№ 1521
гр. Р., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520102492 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от Б. Н. И. против Б. Н. Т. за
разваляне на договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с НА № 18, том І, дело № 12/2013 год. нейните родители
прехвърлили на сестра й- ответникът Б. Т. собствения си недвижим имот, находящ се в град
Р., по ул. П* № 110, бл. М., вх. В, ет. 5, ап. М, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.145.1.84 8 /шестдесети три хиляди четиристотин двадесет и седем,
точка сто четиридесет и пет, точка едно,точка осемдесет и четири/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 19/15.12.2007 г. на изпълнителния
директор на АК, находящ се в сграда № 1/едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.7.145 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка
седем точка сто четиридесет и пет/ с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
Апартамент, брой нива на обекта: 1/едно/, с площ от 79.54 кв.м. /седемдесет и девет
квадратни метра и петдесет и четири квадратни дециметра/ и 1.568 % / едно цяло и
петстотин шестдесет и осем хилядни/ процента идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху теР., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 63427.7.145.1.83, под обекта: - 6345237.7.145.1.80, над обекта: 63427.7.145.1.88.
Собствеността била прехвърлена срещу дадените от приобретателката грижи за майка
й през последните 5 години и срещу задължението Т. да поеме изцяло гледането и
издръжката на прехвърлителите Н.В. И.ов и Р* И. В., докато са живи, като им осигури
1
ежедневни грижи, поддържане на личната хигиена, храна, лечение и лекарства, като
прехвърлителите си запазили правото на ползване върху целия имот пожизнено.
На следващия ден след като родителите на страните прехвърлили правото на
собственост на ответника, двете сестри сключили
споразумение апартаментът да бъде прехвърлен от родителите на Б. Т., а Б. И. се задължила
да участва равностойно в гледането и издръжката на родителите си. Договорили се също, че
делът на Б. Т. от апартамента е 46 кв.м., а на Б. И.- 33.54 кв.м. Разликата произлизала от
грижата, която до момента Т. е положила за майка си и предвид дадените на Б. И. през 1986
год. 3000.00 лева. Б. Т. поела задължение от свое име и от името на дъщеря си да изплати
дела на Б. И. или на нейните синове по пазарни цени в евро до една година след смъртта на
Н* И.ов и Р* В. или друг допълнително уговорен срок. Ищецът заявява, че ответникът не е
полагала нужните грижи по отношение на прехвърлителите, не е давана издръжка през
целия период, напротив- самата тя била издържана от баща си. Майката на страните
починала наскоро след прехвърлянето на имота, а баща им починал в началото на 2020 год.
До смъртта му основните грижи били полагани от ищеца, баща им се оплаквал от ответника,
а тя от своя страна всячески препятствала усилията на сестра си да се грижи за баща им.
Нещо повече- отношенията между ответника и баща й били толкова лоши, че той поискал
да бъде развален договора между тях, тъй като тя не само не го гледала и издържала, но и го
тормозела психически. Това той споделил с ищеца, а нейният син се наложило да се намеси,
тъй като отношенията между дядо му и леля му ескалирали. Случвало се е да бъде викана и
полиция.
Освен грижите, ищецът извършила и ремонтни дейности в апартамента
непосредствено след кончината на майка им и до 2016 год. изразходвала 3500 щатски
долара, които били изпращани от сина й А*, който живеел в САЩ. Твърди се в исковата
молба, че през 2013 год. баща им бил диагностициран с рак на простата. От началото на
2017 год. ответникът съвсем променила отношението към баща си и към ищеца, като
всячески се стараела да й пречи да полага грижи за него. Въпреки това тя продължила да го
посещава, да му пазарува, тъй като Б. Т. изцяло се била дезинтересирала от него. Така през
юли 2018 год. той видимо много отпаднал, започнал да губи равновесие. Ищецът го завела
на лекар и след проведени изследвания било установено, че е прекарал множество
микроинсулти, които били причината за състоянието му. Предписано било лечение, което
той провел.
Въпреки състоянието си, той излизал на разходка около блока, където контактувал със
свои приятели. Междувременно оплакванията му от ответника станали постоянни, а
конфликтите между тях чести. Положението се усложнило, след като в апартамента заживял
и приятелят на племенницата й, а станала непоносима след раждането на внучето на Б. Т..
Тя, дъщеря й и приятелят й забранявали на възрастния човек да излиза от стаята си, като
били ограничени дори посещенията му до тоалетна- два пъти на ден. ТРЗ**ата отнели
телефона му и ключовете за апартамента, за да не може да контактува с никого.
Положението продължило да се влошава и през януари 2020 год. ищецът настанила баща си
2
в болница. След изписването на ищеца и другата сестра на страните било забранено да го
посещават под предлог, че дъщерята на Б. И. учи за държавни изпити. Когато все пак успели
да го видят, той изглеждал много зле, плачел и казал, че едва ли ще живее още 10 дни. Така
и станало, като за смъртта му ищецът разбрала от племенника си В., който отишъл да види
дядо си, връщайки се от С* и така установил, че е починал.
Ищецът моли да бъде развален договора по отношение на 1/6 ид.ч. от целия имот
поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията по него. Тъй като Б. Т. не
изплатила пазарната стойност на 33.54 кв.м. от жилището в едногодишния срок от
кончината на техния баща, въпреки че Б. И. изпълнила своите задължения за гледане и
издръжка на родителите си, претендира осъждането на ответника да заплати тази стойност
към момента на разглеждане на делото- 11 016.46 лева на основание чл. 59 от ЗЗД.
Ответникът дава отговор, оспорва предявения иск, като твърди, че през целия период
на действие на договора е изпълнявала добросъвестно и в пълен обем задълженията си
спрямо своите родители, а ищецът е тази, която е отказвала помощ и участвала спорадично в
полаганите грижи и издръжка.
Прави възражение за погасяване по давност на половината от претенцията,
основаваща се на споразумението между нея и ищеца от 30.01.2013 год. по отношение на
припадащата се част на майка й. Заявява, че уговореният срок от една година тече след
смъртта на всеки от родителите, а не от смъртта на този, който почине последен.
Ответникът прави възражение за нищожност на споразумението от 30.01.2013 год. на
основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД, като излага съображения за противоречие и заобикаляне
на закона, в нарушение на добрите нрави, при липса на основание, предмет и форма и като
уреждащо права от неоткрити наследства.
Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищеца, като заявява, че не отговарят
на истината твърденията й, че тя е полагала равностойно и дори повече от нея грижи за
родителите им. Излага подробно факти относно семейната история и грижите, които е
полагала от 2007 год. до кончината на всеки от родителите.
Б. Н. Т. предявява насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
срещу Б. Н. И. в случай, че бъде уважен искът за разваляне на алеаторния договор за 1/6
идеална част. Претендира следните суми:
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната за 8308 лева, представляващи 1/6
от паричната равностойност на предоставяните от нея грижи и издръжка /парична и
натурална/ за майка й Р* И. В. за периода 29.01.2008 г.- 29.01.2013 г. (на обща стойност 49
850 лева);
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната за 8500 лева, представляващи 1/6
от паричната равностойност на предоставяните от нея грижи и издръжка/парична и
натурална/ за баща й Н.В. И.ов за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020 год. (на обща
стойност 51 000 лева), както и
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната 3575 лева, представляваща 1/6
3
от направените от нея подобрения след сключването на алеаторния договор в процесния
имот, дължима в по- високия размер от направените разходи и увеличената стойност на
имота, които определя на обща стойност 21 450 лева.
Ищецът прави възражение за право на задържане на имота на основание чл. 90 от ЗЗД,
вр. чл. 72, ал. 3 от ЗС до изплащане на сумите, предмет на насрещните искове.
Ответникът по насрещния иск Б. Н. И. е подала отговор. Заявява, че не е предявяван
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по отношение на грижите и издръжката за
майката на страните, поради което и евентуалният насрещен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД в тази му част е неоснователен.
Оспорват се изложените факти в насрещния иск за полагани грижи в твърдения обем.
Оспорва се твърдението, че подобренията в имота са извършени със средства на
ищеца.
Излага доводи, че те са извършвани със средства, предоставени от бащата на страните
и от Б. И., която ги получавала от своя син А*. Заявява, че Б. Т. винаги е била в лошо
финансово състояние и не е можела да издържа себе си, камо ли родителите си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от Нотариален акт № 18, том І, рег. № 215, дело № 12/2013 год. на нотариус
Любен Шилков по заместване на Р.Л. с район на действие РРС, на 29.01.2013 год. бил
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот на низходящ срещу задължение за
гледане и издръжка. По силата на този договор родителите на страните Н.В. И.ов и Р* И. В.,
действаща чрез своя настойник Б. Н. И. въз основа на Удостоверение № 94Б- 560/15.12.2012
год., издадено от органа по настойничество и попечителства при Община Р. и
Удостоверение № 69 от 2013 год. на Районен съд- Р. прехвърлили на Б. Н. Т. собствения си
недвижим имот, находящ се в град Р., по ул. П* № 110, бл. М., вх. В, ет. 5, ап. М,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.145.1.84 8 /шестдесети
три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка сто четиридесет и пет, точка едно,точка
осемдесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД- 18- 19/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда №
1/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.145 /шестдесет и три
хиляди четиристотин двадесет и седем точка седем точка сто четиридесет и пет/ с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, Апартамент, брой нива на обекта:
1/едно/, с площ от 79.54 кв.м. /седемдесет и девет квадратни метра и петдесет и четири
квадратни дециметра/ и 1.568 % / едно цяло и петстотин шестдесет и осем хилядни/
процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху теР., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.7.145.1.83, под обекта:
6345237.7.145.1.80, над обекта: 63427.7.145.1.88.
4
Прехвърлянето на собствеността е мотивирано от дадените от приобретателя Б. Т.
грижи и издръжка за майка й Р* В. през последните 5 години и срещу задължението
приобретателят да поеме изцяло гледането и издръжката на прехвърлителите, докато са
живи, като им осигури ежедневни грижи, поддържане на личната хигиена, храна, лечение и
лекарства. Прехвърлителите се легитимирали като собственици на гореописания имот при
сключване на договора с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.11.1990
год. на ОбНС- Р..
