Р Е
Ш Е Н
И Е № 21
Град Несебър, 21.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на седми януари, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
с
участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 1208/2019г.
по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 и ал.6, във връзка с ал.3 от ЗМВР.
Ищецът В.П.П. с ЕГН **********,***,
твърди в исковата си молба, че работи в Районна служба “Пожарна безопасност и
защита на населението” – Несебър, към ГД “ПБЗН” към Министерството на
вътрешните работи, както и че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е
изпълнявал длъжността “старши пожарникар”. В изпълнение на тази му длъжност е
полагал труд като е провеждал 24-часови дежурства по график, по който начин е
полагал нощен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, т.е. по 8 часа на
дежурство, като отработеното време се отчита сумарно за тримесечие. Ищецът се
позовава на Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), като посочва, че органа по назначаването не е приравнил положеният от
него нощен труд по коефициент 1,143, в резултат
на което нощният труд не му е заплатен и не е компенсиран по друг начин. Тази
коефициент се определя като нормалната продължителност на работния ден от 8
часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност на законоустановения
нощен труд от 7 часа. От разпоредбите на чл.178 и чл.179 от ЗМВР ищецът стига
до извода, че часовата разлика, получена след приравняване на положения нощен
труд на дневен такъв с посочения коефициент, представлява извънреден труд, и
който съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР следва да се заплати при изчисляване на
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %. Такова не му е
заплатено. При действието на Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г., в разпоредбата
на чл.31, ал.2 е било предвидено при сумарно отчитане на работното време да се
прилага коефициент 0,143 на общия брой часове
положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа. Последвалите нормативни актове,
издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР – Наредба № 8121з-592 (в сила от
01.04.2015г., отменена с Решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., в сила от
11.07.2016г.) и Наредба № 8121з-779 (в сила от 02.08.2016г.), не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент. По този начин за
процесния период ищецът счита, че е налице празнота в нормативната уредба на реда
за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън работното
време, за държавните служители в МВР, поради което следва да се прилагат
разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Общо положеният от ищеца нощен труд
за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е 1680 часа, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 1920 часа, като разликата от 240 часа ищецът отчита
като извънреден труд, който не му е заплатен от органа по назначаването. Всеки
извънреден час следва да се заплаща минимум по 6 лева, изчислен на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР,
поради което незаплатеният му труд възлиза на сумата в размер на 1 440
лева (приблизителен размер), която сума моли ответникът – Г.д. “П.б.и з.н.н.”,
да бъде осъден да му заплати като допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен извънреден (нощен труд) за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
приравнен към дневен коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска, както и сумата в размер на 200
лева, представляваща общия размер на мораторните лихви за периода от падежа на
всяко едно плащане до предявяване на иска. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че
НСОРЗ се прилага и за работниците и служителите по трудово правоотношение, с
изключение за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за които се прилага чл.107 от КТ. Служебното правоотношение на ищеца като
държавен служител е уредено в специалния ЗМВР. За разлика от КТ, съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд през
нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, по който начин отрича
твърдението в исковата молба за наличие на празнота в правната уредба. Това е
предвидено и в разпоредбите на действащите през процесния период подзаконови
нормативни актове. Положеният нощен труд от държавни служители, чиито служебни
правоотношения са уредени в ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи
по 0,25 лева на час. Ответникът счита за неоснователна претенцията на ищеца за
часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на
положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално
отработените, и заплатени часове, да му бъдат заплатени като извънреден труд,
като посочва, че ЗМВР разграничава извънредния от нощния труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
са уредени в заповед на министъра на вътрешните работи, в случая Заповед №
8121з-791/28.10.2014г., в т.1 на която е посочено, че “за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева”.
Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не
се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се
преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като
нощен. Ищецът не е полагал дневен/нощен труд над установеното работно време,
поради което и не му се следва заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд е
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено и заплатено. Поради неоснователността на главната претенция,
неоснователна се явява и акцесорната такава за мораторни лихви. Моли исковете
да бъдат отхвърлени.
Ищецът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от упълномощен адвокат, а въз основа на направеното
от него искане за изменение размера на исковете, съдът е допуснал това
изменение, като главницата да се счита предявена на сумата в размер на
1 929,24 лева за общо 275,56 часа положен нощен труд и отчетен като
извънреден такъв, а мораторната лихва да се счита предявена за сумата в размер
на 270,37 лева. Моли исковете да бъдат уважени в размерите след изменението им,
които размери счита за доказани съгласно заключението по изготвената и приета
по делото съдебно счетоводна експертиза. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответната
страна не се представлява, а в представените писмени бележки се позовава на
съдебната практика на съдилищата от различни райони, с която обосновава
становището си за недопустимост на преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143, защото получените по този начин допълнителни часове, които да
се заплащат като извънреден труд, би поставило в по-неблагоприятно положение
работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни
правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът В.П.П. като
държавен служител изпълнява длъжността “старши пожарникар” в Районна служба
“Пожарна безопасност и защита на населението“ – Несебър, към Регионална
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР. От
представените писмени документи се установява, че той е изпълнявал тази длъжност
и през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг.
от чл.142 от ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд както през нощта (22:00 –
06:00 часа), така и по време на официални празници, а отработеното време се е
изчислявало сумарно.
Със Заповед № 8121з-791 /
28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на нощен труд през нощта между 22:00
часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното заплащане на държавните служители в МВР,
е наредено (т.1) за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00
часа и 06:00 часа на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която вещото лице заяви в съдебно
заседание след направени уточнения, че поддържа, се установява, че в периода
01.10.2016г. – 31.12.2017г. основното месечно възнаграждение на ищеца е било в
размер на 673 лева, в периода 01.01.2018г. – 28.02.2018г. – 728 лева, в периода
01.03.2018г. – 31.12.2018г. – 809 лева, и в периода 01.01.2019г. – 30.09.2019г.
– 890 лева. Установява се, че през периода е бил отчетен нощен труд, положен от
ищеца, в размер на 1 927 часа, заплатен в размер на 481,75 лева (по 0,25
лева на час). След приравняване с коефициент 1,143 се констатирало, че
положеният нощен труд за периода е в размер на 2 202,56 часа, т.е. с
275,56 часа повече. Тази разлика в часовете, получена след приравняване нощния
труд към дневен с коефициент 1,143 и отчетен като извънреден труд по часовата
ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното
възнаграждение, увеличена с 50 %, означава, че стойността на незаплатения
положен от ищеца извънреден труд през процесния период е в размер на 1 929,24
лева, а общият размер на мораторната лихва върху тази главница, дължима за
всяко от задълженията за периода на преизчисляването, считано от датата на
настъпване на падежа на всяко плащане до датата на предявяване на иска, е 270,37
лева.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.3, т.1 от ЗМВР. Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневен, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период – чл.187, ал.3 от ЗМВР. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън работно време се
компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите, работещи на смени.
Според чл.187, ал.9 от ЗМВР “Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи”. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала
Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592 / 25.05.2015г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016г., V-чл.с-в, обнародвано в ДВ, бл.59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г.
до настоящем действа Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.60 т 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстовете на чл.3, ал.2 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки
24-часов период. В нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
(ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2105г.) изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две:
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и действалата през процесния период Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Липсата на такава норма обаче не следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в правната уредба на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работа извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. При такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа, установена в чл.136, ал3 от КТ) и нощното (7 часа, установена в чл.140 от КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент –
1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат
– при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че
в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в КТ и в
НСОРЗ. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
В подкрепа на това е и Решение №
311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144/2018г. на ВКС, ІV г.о., изясняващо, че това
тълкуване е в съответствие с основния правен принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията на Република България и
чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Поради изложеното, включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Определеният максимален брой часове нощен труд – 8
часа съгласно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и действащата през процесния
период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност
на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР. Както се посочи по-горе основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0,143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадането действието й, при липсата
на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете, положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на
ответника, че на ищеца му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лева за всеки
час (съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ), съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 т НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване
на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8, за всеки отработен час или за част от него между
22:00 часа и 06:00 часа, на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим поради представеното писмо от
Министерството на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта. Ако изводът в писмото е
верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде
поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него “приравняване”
няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна липсата на приравняване
ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По отношение на другото,
направено в отговора на исковата молба възражение, че в процесния случай не е
налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ по съображения,
изложени в същото приложено по делото писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г.
на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично
основателно само за периода от 01.01.1018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО), а не по доводите на ответника. Посоченото
писмо няма нормативна сила и анализирането му би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Съгласно чл.143 от КТ извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл.142, ал.2
от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време
– седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от шест месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма
на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност
на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
На 01.01.2018г. е влязла в сила
нормата на чл.9Г (нов – ДВ, бр.41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни.
По-късно по силата на § 3 от
Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ,
бр.58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите “без превръщане
на нощните часове в дневни” се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в
двата случая са извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни
броят им със сигурност е над броя на отработените часове, определени по чл.9Б
от НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. е действало правилото на чл.9Г (нов – ДВ, бр.41 от 2017г.) от
НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените
часове (фактически отработените часове, към които се прибавят часовете,
получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се
определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при
нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в края
на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден
труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден
труд. Поради това правилото на чл.9Г от НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. –
30.06.2018г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018г. до 17.07.2018г.
часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до
30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018г., когато вече действа новата редакция на
чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното
заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (Справка
Приложение № 1) за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. на ответника са се
дължали общо 335,31 лева главница и 49,64 лева лихви, които
следва да се извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд,
изчислено от вещото лице за целия исков период. Получената сума по главницата
възлиза на 1 593,93 лева, до който размер искът се явява основателен и
доказан, като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1 929,24
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен; получената сума по
лихвите възлиза на 220,73 лева, до който размер искът се явява основателен и
доказан, като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 270,37
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете, а именно сумата в размер на 288,75 лева.
Ответникът също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от исковете, поради което въз основа на
направеното от него искане на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му присъди
юристконсултско възнаграждение в размер на 52,50 лева, която сума ищецът следва
да бъде осъден да му заплати.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените от съда разноски за вещо лице (от които ищецът е
освободен) в размер на 150 лева, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Несебърския районен съд и сумата
в размер на 113,76 лева, представляваща държавна такса върху цената на
уважените искове.
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д. „П.б.и з.н.н.“ към
МВР, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 1 593,93 лв. (хиляда петстотин деветдесет
и три лева и 93 ст.), представляваща възнаграждение за положен 228,66 часа
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към извънреден такъв, за
периода от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. и за периода от 01.07.2018г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 03.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторната лихва в общ размер на 220,73 лв. (двеста и двадесет лева и 73 ст.),
като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на главницата от
1 929,24 лева, и за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
мораторната лихва от 270,37 лева,
ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Д. „П.б.и з.н.н.“ към
МВР, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 288,75 лв. (двеста осемдесет и осем лева и
75 ст.), представляваща направени по делото разноски съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ н.Г.Д. „П.б.и з.н.н.“ към МВР, сумата в размер на 52,50 лв. (петдесет и два лева и 50 ст.),
представляваща присъдено юристконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Д. „П.б.и з.н.н. към МВР,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Несебърския районен съд, сумата в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща направени разноски за вещо лице, както и сумата в размер на 113,76 лв. (сто и тринадесет лева и 76 ст.),
представляваща дължима държавна такса върху цената на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪД: