№ 1578
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330115800 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл.
99, вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю. чрез ********* Б., срещу А.
В. Д., ЕГН **********, с адрес: ********* за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 500 лева /петстотин лева/ - главница;
103.20 лева /сто и три лева и двадесет стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода 10.05.2017 г. – 09.06.2017 г.; 27.40 лева /двадесет и седем лева и
четиридесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г. -
05.07.2021 г., произтичащи от договор за потребителски кредит № *********
от 10.04.2017 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, заплатени от „Ай Тръст“
ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от 10.04.2017 г.; и сумата
от 884.31 лева /осемстотин осемдесет и четири лева и тридесет и една
стотинки/ - възнаграждение по договор за поръчителство от 10.04.2017 г.,
които вземания са прехвърлени от „Ай Тръст“ ЕООД на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2021 г. до
окончателното погасяване. Притендира разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 10.04.2017г. между „Кредисимо“ ЕАД
и ответника е сключен Договор за потребителски кредит с № ********* за
сума в размер на 500 лева дължима в 30 дневен срок. ГПР е 50 %, а ГЛП-41,24
%. Общата стойност на плащанията по кредита е 517,20 лв. Между ответника
и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство по
договора за кредит на 10.04.2014 г. На същата дата е сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство.
Вземанията по договор са станали изискуеми на 10.05.2017 г. На 14.12.2020
г.- поръчителя е заплатил задълженията, които са в размер от 1487,51 лв.
Длъжника е уведомен за това на 14.12.2020 г. Вземането е прехвърлено на
ищеца на 17.12.2020 г. Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е
получено от него. Вземането е притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от
ГПК - ч. гр. д. № 11257/2021 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв ответника.
В откритото съдебно заседание ответника признава сключването на
договора с „Кредисимо“ ЕАД и наличието на задължения по него.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит №
********* от 10.04.2017 г., ОУ, е видно, че между „Кредисимо“ ЕАД и
ответника е сключен на 10.04.2017 г. договор за потребителски кредит за сума
от 500 лв. ГЛП е 41,24 %, а ГПР -50 %. Падежа е на 10.05.2017 г. Общия
размер на задължението е 517,20 лв. Предвидено е предоставяне на
обезпечение- банкова гаранция или поръчител-юридическо лице, одобрено от
кредитора.
От приложените договор за поръчителство от 10.04.2017 г. е видно, че
на същата дата между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД е сключен
договор за поръчителстване, както и между „Ай тръст“ ЕООД и А. Д. е
сключен договор за поемане на задълженията на ответницата от „Ай тръст“
ЕООД срещу определено възнаграждение от 147,88 лв.
От представения договор за цесия от 17.12.2020 г. и приложение към
него, уведомление от 17.12.2020 г., уведомително писмо от 12.01.2021 г. е
видно, че „Ай тръст“ ЕООД е прехвърлил вземането си от ответницата в
размер от 500 лв.-главница, 102,20 лв. договорна лихва и 884,31 лв.-такса
поръчител на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. До
2
ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия, които не е
получено от нея.
От приложеното ч. г. д. 11257/2021 г. на ПРС е видно, че вземането е
притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило
възражение в срок.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение
обосновава правния интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство
произтича от сключен договор за цесия между него и „Ай тръст“ ЕООД за
вземане на цедента от Д.. Това налага тежест на цесионера да установи
наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие
на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за
прехвърлянето, същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на
уведомяването му за това. Следователно съобщаването поражда качеството
на кредитор за цесионера спрямо всички трети лица за договора между, които
и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи цесионера да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата на
законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до
длъжника за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да
породи последици при връчването му. Такива обаче липсват към момента на
образуване на заповедното производство. Наред с това следва да се отбележи,
че е възможно тази липса да се преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез
връчване на уведомлението за цесията на длъжника заедно с исковата молба,
доколкото е възможно да се отчете това обстоятелство като новонастъпил
факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е
връчена на ответника, поради което следва да се приеме, че същия е
надлежно уведомен за настъпилата цесия и тя има действие по отношение на
него.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира за
3
доказано възникването на валидно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, по
който последния е усвоил заетата сума.
Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка за съответствието му с
предписаното от закона съдържание-посочено от ЗПК. В случая, при
преценка съдържанието, съдът установи несъответствие с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е
посочен ГЛП от 41,24 %, % без обаче да са посочени условията за
прилагането му, тъй като липсва уточнение на базата, въз основа на която се
начислява лихвеният процент–дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. По този начин не е ясно как е разпределен лихвеният
процент във времето-върху цялата дължима главница или е съобразно
поетапното й намаляване, а оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В
договора липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита,
за да може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и
дали същият отговаря на посочения от кредитодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, следва да се приеме договорът за потребителски кредит за
недействителен на основание на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността
е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи.
В процесния случай ищеца обляга притенцията си на прехвърлено
вземане от поръчителя по договора за кредит „Ай тръст“ ЕООД, а не от
4
кредитора „Кредисимо“ ЕАД, като в същото е включено и възнаграждение по
договора за поръчителство. От една страна това налага доказване на
извършено плащане от „Ай тръст“ ЕООД на задълженията на Д. по договора
за кредит, какъвто не се извърши в производството, а от друга следва да се
има предвид, че клаузата на договора за поръчителство предвиждаща
заплащане на възнаграждение на поръчителя е нищожна поради нарушение на
добрите нрави, което сочи и недължемост на притендираното такова от
884.31 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че ответника не дължи на ищеца
притендираните вземания, придобити чрез цесия, тъй като не се доказва
притежанието на такива от цедента „Ай тръст“ ЕООД.
Ето защо иска следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на
ответника не следва да се присъждат поради липса на представени
доказателства за сторени такива и отправено искане.
дят притендираните такива от 300 лв. за адвокатско възнаграждение по
настоящето производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Ю.Ю. чрез ********* Б., срещу А. В. Д., ЕГН **********,
с адрес: ********* иск за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 500 лева /петстотин лева/ - главница; 103.20 лева /сто и три
лева и двадесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода 10.05.2017 г. –
09.06.2017 г.; 27.40 лева /двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/ -
обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г. - 05.07.2021 г., произтичащи
от договор за потребителски кредит № ********* от 10.04.2017 г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по
договор за поръчителство от 10.04.2017 г.; и сумата от 884.31 лева
/осемстотин осемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ -
5
възнаграждение по договор за поръчителство от 10.04.2017 г., които вземания
са прехвърлени от „Ай Тръст“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.07.2021 г. до окончателното
погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6