Тук е мястото да се спомене, че предявявайки претенцията си за разваляне на договора
до размер на 1/6 ид.ч., ищецът е съобразила вероятното възражение за погасяване по
давност по отношение на прехвърлителната сделка, извършена от майка й, тъй като от
възникването на правото й да иска разваляне до предявяване на иска е изтекъл срок, по-
голям от 5 години. Тя би наследила 1/3 ид.ч. от имота и би имала право на иск за тази част,
тъй като наследниците са тРЗ**а, но предявява претенция само за 1/6 ид.ч. поради горните
съображения.
От приложената на л. 24 Схема № 15- 571875/31.05.2021 год. е видно, че имотът,
предмет на спора, отговаря на описанието, дадено в исковата молба. Като собственици са
записани Р* И. В. и Н.В. И.ов.
От показанията свидетелите В. В. (сестра на страните) и на В. В. (племенник на
страните) се установи, че през юли 2008 год. Б. се нанесла в жилището на родителите си,
тъй като се разделила с втория си съпруг и баща на дъщеря й, с когото живели в гр. П.. През
2002 год. Б. получила общинско жилище в гр. Р..
Още през 2006 год. майката на страните започнала да дава признаци на деменция и
била диагностицирана с болестта на А*, при което през цялото време дъщеря й Б. я водела
по лекари. По същото време Б. била оперирана от рак на гърдата и след като започнала да се
възстановява, започнала да се грижи за майка си, тъй като трябвало непрекъснато да има
човек около нея. В периода 2006- 2007 год. свидетелят В., Б. И. и баща им се редували да се
грижат за болната жена. През 2008 год. Б. Т. се включила в грижите за майка си, като
предвид нейната професионална ангажираност, семейството продължило дружно да полага
грижи за Р* В.а, всеки според възможностите си и нейните нужди до смъртта й на
26.02.2013 год.
На 31.01.2013 г. бащата на страните повикал дъщеря си В., срещнали се в центъра на
града и той й споделил, че прехвърлил жилището на Б. и Б.. Споделил, че това е било
тяхното желание, а на нейния син В. щели да припишат боксониерата в гр. З*, която била
собственост на майка й. Така приживе родителите разделили притежаваното от тях
имущество. Тъй като Б. И. живеела в общинско жилище и за да не загуби правата си,
придобивайки собственост, процесният апартамент бил прехвърлен на Б. Т.. На следващия
ден сестрите близначки посетили нотариус С.К., която удостоверила подписите им под
представеното споразумение, според което апартаментът следва да бъде прехвърлен от
родителите на Б. Т., а Б. И. се задължила да участва равностойно в гледането и издръжката
на родителите си. Договорили се също, че делът на Б. Т. от апартамента е 46 кв.м., а на Б. И.-
5
33.54 кв.м. Разликата произлизала от грижата, която до момента Т. е положила за майка си и
предвид дадените на Б. И. през 1986 год. 3000.00 лева. Б. Т. поела задължение от свое име и
от името на дъщеря си да изплати дела на Б. И. или на нейните синове по пазарни цени в
евро до една година след смъртта на Н* И.ов и Р* В. или друг допълнително уговорен срок.
Съдът тълкува граматически и логически във връзка с останалите клаузи в споразумението,
на основание чл. 20 от ЗЗД уговорката, касаеща срока, в който трябва да заплати посочената
част в смисъл, че той започва да тече след смъртта на двамата родители.
Свидетелят В. В. заяви, че до 90- тата си година баща й бил много жизнен, ходел на
вилното място в покрайнините на града, което притежавал и обработвал. Тези данни се
изнасят от всички разпитани свидетели, включително съседките, които са живели в същия
блок. Той оставал там по няколко дни, но след като постройката изгоряла, вече нощувал у
съседи. До 2018 год. той си готвел сам, пазарувал си и никоя от дъщерите му не е била
ангажирана с грижи за него. През 2018 год. се почувствал некомфортно, на моменти губел
равновесие и Б. И. го завела на прегледи, вследствие което бел приет и лежал за лечение в
болница „М*“ една седмица. Оказало се, че има няколко микроинсулта. След изписването
ходил една седмица на рехабилитация и след това спрял да ходи на вилното място.
От 2016 год. В. започнала да се вижда с баща си в заведението „Останкино“ в центъра
на града. Там се събирали пенсионери преди обяд и той имал компания, с която
контактувал. За всички празници или когато изявявал желание, той звънял на дъщеря си да
се видят там. Харесвала му обстановката, мястото му станало любимо. Виждали се във
времето, щ.когато получавал пенсията си- веднъж месечно, понякога и два пъти. Н* И.ов
споделял за живота си, питал дъщеря си за нейния. След като хапвали по една супа, заедно
отивали до банкомата в градските хали, теглел пенсията си и плащал сметките си на касата
на еPay в халите. След като Б. Т. се нанесла в жилището на родителите си до смъртта на
майка си не е плащала сметки за ток, вода, телефон и парно. До март 2013 год. всичките
разходи плащал баща й по думи на свидетелите. След това си разделили сметките, като Н*
И.ов плащал парното и топлата вода, а Б. Т. плащала кабелната телевизия, студената вода и
тока. Сметките за домашния телефон и за мобилния си телефон плащал възрастният мъж.
След като в апартамента започнали да живеят повече хора, включително приятелят на
внучка му К. и новороденото му правнуче, сметките се увеличили. Така започнали
разправиите заради сметки, които достигнали 400 лева месечно. Изпълнението на
задължението за гледане и издръжка изключва вариант, в който прехвърлителят да заплаща
каквито и да било консумативи за имота, който не е негова собственост. Фактът, че Н* И.ов
е заплащал консумативи през цялото време след сключването на договора, обуславя извод за
неизпълнение на задължението.
Н* И.ов споделил с дъщеря си В. през 2018 г., че отношението на Б. към него тотално
се е променило, оплаквал се постоянно и многократно споделял, че има намерение да
разтрогне този договор, с който й прехвърлил имота. Тя го попитала как ще го развали, има
ли екземпляр от този договор, а той казал, че тя не му е дала, обаче знае къде е офиса на
нотариуса и ще отиде. Свидетелят му казала, че не може просто да отиде при нотариуса и да
6
го развали, а трябва да води дело.
Свидетелят сподели и за собственото си разочарование и това на баща си от
племеницата си К.. Когато дошла в жилището, била около 15- годишна. Отначало се
държала добре, но колкото повече време минавало, започна да влиза, без да поздравява и да
отминава роднините си, които посещавали дядо й. Свидетелят разказа за случай през лятото,
в периода, в който майка й била лежащо болна, й се обадила сестра й Б. и казала, че я
задържат в училище и моли да отиде до жилището да даде на майка им вода. Свидетелят
хванала такси с последните си 5 лева, защото било страшна жега, отишла при майка си,
сменила памперса, дала й вода. Видяла, че вратата към детската е отвоР. и решила, че
котката я е отворила. Понечила да я затвори и видяла К. да спи. Останала учудена защо е
необходимо да пресече целия град при положение, че има човек в къщата, който може да
даде вода на болната жена. К. и приятелят й винаги са се държали с възрастния мъж
непочтително, като натрапник. Наричали го по различен начин. Свидетелят не посочи как,
но от представената кореспондениця по Вайбър и Месинджър е видно, че са го наричали
„Д*“ и това по никакъв начин не е свързано с героя от известния роман на А* Дюма- баща.
Лошото отношение към възрастния мъж до такава степен е ескалирало, че Б. Т. и дъщеря й
го изолирали в отделна стая, която обзавели така, щото да няма нужда той да излиза от нея и
да ходи до хладилника в кухнята напРЗ**ер, за да си вземе храна, тъй като в стаята му
имало такъв, включително микровълнова фурна, маса и два стола. Погрижили се
възрастният човек да живее в самостоятелно домакинство и да няма причина да излиза от
стаята си. Стигнали до там, че му осигурили съд, в който да уринира и му разрешавали да
напуска стаята си само два пъти дневно, за да ходи до тоалетна по голяма нужда.
Без да се спира на останалите действия на Б. Т., само въз основа на тези данни,
изложени от свидетелите, съдът заключава, че тя не е изпълнила задължението си за
издръжка и гледане. На първо място, защото такова отношение е в пълно противоречие с
морала, а е и неизпълнение на договора за гледане и издръжка. Да изолираш един възрастен
човек, от когото си получил живот, грижа и подслон и да го караш да се чувства унизен,
макар и да му приготвяш една тава манджа седмично и да переш чаршафите и дрехите му
(макар и отделно от тези на останалите обитатели), е далеч от смисъла на договореното за
осигуряване на ежедневни грижи, поддържане на личната хигиена, храна, лечение и
лекарства.
Ако Б. Т. се е грижила денонощно с помощта на дъщеря си К. за Н* И.ов, възниква
въпросът защо се е наложило да вземат ключовете му и да ограничат свободното му
придвижване за повече от два месеца в края на 2019 и началото на 2020 година? Очевидно
той е бил сам по цял ден и за да предотвратят изгубване или някакви неадекватни действия,
предвид предполагаемата деменция, са взели ключовете му. Това обаче е станало пряко
волята му и пряко тази на останалите роднини, които са били лишени от достъп до
жилището и до баща си/дядо си в един продължителен период от време. Необяснимо остана
кое е наложило отнемането на телефона на Н* и кои негови интереси са били охранени по
този начин. Синовният дълг и особено задължението по сключения алеаторен договор не
7
включва ограничаване на придвижването и унизително отношение, а грижа, която е
адекватна на нуждите на прехвърлителя. Очевидно такава не е полагана.
Свидетелските показания на сестрата на страните В. В. и на нейния син В. В.
(племенник на страните), които са най- близките им хора и същевременно еднакво
отдалечени от страните по делото, поради което и незаинтересовани от изхода на делото,
съдът кредитира напълно. Техните показания са и най- детайлни и пълни. Те се подкрепят от
показанията на свидетелите Т. Т. и Б. Б., както и от всички други доказателства по делото
във връзка с извършваните ремонти в жилището, произхода на средствата за това, факта, че
Н* И.ов сам се е издържал и сам се е грижил за себе си дълги години, след като е сключен
алеаторния договор до момента, в който здравословното му състояние се влошава след
престоя му в болница през февруари 2020 год. От тогава до смъртта си на 07.03.2020 год.,
достъпът на роднините до Н* И.ов е бил ограничен, тъй като свидетелят К. Т. учела за
държавни изпити и за да не й се пречи. За смъртта на баща си ищецът узнала от племенника
си В., който отишъл да види дядо си, но при пристигането си установил, че той е починал.
Въз основа на горецитираните свидетелски показания и приложената от двете страни
кореспондениця по Вайбър и Месинджър съдът достигна до извод, че грижи за двамата си
родители са полагали и двете страни по делото- всяка според възможностите си, разбира се
не в пълна степен и съобразно действителните нужди на Н* И.ов в последните му дни, но
това е ирелевантно за спора.
Същината на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е наличието на факти и
доказателства, които да водят до извод, че приобретателят през цялото време след
сключване на договора и в пълен обем е изпълнявал задълженията си по него. Ответникът,
чиято беше доказателствената тежест да установи това, не ангажира доказателства, че е бил
изправна страна по договора и поради това той подлежи на разваляне до претенцирания
обем- 1/6 ид.ч.
По отношение на иска за заплащане на равностойността на 33.54 кв.м. от процесния
недвижим имот към момента на разглеждане на делото, съдът намира следното: Б. Т. е поела
задължение от свое име и от името на дъщеря си да изплати дела на Б. И. или на нейните
синове по пазарни цени в евро до една година след смъртта на Н* И.ов и Р* В. или друг
допълнително уговорен срок. Няма данни да е уговарян друг срок. Съдът намира тази
уговорка за противоречаща на добрите нрави, тъй като страните са договаряли във вреда на
своята сестра В., на практика лишавайки я от наследство и по този начин попада в
хипотезата и на договор върху неоткрито наследство. Поради това предявеният иск за
заплащане на равностойността на 33.54 кв.м. е неоснователен.
Б. Н. Т. предявява насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
срещу Б. Н. И. в случай, че бъде уважен искът за разваляне на алеаторния договор за 1/6
идеална част. Претендира следните суми:
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната за 8308 лева, представляващи 1/6
от паричната равностойност на предоставяните от нея грижи и издръжка /парична и
8
натурална/ за майка й Р* И. В. за периода 29.01.2008 г.- 29.01.2013 г. (на обща стойност 49
850 лева);
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната за 8500 лева, представляващи 1/6
от паричната равностойност на предоставяните от нея грижи и издръжка/парична и
натурална/ за баща й Н.В. И.ов за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020 год. (на обща
стойност 51 000 лева), както и
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната 3575 лева, представляваща 1/6
от направените от нея подобрения след сключването на алеаторния договор в процесния
имот, дължима в по- високия размер от направените разходи и увеличената стойност на
имота, които определя на обща стойност 21 450 лева.
Ищецът прави възражение за право на задържане на имота на основание чл. 90 от ЗЗД,
вр. чл. 72, ал. 3 от ЗС до изплащане на сумите, предмет на насрещните искове.
Ответникът по насрещния иск Б. Н. И. е подала отговор. Заявява, че не е предявяван
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по отношение на грижите и издръжката за
майката на страните, поради което и евентуалният насрещен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД в тази му част е неоснователен. Съдът намира възражението за основателно.
Както беше посочено, при предявяване на иска Б. И. е съобразила изтеклата погасителна
давност по отношение на иска за разваляне на договора, касаеща частта на майката на
страните. Доколкото не е искано разваляне на договора в частта, касаеща положените грижи
и даваната издръжка по отношение на майката на страните, евентуалният насрещен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тази му част е неоснователен поради липсата на
елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно наличието на
отпаднало основание.
Неоснователен е насрещният иск за заплащане на сумата 2000 лева- частично
предявена претенция от пълната за 8500 лева, представляващи 1/6 от паричната
равностойност на предоставяните от Б. Т. грижи и издръжка /парична и натурална/ за баща й
Н.В. И.ов за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020 год. (на обща стойност 51 000 лева).
Установи се по делото, че тя не е полагала грижи и в пълен обем и не е давала издръжка на
баща си, съгласно договора, сключен с него, както и че в грижите за него е участвала
равностойно сестра й Б. И.. Предвид постоянните финансови затруднения, които е имала, Б.
Т. е била подпомагана финансово както от сестра си Б., така и от нейните синове,
включително на техни разноски тя е пътувала в чужбина- до Л.., Г. през април 2014 год., до
Л., Б. Б. П*, Ф*, РЗ** и В през месец август 2018 г., както и до САЩ от 29.03.2019 г. до
08.04.2019 г. От приложената към делото кореспонденция между страните се установи, че Б.
Т. постоянно е страдала от липса на средства. Тя се е оплаквала на сестра си Б., че с
получаваната от нея заплата на учител й е невъзможно да издържа себе си и дъщеря си.
Споделяла е, че периодично тегли потребителски кредити, за да може да отидат на почивка,
или за да купи телефон или компютър на дъщеря си. Точно за погасяване на нейни кредити
синът на Б.- А* й е дал средства, когато са били на гости при него в САЩ.
9
Б. Т. твърди, че към момента на смъртта си всеки от родителите й е имал по личната
си сметка сума в размер на 7000 лева, предвид което било очевидно, че те не са харчили
средствата от пенсиите си за издръжката си. Това твърдение е оборено от показанията на
свидетелите, коментирани по- горе. Към момента на смъртта си бащата на страните е
разполагал със сумата 4 799.29 лева по сметката си Инвестбанк АД, а майка им със сумата от
5044.50 лева в сметката си в същата банка. Произходът на тези средствата на майката на
страните съдът приема, че е от дългогодишни спестявания на получаваните от нея
допълнителни добавки към пенсията й, а по отношение на баща им, освен получаваните
допълнителни плащания към пенсията, още и средства от продажба на земеделски земи,
съответно през 2013, 2014 и 2016 год., общо в размер на 2497.36 лева , както и припадащата
му се част от оставените в наследство от съпругата му парични средства в размер на 1261
лева.
Относно иска за заплащане стойността на направените след сключване на алеаторния
договор подобрения в процесния имот и увеличената му стойност се събраха писмени и
гласни доказателства, че ремонтите са извършени със средства на бащата на страните и със
средства, предоставени на Б. И. от сина й А*. Средствата, ангажирани в ремонтите и
подобренията в значителна степен надхвърлят припадащата се част на размера на
припадащият й се дял при разваляне на договора.
Житейски нелогично звучат твърденията на Б. Т., че парите, които й е изпращал
племенникът й А*, който е син на Б. И. чрез майка си, са били подаръци. Тя заявява, че дали
ще направи ремонт или ще си купи обувки, решението трябвало да бъде нейно. Той
изпращал пари, но за какво ще ги използва леля му, решението е било тяхно взаимно. Майка
му дори не знаела за техните уговорки. Възниква въпросът защо просто не е превеждал
парите по сметка на леля си, след като това са били подаръци и техни лични отношения.
Отговор дават свидетелите Б. И. Б., Т. Д. Т. и В. В. В.. Те заявиха, че ремонтите в
процесното жилище са правени единствено със средства на наследодателя на страните Н*
И.ов и с предоставяни от Б. И., които са й били изпращани от нейния син А*. Той дълги
години живеел и работел в САЩ и е имал възможност да предоставя средства, за да се
подобряват условията, в които живее дядо му. Б. Т. не доказа да е изразходвала собствени
средства в ремонтите на жилището. Единствената сума, която й е предоставена от
племенника й А* за лични цели и като подарък, е в размер на 2500 щатско долара, която той
й дал през 2019 год. при посещението на двете сестри- Б. и Б. в Щ., като сумата е дадена с
цел тя да погаси задълженията си към банки по теглени потребителски и стокови кредити.
Съобразно уговореното, след завръщането си в България, на 10.04. и 12.04.2019 год. тя е
погасила задълженията си към ТИ БИ АЙ БАНК, ПОЩЕНСКА БАНКА и ПИРЕОСБАНК,
като изпратила доказателства за това на А*. За тези обстоятелства страните не спорят.
Б. Т. не е разполагала с необходимите средства за купуване на материали и заплащане
на майстори. Нейното участие се е изчерпвало в извършване и координиране на поръчките,
доставките на необходимите материали и заплащането с предоставените й от сестра й Б. И.
и баща им средства. Двете сестри съвместно и поетапно са изхвърлили старите вещи от
10
жилището и сервизните помещения, кот няма данни да са заплащали сметоизвозваща
услуга.
Смяната на дограмата на двете спални е била извършена през 2013 година със
средства, предоставени от бащата на страните. Подмяната на входната врата на жилището с
блиндирана такава, поставянето на нова дограма на прозореца в хола и ПВЦ врата са
извършени със средства на Б. И., които тя преди това е получила от своя син А*, изпратени
по нейна сметка на 02.09.2016 г., от които тя е предоставила на ищцата сумата 1711.97 лева.
Ремонтът на хола чрез преобразуването му в самостоятелна стая-изграждане на
преградна стена, шпакловане на стени, боядисване на стени, поставяне на ламинат на пода,
врата и частично преработване на ел. инсталацията, също са извършени със средства,
предоставени от Б. И., изпратени по нейна сметка на 14.11.2016 г.
Подмяната на прозореца в кухнята с нова ПВЦ дограма - врата и прозорец е заплатена
със средства, предоставени от Б. И., които е получила от сина си А* на 16.10.2018 г.
Подмяната на вратите на тоалетната и кухнята е осъществена със средства на А*,
изпратени на майка му Б. И. на 14.08.2018 г. в размер на 850 лева,с изричната уговорка с тях
на бъде направен цялостен ремонт на тоалетната, а ищцата е подменила само врата на
същата, както и вратата на кухнята по нейно усмотрение и то в значително по- късен
период.
