№ 306
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000262 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба, депозирана от „Н.“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В.“ №227, представлявано
от управителя Б.Балев, против определение №260050/19.08.2022 год. по т.д.
№67/16 год. на ОС - Ямбол, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя да бъде конституиран като кредитор в производството по
несъстоятелност на „Ж. ООД на мястото на „К.“ АД.
Жалбоподателят твърди, че с постановление за възлагане, издадено
на осн.чл.85 ал.5 от ЗБН от Председателя на УС на ФГВБ, е придобил
съвкупност от вземания на „К.“ АД към „Ж.“ ООД в н. по три договора за
банков кредит, ведно с учредените обезпечения. Заявява, че в мотивите на
обжалваното определение съдът приел неустановеност на размера на
придобитите вземания. Настоява, че възлагането на вземанията е осъществено
в процедура по продажба чрез търг с тайно наддаване и постановлението
съдържа информация относно продадените и възложени вземания,
произтичащи от изрично посочените договори за кредит. В списъка на
приетите вземания, обявен в ТР на 12.04.2017 год., кредиторът „К.“ АД бил
включен с вземания, чието основание са именно договорите за кредит,
посочени в постановлението за възлагане. Твърди се, че вземанията,
възложени на „Н.“ ООД, се прехвърлят в състоянието, в което се намират към
датата на изготвяне на постановлението.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено да бъде
1
постановено друго, с което с което жалбоподателят да бъде конституиран
като кредитор на мястото на „Н.“ ЕООД.
Преписи от жалбата са били връчени на кредиторите „К.“ АД, „М.“
ЕООД и Н. както и на длъжника.
Постъпил е отговор на жалбата от „К.“ АД, чрез синдиците А. и К.М., с
който се изразява становище за нейната основателност.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с жалбата, отговора,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и като съобрази
закона, за да се произнесе, приема следното:
Жалбата е депозирана против съдебен акт, който е изключен от
инстанционен контрол и поради това е процесуално недопустима.
Съдът по несъстоятелността е бил сезиран с искане за конституиране на
„Н.“ ЕООД като кредитор на мястото на кредитора „К.“ АД, основаващо се на
постановление за възлагане от 24.01.2022 год., издадено от Председателя на
УС на ФГВБ, с което молителят е придобил вземания на К. АД по три
договора за кредит, включени в списъка на приетите вземания, обявен в ТР
на 12.04.2017 год. Искането за конституиране е отхвърлено с две групи
мотиви – от една страна, поради характера на производството по универсално
принудително изпълнение, в което не намира приложение нормата на чл.226
от ГПК, и от друга – защото от постановлението не се установява размера на
прехвърлените вземания.
Обжалваемостта на актовете в производството по несъстоятелност е
уредена в чл.613а от ТЗ. В чл.613а ал.1 от ТЗ са посочени актовете, които
подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Всички останали актове
подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния
ред по ГПК. Обжалваемостта на определенията е уредена в глава Двадесет и
първа на ГПК. На инстанционен контрол подлежат определенията с
преграждащ характер, т.е тези, с които се препятства правото на сезиращата
страна да получи разрешаване по същество на отнесения до съда въпрос (т.1),
и определенията, изрично посочени в закона (т.2). Според т.6 на ТР №1/2017
год. на ОСТК ВКС, други отклонения от общия ред за обжалване на
определенията не са предвидени и обжалваемостта им е обусловена от
наличието на общите предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК –
2
преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона
възможност за обжалването му.
След като е осъществено произнасяне по съществото на искането на
„Н.“ ЕООД и то е оставено без уважение, определението няма преграждащ
характер. Съдебният акт не е и от категорията актове по чл.274 ал.1 т.2 от
ГПК, т.е. обжалваем поради изрична законова регламентация. В обобщение
следва, че определението не подлежи на инстанционен контрол от
апелативния съд, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството – да се прекрати.
Водим от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Н.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В.“ №227, представлявано от
управителя Б.Балев, против определение №260050/19.08.2022 год. по т.д.
№67/16 год. на ОС – Ямбол.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3