Присъда по дело №4472/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 15.12.2022г. по НОХД № 4472/2022г.
ПО ОПИСА НА ПРС, НО, X н.с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К. П.
П., ЕГН **********, за това че в периода от месец май 2021 година до месец
май 2022 година, включително, в гр. Пловдив, след като е осъден - с
Определение за одобряване на постигната спогодба между страните по гр. д.
№ 17170/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, 1 брачен състав,
влязло в сила на 17.07.2020 г., да издържа свой низходящ – детето си И. К. П.,
ЕГН **********, като му заплаща чрез неговата майка и законен
представител Е. Г. Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200
лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно тринадесет месечни вноски по 200 лв. всяка,
всичко на обща стойност 2600 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че обвинението е
доказано от обективна и субективна страна. Предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, ориентирано минимум, като
отложи същото с изпитателен срок, а в случай, че наложеното наказание е
„пробация“ моли същото да се наложи за по-голям срок.
Повереникът на частния обвинител се присъединява към казаното от
прокурора, като също моли съда да наложи по-тежкото по вид наказание и
претендира разноски.
Подсъдимият в хода на процеса дава обяснения, като признава, че
поради финансови затруднения не е могъл да заплати издръжката, както и
сочи, че при първа възможност ще внесе парите и че ще се издължи. В хода
на съдебните прения подс. П. се признава за виновен и моли да му бъде
наложено минималното наказание „лишаване от свобода“, тъй като наказание
„пробация“ би затруднило трудовата му дейност и възможността му да
заплати издръжката.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият К. П. П. е роден на *** г. в гр. П., живущ в ......, българин,
български гражданин, със средно образование, неработещ, неженен,
неосъждан, с ЕГН: **********.
С Определение по гр.д. № 17170/19г. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, 1 брачен състав, влязло в сила на 17.07.2020 г. била одобрена
1

спогодба между подсъдимия К. П. П. и свидетелката Е. Г. Т.. Те двамата
живеели на съпружески начала от 2012г. до около 2017г. По време на
съвместното им съжителство се родило детето им И. К. П.. С посоченото
определение на съда родителските права за детето били предоставени на
майката Е. Г. Т., като били определени и права на лични контакти с бащата, а
именно подсъдимият К. П. П.. След раздялата между родителите, детето И. К.
П. заживяло със свидетелката Е. Т. в жилището на баба си, находящо се в
г....... Със същото определение на Съда било одобрено споразумение, по
силата на което подсъдимият К. П. П. се задължил да заплаща на малолетното
си дете издръжка в размер на 200 лева месечно, чрез неговата майка и законен
представител свидетелката Е. Г. Т..
В периода от месец октомври 2020г. до месец март 2021г. подсъдимият
не заплащал дължимата издръжка, но след образувано наказателно
производство, той изплатил цялата сума, като на основание ал. 3 на чл. 183 от
НК бил признат за виновен, но не бил наказан за извършено от него
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. За месец април 2021г. подсъдимият
също платил дължимата издръжка макар и не в определения за това срок.
От месец май 2021г. до месец май 2022г. подсъдимият К. П. не изплатил
дължимата от 200 лева месечно издръжка нито един път.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
безспорен начин от събраните в хода на процеса доказателствени материали,
а именно:
- обясненията на подсъдимия П.;
- показанията на свидетелката Т.;
- от приложените писмени доказателства и доказателствени средства,
включително и справка за съдимост, характеристична справка, Протокол от
17.07.2020г. по гр.д. № 17170/2019г. по описа на РС-Пловдив, Протокол за
предупреждение от 22.11.2021г., Справки за трудови договори, Справка от
имотния регистър, Справка от търговския регистър, Трудов договор
№ 260/26.10.2020г., Банково извлечение, Справка изх. № 12706/29.03.2022г.
от Илиана Кралева – Ръководител на СИС при РС-Пловдив – ДСИ и др.
От показанията на св. Т. се установява липсата на извършени
навременно плащания за процесния период на задължението за издръжка,
като от страна на подсъдимия липсват твърдения, нито са представени
доказателства, издръжката в този период да е била заплащана в законовия
срок. Безспорно се установява и че размера на издръжката е бил определен по
законов начин, а именно чрез съдебен акт - Определение за одобряване на
постигната спогодба между страните по гр. д. № 17170/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. Пловдив, 1 брачен състав, влязло в сила на 17.07.2020 г., в
който е описано лицето, на които следва да се плаща издръжката, нейният
2

размер и началният момент, за който същата се явява дължима.
От справката за съдимост на подсъдимия П. се установява, че същият
вече се е възползвал от привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК и не е бил
наказван за престъпление от същия вид.
От представените справки за трудови договори се установява, че в
процесния период на неплащане на издръжката подсъдимият е упражнявал
трудова дейност – в периода от 01.05.2021г. до 26.05.2021г. е имал
регистриран трудов договор с П.-**-Г. Н. ЕТ, в периода от 28.05.2021г. до
09.07.2021г. е работил за Инсист 2 ООД, от 28.07.2021г. до 04.08.2021г. е
имал сключен трудов договор с Бау Систем ООД, а от 01.09.2021г. е имал
сключен трудов договор с Амазония Тийм ООД, за който в процесния период
няма данни да е бил прекратен.
В хода на производството от страна на подсъдимия е била заплатена
сума в размер на 350 лева от дължимата издръжка – 150 лева преди
заседанието на 31.10.2022г. и 200 лева преди заседанието на 15.12.2022г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че подс. П., в периода от месец май 2021 година до месец
май 2022 година, включително, в гр. Пловдив, след като е осъден - с
Определение за одобряване на постигната спогодба между страните по гр. д.
№ 17170/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, 1 брачен състав,
влязло в сила на 17.07.2020 г., да издържа свой низходящ – детето си И. К. П.,
ЕГН **********, като му заплаща чрез неговата майка и законен
представител Е. Г. Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200
лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно тринадесет месечни вноски по 200 лв. всяка,
всичко на обща стойност 2600 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съгласно трайната съдебна практика, след като веднъж е реализиран
период от време, през който не са платени две дължими месечни издръжки,
престъплението се явява извършено, като евентуално последващо погасяване
на задължението може да има значение само за прилагане на привилегията по
чл. 183, ал.3 НК, но не и за преценката за съставомерност на деянието.
Пак според трайната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите,
доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този
смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
3

възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
За да е налице елементът „съзнателност“ на неизпълнението е
достатъчно да са налице кумулативно две условия:
деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден
да изплаща издръжка и за каквото уведомяване деецът не отрича, още
повече и че е видно от протокола за одобряване на постигната спогодба,
че същият е присъствал в съдебното заседание;
да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които
да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си
задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела неработоспособната
възраст; наличието на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява
правото си на труд; продължителна безработица, която не е могла да бъде
преодоляна, въпреки извършена от лицето регистрация в бюрото по труда и
положени усилия за намиране на работа и др. В случая липсват данни, не са
изложени твърдения и няма доказателства за лицето да е било налично
заболяване, което да му попречи да се труди. Подсъдимият е в
работоспособна възраст. Отделно от това е видно, че същият е осъществявал
трудова дейност в процесния период. След извършена служебна проверка не
се установи и да са налични заведени граждански дела за незаплащане на
трудови възнаграждения срещу някое от дружествата, в които подсъдимият е
работил. Поради това и невъзможността за плащане на издръжката в случая
се намира в пряка причинна връзка не с някоя обективна непреодолима
причина, а със субективното поведение на задължения субект.
Същевременно следва да се посочи и че евентуалните промени в
имуществения статус на дееца (намаляване на разполагаемите доходи) след
постановяване и влизане в сила на решението на гражданския съд, също са
неотносими към отговорността му, доколкото в такъв случай той би
разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да реализира правата
си по чл. 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в сила
осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на
бездействието на самия издържащ.
От всичко гореизложено съдът достигна до извод, че деянието освен от
обективна, е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и
изискуемото от субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението
за плащане на издръжка, съпроводено с наличната субективна възможност
това да бъде сторено, при полагане на дължимите от чл. 143, ал.2 СК
необходими и възможни усилия, които обаче не са били положени.
При така изложеното, съдът намира, че деецът следва да бъде признат
4

за виновен по повдигнато му обвинение.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 НК се предвижда наказание до една
година лишаване от свобода или пробация. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-тежката от двете
алтернативно предвидени санкции.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете стореното в хода
на процеса частично заплащане на дължима сума за издръжката. Като
смекчаващо обстоятелство в случая трябва да се счете и липсата на предходна
съдимост на подсъдимия, както и наличието на трудова ангажираност.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат големия брой
неплатени месечни вноски за издръжка – общо 13 на брой, на стойност 2600
лв., обстоятелството, че лицата за които се е дължала издръжката, са рождени
деца на подсъдимия, така и обстоятелството, че същият не е започнал да
изпълнява задължението си регулярно, дори след влизане в сила на
предходната присъда, с която не е бил наказан при условията на чл. 183, ал. 3
от НК (с изключение на едно извършено плащане за месец април 2021г.),
което говори за подчертано незачитане на установения в страната правен ред.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва да се съобразява не само
техният брой, но и тяхната специфика.
Така според настоящия състав, при определянето на наказанието
измежду двете алтернативни и за изпълнението на целите по чл. 36 от НК, а и
след съобразяване на становищата на всички страни, се намери, че най-
справедливо се явява наказанието „лишаване от свобода“, което не се явява
несъразмерно тежко с оглед на констатираните отегчаващи обстоятелство, а
същевременно при отлагането на изпълнението му не би се препятствало по
никакъв начин подсъдимия да изпълнява трудовата си дейност, а оттам и да
осъществи желанието си да заплаща дължимата от него издръжка на детето
си.
При определянето на срока на наказанието, съдът отчете обсъдените по-
горе смекчаващи обстоятелства, като намери, че наказанието „лишаване от
свобода“ следва да бъде наложено за най-краткия предвиден в чл. 39, ал. 1 от
НК срок от ТРИ МЕСЕЦА, като определянето на по-дълъг срок от посочения
5

би се явило несъразмерно тежко.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства както на степента на
обществена опасност на престъплението и на подсъдимия, така и на размера
на предмета на престъпно посегателство- парична сума в общ размер на 2600
лева, като същевременно при определянето му е съобразено и извършеното в
хода на процеса частично плащане и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Съдът съобрази, че в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от
НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“. На първо място, определеното наказание „лишаване от свобода“ е
до три години, а именно - три месеца. На следващо място, подсъдимият не е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. На
трето място, настоящият състав намери, че с оглед констатираната ниска
степен на обществена опасност на подсъдимия, за постигане на целите на
наказанието и най-вече за поправянето му, не е наложително да изтърпи така
определеното наказание. Така съдът счете, че в случая би следвало
изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, който срок би се явил достатъчен в настоящия случай.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................
6

Номер на акта:	246
Дата:	15 декември 2022 г.
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20225330204472
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 август 2022 г.

Присъда по дело №4472/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите