Решение по дело №1002/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 12.03.2021 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На  дванадесети февруари,

През две хиляди двадесет и първа година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 1002  по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:

Ищец: Ц.Г.Ц. ***         ,

Ответник: Н.П.П. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

        

            Предявен е осъдителен иск с цена 10 000.00 лева и посочено правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът излага следното:

На 13.10.2019 г. в електронната медия www.pik.bg е публикувана статия със заглавие „БОМБА В ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в К: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С Д и за бомбата в офиса на в. „Г“! Той прибираше комисионни от кметове“, от която статия е видно, че ответникът в настоящото производство - Н.П., в интервю за електронната медия www.pik.bg. е отправил следните клеветнически твърдения по адрес на ищеца Ц.Ц., станали достояние на неограничената аудитория:

1. „Настоящата кметица не се справи с много неща и се провали като Ц., който я издигна като лично негов човек за този пост на предишните избори.“

2.„Когато аз бях кмет, Ц. настояваше да сменим Фирмата за боклука, но отказах. После започнахме подготовка на проект за водата, но ми бяха изпратени негови Фирми още при подготовката на техническата документация. Аз обаче отказах и това и ги изгоних.По тази причина бях отстранен и не ме подкрепиха за втори мандат...“

3.Този човек дори в малък и беден град като нашия, иска да контролира всичко - от боклука до водата. Представете си какви обръчи от фирми е създал в другите градове, за какви пари става дума и как навсякъде е наложил контрол. И то в големи градове като Велико Търново, Русе, Благоевград...“

4.„-Ще ви кажа, че при настоящата кметица, която той сложи, успя да постигне искането си да смени Фирмата за боклука и посочената от него сега чисти и в Т и в Л, и региона.“

5.„На мен ми посочи Фирми, които аз отказах, до като бях кмет, и след това ме отстраниха за втори мандат. А пък посочената от Ц. Б веднага изпълнява исканията му.“

6.„За въпросните комисионни имам неприятен опит с Ц. още много отдавна - преди той да влезе във властта, по времето на Тройната коалиция....Търсех експерти, които да изготвят документация за получаване на тези пари по европроекти. Ц. ме свърза със специалисти в някаква агенция. но при срещата ми с тях се оказа, че те ше ми уредят сумата, само ако се предвидят и пари за Ц.. Това ми го каза директно жената, при която той ме изпрати.“

7.По повод зададен въпрос от журналиста на електронната медия: „ Трябвало е да дадете част от парите по тази сделка на Ц., така ли?", ответникът в настоящото производство е отговорил по следния начин: „Да. защото той ми е съдействал. Така ми каза жената, при която ме изпрати той в прав текст“.

8.„Така че той събира комисионни още от тогава. Прибира проценти и сега не е чудно откъде си Финансира евпоатлантическия център.“

9.„Казвам ви на какво аз съм бил свидетел и как в такива бедни общини, са създадени обръчи от фирми. Те отчитат проценти и директно той избира Фирми, които да изпълняват проектите, да събират боклука и какво ли не...Понеже аз отказах, накрая виждате как успя да ме смени с верен човек. Дори ме беше нарекъл престъпник пред Нанков, който беше областен координатор на ГЕРБ тогава, само защото отказвам да участвам в подобни схеми.“

10.„Ц. трябва да носи отговорност не само за тези схеми. Ц. трябва да носи отговорност и за взрива на колата на С Д и за бомбата в офиса на вестник „Г.“

11.„Важно е да допълня, че имах твърдата подкрепа на г-н Борисов за втори кметски мандат и на лична среща с него, той заяви, че аз ще съм отново човекът на  ГЕРБ за местните избори. Ц. обаче се възпротиви, защото не му пускам нищо и след това е видно какво се случи.

12.„На изпълнителната комисия обаче Ц. намери начин да ме отстрани, тъй като съчини като проблем , че не съм бил член на партията.“

Всяко едно от посочените по-горе твърдения по отношение на ищеца е КЛЕВЕТНИЧЕСКО. Твърденията са клеветнически, защото са едновременно НЕВЕРНИ И ПОЗОРЯЩИ името, честта и достойнството на Ц.Ц., тъй като накърняват оценката на обществото за него, която той е градил с тежък труд и дългогодишни усилия. Освен това, изнесените твърдения от ответника по отношение на ищеца ПРИПИСВАТ НА ПВЕТАН Ц. И ИЗВЪРШВАНЕТО НА РЕДИЦА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Следва да се отбележи, че самото приписване на престъпления другиму, съгласно практиката на В КС по чл. 45 от ЗЗД, е всякога „позорящо обстоятелство“.

Всички посочени по -горе клеветнически твърдения на Н.П. се отнасят именно за Ц.Ц., видно от цялостния смисъл на изявленията на ответника. Съгласно практиката на ВКС, например Решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2773/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО в посочените от ищеца конкретни клеветнически твърдения е възможно името му да не е визирано изрично, но да е посочено в предходно или следващо изречение от изявлението на ответника или насочеността на твърденията по адрес на ищеца да се установява ясно и еднозначно от цялостния смисъл на изявленията, от които те са част.В случая се касае за увреждащо виновно противоправно поведение на ответника, с което сериозно е засегнал личната сфера и авторитет на ищеца, като е опетнил името и репутацията му в обществото и му е причинил редица неимуществени вреди. Въпреки че ответникът е изрекъл множество думи и изрази по адрес на ищеца, те представляват един деликт. тъй като са изречени по едно и също време пред репортера на електронната медия „ПИК“ и публикувани в процесната статия. В случая, обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено глобално от съда за всички клеветнически твърдения на ответника по адрес на ищеца в статията „БОМБА В ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в К; Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С Д и за бомбата в офиса на в. „Г“! Той прибираше комисионни от кметове“ от 13.10.2019 г. на електронния сайт www.pik.bg. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, обективирана напр. в Решение № 164/30.06.2016 г. по гр. д. 5255/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, съгласно което "Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по отношение на него по едно и също време и място, броят (интензитетът) на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената разпоредба (чл. 52 от ЗЗД) принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. В такъв случай става въпрос за едно увреждащо действие (един правопораждащ факт), а не за отделни такива, и за него се дължи едно обезщетение. Следователно липсата на фактическия състав на непозволено увреждане относно част от тези думи и изрази, твърдини от ищеца, възприети от него като увреждащи и в тяхната съвкупност обосновали заявения размер на претенцията, е от значение за тежестта на увреждането и, респективно, за справедливия размер на обезщетението, което следва да се съобрази.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение, като в него ясно е посочен критерият за определяне броя на деликтите ~ не броят на употребените думи, изрази, изявления (обидни, клеветнически или други такива, с които се засягат честта, достойнството и доброто име на физическо лице), а дали те са направени (обективирани) по едно и също, или по различно време и място.

В горния смисъл, в Решение № 164/30.06.2016 г. по гр. д. 5255/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО е прието, че “От изложеното следва, че когато ищецът твърди, че е увреден от различни думи, изрази, изявления на ответника, направени по едно и също време и място (в едно интервю, статия, телевизионно или радиопредаване, участие на даден форум, мероприятие и пр.), той твърди извършването на един деликт и поначало следва да претендира обезщетението по чл. 45 от ЗЗД с една искова молба, респ. - с един иск. В исковата си молба ищецът може да поддържа, че различните думи, изрази и изявления на ответника го увреждат по различен начин и затова да претендира различни по размер обезщетения за всяка от тези вреди. Както вече стана ясно, обаче, съдът не е обвързан от това, а съгласно материалноправните разпоредби на чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД дължи произнасяне и присъждане на едно общо, глобално определено по размер обезщетение - за всички неимуществени вреди, които ищецът е претърпял от всички думи, изрази и изявления на ответника, за които съдът е приел за установено, че засягат честта, достойнството, доброто име на ищеца. ”

Изнесените клеветнически твърдения по адрес на ищеца Ц.Ц. в процесната статия са достигнали до широк кръг от лица, имайки предвид обстоятелството, че само за 23 часа статията е била прочетена 264 324 пъти към датата на съставяне на приложеното към исковата молба доказателство - Констативен протокол с Акт № 17, т. 2, per. № 3834/14.10.2019 г. на Нотариус Борислава Налбантова, с per. № 142 НК, с район на действие Софийски районен съд и разпечатка на процесната статия от 13.10.2019 г. на електронния сайт на www.pik.bg с удостоверено от нотариуса съдържание е Акт № 16, т. 2, per. № 3833/14.10.2019 г. на Нотариус Борислава Налбантова, с per. № 142 НК, с район на действие Софийски районен съд. Ищецът е медийна и обществена личност, добре позната на обществеността, което обстоятелство буди още по-голям интерес към изнесеното по негов адрес. Към датата на подаване на настоящата искова молба в съда статията е била прочетена 362 117 пъти - изключително голям брой, от който е видно, че изключително голяма част от неограничената аудитория е била запозната с клеветническите твърдения по адрес на доверителя ми и й е внушено, че е извършил твърдяното по отношение на него.

Посредством изречените думи и изрази, напълно незаконосъобразно, Н.П. е представил Ц.Ц. като корумпиран човек, извършил редица престъпления по НК и придобил имущество по незаконен начин. Всичко посочено се намира в пълен противовес с обективната действителност.

Изнесените в процесиите публикации твърдения, на първо място, са НЕВЕРНИ, защото не съществуват в обективната действителност-Ц.Ц. не е извършил нищо от твърдяното по отношение на него:

Ищецът не е издигал за кмет в гр. Тетевен никого, още по - малко „лично негов човек“. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗМСА „Кметът на общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени с Изборния кодекс.“ Ето защо, няма как г-н Ц. да „сложи“ свой човек за кмет, след като това е изборна длъжност и кметът на общината се избира от населението чрез местния вот. Ц.Ц. не е изпращал „негови“ фирми на ответника, нито той лично е ставал причина за обстоятелството, че не е бил преизбран за втори кметски мандат в гр. Тетевен. Освен това, ищецът по никакъв начин не е създавал „обръчи от фирми“, с които ответникът умишлено и преднамерено е внушил на неограничената аудитория, че ищецът заобикаля закона с цел постигане на непозволен от закона резултат - лична облага. Ц.Ц. не е събирал комисионни от кметове, нито е свързал ответника с агенции, които са му искали пари като комисионна за Ц.. Ищецът по никакъв начин чрез фирми или по друг начин не е осъществявал контрол над дейностите на общинско ниво с цел лична облага. Още по-малко пък Евроатлантическия център за сигурност е финансиран от Ц.Ц. с подобни средства. Тук ответникът открито уличава ищеца и в пране на пари. Никога и по какъвто и да било начин на Ц.Ц. не са му били отчитани проценти от общини, той никога не е избирал фирми, които да изпълняват проекти, нито е участвал в каквито и да било „схеми“. Освен това, Ц.Ц. не е наричал и ответника „престъпник“ пред Н. По никакъв начин ищецът не е свързан и с взрива на колата на Сашо Диков и бомбата в офиса на в. „Галерия“, за да твърди напълно незаконосъобразно и противоправно ответникът, че именно Ц.Ц. следва да носи отговорност за това.

Всички твърдения, изречени от ответника, освен неверни, са и ПОЗОРЯЩИ. Разгласените факти за Ц.Ц. са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото за него. Чрез изнесените твърдения се е създало впечатление у неограничена аудитория читатели, че Ц.Ц. е действал не само неморално, но и незаконно и че макар да е действал незаконно, той е останал безнаказан за извършените от него престъпления. Не е прието един честен и достоен човек, който се ползва с голямо обществено доверие, обществена фигура със сериозна биография и успехи, както е в случая с Ц.Ц., да върши приписаните му с процесиите твърдения престъпления.

За да бъде ангажирана отговорността на дадено лице по чл. 45 от ЗЗД за клевета в хипотезата на приписване на извършването на престъпление другиму, лицето, на което се приписва извършването на престъплението следва да НЕ го е извършило, като деецът следва да съзнава това. В случай, че деецът докаже, че лицето, спрямо когото твърди извършването на престъпление, е извършило твърдяното, то тогава отговорността за клевета по чл. 45 от ЗЗД не може и не следва да бъде ангажирана, тъй като изнесеното се е оказало вярно. Доказването дали е било извършено или не престъпление от лицето, на което е било приписано извършването му, се доказва със съответния окончателен влязъл в сила акт на компетентните държавни органи. В тази връзка представям като доказателство Удостоверение с изх. № 16698 от 27.11.2019 г., издадено от Заместник-градския прокурор при Софийска Градска Прокуратура, от което е видно, че към 24.11.2019 г. срещу ищеца Ц.Ц. няма обвинения по неприключени наказателни производства. Доказателство, че ищецът не е извършил нищо по отношение на твърдяното от него е и приложеното към исковата молба като доказателство Свидетелство за съдимост с per. № 101555/20.11.2019 г., издадено Бюро Съдимост при СРС, от което е видно, че Ц.Ц. не е бил осъждан. От представеното към исковата молба Удостоверение с per. № 11-36286/20.11.2019 г., издадено от Националната Следствена Служба, е видно и че Ц.Ц. към 20.11.2019 г. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

Ето защо, шокираща и силно смущаваща е била за ищеца изнесените публично от ответника спрямо Ц.Ц. клеветнически твърдения, описани по-горе, поместени в статията от 13.10.2019 г. на електронния сайт www.pik.bg..БОMБA В ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в К: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С Д и за бомбата в офиса на в. „Г“! Той прибираше комисионни от кметове“.

Към ищеца Ц., поради характера на изказванията на ответника в процесната статия, е било създадено силно негативно отношение не само от приятели, познати и колеги, но и от неограничена аудитория. Авторитетът му в обществото и в средата, в която работи, авторитетът, който е градил през годините, е необратимо уронен, а доброто му име - накърнено. Ц.Ц. е бил злепоставен в обществото, опозорен, а изказванията на ответника са предизвикали множество негативни коментари по негов адрес /видно и от коментарите под статията на електронния сайт www.pik.bg/.

Ответникът абсолютно незаконосъобразно е накърнил личната сфера на ищеца и с незаконосъобразното си поведение е изкривил обществената представа за доверителя ми от такава на достоен и уважаван човек, в такава на престъпник и корумпиран човек, на безскрупулен такъв, който действа незаконосъобразно и неморално и дори успява да се измъкне и да остане ненаказан от властта за извършените от него престъпления.

Недопустимо е подобно неглижиране на етичните норми и добрия тон в общуването, като едновременно с това да се прави опит подобни прояви като обсъжданите в настоящата искова молба да се прикриват зад платформата на свободното слово И необходимата социална критика.

В чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки субект да изразява и да разпространява мнение. Това право обаче не е абсолютно. С него не може да се злоупотребява, като се накърняват права или законни интереси на друг - чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, което в случая е било сторено по отношение на Ц.Ц. с изречените клеветнически твърдения. Поради това, гражданската отговорност за клевета, като средство за защита на честта, достойнството и доброто име на едно лице, представлява такова ограничение на правото на свобода на словото, което е допустимо както от Конституцията на Република България, така и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Специалната цел, с която са били изнесени клеветническите твърдения по адрес на г-н Ц., е била да бъде уронено доброто му име и да бъде дискредитиран в обществото и сред неограничената аудитория. Такава дейност е единствено форма на социално и обществено безотговорно поведение за съзнателно накърняване на чужди права, а цената е жертването на честта, достойнството и доброто име на Ц.Ц..

Ответникът притежава право на изразяване, включително и на негативна оценка по отношение на качествата на определено лице, в случая по отношение на г-н Ц., но това той не следва да прави чрез отправянето на клевети. Такъв език е недопустим дори и при изразяване на крайно негативно мнение по отношение на публична личност, спрямо която съществува обществен интерес. Коментирането на поведението и личността на дадено лице не може да бъде правено чрез използване на лични нападки и клевети спрямо това лице, защото свободното изразяване на мнение е ограничено от правото на лична чест и достойнство на това лице.

Всичко това е рефлектирало и все още има ефект изключително негативно върху емоционалната сфера на ищеца. От публикуването на описаните по-горе клеветнически твърдения е преживял и все още преживява силни негативни психологически разтърсвания - както в професионален, така и в личностен план.

Все още е силно разстроен и притеснен заради разколебаното обществено доверие в личността му, утвърдена в общественото съзнание като достойна за чест и уважение. Изключително негативен и шокиращ е бил отзвукът от статиите и изявленията на ответника и последвалите от тях коментари в обществото, сред приятелите, познатите и близките му, което рефлектира в отношението им към него, както и в себеоценката му, самочувствието и емоционално - психологическото му равновесие. Въпреки, че ищецът се счита за човек, градил своя авторитет и добро име в продължение на дълги, изпълнени с многобройни трудности години, не е успял да устои на обществения натиск и присмех, последвал от многобройните клеветнически твърдения, изнесени до неограничен кръг лица от страна на Н.П.. Започнал е да има и проблеми със съня, да изпитва смущение, напрежение, стрес, като все още е силно подтиснат и разстроен от абсолютно незаконосъобразната намеса на ответника в личната му сфера.

Тези състояния не са преодолени към настоящия момент и той все още изпитва гореописаните негативни емоции и преживявания“.

Ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника Н.П.П.. ЕГН ********** и на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден последния да му заплати   обезщетение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева - главница за претърпените неимуществени вреди от изказвания на ответника пред електронната медия www.pik.bg в статия „БОМБА В ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в К: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С Д и за бомбата в офиса на в. „Г“! Той прибираше комисионни от кметове“ от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.10.2019 г.-датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в настоящото производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.Съображенията си по съществото на спора доразвива в приложена по делото писмена защита.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,в който  не оспорва допустимостта на иска,.Оспорва се иска изцяло като неоснователен.Ответникът излага следното:

Не оспорва фактическото твърдение на Ищеца, че на 13.10.2019 г. на страницата на електронното издание на pik.bg е публикуван материал под заглавие : Бомба в ПИК ! Бивш кмет и шеф на затвора в К: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С Д и за бомбата в офиса на в. «Г»! Той прибираше комисионни от кметове», но оспорваме всички останали фактически твърдения от исковата молба,вкл. заглавието,което не изхожда от интервюирания.

А) По отношение твърдението за «клеветнически изявления и приписване на престъпление»:

Интервюто е изискано от журналист от тази медия и към г-н П. , като бивш и уважаван кмет на гр. Тетевен и в него са обобщени и зададени многобройни въпроси на граждани от общината по проблемите на водоснабдяването и в навечерието на местните избори за кмет и общински съветници. Поставените въпроси са от обществено значение и в актуално време, касаят нормалните условия на живот в общината и ежедневните битови проблеми с питейната вода и сметоизвозването, като в същото време те не са били приоритет в работата на настоящия кмет и при изготвен цялостен проект за водоснабдяването не са предприети ефективни действия за реализирането му и преодоляване на водните проблеми в общината, а се сменя фирмата по сметоизвозване.

Ответникът акцентира върху важните за стотици жители на общината житейски проблеми, които произлизат от важни за живота и здравето източници - водата, и сметоизвозването те са от интерес за цялото общество. Въпросите :

1.3ащо се бави с години готов проект за водоснабдяване, когато хората имат нужда от него?

2.3ащо се сменят прибързано фирмите по сметосъбиране и сметоизвозване с прибързани обществени поръчки, които се печелят от новосъздадени консорциуми? са приоритетни обществено значими въпроси дейности, за които г-н П. като предишен кмет е използвал финансов и човешки ресурс в обществен интерес. Липсата на последователност в политиката по тези дейности, обикновено водят до кризи /като тази Перник с водата/ а както местното ниво, така и в национален мащаб кризите се понасят от хората, но се преодоляват от управляващите и с финансови средства. Това не е измислени от бившия кмет проблеми, но неговите усилия не са споделени от тези на наследилите го като кмет-г-н М Г и г-жа М Б. Затова и адекватният журналистически въпрос: « ...Вие сте от обществениците в града , които най-силно милеят и се борят с проблемите там , знаете ли какво се случва и защо кметицата М Б не може да се справи с тази криза ?» Г-н П. именно като общественик и почтен човек изказва свободно не само своето мнение честно и прямо за работа на кметицата, но прави аналог и посочва причините, които с недомлъвки се говорят между хората , но никой не смее да ги изрече гласно, отговорно и смело, казвайки : « Настоящата кметица не се справи с много неща и се провали като Ц., който я издигна като лично негов човек за този пост на предишните избори».

Този определен от ищеца за клеветнически процесен израз, не съдържа нищо противоправно. Това изцяло е критика и оценка за работата, израз на правото на свободата на мисълта и словото, в границите на критериите за критика към публична политическа личност в национален мащаб и местен управляващ, към който има оправдан обществен интерес - управлява ли в полза на избирателите, качеството и ефективността на работа му.

Ответникът П., както е изнесено в публикацията, е с многогодишен опит в различни сфери на обществения и държавен сектор, с многостранни интереси, реализирал се като добър ръководител и управленец. Като човек, който вижда проблемите, но и търси отговорно тяхното разрешаване . Затова си позволява да сподели свои житейски премеждия и трудности, в които се отзовал, а именно: « Когато аз бях кмет Ц. настояваше да сменим фирмата за боклука, но отказах. После започнах подготовка на проект за водата, но ми бяха изпратени негови фирми, още при подготовката на техническата документация. Аз обаче отказах и това и ги изгоних. По тази причина бях отстранен и не ме подкрепиха за втори мандат.»

Това е изповед, а не клевета.Изнесените факти неконкретни и нееднозначни и са в границите на свободата на словото и търсене и получаване на информация относно как и кой издига кандидатурата, макар и опосредена от колективно партийно или обществено обсъждане и решение за това. Това е практика. Но доверителят ни има наблюдение на верни и случили се факти и обстоятелства, а именно, че след избиране на новата кметица фирмата, която се занимавала с боклука била сменена точно с тази, която ищецът му предложил, когато той бил кмет. Договорът бил сключен за 3 години, кметицата твърдяла, че няма да го продължи, но реално договорът е действащ и за още 3 години, а фирмата вече чисти целия регион , договорът бил неизгоден , хората плащали два пъти по-високи.

Изразът « Така , че той събира комисионни още от тогава. Прибира проценти и сега не е чудно откъде си финансира евроатлантическия център «,както и в отговора на въпроса : Излиза, че Ц. е подкрепял само кметове, които са му отчитали подобни комисионни» е :« Такова е не само моето усещане, но и опитът,който ви разкривам.»

Изявлението: « Казвам ви на какво аз съм бил свидетел и как дори в такива бедни общини са създадени обръчи от фирми.Те отчитат проценти и директно той избира фирми, които да изпълняват проектите, да събират боклука и какво ли не » е основано на истински факти, те са анализирани и това е шокиращо, но вярно твърдение. Доверителят ни чертае схемата на отрицателни и укорим и явления в обществото и при избора на изпълнителя на обществени поръчки . Този проблем е очертан не от това изявление, а се коментира интензивно във връзка със забава , некачествен ремонт, скъпо строителство, катастрофи с жертви и всякога е обществено значима тема. Общественият дебат не е свален от дневния ред на живота ни.

Безспорно е цинизъм да наречеш някого, който не желае да участва в тези схеми -престъпник, но това е твърдение по чужди думи. Употребата на «..защото не му пускам нищо .. « е логично съждение както на предложеното, отказа да приеме и последицата, че дори и с подкрепата и положителната оценка на г-н Борисов и потвърждението, че е отново « човекът на ГЕРБ за местните избори», ищецът надделял и на заседанието на изпълнителната комисия, по формални съображения , че не е член на партията бил изолиран.

Изявлението:Ц. трябва да носи отговорност не само за тези схеми,Ц. трябва да носи отговорност и за взрива на колата на Сашо Диков, и за бомбата в офиса на вестник « Галерия » не носи никаква конкретика по място , време, начин, дори и за какво точно е отговорен. По това време - пролет/лято 2012 г. ищецът е бил министър на вътрешните работи и като такъв е следвало да организира разкриването на извършителите на такива значими обществени престъпления, които могат да се класифицират и като терористични актове и да установи виновните лица.

Б) Становище по правната страна

Мнението, представлява лично становище, с което се изразя позиция или оценка на личности и събития. Дори и отрицателно, което по същество представлява критика , ако не е неприлично, непристойно, не съставлява обида.

Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт , който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. То трябва да е ясно и да съдържа информация за конкретно време, място и обстоятелства за разгласените факти.Най-същественото е, че обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации и други форми на субективна психическа дейност.

С изявленията си, ответникът прави оценка за поведението на ищеца отпреди и като представител на ПП ГЕРБ, депутат със сериозно обществено присъствие . Неговата дейност и изяви имат отражение върху по-голямата част от българското общество и са във фокуса на общественото внимание. Изявленията на ответника, ако изобщо могат да бъдат квалифицирани имат характер на такси смет. Въз основа на верни и обективни факти и в развитие г-н П. е направил изявлението си като оценъчното съждение , че е отстранен от втори мандат, защото той не е приел да смени фирмата за чистене и да наеме другите , посочени от ищеца. Това е и лично мнение и не превишава пределите на правно защитени конкуриращи се права.

Обективен факт на който се основава субективното мнение на г-н П. е и Решение №17176/от 16.12.2019 г на ВАС, 4 отделение по адм.дело 12021/19 г с което се отменя решение №15 от 24.06.2019 на зам.кмета на община Тетевен за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка с предмет „Сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци и поддръжка на местата за обществено ползване на територията на Община Тетевен / Еко Титан „ ЕООД е отстранената от почистването на Община Тетевен след смяната на г-н П., а нововъзникналата фирма за почистване е ОБЕДИНЕНИЕ „КОНСОРЦИУМ ЧИСТОТА ТЕТЕВЕН -ООД С УЧАСТНИЦИ „ЧИСТОТА ТЕТЕВЕН“ ООД И „КОМУНАЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, СОБСТВЕНОСТ НА ВАЛЕНТИН ВАЛЕНТИНОВ ДЕНЧЕВ,със седалище и адрес на управление гр.София.

При изписването свързано на имената В В Д и Комунал инженеринг в търсачката на Гугъл излизат множество консорциуми, чрез които участва тази фирма в обществени поръчки в гр.Велико Търново, Ямбол и други градове и навсякъде печели обществените поръчки.

Въз основа на истински факти и обстоятелства е направил и следното изявление : « Този човек дори в малък и беден град ,като нашия иска да контролира всичко - от боклука до водата. Представете си какви обръчи от фирми е създал в другите градове,за какви пари става дума и как навсякъде е наложил контрол. И то в големи градове като Велико Търново, Русе, Благоевград.»

Изразът нито е конкретен, нито е еднозначен, не сочи никакво престъпление и не приписва такова, не е и клеветнически. Ищецът или процесуалният му представител дават друга трактовка на изказа: че това са позорни обстоятелства , щом ответникът твърди, че е издигнат от Ц., че кметицата е издигната от г-н Ц. , че като отказал на фирми предложени му от последния , именно ищецът не го одобрил за нов мандат, че кметицата «веднага изпълнява исканията му», че обръчът от фирми е създал за личното си облагодетелстване и пране на пари . Такова внушение дори не е загатнато.

Запитан за готовия проект за водата в края на мандата си и защо не е реализиран, интервюираният обяснява, че е предал такъв през 2011г. и въпреки, че кметицата обещала да го изпълни с подкрепата на управляващите, с която се ползвала, не е започнало дори изпълнението му. Разказва за проекта по САПАРД- изграждане на «В и К цикъл“- Тетевен, който заварил като заел кметския стол, включително за изпълнението му имало избран вече изпълнител. Този проект не можел да бъде реализиран, защото имал редица недостатъци, в т.ч. не били предвидени сградни водопроводни отклонения, за които било нужно дофинансиране с 670 хил. лева . Потърсил специалисти, за да подготвят документация и обосноват тези пари, както и се постарал да осигури финансирането от европейски фондове. След като не успял да задейства финансиране на проекта, а също и за други проекти, споделил с г-н Ц., който пък му предоставил адрес на специалисти от Център по европейско финансиране. С други длъжностни лица посетили офиса на препоръчаната от ищеца фирма и осъществил срещата, а лицето приело ги в офиса в гр.София поело ангажимента да «. .. уредят сумата, само ако предвиди и пари за Ц. .... Но отказах, защото това са държавни пари . »

Тази част от интервюто не съдържа изрази или твърдени неверни факти и обстоятелства, предават се лични преживявания и чужди думи, но изречени от доверени на ищеца лица, се ценят с доверие ,критика, на лично мнение по обществено значим проблем ,част от тях за по чужди думи, но приети с обосновано доверие, а други са оценъчни съждения.

Съгласно решение N2204 от 12.06.2015 г. по г.д. .№ 7046/2014 г. IV ГО на ВКС оценки, мнения не подлежат на проверка за вярност ,но могат да ангажират отговорността на автора им, само и ако са обидни. Ищецът е публична личност, поведението му е обект на засилен обществен интерес и по необходимост следва да понася намеса в личното му пространство.

Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата.

Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да представлява интересите й. Поради това политиците, още повече лидерите сред тях, следва да понасят негативния мнение и коментар, да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. Решение Ns 148 от 10.07.2015 г. по гр. д. Ns 6318 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение

Ищецът е политик, публична личност и съобразно постоянната вече съдебната практика следва да понася обществено наблюдение и контролиране на личните му и обществени изяви и действия, както и засилена критика и в съответствие с първото решение на ЕС по делото „ Лингенс срещу Австрия"

Съгласно Решение № 110/25.05.2017 г. по г.д. № 2808/2016 г. на IV ГО на ВКС се приема, че: „Политиците са приели доброволно една публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по - висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни похвати. В решение по делото „Де X. и Гайселс срещу Белгия " и делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство”, Европейският съд по правата на човека приема, че свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат /в този смисъл е и решение по делото „Лингенс срещу Австрия" на ЕСПЧГ

Подобно е Решение № 204/2015г. по гр.д. №7046/2014г. на ВКС, IV г.о., според което „Когато журналист цели да насочи общественото внимание към злободневни теми, той може да използва крайни, шокиращи и провокативни изразни средства, без деянието да е противоправно. Направата на предположения, дори и абсурдни, не е забранено от закона, щом тяхна единствена цел не е засягане на честта и достойнството на другиго.“

Затова не приема твърдението на ищеца, че в интервюто се съдържат 12 броя клеветнически твърдения и приписвани «.. редица престъпления » . Извадени от целия материал, откъснати от действителното им послание се твърди , че са неверни и позорящ. Отрицанието ,че не съществуват в действителността не е оборване , а е предмет на доказване в процеса. Изявленията на ищеца се основават на верни факти и обстоятелства и затова не съставляват противоправно деяние.

Относно твърдените вредни последици:

Оспорва твърдените неимуществени вреди изцяло, като твърди, че не са причинени от изявленията на ответника, не са доказани по вид и размер , ответникът няма вина за субективните страдания на ищеца. Липсва пряка причинно-следствена връзка между изявленията в процесния материал и страданията.

Освен това, от датата на интервюто-13.10.2019 г е видно, че ищецът вече е бил отстранен от политическите и ръководни постове, които заемал в ПП „ГЕРБ“ и то не може по никакъв начин да се третира нито от обективна, нито от субективна страна в причинно-следствена връзка за преживените от него неблагополучия и крах нито в политическия, нито в психическия му живот.

Счита твърденията на ищеца, че от изявленията на ответника за него са произтекли виновно причинени морални вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и уронваше на авторитета му, за неоснователни. За да бъде реализирана гражданската отговорност по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), следва да бъде установено противоправно и виновно причиняване на неимуществени вреди ,както и да бъде установена пряка причинно -следствена връзка между виновното противоправно поведение на дееца и вредата . Тежестта за доказване на тези три елемента на гражданския деликт е възложена върху ищеца. Вината се презюмира и нейното опровергаване е в тежест на ответника. Липсата на вина в случая се доказва от истинността на изявленията за верни факти и обстоятелства, които се твърдят.

Алтернативно, в случай, че съдът счете иска на ищеца за основателен, счита предявената претенция за прекомерна.

Моли да бъде отхвърлен предявеният иск,като неоснователен и недоказан.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.Също представя писмена защита,в която доразвива съображенията си по съществото на спора.

От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите С Ю П,В Б Б,М Т Д,И В И и З Т К., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

Ищецът Ц.Г.Ц. *** е български политик,бивш заместник-председател на политическа партия „ГЕРБ“. От 27 юли 2009 г. е заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в първото правителство на г-н. Ресорен вицепремиер, отговарящ за сигурността/данни от Уикипедия и респективно общоизвестни/.

В раздел „Политика-Кметове“ на Уикипедия,за град Т е посочено, че ответникът „Н.П. (ГЕРБ) печели на втори тур с 68% срещу Ц П (БСП)“.Същият е бил и общински съветник,в т.ч. и с мандат хххх./данни от официалния сайт на Община-Т,а в интернет-пространството е посочено,че същият е дългогодишен началник на затворническо общеживие „К“ към Софийския затвор.

Представен е констативен протокол ,съставен на 14.10.2019г ,съставен от нотариоус Б Н-СРС,вписана в регистър на Нотариалната камара под №142,на основание писмена молба от ищеца Ц.Г.Ц.,в който е отразено,че във връзка с предстоящо съдебно производство,инициирано от ишщеца срещу Н.П.,бивш кмет и бивш началник на Централния затвор и затворническото общежитие „Казичене“,следва да се констатира съществуването на следната публикация на сайта на информационна агенция ПИК по негов адрес,достъпна на посочения по-долу интернет адрес: https:// pik.bg.Констатирано е от нотариуса в протокола,че удостоверяването на съдържанието е извършено в описана последователност от действия,както и че след снемането на визуализираното съдържания по посочения по-горе начин,съдържанието е поставено в програма,която позволява неговата визуализация и принтиране.

Приложена е статия/стр.15-19 от делото“ ,със заглавие „Бомба в ПИК!Бивш кмет и шеф на затвора К: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С Д и бомбата в офиса на „Г“! Той прибираше комисионни от кметове“. В приложената статия са обективирани изявления,за които е отбелязано,че съставляват отговори на поставени въпроси на ответника Н.П.,които изявления са цитирани и в исковата молба.

В показанията си сведетелката Звездалина Танева К.,към момента н адепозиране на показанията заемаща длъжността „Главен редактор“ в елекронна медия „ПИК“,твърди,че си спомня статията,че има участие в написването на статията,един от авторите на същата е,а неин колега я свалял от записа.Свидетелката К. твърди,че тя е провела интервюто с ответника Н.П.,като изявленията в статията са на г-н П..Свидетелктата твърди,че след свалянето на записа от интервюто от редактори,увода и заглавието се сваля от висшестоящ или редактор или главен редактор или собственик,като самото интервю се слаля дословно.Всичко публикувано са думи на интервюиращия,с изключение на увода,което е „редакторска част“.Свидетелката твърди,че е виждала ответника след интерпвюто,преди това не го е виждала рично,само по телевизията.Въпросите и темите,които били споменавани в интервюто,тези факти ги е чувала в медиите и затова тръгнала в тази посока,знае,че има факти,с които ответникът бил запознат и така тръгнал разговора към господин Ц..Произвеждащо новина бил водният цикъл,това ,което било за „ВиК“  поради местните избори,това било новото в статията,ставало въпрос за водния цикъл в Тетевен.

Свидетелката С Ю П твърди,че познава ищеца  Ц. от 2014г,когато заемала длъжността „Ръководител на международния отдел“ на ПП „ГЕРБ“,оттогава работят заедно,в т.ч. в новото и качество,като изпълнителен директор на „Евроатлантическия център за сигурност“.Свидетелката твърди,че след публикуване на статията ищецът отменил насрочените за деня/бил ден понеделник/срещи,същият бил изнервен,стресиран,притеснен и  в следващите дни това повлияло на работата им,ищецът бил по-сприхав и разсеян,определон личало,че нещо държи съзнанието му ангажирано и не е в работен процес,бил разстроен.Коментирали конкретно статията,след „излизане“ на същата,като всеки път,когато се сещал за нея коментира за тези безумни формулировки,които са дадени в конкретното интервю,.Свидетелката получавала обаждания от бивши колеги,които изразявали възмущение по повод статията.Преди тази статия периодът бил изключително положителен,тъкмо били основали центъра и витаела една хубава нова енергия и след това на свидетелката направило впечатления промяната на ищеца,към датата на даване на показанията от свидетелката статията още разстройва ищеца,,включително и по повод явяването в съда на свидетелката,казал и,че съжалява,че трябва да се ангажира с участието си пред съда,отново изразил възмущението си,че се налага да се реаргира на подобни клевети.

Свидетелят В Б Б твърди,че познава ищеца от дълги години,като последните 3 години му е личен шофьор,в приятелки отношения са с него,вследствие на работата са заедно всеки ден.Узнал за статията от  негови близки,като бил шокиран от обвиненията,на другия ден с ищеца обсъдили нещата,трябвало да вземе ищеца в понеделник в 9.00 часа,но той му се обадил да отише по-късно-към 11.00-12.00 часда,в колата обсъдили статията,ищецът бил разочарован,почнал да прави забележки на свидетеля за начина му на шофиране,каквито до този момент не му бил правил.Свидетелят усетил,че ищецът Ц. е раздразнен и просто не е в кондиция,това му се отразило емоционално,не вдигал телефона си на позвънявания,виждал,че психически не е добре.Впоследствие помолил свидетеля да му вземе валериан и чайове за успокояване на билкова основа.После като говорил с децата на ищеца свидетелят узнал,че татко им е много нервен заради статията и към децата се отнасял както към свидетеля,правил забележки,бил афектиран и по-стриктен,а преди това се държал нормално.Ищецът се притеснявал за една от дъщерите си,защото в училище детето обръщало внимание на тези неща,в деня преди заседанието,в което свидетелят депозира показанията си ищецът също бил нервен и пак обсъдили нещата,които пишело в статията.Близки на свидетеля му се обаждали,имало възмущение от начина,по който е написана статията.Свидетелят возил ищеца Ц. да дава показания и в Прокуратурата и в КОНПИ,но същият не бил така притеснен и напрегнат,защото знаел,че всичко при него е изрядно.

Свидетелят М Т Д твърди в показаниаята си,че бил заместник-кмет на Община-Т,когато кмет бил ответникът П.,в периода 2007-2011 година.Обяснява за наследени проблеми във връзка с изграждане на водопровод в село Р,във връзка с койъто търсили финансиране за доизграждане на проекта,от Министерство на регионалното развитие и благоустройството,от Министерство на финансите,но не получили такова.Един ден ответникът му казал,че трябва да направят среща в Центъра за европейско финансиране на проекти,по поръчение на г-н Ц..В центъра ги срещнала жена,която им казала,че финансиране ще се намери,но трябва да има 20% за г-н Ц..След като излезли от срещата ответникът П. казал,че няма да правят нищо,като така и не се разплатили като бюджетна организация с изпълнителя на проекта.Свидетелят твърди,че едни от фирмите за сметоизвозване са на Ц.,другите са „на еди кой си и т.н.“,както и че за да не се избере ответникът П. за следващия мандат зависи от „главата горе“,която казва кой щке е кмет и г-н П. понеже не бил член на ГЕРБ,г-н Ц. казал,че няма да бъде „наш представител“.Свидетелят твърди,че ответникът П. е изключително честен и добър човек,доста услужлив и трудолюбив. Проблеми са имали със сметоизвозването и водата в град Т.

Свидетелят И В И твърди в показанията си,че познава ответника, като бил общински съветник  два мандата,първият при г-н П. 2007-2011г и после от 2011-2015 година.По време на първия мандат бил организационен секретар на партия „ГЕРБ“ и извършвал политическата дейност в района.В началото са правили среща с г-н Ц.,когато било учредяването на партията, присъствал и на една срещу между ищеца и ответника в град София,когато ищецът ги извикал им казал,че е взел решение да подреди листата не съобразно решението на Областното общо събрание,а по друг начин.Знае,че оценката на г-н Б за работата на ответника била много добра,а мотивът да не бъде издигната кандидатурата на ответника за следващият мандат била,че не е член на „ГЕРБ“.Свидетелят твърди,че при него дошъл зам.-областният управител П О и му казал да сваблят политическото доверие от ответника,като така му бил разпоредил г-н Ц..Не се допуснали в Общината външни фирми,които да захванат някои дейности,тъй като ако биха били направили това,са щели да влязъл в колизия със закона.Също потвърждава за неизплатени суми на изпълнителя на проекта за водопровода в село Р,че имало много срещи за финансиране в град София,като останали само обещания за това.Свидетелят заявява,че ответникът П. е един изключително честен човек,прекалено добър,което му донесло и негативизъм в работата.Свидетелят твърди за случай,при който г-н Ц. му казал,че правят промяна в листите,като свидетлят бил номинирал друг водач на листа.Свидетелят Д му споделил за процентното искане за финансирането в Центъра,следващият ден когато се върнали с ответника.

Приложени са към исковата молба свидетелство за съдимост на ищеца,издадено от СРС,удостоверение,издадеуно от Национална следствена служба и удостоверенсие,издадено от Софийска градска прокуратура,от които официални документи е видно,че ищецът Ц.Г.Ц. не е осъждан,срещу него няма данни за обвиненияа по неприключени наказателни производства,както и няма обвинения по неприключени наказателни производство.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В изготвеният на 21.01.2020г проект на доклад по делото,обявен за окончателен в съдебно заседание,съдът е приел,че предявеният осъдителен иск/главен иск/ се квалифицира по чл.45,ал.1 от ЗЗД,съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
По отношение искането за присъждане на законната лихва/акцесорен иск/ от датата на увреждането е налице константна съдебна практика, че при обезщетения за вреди от непозволено увреждане лихвите не са мораторни, а компенсаторни, респ. не се определя размер на изтеклите лихви до датата на исковата молба, а те се присъждат от деня на увреждането до изплащането на обезщетението и техният размер се уточнява в хода на изпълнението.

За да бъде основателен така квалифицираният главен иск, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

В тежест на ищеца при иск по чл.45 от ЗЗД-за ангажиране на деликтна отговорност,е да установи, при условията на пълно и главно доказване,обективната съставомерност на деликта-противоправно деяние,настъпване на вреда и причинна връзка между деянието и вредата.В тежест на ищеца е да докаже и обоснове размера на предявения иск.
Налице е константна практика и по въпроса дали при посочване като основание на иск за непозволено увреждане на клеветнически твърдения от ответната страна, е необходимо клеветата да е установена с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда,като в същата е даден отговор, че при деликта съставомерно е виновно противоправно деяние на дееца по отношение на пострадалото лице, на което е причинена вреда, като не е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда,за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда.
В случая съдът намира предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за допустим, тъй като не е задължително пострадалият от клеветнически твърдения да реализира правата си по наказателен ред за извършено престъпление по смисъла на НК. Негово право е да избере пътя си на защита – наказателно или гражданскоправен.

Субективната съставомерност на деликта/вината/ се презюмира, доколкото съгласно чл. 45,ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

В случай на доказване на елементите от обективната страна на деликта се счита, че деликвентът е виновен. Негова е тежестта/т.е. в случая на ответника П./ да установи противното в условията на обратно пълно и главно доказване.

Съобразно твърденията на ответника и отново позовавайки се на установена практика на върховната съдебна инстанция,съдът разяснява,че при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация/респ. в случая пред журналист в електронна медия/ съдът е длъжен в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, да посочи кои конкретно изрази и действия от тях представляват твърдения за факти и кои-оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността само ако позорят адресата и са неверни. Оценките/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността  само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва фактическото твърдение на ищеца,че на 13.10.2019г на страница на електронно издание pik.bg е публикуван материал под сочено и в исковата молба заглавие,оспорва останалите изложени в исковата молба факти досежно обективната съставомерност на деликта и претендираното от ищеца право.

В мотивите на настоящия съдебен акт съдът намира за уместно да разясни още следното:

Доколкото в исковата молба се твърди изнисане в процесната статия на клеветнически твърдения,то съобразно и трайно установената съдебна практика,при клеветата деецът разгласява за другиго неистински позорни обстоятелства или му приписва престъпление, което не е извършено. Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за него/ Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд/.

Първият елемент от обективна страна на престъплението клевета е разгласяването на позорни обстоятелства. „Разгласяването” като форма на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. /Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение./.Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се разбира довеждане до знание на поне още едно трето лице  приписваните неистински позорни обстоятелства. Това е така, защото с разпространяване на клеветата до знанието и на по-широк кръг хора се осъществява вече друг – квалифицираният състав на клеветата, по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 НК./Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о./. Разгласяване ще е налице и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна "истинност"/Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд/.

Следващият съставомерен признак от обективна страна е разгласеното обстоятелство да е позорно. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на конкретен  факт от действителността, свързан от дееца с личността на пострадалия:

- отнасящ  се  до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация /пр. изневяра, побой, тормоз над близките, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения и др./,  укорими от гледна точка на общопризнатите морални норми;

-или отразяващ отрицателни качества на пострадалия, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания и др./,

който факт  е от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството на оклеветеното лице.

Този факт следва да е достатъчно конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и по отношение на лицата, които са негов адресат, така че да може да се извърши проверка за неговата истинност. Във всички случаи обаче се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили, определени по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на човешкия душевен живот/Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение  № 60/27.05.2016 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 106/2016 г. по описа на ВКС,   Решение  № 69/ 24.03.2017 година, второ наказателно отделение,  КНОХД № 83/17 год., Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то н.о./.

Логическо следствие от това е заключението, че предположенията, създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото,както и изказаните мнения, съждения, оценки, умозаключения и внушения,  не консумират престъпния състав на клеветата.

Изведено е правилото, че дадено обстоятелство е достатъчно конкретизирано, ако проверката за неговата истинност като конкретен реален факт, определен по време, място и съдържание  не е „непреодолима“ или „прекомерно затруднена“ поради неясните му фактически граници и параметри/Решение № 167/26 септември 2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година на ВКС, Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. № 572/2013 г. на Върховен касационен съд., Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд , Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. о. Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №68/19 април 2013 година, трето наказателно отделение, н. дело № 1790/2012 година на ВКС, Решение № 429/25 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 1452/2015 г на ВКС, Решение  №29/13 февруари 2017 г., ПЪРВО наказателно отделение, наказателно дело № 1325/2016 година/.

Във връзка с изискванията за конкретност следва да се посочи, че за да са съставомерни позорящите обстоятелства следва да са такива сами по себе си, а не пречупени през субективната оценка на самия тъжител, който може да вложи допълнително и различно съдържание от написаното, или да го изопачи. В този смисъл отговорност се носи само за това, което изрично е  написано при буквалния му прочит, а не затова което тъжителят възприема, че произтича от написаното или за това, което тъжителят възприема, че деецът е искал да внуши/Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 75 от 20.02.2012 г. по нак. д. № 3142/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 80 от 09.03.1998 г. по н.д. N:766/97 г., II н.о./.

Във връзка с  изискванията за конкретност в случаите, когато се приписва престъпление е необходимо да се сочи връзка на адресата с обществено опасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца/Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 305 от 16.07.2009 г. по к.д. № 293/2009 г. на ВКС, Наказателно отделение/.

Съгласно чл. 147, ал.2 НК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените позорни обстоятелства. Оттук се извежда и третия съставомерен белег от обективна страна, а именно неистинността на разгласените позорни обстоятелства/Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд/.

Пострадал от престъплението клевета може да бъде само лицето, за което се отнасят позорните обстоятелства, а не и всяко друго лице, което се е почувствало засегнато от тях/Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд/.

В трайната практика на ВКС се приема, че  от субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, воден от субективната увереност за истинността им. В практиката се поставя също така изискването тази субективна увереност да е добросъвестна, тоест да се базира на конкретни обстоятелства от действителността, които я обуславят.  За субективното отношение на дееца към разгласяваната от него информация следва да се съди по обективните факти по делото, относими към неговото предшестващо, съпътстващо деянието или последващо поведение, отношенията между страните, тяхното обществено положение, особености на личността и др./Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение/;  Решение № 21/ 04 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, КНОХД № 1635 /2015г, Решение № 227/ 12 юни 2015г., наказателно дело № 554 / 2015 г/, Решение № 182 от 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение., Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. № 1982/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 179/ 02 октомври 2017 г., І НО, касационно дело № 661 по описа за 2017 г, Решение  № 23/ 27 февруари 2014 г, І НО, касационно дело № 2070 по описа за 2013 г., Решение № 194/ 28 ноември 2017 г, ІII НО, касационно дело № 1061 по описа за 2017 г.

На следващо място следва да се отбележи и че клеветата е възможна и при евентуален умисъл. Той е налице когато липсва добросъвестност в увереността на дееца в истинността на разгласяваните обстоятелства. Следва да се направи и разграничение между съдържанието на добросъвестността, която изключва евентуалния умисъл при различните субекти на престъплението. Ако деецът е обикновено лице, добросъвестността е налице, респективно евентуалния умисъл е изключен, ако са били налице фактически обстоятелства, от които той деецът да е могъл да направи извод за истинността на разпространеното. Ако субект на престъплението обаче е журналист, критериите са завишени. Същият е добросъвестен и евентуалния умисъл е изключен, ако разпространената от него информация е била проверена по надлежен начин/ Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд/.

Относно свободата на мнение,като институт,изключващ както обидата,така и клеветата:

При преценка съставомерността на дадено деяние, както като обида, така и като клевета, следва да се вземе предвид трайната практика на ВКС, базирана на дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно както като обида, така и като клевета, когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение по смисъла на чл. 39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС. С фундаментално значение при тълкуване на понятието свобода на изразяване на мнение е  Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. на Конституционния съд, в което се казва, че с разпоредбите на чл. 39, 40, 41 от КРБ се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението.Следва обаче да се прави разлика между информация, важна за политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес, и информацията, равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова.То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл.39, ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57, ал.2 от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията.Общо принципно положение, отнасящо се до приложението на всички основания за ограничение, е, че при тяхното налагане - от органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт - трябва да се излиза от високата обществена значимост на комуникационните права и свободи, от което следва изискването за стеснително приложение на ограниченията.

В този изричен смисъл са и дадените тълкувания по делата разгледани пред ЕСПЧ- Thorgeir Thorgeison срещу Исландия, RINGIER AXEL SPRINGER SLOVAKIA, A.S. срещу СЛОВАКИЯ, КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, "РАЙЧИНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ","ЧОЛАКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", ДЕЛО ШАХЪНОВ И ПОЛФРИЙМАН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ДЕЛО „ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ”, ДЕЛО МАРИНОВА И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ,  Лингенс срещу Австрия, Дело SAARISTO и други срещу Финландия, Тома срещу Люксембург. В тях са застъпени и редица други принципни съображения и по конкретно, че:

- свободата на словото включва също така възможно прибягване до определена степен на преувеличение или дори провокация;

- свободата на словото важи в еднаква степен, както за политически въпроси, така и за всички други въпроси от обществен интерес;

-що се отнася до границите на приемливата критика, те са по-широки по отношение на държавни,  общински служители и длъжностни лица, отколкото по отношение на частно лице. Държавният служител безспорно има право на защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да бъдат оценени спрямо интересите на открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно. На длъжностното лице следва да се гарантира спокойствие на работното място,  без излишна външна намеса. Необходимостта, обаче, да се осигури обществено доверие към държавните служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата на изразяване на мнение само, когато съществува истинска опасност в това отношение. Задължително следва да се вземе под внимание, че в качеството си на публично лице, адресатът неизбежно и осведомено сам се е открил за обществен контрол. За разлика от частните лица, публичното лице съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно, той трябва да проявява по-висока степен на толерантност. В практиката на ЕСПЧ се провежда и известна градация на степента на толерантност към критика. Сочи се, че тя трябва да е най-голяма при политиците, след тях са останалите публични лица, като най-голяма защита на честта и достойнството следва да получават частните лица.

- доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните противници

-когато изразите употребени от граждани са насочени към борба с обществено неприемливи явления и са част от дебат по въпроси от значителен обществен интерес е допустимо и употребата на „твърд“, „агресивен“, „неприятен език“. Примери за такъв по твърд език може да се почерпи от практиката на ЕСПЧ.

-в случая с делото КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ думите „мафия“, „буклуци“, „най-нездравите елементи, които и досега ме мачкат“, „прокурор Рушветчийски“- са употребени по отношение на действащи прокурори в  изказване, посветено на корупция в системата на прокуратурата/

-в случая с делото "РАЙЧИНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" думите „за мен той не е чист човек” са употребени по отношение на заместник главния прокурор

-в случая с делото "ЧОЛАКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" думите „Всички са престъпници”, „Прокурорът е мафиот”, „Кметът е мафиот”, „Политически проститутки” и „Политическа проститутска маса” са употребени по отношение управляващия елит в гр. В.

-в случая с делото „ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ” жалбоподателят е направил коментари като “охранени безделници” и “селяндури” (за надзирателите в затвора), “провинциално парвеню” (за полицай, чието име също е посочено) и “могъщи безскрупулни хора” (за прокурорите и следователите по принцип)

-във всички тези случаи е счетено, че инкриминираните изрази са проявна форма на свободата на словото и не надхвърлят пределите на необходимата и допустима критика.

-при оценъчни съждения, свободата на словото заслужава защита, ако са налице достатъчни “фактически основания” за такива оценки. Трябва да се прави разлика между твърденията относно факти и оценъчните съждения, тъй като съществуването на определени факти може да се установи или опровергае, докато истинността на оценъчните съждения не подлежи на доказване. Изискването да се доказва истинността на оценъчните съждения е невъзможно за изпълнение и само по себе си нарушава свободата на мнението. Но дори когато изявлението се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би надхвърляло допустимото .В този смисъл и ДЕЛО ЛИНГЕНС СРЕЩУ АВСТРИЯ, Де Хайс и Гайселс срещу Белгия  и Харланова с/у Латвия, Jerusalem v. Austria, Педерсен и Баадсгаард срещу Дания

-при всеки конкретен случай следва да се прави преценка на интензитета на  негативното въздействие, ако въобще е имало такова, от думите на дееца върху репутацията на пострадалото лице с оглед широтата на аудиторията, пред която са произнесени инкриминираните фрази.

-при преценка пропорционалността на ограничението на свободата на свободно изразяване на мнение следва да се вземе предвид дали ограничаването му е под формата на реализиране на наказателната, административната, дисциплинарната  или гражданската отговорност на дееца. Оценката на това доколко пропорционална е била намесата за защита на правата, в много случаи би зависила от това дали властите са имали възможност да използват други средства, различни от наказателната отговорност, като например гражданска или дисциплинарна.

- при преценка пропорционалността на ограничението на свободата на свободно изразяване на мнение следва да се вземе под внимание дали то е направено устно, а не писмено, след внимателно обмисляне.

Стъпвайки на принципните съображения на Конституционния и Европейския съд, практиката на ВКС е извела правилото, че един от критериите дали се касае за упражняване на правото за свободно изразяване на мнение или  противоправно засягане честта и достойнството на другиго е преценката доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на съществуващия обществен дебат по конкретен значим за обществото въпрос. В тази връзка се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политиците, на държавните и общински служители при упражняването на техните правомощия, на магистратите, на адвокатите въобще и конкретно на защитниците по наказателни дела,   при спазване на  справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. В този смисъл критичните мнения и факти, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена публична личност, не бива да бъдат априори изключвани. Недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице. Лицата, натоварени с изключително отговорната публична функция, която упражняват са непрекъснато в полезрението на обществото. То има правото да бъде информирано за тяхното поведение не само при изпълнение на служебните им функции, но и в разумни граници за тяхното поведение в обществото и спазване на правилата в него. Публичните личности сами избират ролята си да служат на обществото, поради което и приемат всяка тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани на критичен анализ. Той обаче следва да бъде добросъвестен, а не резултат от желание за сензация и предизвикване на нездрав интерес към определена личност. Не следва да се игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото има своята фактическа и обективна база, и субектът действа ли със съзнанието, че изпълнява професионален и граждански дълг. Приема се, че безусловно защита следва да бъде отказвана  на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които следва да се възприемат като "прекалени“ и следователно недопустими. Защита следва да бъде отказвана и на изрази и информация, които засягат личната, интимна сфера на адресата  по един язвитилен и унизителен начин, а подобен подход не е нито необходим, нито приемлив при обсъждането на професионалното развитие и  качествата на общественик на пострадалото лице/Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 354/20.10.2014 г., второ, наказателно отделение, наказателно дело № 1178/2014 г.,  Решение  № 167/26 септември 2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение/.

В предвид изложеното и представените по делото доказателства,съдът приема,че на 13.10.2019г в електронна медия www.pik.bg  е била публикувана статия със заглавие „Бомба в ПИК!Бивш кмет и шеф на затвора в К: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С Д и за бомбата в офиса на „Г“!Той прибираше комисионни от кметове“.Този факт не се оспорва от ответника,оспорва се твърдението,че съдържанието на статията точно предава заявеното от ответника на поставените му въпроси от свидетелката З.К..Цитираната статия все още е „активна“ в интернет пространството,като докладчика по делото установи този факт на 10.03.2021г,като разпечата същата.

По отношение на въпроса за автентичността на съдържанието на статията със заявеното от ответника,на поставените му журналистически въпроси:

Приема се в съдебната практика по идентични казуси/в.ж. Решение по гражданско дело №288/2011г по описа на Апелативен съд-Бургас и други/,че съдържанието на телевизионното предаване може да се установи не само с доказателствено средство, регламентирано в чл.14 от ЗРТ, а с всички доказателствени средства предвидени в ГПК,в т.ч. свидетелски показания.Съобразно писмата от управителя на „Пик нюз“-ЕООД-София/стр.110,стр.192,стр.214 и стр. 314 от делото/,съдът приема за безспорен факта,че автор на статията от 13.10.2019г е свидетелката З.К.,който факт същата потвърждава в показанията си.Към месец юли 2020г управителят на „Пик нюз“-ЕООД е отразил,че не се съхранява аудиозаписа на проведеното интервю от свидетелката К. с ответника П.. В предвид приложения по делото констативен протокол от дата 14.10.2019г и показанията на свидетелката К.,която заявява,че „…тези изявления в статията са на г-н П.…въпросите и отговорите се свалят дословно,за това има записи…всичко публикувано са думи на интервюиращия/вероятно се има предвид имтервюирания/“, съдът приема,че статията точно и дословно отразява изказаното от ответника П. по  време на интервюто,проведено със свидетелката К. и тези му изявления,изказани пред свидетелката,са идентични с отразените в статията.

По отношение задължението на съда в мотивите на съдебния акт да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България:

Първото сочено от ищеца твърдение,квалифицирано от него като клеветническо,е следното: „Настоящата кметица не се справи с много неща и се провали като Ц.,който я издигна като лично негов човек на този пост на предишните избори“.

  Решаващият състав приема,че това изявлление на ответника съставлява негова изразена оценка за управленски умения на Кмет на Община и на политик,поради това и не подлежи на проверка,респ. това изявление не може да доведе до ангажиране на деликтна отговорност на ответника. Както беше отразено по-горе в мотивите, публичното лице съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество.Недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице. Лицата, натоварени с изключително отговорната публична функция, която упражняват, са непрекъснато в полезрението на обществото. То има правото да бъде информирано за тяхното поведение не само при изпълнение на служебните им функции, но и в разумни граници за тяхното поведение в обществото и спазване на правилата в него.

В предвид горното съдът не споделя довода на ищеца,че цитираното твърдение е клеветническо и злепоставящо го в обществото.

Второто сочено за клеветническо твърдение в исковата молба е следното: „Когато аз бях кмет,Ц. настояваще да сменим фирмата за боклука,но аз отказах.Послед започнахме подготовка на проект за водата,но ми бяха изпратени негови фирми поще при подготовката на техническата документация.Аз обаче отказах и това и ги изгоних“.

Анализирайки съдържанието на твърдението,съдът приема,че същото представлява твърдение за извършено от ищеца престъпление/престъпления/,във връзка със заеманата от него длъжност,като биха могат да се квалифицират като скючване на неизгодна сделка-чл.220 от НК,с оглед показанията на свидетелите Д и В, злоупотреба със служебно положение-чл.283 от НК, търговия с влияние-чл.304б от НК,посредничество къв подкуп-чл.305а от НК или провокация към подкуп-чл.307 от НК.

Публично разпространеното изявление за извършено от дадено лице престъпление, съставлява изявление, съдържащо твърдение за осъществено престъпно деяние от това лице, т.е. твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност. То не може да се окачестви като оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно, когато лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК), то изявлението е клеветническо – опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т.е. – противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Поради това, публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС /виж решение № 164/30.06.2016 г.,по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

Следва да се отбележи,че цитираното твърдение на ответника се квалифицира от съда като клеветническо, тъй като не е установено с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Касае се за факт/а не за оценка на ответника/,който съдът приема,че е достатъчно конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и по отношение на лицата, които са негов адресат, така че може да се извърши проверка за неговата истинност. Твърди се от ответника,че фактът е осъществен по времето,когато той е бил кмет на Община-Тетевен,а както се изложи това е било в периода 2007г.-2011г.,твърди се,че този осъществил се факт е във връзка с дейността по сметосъбирането натериторията на Община-Т и сключени към този момент договори, както и във връзка с изготвяне на техмчическа документация по „проект за водата“.

Ето защо съдът намира,че с това твърдение ответникът е приписал престъпление на ищеца,което той не е извършил. Същото накърнява  обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за него и за същото следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника,като покриващо посочените по-горе обективни и субективни елементи от фактическия състав на клеветата.

Третото твърдение на ищеца,дефинирано като клеветническо е следното: „Този човек дори в малък и беден град като нашия,иска да контролира всичко-от боклука до водата.Представете си какви обръчи от фирми е създал в другите градове,за какви пари става дума и как навсякъде е наложил контрол.И то в големи градево като Велико Търново,Русе,Благоевград“.

Това твърдение на ответника съдът също приема,че покрива хипотезата на изказана клевета,тъй като отново се приписват извършени от ищеца действия,покриващи хипотезата на престъпления,добили известност като „корупционни такива“.

Действително,фактът не е съвсем коректно посочен във времеви момент,но  в предвид насоката и съдържанието на интервюто,обективирано в статията и изложените факти и ангажирани доказателтва в съдебното производдство,решаващият състав приема,че се визира дейността на ищеца като политик/или както насочва в показанията си свидетелят Д вторият човек в ПП „ГЕРБ“/,поради и което проверката за неговата истинност като конкретен реален факт, определен по време, място и съдържание,съдът приема,че  не е „непреодолима“ или „прекомерно затруднена“.

Съдът намира,че това твърдение не касае предположение на ответника,негова версия,интерпретация или внушение,а се възприема от съда за знание на ответника за конкретен факт,осъщществил се както в града,респ. общината,на която той е бил кмет,така и в градовете Велико Търново,Русе,Благоевград.

Ето защо и за това твърдение следва да бъде ангажирана отговорността на деликвента-ответникът П..

Четвъртото сочено в исковата молба клеветническо твърдение е следното: „Ще Ви кажа,че при настоящата кметица,която той сложи,успя да постигне искането си да смени фирмата за боклука и посочената от него сега чисти и в Т и в Ли региона“.

Съдът приема,че това твърдение изразява лично мнение на ответника,което не подлежи на проверка и за което същият не може да носи отговорност.

Петото твърдение на ищеца е следното: „На мен ми посочи фирми,които аз отказах,докато бях кмет и след това ме отстраниха за втори мандат.А пък посочената от Ц. Б веднага изпълнява исканията му“.  

В частта,в която се твървди,че ищецът е посочил фирма на ответника,като кмет на Община-Тетевен,в контекста на интервюто за схемата за печелене на проекти,съдът приема,че се касае за клеветническо твърдение,за което следва да се ангажира отговорността на ответника.Втората част от изявлението/второто изречение от контекста/изразява лично мнение на ответника,което не подлежи на проверка.

Следващото/шесто поред/ твърдение на ищеца,окачествено в исковата молба като клеветническо,е отразено както следва: „За въпросните комисионни имам неприятен опит с Ц. още много отдавна-преди той да влезе във властта,по времето на тройната коалиция.Търсех експерти,които да изготвят документация за получаване на тези пари по европроекти.Ц. ме свърза със специалисти в някаква агенция,но при срещата ми с тях се оказа,че те ще ми уредят сумата ,само ако се предвидят и пари за Ц..Това ми го каза директно жената,при която той ме изпрати“.

Това твърдение също следва да ангажира деликтната отговорност на ответника,доколкото същият приписва извършени корупционни действия от ищеца,без същите да са установеуни с влязла в сила присъда или по реда на чл.124,ал.5 от ГПК.Съобразно очертаните времеви моменти-тройната коалиция и момент,в който ответникът търсел експерти за изготвяне на документация по европроекти,респ. за времето на мандата му като кмет на Община-Тетевен, съдът приема,че твърдяният факт е достатъчно конкретизиран като време и място на осъществяване и би могла да се извърши проверка за неговата вярност.

