто процесуален правоприемник в процеса е въззивника В.А.Х., е
упълномощил С. П.С. да сключи договор за аренда /наем/ анекс на земеделски
земи, находящи се в землището на с. Горна Митрополия, общ. Долна Митрополия,
при условията, че се уговори срок на арендния договор и арендното плащане. На
02.03.2005 г. пълномощникът С. С. е сключила от името на своите упълномощители
/ Г.П.Ц. и Ц.И.П./, като арендодатели, договор за аренда на земеделски земи с
ЕТ „С.С.“, със седалище с. Горна Митрополия, като арендатор, по силата на който
на арендатора са предоставени за временно и възмездно ползване 15.422 дка земи
в землището на с. Горна Митрополия, срещу годишна рента в размер на 7 лв. на
декар, за срок от пет стопански години – до 02.03.2010 г. Пълномощникът на
арендодателя Г.П.Ц. - С. С. е сключила с арендатора два анекса към цитирания по-горе договор за
аренда на земедески земи. Първият анекс е от 08.07.2009 г. и с него е увеличено
арендното плащане на 15 лв. на декар, а така също е удължен срока на договора
до 01.10.2015 г. С втория анекс, който е сключен на 07.04.2015 г., арендното
плащане е увеличено на 30 лв. на декар, а срокът на договора е продължен до
01.10.2025 г. На 29.01.2008 г. между Г.П.Ц., като арендодател, представляван от
пълномощника С. П.С., и ЕТ „С.С.“, като арендатор, е сключен договор за аренда
на земеделски земи, по силата на който на арендатора са предоставени за
ползване общо 17.934 дка земеделски земи в землището на с. Горна Митрополия, за
срок до 01.10.2015 г., при договорено арендно плащане по 12 лв. на декар. Към
този договор е сключен анекс на 25.03.2015 г., с който арендното плащане е
променено на 30 лв. на декар, а срокът на договора е удължен до 01.10.2025 г.
Както договорите за аренда, така и
анексите към тях са с нотариална заверка на подписите и са вписани в службата
по вписванията.
Ищецът е сезирал районния съд с иск
за разваляне на договорите за аренда, като първоначално въведеното основание е
сключването на договорите и анексите към тях във вреда на упълномощителя.
Впоследствие, след като са били дадени указания от съда за уточняване
основанието на исковата претенция, ищецът е навел като основание за разваляне
на договорите за аренда новонастъпило обстоятелство, а именно неплащане на
арендните вноски за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г.
С депозирания писмен отговор на
исковата молба и уточняващите молби към нея ответникът е оспорил основателността
на предявения иск за разваляне на
договорите за аренда, основан на твърдения, че са забавени плащанията на
рентата за две стопански години, като се е позовал на извършено извънсъдебно
прихващане с надплатени от него суми, волеизявлението за което твърди, че е
направено в писмена форма и е достигнало до ищеца.
Доколкото недействителната сделка
не поражда правно действие и не подлежи на разваляне, в т.ч. и в хипотезата на чл. 40 от ЗЗД с
оглед първоначално релевираното от ищеца основание, и като се има предвид направеното
в последствие уточнение в основанието,
на което се претендира разваляне на арендните договори, както и заявения
петитум, въззивният съд намира, че исковата претенция следва да бъде разгледана
на плоскостта на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ.
По делото са приложени 6 бр. РКО за изплатена парична рента от ЕТ „С.С.“ в полза на Г.П.Ц., съответно от 26.11.2011 г.
за сумата 1122 лв., от 29.09.2012 г. за
сумата 1397 лв., от 15.11.2013 г. за сумата от 1444 лв., от 06.08.2014 г. за
сумата от 461,52 лв., от 03.11.2014 г. за сумата от 1401,76 лв. и от 11.09.2015 г. за сумата 2096,19 лв. Общо изплатената сума по тези 6
бр. РКО е в размер на 7 922,47 лв. Ищецът
е положил подписа си върху тези РКО, с
което е признал и удостоверил, че е получил сумите от ответника на посоченото в
документите основание. Представените
документи са с характер на разписки и се ползват с материална доказателствена
сила. Ищецът не е оспорил тяхната автентичност,
нито твърденията на ответника, че извършените арендни плащания с тези документи
касаят процесните договори за аренда на
земеделски земи и анексите към тях.
Съгласно първия договор за аренда между страните от 02.03.2005 г.
дължимата арендна вноска за пет
стопански години - до сключването на
първия анекс, е в общ размер от 539,77
лв. Съгласно изменението в размера на арендното плащане с анекса към този
договор от 08.07.2009 г., за стопанските години до сключването на втория анекс
/шест стопански години/ дължимата арендна вноска е в общ размер на 1387,98 лв.
За стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. дължимата парична рента, съобразно
уговореното арендно плащане с анекса от 07.04.2015 г. е в общ размер от 925,32
лв. Съобразно уговореното с другия договор за аренда на земеделски земи между
страните от 29.01.2008 г., дължимото
арендно плащане за осем стопански години - до сключването на анекса към този
договор от 25.03.2015 г., е в общ размер от 1721,66 лв. За стопанските
2015/2016 г. и 2016/2017 г. дължимата рента съгласно анекса към този договор е
в общ размер от 1076,04 лв.
Общо дължимите арендни вноски с
настъпил падеж от възникване на правоотношенията по процесните договори и анексите към тях до изпращането
на исковата молба и приложенията към нея, заедно с уточняващата молба на ищеца
досежно основанието на предявения иск, депозирана по указания на съда, на
ответника за писмен отговор, в т.ч. и за
стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г., са в размер на 5650, 77 лв.
Следва да бъде посочено, че по
делото няма данни страните да са
постигнали съгласие за изменение на арендните договори досежно размера на
арендната вноска по реда на чл. 16 от ЗАЗ, нито такова изменение да е поискано
по съдебен ред /чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ/ преди предявяването на исковата претенция
за разваляне на договорите.
При това положение и като се
вземе предвид установеното по делото обстоятелство, че с 6 бр. РКО ответникът е
заплатил в полза на ищеца сума в общ размер от 7 922,47 лв. в изпълнение
на задължението си по двата процесни договора и анексите към тях, се налага
извод, че вземането на ищеца за арендни вноски с настъпил падеж, включително и
за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017
г. е погасено изцяло.
Що се касае до направеното от
ответника материалноправно изявление за прихващане, на което той се позовава,
въззивният съд намира, че същото е без погасителен ефект поради отсъствие на
елемент от фактическия състав на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД – ликвидност на
вземането на ответника към ищеца, доколкото не е налице извънсъдебно признание
на ищеца на съществуването на задълженията му към ответника, с които последният прави
извънсъдебно прихващане, нито е налице
признание на ищеца на факта на настъпилия ефект на извършено от ответника
извънсъдебно прихващане.
Независимо от това обаче, при
установени по делото арендни плащания в полза на ищеца, които погасяват
изцяло задълженията на ответника с
настъпил падеж по двата процесни договора и анексите към тях, включително и за двете стопански години, за
които се твърди неизпълнение, се налага извод, че не са налице предпоставките
на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ за разваляне на
договорите.
Наведенияг от ищеца довод, че неизпълнението
произтича от дължимостта на арендни
вноски в по-висок размер от договорените, каквито са били плащани на други
арендодатели, е неоснователен, тъй като правопораждащ
за задълженията на ответника факт са съществуващите между страните договорни
правоотношения, обективирани в изискуемата от закона писмена форма. Въпросът
дали са били налице предпоставките за изменение на договореното арендното
плащане би бил относим в производство по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, доколкото няма
данни страните да са сключили споразумение за
такова изменение по надлежния ред.
Само за правна яснота следва да бъде
посочено в настоящото изложение, че въз основа на приетото заключение на вещото лице по
назначената във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза не се
установяват съществени разлики между договорените с ищеца и платените на други арендодатели арендни вноски. Въпросът
дали ответникът е плащал арендни вноски на някои арендодатели в много по-висок
размер от договорения с ищеца не е относим в настоящото производство с предмет
предявен конститутивен иск за разваляне на договори за аренда на земеделски
земи на основание чл. 28, ал. 1 от ЗС.
С оглед на гореизложените
съображения, въззивният съд приема, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Обжалваното решение на Плевенски
районен съд се явява правилно като краен резултат, поради което подлежи на
потвърждаване.
Въззиваемата страна е претендирала
разноски за въззивната инстанция, но не е представила доказателства за сторени
такива, поради което и с оглед изхода на спора разноски в настоящото
производство не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на Плевенски
районен съд от 19.10.2018 г., постановено по гр.д. № 7085/2017 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: