№ 6270
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110153077 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
Ищецът М. Д. Я., ЕГН ********** от ... твърди, че на 25.02.2021 г., около 08:30 ч., в
работно време и на работното си място в гр. ..., на Производствена площадка към ..., е
претърпял инцидент, признат за трудова злополука от ТП на НОИ, съгласно Разпореждане
№ .../01.06.2021 г., в резултат на който получил множество травматични увреждания,
причинили му болки и страдания. Ищецът твърди, че в резултат на злополуката бил приет
по спешност в болница, където претърпял лечение, включително оперативно такова, като и
към настоящия момент продължава да изпитва негативните последици от инцидента и
причинените му травми – все още не може да започне работа, влошеното му здравословно
състояние се отразявало зле на психиката му.
Ищецът оценява претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от
трудовата злополука от 25.02.2021 г. на 150 000 лв., като моли съда да осъди ответника му
/негов работодател/ да му заплати обезщетение в посочения размер, който намира за
справедлив и отговарящ на критериите залегнали в чл.52 от ЗЗД. Ищецът е представил
относими писмени доказателства и е заявил допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, доказателствени искания, които са събрани в
хода на съдебното дирене. Ответникът „..., ЕИК ..., оспорва исковата молба с отговор
в срока по чл. 131 ГПК. Твърди увреждащата палетизираща машина да е била в добро
техническо състояние, нормално функционираща по предназначението си, преминала
съответните периодични проверки за техническа и технологична изправност. Твърди
1
ищецът да е навлязъл в зоната на палетизатора самоволно, в нарушение на изрична забрана,
съдържаща се в инструкциите на машината, поради което с поведението си ищецът се
явявал единствена пряка причина за настъпване на инцидента. Твърди трудовата злополука
да се дължи изцяло на поведението и действията на ищеца и да е резултат от нарушаване на
правилата за безопасна работа и охрана на труда, в разрез с неговите задължения по см. на
чл.33 от ЗЗБУТ. Счита, че ищеца съзнателно, т.е. умишлено е предприел действия, с които
на практика е създал условия за настъпване на инцидента като е деактивирал бло....ката,
намираща се на вратата на предпазното ограждение по начин, който е в пълно противоречие
с технологичните правила за работа с машината, навлязъл е в зоната на работещата машина,
навел се е над акумулиращата маса въпреки очевидния риск от притискане от
палетизиращата глава на машината, за да отстрани дефектно изделие, поради което счита, че
на осн. чл.201, ал.1 от КТ работодателят не носи отговорност за претърпените вреди. Поради
тази причина ответникът отказал да удовлетвори извънсъдебната претенция на ищеца. В
случай, че съдът не възприеме изложените аргументи за пълно освобождаване на ответника
от отговорност, навежда твърдения за съпричиняване на злополуката от страна на
пострадалия работник Я., който нарушил нормите за безопасност на труда, като е допуснал
груба небрежност /по см. на чл.201, ал.2 от КТ/, поради което моли за намаляване на
отговорността на работодателя. Оспорва твърдените от ищеца като претърпени вреди,
техния интензитет и продължителност, както и продължаването им и към настоящия
момент, като счита, че същите се опровергават дори от представените от самия ищец
медицински документи, които подробно анализира. Оспорва ищеца да е бил освидетелстван
от орган на медицинска експертиза (ТЕЛК) и да е установена трайно намалена
работоспособност, процент инвалидност и др. Оспорва твърдяната от ищеца инфекция
Ковид-19, от която се заразил докато е бил на болнично лечение за последиците от
трудовата злополука, да е в пряка причинно-следствена връзка с трудовия инцидент.
Оспорва твърденията на ищеца, че резултат от трудовата злополука била и невъзможността
му да полага труд след инцидента, като твърди, че ищеца по своя инициатива е прекратил
трудовото си правоотношение с ответника, а няма данни и за трудоустрояване. Оспорва
претенцията и по размер, като счита претендираното обезщетение за прекомерно и явно
несправедливо. Навежда твърдения за наличие на сключена от работодателя задължителна
застраховка „Трудова злополука“ със ..., съгласно полица № 0... от 22.06.2021 г., както и че
работниците имат право да потърсят пряко застрахователно обезщетение от застрахователя
при наличието на инцидент, който се явява покрит риск, като моли в случай, че съдът
приеме иска за основателен да намали присъденото на ищеца обезщетение с евентуално
полученото от него застрахователно обезщетение по посочената застраховка и като отчете
процента на съпричиняване.
Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от
ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.200 ал.1 от КТ
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на отговорността на
2
работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото;
2.професионално заболяване или трудова злополука, установена по съответния
административен ред – след 2000г. /както е в настоящия случай/; 3/ причинена временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 4/ вреда –
имуществена или неимуществена и 5/ причинна връзка между професионалното заболяване
или трудовата злополука и вредата.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК
по делото са обявени следните обстоятелства: На 25.02.2021 г. в цех на ... в гр. ..., където е
било работното място на ищеца М. Я., заемащ при ответника длъжност „машинен оператор
палетизираща машина“, последния е претърпял инцидент с палетизиращата машина при
изпълнение на трудовите си задължения, който бил признат за трудова злополука, с
Разпореждане № .../01.06.2021 г. на ТП на НОИ – София-град.
Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, възникнало на основание
трудов договор № 63/02.02.2011 г., като през целия период от сключване на договора до
настъпването на трудовата злополука, ищеца Я. е заемал една и съща длъжност при
ответника, а именно „Машинен оператор, палетизираща машина“.
Установява се от приетите писмени доказателства, в частност приложената
длъжностна характеристика за длъжността, заемана от Я., че основните функции и
задължения са били: осигуряване на поточните линии с необходимите материали за
опаковане на готовата продукция, отговорност за качественото изпичане на палетите с
готова продукция и безаварийна рбота на фолиращата линия; извършва различни товаро-
разтоварни и преносни работи с ръчна количка или подемно-транспортни съоръжения. В дл.
характеристика са посочени още и компетентностите, които следва да притежава работника,
а именно: да е запознат с правилника за безопасност на труда при товаро-разтоварни работи;
начините за извозване на различни видове товари, предмети и отпадъци; устройството и
принципа на работа на фолиращата линия и газовата камера за изпичане на палетите с
готова продукция; устройството и работата на автомати, машини и съоръжения в цеха,
основни физико-механични свойства на материалите и тяхната мар....ка и сфера на
използване.
Установява се също, че ищеца е преминал всички изискуеми по закон видове
инструктаж за безопасна работа, включително първоначален при постъпване на работа от
03.02.2011 г. и периодични инструктажи, с изискуемата тримесечна регулярност съгл.
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по плавирата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, последния от които на 14.01.2021 г., малко
повече от месец, преди настъпване на злополуката.
По делото няма спор между страните и по обстоятелството, че ищеца като
дългогодишен служител на ответното дружество е бил обучен за работа с палетизиращата
машина, както и много добре запознат с инструкциите за работа с машината, като от
3
доказателствата по делото, се установява, че такива са били поставените на видно място, по
огражденията на всяка от палетизиращите машини, намиращи се в цеха. Няма спор, че
работодателят е изготвил и запознал всички работници, в т.ч. ищеца Я. с нарочно издадена
„Инструкция за безопасност при работа с палетизиращата машина“, като в същата изрично
са посочени условията и изискванията за работа с палетизатора, предвидени са били
ситуации, свързани както с нормалната и обичайна експлоатация на машината, така и
необичайни ситуации и какво следва да бъде поведението и действията на работниците, при
възникване на такива ситуации.
Видно от приетата по делото „Оперативна инструкция за безопасна работа с
палетизиращата машина“, изрично е било забранено подреждане на бутилките и бурканите
при работеща машина, т.е. доближаване на оператора до палетизиращата глава, следвало да
става само „при преустановено движение на захвата на машината“.
В производството безспорно се установява още, че механизма за безопасност, с който
машината е фабрично снабдена, е бил деактивиран, посредством използване на метално
парче, поставено във вратата на ограждението на машината, което има за цел да „излъже“
машината, че ограждението не е премахнато, при което същата да продължи в работен
режим, въпреки, че оператора е навлязъл в обсега на захвата й.
Получените при злополуката телесни увреждания /гръднокоремна контузия, счупване
на 2-ро до 8-мо ребра в дясно и 2-ро до 7-мо ребро в ляво; наличие на кръв в гръдната
клетка отдясно и двустранна контузия на белия дроб/ както и търпените от тях болки и
страдания от страна на ищеца, и отражението им върху ежедневието му, се установяват
безспорно от заключението на приетата без възражения от страните по делото, СМЕ,
изпълнена от съдебни експерти по телесно здраве - д-р Ю. Й. и д-р К. С., която съдът
кредитира изцяло, като обективна, компетентна и кореспондираща със събраните писмени
и гласни доказателства по делото.
Видно от заключението на СМЕ, механизмът за получаване на описаните телесни
увреждания у ищеца е, „при притискане от/или върху твърди тъпи предмети и/или удар от
твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и отговарят да са получени по време и
място на описаната трудова злополука от 25.02.2021 г., а именно от притискане на
главата и горната част на тялото на ищеца от главата на палетизиращата машина“, на
която оператор е бил самия пострадал. От получените травматични увреждания, ищецът е
търпял интензивни болки и страдания през първите два месеца, като такива е възможно да
търпи и в бъдеще при промяна на времето, при тежки физически натоварвания, а понякога и
немотивирано от т.нар. ревматоиден тип. Експертите отбелязват също, че за времето на
временна нетрудоспособност /около три месеца, за които има данни по делото, издадени
б.л./ ищецът безспорно е търпял битови неудобства, но голяма част от този период, същия е
бил в условията на болнично лечение, където не се налага изцяло самообслужване. Вещите
лица са категорични, че прогнозата за в бъдеще по отношение на получените травматични
увреждания е сравнително благоприятна, като не се очакват усложнения от страна на костни
увреди. Единствено по отношение на белите дробове е възможно да има бъдещи
4
усложнения, тъй като там нещата са комплексни, предвид и прекараната ковид инфекция,
докато ищеца е бил в болницата.
Според заключението на СМЕ, при анализа на приетите като писмени доказателства
медицински документи /въпреки, че ищеца не се е явил за личен преглед/, се налага извод, че
понастоящем не са налице невъзстановими и неизлечими увреждания на здравето на ищеца,
нито причини за такива, като получените травматични увреджания при трудовата злополука,
не могат да доведат до трайна нетрудоспособност. По делото, сп. вещите лица, липсват и
данни, които да сочат на необходимост от провеждане на рехабилитация, нужда от помощни
средства и специфична терапия във вр. с тези травми, освен предписаните при изписването
му от болницата медикаменти, за срока на техния прием /най-много за 14 дни е предписан
Трансметил х 1 т. дневно/.
Продължителният период на болките и страданията, и битовите затруднения, които
ищеца е изпитвал, във връзка с претърпените травматични увреждания от трудовата
злополука, както и възстановителния период се установяват и от свидетелските показания
на водените от ищеца свидетели, в лицето на св. ..., живуща на семейни начала с ищеца и св.
..., приятел на семейството.
От показанията на св. ... става ясно, че същата е била придружител на ищеца за целия
му престой в болницата, от изписването му от Интензивно отделение и привеждането му във
Втора хирургия до окончателното му изписване след 56 дни престой. През целия този
период, ищеца е бил на легло, имал е нужда от чужда помощ за хранене, пиене, изправяне,
ходене до тоалетна, обличане, в т.ч. при провеждане на физиотерапията и рехабилитацията,
спомагащи му за раздвижването, след дългото обездвижване. Св. твърди, че дори и след
изписването им от болницата, тя е продължила да подпомага ищеца още поне около месец за
преобличане, къпане, хранене. Ищецът бързо се изморявал и не можел да ходи
продължително, което налагало тя да го придържа при излизането му от вкъщи. Едва на
третия месец след изписването, ищеца започнал да слиза до входа на блока, но всичко му
представлявало много усилия и бързо се изморявал. След като се наложило свидетелката да
се върне на работа, ищеца стоял по цял ден сам вкъщи и я чакал да се върне, за да може да
отиде до тоалетна или да излезе пред блока, тъй като не смеел сам да излиза. Всичко това се
отразило зле и на психиката му, станал по-затворен в себе си, мълчалив, имал временна
загуба на памет, липса на концентрация, отключил дори диабет от стреса и понастоящем
взела лекарства и за диабет. Като цяло, свидетелят твърди, че има огромна разлика между
„М. преди инцидента и М. след злополуката“, като нито физически, нито психически бил
същия. Едва в началото на 2022 г. започнал отново работа, макар при друг работодател
/пакетаж на памперси/, тъй като не можел да работи предишната работа, поради болките,
които продължава да изпитва, бързото изморяване и невъзможността да вдига тежко. В
момента ищеца не приемал никакви медикаменти, не провеждал никакво лечение, вкл.
физиотерапия, във връзка с травмите от злополуката, не бил търсил и психиатрична помощ,
не се е явявал на ТЕЛК. Доброволно напуснал работата си при ответника.
И св. ..., в показанията си сочи, че след инцидента М. се променил, като е станал по-
5
затворен и избягвал контактите, дори с най-близките си приятели. Относно физическото му
състояние споделя, че след изписването му, няколко месеца вкъщи е бил изцяло зависим от
жена си, която била като „негова патерица“, за всичко разчитал на нея - хранене, обличане,
къпане, разхождане. Когато ги поставили под карантина, св. ... ги снабдявала с храна и
медикаменти, поради което имала преки впечатления от ежедневието им. Около 3-4 месеца,
след изписването, сп. свидетелката ..., ищеца бил нетрудоспособен, като едва след година и
нещо след инцидента започнал нова работа, но по-лека от преди, в цех за памперси. Като
цяло се променили социалните му контакти, вече не се чували толкова често като преди и
просто не бил същия човек.
Установява се по делото, че на ищеца до момента не е изплащано застрахователно
обезщетение по повод сключената от работодателя застраховка „Трудова злополука“ при ...,
съгласно полица № 0....
Във връзка с твърденията на ответника, в ОИМ, за наличието на умисъл, евентуално
„груба небрежност“, проявени от ищеца, с които си действия и бездействия, последния сам
и единствено е допринесъл за злополуката по делото са събрани свидетелски показания, на
водените от ответника свидетели .... и ...., както и писмени доказателства, част от преписката
по установяване на трудовата злополука и извършеното тогава разследване на причините за
настъпването й.
От събраните в хода на производството и по време на разследването на трудовата
злополука, доказателства, се установява, че ищеца Я. е преминал ограждението, след като
„метално парче“, поставено в отвора на вратата, е блокирало действието на автоматичния
предпазен механизъм, т.е. бло....ката на вратата.
За наличието на поставена „бло....ка“ във вратата на ограждението на палетизиращата
машина, свидетелстват както дадените пред комисията, разследваща трудовата злополука,
обяснения от работника ... ...., така и свидетелските показания на ...., дадени при разпита му
в хода на настоящото производство и показанията на св. ...., които показания, макар да са
служители на ответника, съдът преценява по см. на чл.172 от ГПК, като обективни и
незаинтересовани. Разпитаните свидетели на ответника са запознати както с инструкцията за
работа с машината, така и за начина на преодоляване на бло....ката на същата, като св. .... е
един от първите притекли се на помощ на пострадалия ищец и този, който пръв е установил
причината, поради която защитния механизъм на палетизиращата машина не е сработил.
Лично св. .... твърди да е премахнал „металното парче“, блокиращо защитния механизъм и
да е преустановил работата на машината, като е преминал от автоматичен на ръчен режим.
Същият работи на подобна машина, в същия цех и е отлично запознат с устройството на
машината и правилата за безопасна работа с нея. Видно от показанията на св. ...., той не е
видял лично ищеца Я. да слага „желязото“, но е категоричен, че „М. е влязъл с негова
защита на самата врата, има си устройство, където се отваря и дава сигнал дали вратата е
отворена или не, той е сложил защитата сам. Това е железен елемент, който лъже машината,
това е подръчно средство, подобно на това, което затваря машината... като се отвори
автоматично вратата, машината спира работа, но ако се използва това средство, тя не спира
6
работа. Работникът си слага устройството и вратата му стои отворена и машината
продължава да работи“. Св. .... заявява също, че не е обичайно да се влиза така в обсега на
машината, „дори е абсолютно забранено, нямат право работниците. Има го в
инструктажа, който се прави.“ Същевременно, св. .... твърди още, че „в предприятието
има такава негласна практика за използване на такива „железа“, като и други работници
имали такива“. Категоричен е също, че ако оператора на машината /което е ищеца за
въпросния ден и смяна/ не е лично „излъгал“ защитата с поставянето на такова желязо, то
тогава още при отварянето на вратата на ограждението, машината е щяла автоматично да
спре работа, тъй като е била на автоматичен режим. Показанията на св....., съдът кредитира
изцяло, тъй като той е лицето, което първо е констатирало, че защитния механизъм на
машината е преодолян посредством изкуствено поставено метално парче във вратата на
ограждението, той лично го е премахнал, за да освободи механизма на вратата и е
прехвърлил режима на работа на машината от автоматичен към ръчен, за да могат другите
двама притекли се на помощ, да извадят ищеца от захвата на машината.
От показанията на св. ...., който е ръководител по поддръжката при ответника, става
ясно, че палетизиращата машина е автомат, същата е оградена с ограда, а работника е извън
оградата. Последният може да влезе при машината, когато реши или спирайки ръчно
машината, или спирайки я аварийно. При отваряне на вратата, машината замръзва
мигновено. Работниците нямат право да минават ограждението, ако тя се движи. Св. ....
споделя, че не е станал пряк свидетел на инцидента, но е бил на работа и като е влизал в
цеха, видял Я. на земята до машината, след като бил вече изваден. Въпреки това е
категоричен, че именно ищеца Я. е поставил „желязото“ като заявява „колегата „измами“
устройството на вратата, чрез метален предмет и така машината разбира, че е
затворена и продължава да работи, но една от вратите й седи отворена“. Този метален
предмет не е част от стандартното оборудване на машината. Не му е известно да има
практика сред работниците да ползват такива „железа“ но всеки работник, който е решил, че
му трябва такова, трябва да си го намери сам и то такова, че да пасва на цепката на вратата
на машината му. Не е случайно намерено, направено е от някой, някога, пригодено е
специално“. Според св. ...., ищеца Я. „е нарушил в деня на инцидента всички правила за
безопасност при работа с машината“.
До същия извод е достагнал и наблюдаващия прокурор по проведеното във връзка с
инцидента от 25.02.2021 г., наказателно производство, като на 02.09.2021 г. същото е
прекратено с Постановление на осн.чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса
на извършено престъпление. При разследването е установено, че злополуката е настъпила
изцяло по вина на пострадалия, в случая ищеца Я., който е нарушил мерките за безопасност
при работа с палетизиращата машина, като не се е съобразил с правилата за здравословни и
безопасни условия на труд и въпреки, че видял, че при отворена врата на ограждението,
машината продължава да работи е навлязъл в обсега на „палет главата“, за да отстрани
дефектирал буркан от поточната линия, при което му действие била затисната от машината
цялата горна половина на тялото, което му причинило и съответните увреждания: контузии
7
на глава, мозък и гръден кош, счупване на множество ребра двустранно, контузия на белите
дробове двустранно, кръвоизлив в дясна гръдна половина, контузия на нервния сплит на
дясна ръка и травматичен шок.
В този смисъл, макар по делото да няма преки доказателства, нито очевидец, който да е
възприел лично ищеца да поставя „металното парче“ в бло....ката на вратата на
ограждението на машината, според съда, при съвкупния анализ на косвените доказателства,
събрани в тази насока, се налага извод, че „желядното парче“ е било поставено именно от
ищеца Я., доколкото същия единствен е работил на машината в тази смяна /от 06,00 ч. до
14,00 ч./, приел е същата без констатираните забележки или неизправности по механизма,
привел е последната в действие в автоматичен режим на работа /което означава, че същата
работи при затворена врата на ограждението/ и няма как някой трети неустановен работник
или служител в цеха да постави бло....ка на вратата на ограждението, без ищеца да види
това. От друга страна, дори да се приеме, че трети недобросъвестен служител е поставил
бло....ката и тя не е на ищеца, както сочат показанията на св. .... и св....., то предвид опита и
стажа на ищеца, е абсолютно сигурно, че същия възприемайки, че вратата е отворена, а
машината продължава да работа, е напълно съзнавал опасността, на която се излага.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените
вреди. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е гаранционно-обезпечителна и не
предполага вина т.е. работодателят отговаря имуществено независимо дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването на трудовата злополука.
Обстоятелството дали конкретно лице има вина за настъпването на злополуката в
настоящото производство е ирелевантно.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че при съществуващо
между страните трудово правоотношение, ищецът е претърпял трудова злополука, която е
довела до временната му неработоспособност. Злополуката е квалифицирана като трудова
със стабилен административен акт – разпореждане на НОИ № ... от 01.06.2021 г., който не е
оспорен от страните по съответния ред.
От съвкупния анализ на посочените и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира,
че по делото се установява наличието на предпоставки за възникване в тежест на ответника
на задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинените на ищеца М. Я.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, резултат от
претърпяната от него трудова злополука на 25.02.2021 г. Посочените в ИМ и установени в
настоящото исково производство неимуществени вреди са в причинна връзка с
8
претърпяната трудова злополука, тъй като са пряка и непосредствена последица от нея.
С оглед на изложеното налице са всички предпоставки за възникване в тежест на
ответника на задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинени на ищеца
неимуществени вреди.
При този извод, следва да се разгледа и възражението на ответника за
съпричиняване, съгл. чл.201, ал.2 от КТ :
Работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да
докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.
При трудова злополука обезщетението се намалява само, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането, като е допуснал т.нар. «груба небрежност». При проявена
обикновена /несъзнавана/ небрежност, законът не допуска намаляване на отговорността на
работодателя.
Под «груба небрежност», от установената съдебна практика по въпроса, се разбира
такава небрежност, при която «не е положена грижа, каквато и най-небрежният би
положил в дадена обстановка». Следва да е налице липса на елементарно старание и
внимание и драстично пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. В тежест на работодателя бе да докаже, че пострадалият М. Я. е действал при
форма на вината „груба небрежност”.
В настоящия случай, предвид установеното по делото грубо нарушаване на
устновените в ответното предприятие правила за безопасност и инструкции за работа с
палетизиращата машина от страна на ищеца, съдът намира, че поведението и действията му
обосновават именно хипотезата на проявена от него «груба небрежност, които му действия
са довели пряко до настъпване на злополуката.
Съдът намира, че в процесния случай ищеца е допринесъл в голяма степен за
настъпване на злополуката, като след като е приел машината с работеща бло....ка и без
забележки по изправността на същата, е осъществил необезопасено навлизане в зоната на
въртящите се части на палетизатора, след като е извършил нерегламентирано и абсолютно
забранено вмешателство в автоматичната система за бло....ка на вратата на ограждението на
палетизатора, поставяйки «метално парче» във вратата, посредством което е «излъгал»
машината, симулирайки, че вратата е затворена. Необезопасеното му навлизане в зоната на
работещите части на палетизатора, при отворена врата и вмъкването му под работещата
палетизираща глава, след като лично е преодолял автоматичния механизъм за безопасност
на палетизатора, поставяйки желязото във вратата, според съда е проява на грубо
нарушаване на правилата за безопасна работа с палетизатора, с които ищеца безспорно е бил
9
много добре запознат и инструктиран периодично.
Дори и да се възприеме тезата на ищеца, че не той е поставил защитата, симулираща
затворена врата, ищеца отново е проявил груба небрежност, тъй като самоволно е преминал
ограждението, виждайки, че машината не спира работа. Предприетите действия по
отстраняване на дефектирал буркан от поточната линия, при работеща машина, е грубо
нарушаване на Иструкцията за работа със същата и съзнателно излагане на опасност от
страна на ищеца. След като ищеца не е положил и елементарна грижа за собственото си
здраве, каквато грижа би положил и най-небрежния служител при изпълнение на работата
си, то безспорно същия е проявил „груба небрежност“, като до голяма степен настъпването
на злополуката и телесните увреждания на ищеца, са причинени от действията на самия
ищец, които той съвсем съзнателно е извършил.
Въпреки изложеното, съдът не счита и не допуска дори, че ищеца умишлено е целял да
се самонарани, в който единствен случай би се изключила отговорността на ответника, но
категорично намира, че поведението и действията му по време на инцидента, съставляват
т.нар. „груба небрежност“ по см. на чл.201, ал.2 от КТ, което пък е предпоставка за
намаляване на отговорността на работодателя.
В конкретния случай, безспорно се установява, че злополуката е настъпила без участие
и намеса на трети лица, като основна причина за инцидента се явява виновното поведение
на ищеца, изразяващо се в грубо погазване на установените в ответното предприятие
правила и норми за безопасност и липса на проявена и най-елементарна грижа за
собствената му безопасност.
По въпроса за „грубата небрежност” по см. на чл.201, ал.2 от КТ има постановени
множество съдебни решения, включително по реда на чл.290 от ГПК от ВКС. В съдебните
актове на касационната инстанция се приема, че груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.
2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност /Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева; по чл. 290 от ГПК/. Небрежността е
груба и когато „работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати”. /Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 4001/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Лидия Рикевска/. В решение №
510/30.11.2010 г. на ВКС се приема също, че „ небрежността е груба и такава е налице
само в случаите, когато работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежния би
положил в подобна обстановка”. В конкретния случай, съдът приема за основателно
възражението на ответника, че пострадалия Я. е действал при „груба небрежност“, тъй като
се установява, че се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и
здравето си, като злополуката е настъпила преимуществено в резултат на собственото му
поведение. Действията му сочат на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили в
резултат на проявената от него груба небрежност, изразяваща се в нарушаването на основни
10
правила за безопасна работа с палетизиращата машина, пренебрегване на изрични забрани,
установени от работодателя и от производителя на машината, за които ищеца е бил
инструктиран първоначално и периодично, които му действия представляват неполагане на
грижа, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Предвид
всички тези съображения, съдът приема, че от страна на пострадалия е налице
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 70%.
По отношение на размера на обезщетението, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика, понятието
"справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице
за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички
доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени
тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта
трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е
абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на
съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент.
В настоящия случай съдът взе предвид възрастта на ищеца към датата на злополуката
/38 г./, продължителността на възстановителния период и ползването на отпуски поради
временна нетрудоспособност за около 5 месеца без прекъсване, възможността за пълно
възстановяване на работоспособността, липсата на предпоставки по медицинските
показания, получените травматични увреждания да доведат до трайна нетрудоспособност,
възстановяването на ищеца и започването на нова работа, макар и по неговите критерии по-
лека от досегашната такава, липса на необходимост от продължаващо медикаментозно или
друго евентуално оперативно лечение, неприемане на лекарства по настоящем свързани с
физическите увреждания, резултат от злополуката.
По делото се събраха доказателства /от показанията на св. ... и св. ... /които въпреки
близките им отношения с ищеца, съдът при преценката им по реда на чл.172 от ГПК
приема за обективни/, че ищеца е бил за около три-четири месеца /при престоя си в
11
болницата и след изписването за около месец, два/ зависим от чужда помощ в ежедневието
си, като е разчитал на жена си за всички ежедневни дейности, свързани с участието на
горните крайници и снагата, като хранене, обличане, къпане, ставане и разхождане.
По делото не се събраха доказателства за извън обичайните за подобен род
злополуки, негативни ефекти – не се е налагало закупуване на допълнителни лекарства,
помощни средства, посещения на лечебни заведения /в т.ч. психиатрични такива/ и
санаториуми, но и установените такива в достатъчна степен обосновават един
продължителен период от време, в който ищеца е изпитвал болки /физически/ и страдания
/душевен дискомфорт/ в резултат на претърпяната злополука и получените травматични
увреждания.Не се установява с категоричност по делото, липсват каквито и да било
медицински документи, потвърждаващи тезата, че отключения диабет, е пряка последица от
претърпяната трудова злополука.
Злополуката е оказала безспорно негативно влияние на социалните контакти на ищеца,
като същия се затворил и изолирал и разредил срещите и с най-близките си приятели, като
поради изпитания шок и стрес от преживяното, преустановил излизанията и общуването си
с хора, извън семейния кръг, за дълъг период от време. При определяне размера на
дължимото обезщетение, съдът взе предвид и социално-икономическата обстановка в
страната, възстановяването на икономиката след продължителния период на извънредно
положение в страната във връзка с пандемията от Ковид – 19, както и доходът от трудово
възнаграждение, от който ищеца е бил лишен по повод продължителния период на временна
нетрудоспобосност.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението в конкретния случай е сумата от 40 000 лв., която ще следва да се редуцира,
тъй като са налице и всички елементи от фактическия състав на чл.201, ал.2 КТ за
намаляване размера на обезщетението – ищецът е съпричинил увреждането си. С оглед
установеното по делото за проявена от ищеца груба небрежност, съдът намира, че
съотношението между отговорността на работника и работодателя е съответно 70% за
работника и 30 % за работодателя.
При така изложените мотиви, ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
само 12 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., искът като
неоснователен ще подлежи на отхвърляне.
Относно разноските по производството:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски. Ищецът е заявил, че
претендира такива за депозит за СМЕ в размер на 200 лв. и адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., като е представил и
Списък по чл.80 от ГПК за същите.
Ответникът от своя страна, в отговора е претендирал присъждане на сторените от него
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, но по делото няма данни за заплатено такова. От
приложения списък по чл.80 от ГПК се установява единствено, че ответника е внесъл като
12
депозит половината от изплатеното на вещите лица по СМЕ възнаграждение от 200 лв.,
което се явява и единствения им разход по делото.
С оглед уважения размер на иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на 16 лв., а на адвокат А. следва да се заплати възнаграждение в размер
на 118,40 лв. / от общо дължимото такова от 1480 лв., редуцирано с оглед уважения размер
на иска/.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 184 лв. за
депозита за експертизата.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на СРС върху
уважената част на иска и държавна такса в размер на 480,00 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
членовете на Съвета на директорите ... и ...., да заплати на М. Д. Я., ЕГН ********** от ...,
на осн. чл.200, ал.1 вр. с чл.201, ал.2 от КТ сумата от 12 000,00 лв. /Дванадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 25.02.2021 г. на
производствена площадка към ... в гр. ..., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 25.02.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния първоначално предявен размер от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
членовете на Съвета на директорите ... и ...., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК да плати на М. Д. Я.,
ЕГН ********** от ... сумата от 16,00 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
членовете на Съвета на директорите ... и ...., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от ЗАдв. да заплати на мл. Адв. Б. А. А. от САК, с адрес на упражняване на
дейността в ... сумата от 118,40 лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение
за оказаната на ищеца безплатна правна помощ и съдействие в производството, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Д. Я., ЕГН ********** от ... на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
„...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от членовете на
Съвета на директорите ... и .... сумата от 184,00 лева, представляваща сторените от
ответника съдебни разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
членовете на Съвета на директорите ... и ...., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка
13
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 480,00 лв. /Четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийски градски съд.
На осн. чл.7, ал.2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14