Смъкването на боя, винервайс и полагането на нова, както и полагането на тапети е
извършвано поетапно с личен труд на страните по делото.
Ремонтът на банята е извършен със средствата, получени от спестяванията на майката
на страните след кончината й през 2013 год., като Б. И. е предоставила отделно сумата 350
лева, съответстваща на дела й в имота.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на тази претенция на Б. Т..
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договор,
доколкото то не противоречи на закона. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, когато е двустранен. Затова изпълнението на задължението на
едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Ако едната страна не изпълни задължението си поради причина, за която тя
отговаря, за другата страна се поражда право да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД.
Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на двустранния договор има обратно действие, освен
при договорите за продължително и периодично изпълнение. При развалянето на договора
за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, поради взаимни задължения, свързани
помежду си, едното е основание на другото. Ако не се изпълни задължението за издръжка и
гледане, предаването на имота остава без основание, което е основание да се развали
договорът. Това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и при неговото разваляне страните са
длъжни, съгласно чл. 88 ал. 1 от ЗЗД, да възстановят положението отпреди сключването на
11
договора, като всяка от тях върне на другата това, което е получила. Договорът за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или
периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция
(Тълкувателно решение № 122 от 1.12.1986 г., ОСГК). Развалянето на договор за издръжка и
гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение,
което задължава страните да върнат това, което са си разменили. По силата на обратното
действие, за прехвърлителя на недвижимия имот съществува възможност да върне в
патРЗ**ониума си прехвърления имот. Същото право имат и наследниците на
прехвърлителя, както е в случая.
При иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане ищецът следва да установи само наличие на валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на договора. В настоящото производство такова
беше доказано. Ответникът носи доказателствената тежест да установи ежедневно и пълно
изпълнение по договора. Настоящият съдебен състав счита, че представените доказателства
не водят до извод за изправност на ответника по този иск- напротив. Още повече, че и
частичното неизпълнение на задълженията по договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане е основание за неговото разваляне, защото ако
изпълнението е непостоянно и непълно, ще доведе до невъзможност прехвърлителят да
живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт. Доколкото
договорът за издръжка и гледане по принцип е алеаторен, при сключването му за
приобретателите на имота не съществува определеност относно продължителността и
характера на грижите издръжката, които ще следва да престират в бъдеще. В редица случаи
в резултат на настъпили промени в здравословното състояние на прехвърлителя и други
обстоятелства свързани с него, се налага промяна във вида, обема и интензитета на
дължимата грижа и издръжка. С оглед на това, за да бъде изправен, приобретателят следва
да предоставя целия обем от грижи, продиктувани от промяната в състоянието на
прехвърлителя и ако в един период от действието на договора определени грижи са били
достатъчни за нормалното му съществуване, в последващ момент същите могат да се окажат
недостатъчни, което на практика би представлявало неизпълнение на договора. Конкретно в
случая, с влошаване здравословното състояние на прехвърлителя Н* И.ов, приобретателят е
следвало да полага значителни по обем и вид грижи, за да бъде изправна стана по договора-
да пазарува, да приготвя храна, да се грижи за чистотата на дома му, да му осигуряват чисти
дрехи, да го транспортира при посещения при лекари и лечебни заведения и други обичайни
грижи за болен човек, каквито данни по делото липсват в пълнота. Точно обратното-
събраните по делото гласни доказателства установяват, че тези грижи са били полагани от
ищеца по делото наравно с ответника. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът не
е бил изправна страна по договора, поради което и на основание чл. 87, ал. З от ЗЗД за
ищеца, като наследник на прехвърлителя И.ов е възникнало потестативното право да
развали сключения договор до претендирания размер 1/6 ид.ч.
В своята константна практика ВКС приема, че специфичността на съдържанието на
12
задължението за гледане, подчинено на нравствено- етични изисквания, следва от
постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с
оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам.
Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и
независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка-
дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс,
тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до
разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без
значение- целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в
обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна
невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за
изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава
длъжника от отговорност. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина
за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от
задължението за изпълнение. В настоящия случай ответникът не доказа да е давала
издръжка през цялото време след сключване на договора и в пълен обем. Точно обратното-
прехвърлителите са заплащали и нейните разноски, свързани с ползването на жилището, в
което са живели заедно.
Развалянето на договора има обратно действие, освен при договорите за продължително
и периодично изпълнение. Както бе казано и по- горе, договорът за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично
изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция. Изводът е, че с
оглед обратното действие на развалянето на договора, приобретателят по него не се ползва с
правата на добросъвестен владелец, защото, щом задълженията по договора изобщо не са
били възникнали, то и приобретателят по него не е разполагал с правно основание, годно да
ги направи собственици. Такава е и константната практика на ВС и ВКС. След разваляне на
договора страните си дължат връщане на полученото по него, като приобретателят трябва да
върне имота, а доколкото е извършил подобрения, на него му се дължи съответно
обезщетение. Ликвидацията на правоотношенията, възникнали с такъв подобрител, се
урежда на базата на неоснователното обогатяване и по- специално по реда на чл. 72 ЗС, като
му се признават правата на добросъвестен владелец, стига той да не е бил причина с
виновното си поведение за отпадане на придобивното основание. Тъй като в настоящия
случай ответникът с виновното си поведение е станал причина за отпадане на придобивното
основание, претендиращият подобрения ответник Б. Т. следва да бъде обезщетена като
недобросъвестен владелец, но в хипотезата на изречение второ от чл. 74 от ЗС, тъй като не
се твърди и не се установява противопоставяне от страна на прехвърлителите. Съгласно чл.
72, ал. 1 от ЗС тя има право да иска за подобренията, които е направила, сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. На основание чл. 72, вр. чл.
74 от ЗС обезщетението следва да се определи в размер на по-голямата сума между
увеличената стойност на имота и стойността на подобренията като материали, средства и
труд. В случая от ангажираните доказателства не се установи тя да е допринесла за
13
увеличаване стойността на имота, нито да е вложила средства за извършване на
подобренията.
Поради изложеното е неоснователно възражението за право на задържане на ищеца по
насрещния иск на процесния имот до заплащане на извършените подобрения. Възражението
за право на задържане е възражение за подобрения по смисъла на чл. 298, ал. 4 от ГПК, по
което съдът дължи произнасяне с диспозитива на съдебното решение. Това възражение е
евентуално- съдът го разглежда, само ако уважи осъдителния иск на ищеца срещу
ответника.
От страна на ищеца е заявена претенция за разноски в размер на 2285.78 лева за
платени държавни такси и адвокатски хонорари по основните и насрещния иск, депозит за
възнаграждение на вещото лице, депозит за свидетели и превод на документи и с оглед
изхода от спора, такива следва да й бъдат присъдени в размер на 1445.13 лева, съобразно
уважения основен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и отхвърлените насрещни.
Ответникът е направила по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД разноски за
адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева, както и разноски за издаване на съдебни
удостоверения в размер на 20.00 лева и депозит за свидетел 20.00 лева. С оглед
отхвърлянето на този иск, разноски й се дължат в размер на 540.00 лева.
По компенсация Б. Т. следва да заплати разноски на Б. И. в размер на 905.13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по иска, предявен от Б. Н. И., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. Н* Т. № 3,
вх. 4, ет. 5, ап. 15 срещу Б. Н. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. П* № 110, бл. М., вх. В,
ет. 5, ап. М, сключения на 29.01.2013 год. между Н.В. И.ов и Р* И. В., действаща чрез своя
настойник Б. Н. И. въз основа на Удостоверение № 94Б- 560/15.12.2012 год., издадено от
органа по настойничество и попечителства при Община Р. и Удостоверение № 69 от 2013
год. на Районен съд- Р. от една страна и Б. Н. Т. от друга договор за прехвърляне на
недвижим имот на низходящ срещу задължението за гледане и издръжка на следния
недвижим имот, находящ се в град Р., по ул. П* № 110, бл. М., вх. В, ет. 5, ап. М,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.145.1.84 8 /шестдесети
три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка сто четиридесет и пет, точка едно,точка
осемдесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД- 18- 19/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда №
1/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.145 /шестдесет и три
хиляди четиристотин двадесет и седем точка седем точка сто четиридесет и пет/ с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, Апартамент, брой нива на обекта:
1/едно/, с площ от 79.54 кв.м. /седемдесет и девет квадратни метра и петдесет и четири
квадратни дециметра/ и 1.568 % / едно цяло и петстотин шестдесет и осем хилядни/
14
процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху теР., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.7.145.1.83, под обекта:
6345237.7.145.1.80, над обекта: 63427.7.145.1.88 по отношение на 1/6 ид.ч. в качеството на
наследник на прехвърлителя Н.В. И.ов.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Н. И., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. Н* Т. № 3, вх.
4, ет. 5, ап. 15 иск да бъде осъдена Б. Н. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. П* № 110, бл.
М., вх. В, ет. 5, ап. М да заплати пазарната стойност към момента на разглеждане на делото
на 33.54 кв.м. от процесния недвижим имот- 11 016.46 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. Т., ЕГН ********** против Б. Н. И., ЕГН
********** насрещни искове за заплащане на следните суми:
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната за 8308 лева, представляващи 1/6
от паричната равностойност на предоставяните от нея грижи и издръжка /парична и
натурална/ за майка й Р* И. В. за периода 29.01.2008 г.- 29.01.2013 г. (на обща стойност 49
850 лева);
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната за 8500 лева, представляващи 1/6
от паричната равностойност на предоставяните от нея грижи и издръжка/парична и
натурална/ за баща й Н.В. И.ов за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020 год. (на обща
стойност 51 000 лева), както и
-2000 лева- частично предявена претенция от пълната 3575 лева, представляваща 1/6
от направените от нея подобрения след сключването на алеаторния договор в процесния
имот, дължима в по- високия размер от направените разходи и увеличената стойност на
имота, които определя на обща стойност 21 450 лева.
ОСЪЖДА Б. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на Б. Н. И., ЕГН ********** сумата
905.13 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Р. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
15