Седмото твърдение на ищеца за негово оклеветяване от ответника се изразява в следното: „Да,защото той ми е съдействал.Така ми каза жената,при която ме изпрати той в прав текст“.Това твърдение касае разгледаното шесто твърдение в исковата молба,свързано е с него и не подлежи на самостоятелна преценка от съда.

Обективираното в исковата молба осмо твърдение за оклеветяване на ищеца се изразява в следното: „Така че той събира комисионни още оттогава.Прибира проценти и сега не е чудно откъде си финансира евроатлантическия център“. Изложеното по отношение на седмото твърдение в исковата молба е релевантно и за осмото такова,поради и което същото отново не се коментира от съда.

Като девето клеветническо твърдение в исковата молба е отразено следното изявление на ответника във въпросната статия: „Казвам Ви на какво аз съм бил свидетел и как в такива бедни общини,са създадени обръчи от фирми.Те отчитат проценти и директно той избира фирми,които да изпълняват проектите,да събират боклука и какво ли не …

Понеже аз отказах,накрая виждате как успя да ме смени с верен човек.Дори ме беше нарекъл престъпник пред Н,който беше областен координатор на ГЕРБ тогава,самото защото отказвам да участвам в подобни схеми“.

Това твърдение на ответника е прекалено общо,в недостатъчна степен конкретизирано като времеви момент,за да може да бъде проверен този факт,твърде общо изложен,а и по своето съдържание не се отличава съществено от твърденията,за които съдът приема,че следва да се ангажира деликтната отговорност на ответника.

Десетото клеветническо/според ищеца/твърдение се изразява в следното: „Ц. трябва да носи отговорност не само за тези схеми.Ц. трябва да носи отговорност и за взрива на колата на СД и за бомбата в офиса на вестник „Г“.

Съобразно данните по делото,съдът приема,че се касае до оценка за дейността на ищеца като политик-министър на вътрешните работи на Република България,по времето,когато цитираните криминални действия са се осъществили,респективно за неразкриванве на същите,свеждат се до оценка за управленските и професионални действия на ищеца,за които ответникът не следва да носи отговорност.От контекста на твърдението не може да се формира еднозначния извод,че ответникът с изявлението си е имал предвид извършени от ищеца криминални действия,във връзка с престъпленията/взривовете/,поради и което се възприема като изявление за носене на политическа отговорност за неразкриване на престъпленията.

Следващото/единадесето/твърдение на ищеца за неговото оклеветяване се изразява в следното: „Важно е да допълня,че имах  твърдата подкрепа на г-н Боросив за втори кметски мандат и на лична среща с него ,той заяви, че аз ще съм отново човекът на ГЕРБ на местните избори.Ц. се възпротиви , защото не му пускам нищо и след това е видно какво се случи“.

Това твърдение се възприема от съда като изразено мнение от ответника за причините за  неиздигането му за кандидат за кмет на местни избори от ПП „ГЕРБ“,което не подлежи на проверка и за което не може да му се търси деликтна отговорност.

Дванадесетото твърдение на ищеца,като невярно и опозоряващо го,се изразява в следното: „На изпълнителна комисия обаче Ц. намери начин да ме отстрани,тъй като съчини като проблем, че не съм бил член на партията“. По идентично на предходното твърдение,касае се за предположение и изразена версия от ответника за обстоятелства,заради които не му е било гласувано доверие на проведени местни избори от политическа партия,член на която е бил ищецът,респ. за внушения, които не консумират престъпния състав на клеветата.

В предввид изложените съображения и за посочените фактически твърдения,изказани от ответтника в статията ,публикувана на 13.10.2019г от електронна медия „ПИК“,за които съдът прие,че е осъществен фактическия състав по чл.45 от ЗЗД,следва да бъде реализирана отговорността на ответника,за причинения деликт-оклеветяване на ищеца,чрез приписването му на престъпления,недоказани с влялза в сила присъда или по реда на чл.124,ал.5 от ГПК.

Безспонно ищецът е претърпял негативни последици от посочените действия на ответника,като настъпилите неимуществени вреди, както и причинната им връзка с деянието, се доказват от свидетелските показания на  свидетелите С Ю П и ВБ Б.Същите дават подробни показания относно измененията в емоционалното състояние на ищеца непосредствено след публикацията.Свидетелите са придобили непосредствени впечатления за последиците от статията върху ищеца. Безспорно от тези показания съдът извежда наличието на претърпени неимуществени вреди, техния характер и размер.

Субективната съставомерност на деликта се презюмира, доколкото съгласно чл. 45 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. След като са доказани елементите от обективната страна на деликта се счита, че делинквентът е виновен. Негова е тежестта да установи противното в условията на обратно пълно и главно доказване. Както бе посочено по-горе, не се установява авторът на статията,респ. инвервюираният П., да е действал добросъвестно. Поради тези съображения настоящият състав намира, че основанията за деликната отговорност на ответника и за посочените по-горе твърдения, са изцяло доказани по безспорен начин, което от своя страна ангажира отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД.

В конркетния случай степента на засягане на оценката на обществото спрямо ищеца е висока, тъй като е засегната публична личност, участваща в обществения и политически живот на страната. Следва да се отбележи, че е накърнена репутацията на лицето, както и неговият авторитет.  

Безспорно закрилата по чл. 10 от ЕКПЧ се разпростира и върху изразяване на мнение в интернет и интернет новинарски портали, включена е и свободата на пресата и журналистическата свобода. Несъмнено ограничаването на последните би довело до заплаха за свободния поток на информация. В този смисъл личният живот на неправомерно засегнато от публикацията лице взима превес над недобросъвестното поведение на ответника в електронната медия,респ. новинарския сайт.  

Поради тези съображения настоящият състав намира, че следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на публичното лице/ищецът Ц./,доколкото публикуваното на невярно и клеветническо твърдение е нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ. На Държавата, в лицето на националния съд, е вменено задължение да закриля правото на лицето по чл. 8 от ЕКПЧ, като при неизпълнение на това правомощие самият той би допуснал нарушение на Конвенцията. Необходимо е с оглед защитата на основните права и свободи на засегнатото от публикацията лице да се установи това нарушение, като на ищеца се присъди справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Публикуваният материал,в посочените по-горе части от съда,има клеветнически характер, написаното е опозоряващо и злепоставящо и с него е нарушен общият дълг да не се увреждат морални интереси на други лица. В случая безспорно е засегната репутацията на ищеца, както и доброто му име в обществото, тъй като са му приписани престъпления,които той не е извършил.С предявения иск се цели ангажиране отговорност за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и страдания ,в резултат на накърнена чест и достойнство, засегнат обществен авторитет от съдържащите се в публикациите   клеветнически твърдения/Решение № 263 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2011 г., III г. о., ГК/.

Обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД,се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието ,,справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната.

Съдът взе предвид характера, вида и тежестта на претърпените от ищеца морални болки и страдания, фактът, че публикацията/статията/ е била видяна от много граждани,а от друга страна следва да се има предвид, че ответникът не може да бъде държан отговорен за оценъчните твърдения в статията, които сами по себе си следва да бъдат приети за закриляни от свободата на изразяване. Факт е, че публичните личности следва да понасят по-голям интензитет на критика от медиите, която в конркетния случай не следва да ангажира деликатната отговорност на ответника по отношение на тях.Не на последно място съдът съобрази и обстоятелството,че макар да се касае за няколко твърдения на ответника,приписващи извършване на престъпления от ищеца,то същите са еднородни и се свеждат до твърдение за корупционни действия във връзка с провеждани обществени поръчки.

Съобразявайки се с посочените обстоятелства, както и с икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 3 000.00 лева,до който размер следва да бъде уважен предявеният главен осъдителен иск,а за разликата до пълният претендиран размер от 10 000.00 лева,същият следва да бъде отхвърлен ,като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото действие – арг. от чл.69, ал.1 от ЗЗД, а ако то продължава през определен период от време – от крайния момент на периода. Тези лихви не се определят по размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането /или крайния момент на периода на увреждането/ до момента на плащането. Затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва. С причиняването на непозволеното увреждане ответникът е изпаднал в забава, поради което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД ще се дължи лихва върху главницата считано от дата на деликта-13.10.2019 година.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 и 3 от ГПК, на ответникът следва да се присъдят разноски в общ размер на 466.00 лева,опраеделени и изчислени по сърадзмерност и компенсация.

Мотивиран от изложеното,нсъдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОСЪЖДА Н.П.П.,ЕГН: ********** ***,да заплати на Ц.Г.Ц.,ЕГН:********** ***,на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 3 000.00/три хиляди/лева,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,вследствие на изнесена информация на дата 13.10.2019г в електронна медия www.pik.bg,в която ответникът Н.П.П. приписва престъпления на ищеца Ц.Г.Ц.,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 13.10.2019г до окончателното и заплащане,а за разликата до пълния претендиран размер от 10 000.00 лева,отхвърпля иска,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ц.Г.Ц.,ЕГН:********** *** да заплати на Н.П.П.,ЕГН: ********** ***,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, сумата от 466.00/четиристотин шейсет и шест/лева,представляваща сторени разноски в производството,определни по съразмерност и компенсация.

Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: