№ 462
гр. гр.Несебър, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100648 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на комплекс „*******, представляващ сграда с
идентификатор № *********, са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът В.В.Д. да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
сумата от 1762 лв. – дължими вноски към етажната собственост за 2022/2023г. по решение на ОС
на ЕС от 01/02.06.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и сумата от 172,77 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
02.07.2022г. – 19.06.2023г. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на самостоятелни обект в
комплекс „******“: с идентификатор *********.46, представляващ „гараж“ в сграда, паркомясто
№ 4, с площ от 24,35 кв. м., ведно с 0,8547 % идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 3,51 кв. м. и 0,8547 % идеални части от правото на строеж върху терена, както и
обект с идентификатор *********.*** представляващ „гараж“ в сграда, паркомясто № 16, с площ
от 27,45 кв. м., ведно с 0,9593 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4,47
кв. м. и 0,9593 % идеални части от правото на строеж върху терена. Излага, че на 23.07.2018г. било
проведено ОС на ЕС, на което (с влезли в сила решения) за управител на ЕС бил избран В. Л..
Сочи, че на 01.06.2022г. и 02.06.2022г. било проведено ОС на ЕС, на което (по т. 5, т. 6 и т. 7) били
взети решения за определяне на бюджет за 2022/2023г., начин на разпределяне на видовете
разходи, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за
разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС. Развива съображения, че всички
посочени решения са влезли в сила и ответникът е уведомен за тях. Посочва банкова сметка, по
която следвало да се заплатят сумите. Навежда, че ответникът не е платил сумата от 712,32 лв. –
разходи по чл. 50 от ЗУЕС (0,424 % от 168 000 лв.) и 124,16 лв. (чрез разпределян на сумата от
18 500 лв. на 149 собственик) - разходи по чл. 51 от ЗУЕС, дължими за обект с идентификатор
*********.46, както и: сумата от 801,36 лв. – разходи по чл. 50 от ЗУЕС (0,477 % от 168 000 лв.) и
1
124,16 лв. (чрез разпределян на сумата от 18 500 лв. на 149 собственик) - разходи по чл. 51 от
ЗУЕС, дължими за обект с идентификатор *********.101 Излага, че поради неплащането им в
предвидените срокове били начислени и лихви за забава. С тези доводи моли предявените искове
да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника В.В.Д., редовно уведомен по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК,
не е подаден отговор на исковата молба. В съдебно заседание от процесуалния представител на
ответника се развиват съображения за недоказаност на предявените искове. От съда се иска да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в комплекс „******“: с идентификатор
*********.46 и с идентификатор *********.*** които се намират в сграда в режим на етажна
собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната
собственост от 01/02.06.2022г. са определени вноски за разходи по чл. 50 от ЗУЕС и чл. 51 от
ЗУЕС за 2022/2023г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, включително, че
ответникът притежава съответния процент ид. ч. от общите части в сградата и че разходите по чл.
51 от ЗУЕС следва да се разделят между 149 лица, както и, че е настъпила изискуемостта на
вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том II, рег. № ****, дело №
***/2012г., съставен на 27.04.2012г. от нотариус Линка Чуткина с район на действия – района на
Несебърски районен съд, рег. № 600 по регистъра на Нотариалната камара (на л. 5 – л. 6 от делото)
се установява, че В.В.Д. е собственик на самостоятелен обект в комплекс „******“: с
идентификатор *********.46, представляващ гараж в сграда – паркомясто № 4, находящ се в к.к.
Слънчев бряг, комплекс „******“, партерен етаж, в секция А, със застроена площ от 24,35 кв.м.,
ведно с 0,8547 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3,51 кв. м. и 0,8547
% от правото на строеж върху терена, както и на самостоятелен обект в комплекс „******“: с
идентификатор *********.*** представляващ паркомясто № 16, находящ се в к.к. Слънчев бряг,
комплекс „******“, партерен етаж, в секция С, със застроена площ от 27,45 кв.м., ведно с 0,9593 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4,47 кв. м. и 0,9593 % от правото на
строеж върху терена.
На датите 01.06.2022г.-02.06.2022г. се провело общо събрание на етажната собственост в
сградата (видно от протокол на л. 23 – л. 30 от делото). Съдът намира, че от посочения протокол се
доказва провеждане на събрание на тази дата, като същото не е оспорено от ответника. Няма данни
и твърдения решенията на общото събрание да са атакувани по надлежния ред, поради което съдът
приема, че са влезли в сила.
По т. 5 от дневния ред на събранието бил приет предложеният проектобюджет на етажната
собственост за сезон 2022/2023г. Самият бюджет е инкорпориран в протокола и видно от него
(раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: за фонд „Ремонт и обновяване“ общо
168 000 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 18 500 лв. По т. 6 от дневния ред от същото
събрание се взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните
2
части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. По т. 7 от
дневния ред за началото на финансовата година се приела дата 01.06.2022г., а за край – дата
31.05.2023г. Бил определен и срок за плащане на таксите – 01.07.2022г.
Видно от протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 23.07.2018г.,
ведно с приложена таблица за площообразуване (на л. 7 – л. 22) идеалните части от общите части
на ползваните от ответника обекти били преизчислени на 0,424 % за самостоятелен обект в
комплекс „******“: с идентификатор *********.46 и 0,477 % за самостоятелен обект в комплекс
„******“: с идентификатор *********.101. Съдът кредитира посочената таблица, тъй като същата
отразява взето решение по т. 1 от протокола от събранието от 23.07.2018г.
От управителя на етажната собственост били изготвени 2 бр. уведомления до ответника (на
л. 32 – л. 33 от делото) за определяне на дължимите от него суми по двете пера, приети от общото
събрание, като за разходите по чл. 51 от ЗУЕС било вписано разпределение съобразно броя на
собствениците – 149. Уведомленията са връчени на ответника с исковата молба и не са оспорени в
хода на процеса в предвидените за това срокове. Посоченият брой на собствениците в сградата се
потвърждава и от приета като доказателство таблица (на л. 82 от делото), като от ответника не са
ангажирани доказателства за различен брой на собственици, ползватели и обитатели в сградата.
Налага се извод, че с решението на общото събрание разходите не са определени поименно
и поотделно за всеки собственик, но същите са напълно определяеми, доколкото в
инкорпорирания в протокола проект за бюджет (приет от общото събрание) се съдържат
цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени правилата за
разпределение на разходите (които са спазени при вземане на решението за разпределянето им).
Очевидно е, че единствено разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС следва да се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите (каквото е изискването на чл. 51, ал. 1
от ЗУЕС), а разходите по останалите пера – съразмерно, съобразно притежаваните от
собствениците идеални части (според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на
бюджета дължимите суми са приети по определяем начин и в съответствие с изискванията на
ЗУЕС. На ответника са начислени суми по посочените правила, като за всеки собственик е
начислена такса по чл. 51 от ЗУЕС по 124,16 лв. (чрез разделяне на цялата сума от 18 500 лв. на
149 обекта), а вноските по чл. 50 от ЗУЕС са определени за ответника като съотношение на
преизчислените му идеални части от общите части (касаещи двата процесни обекта) към общата
сума от 168 000 лв. Посочените в уведомленията до него суми за плащане отговарят на така
определените (при спазване на т. 5 и т. 6 от протокола и правилата на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС)
суми, като съдът вече посочи, че приема за доказан брой на собствениците, върху които да се
разпределят разходите по чл. 51 ЗУЕС, а именно: 149.
Сумите, които се претендират за плащане от ответника за процесните периоди, са както
следва: 801,36 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор
*********.*** сумата от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект, сумата от 712,32
лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор *********.46 и сумата от
124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект. Както се посочи таксите по отделните пера
за процесните периоди са определяеми и претенциите на ищеца отговарят на квотата, дължима от
ответника, в рамките на цялостно приетия бюджет.
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се дължат от ответника. В тази връзка
3
на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. Няма
твърдения и данни да са обжалвани, поради което следва да се зачетат от настоящия съдебен
състав. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. №
657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по
описа на II гр.о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото
събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им
и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски
съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи, че решението на общото
събрание е влязло в сила. Следва да се има предвид, че общото събрание няма за задължение да
приема решения за дължимите от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат
глобални решения за разходите в етажната собственост. Управителният съвет е този, който
организира изпълнението на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето
защо с формиране на волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесния
апартамент (чрез изготвяне на уведомления до ответника и чрез подаване на исковата молба)
управителният съвет е предприел действия по изпълнение решенията на ОС.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите:
01.07.2022г. Следователно задълженията са били определени като платими на определен ден (по
смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). С оглед настъпилия падеж не се приема за
основателно възражението на процесуалния представител на ответника за неуведомяването му за
задълженията. Такова не е било необходимо както с оглед изрично приетите падежи, така и с оглед
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, според която решенията на ОС на ЕС следва да се
изпълняват в 14-дневен срок от приемането им.
С оглед горното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск. Както съдът е посочил при разпределение на доказателствената тежест при
доказването на тези елементи в доказателствена тежест на ответника е било да докаже погасяване
на вземането. Такова доказване не е направено, поради което искът по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС следва да
бъде уважен изцяло за предявената сума от общо 1762 лв. (формирана от 801,36 лв. – вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор *********.*** сумата от 124,16 лв. –
вноска по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект, сумата от 712,32 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за обект с идентификатор *********.46 и сумата от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от
ЗУЕС за същия обект).
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава в периода 02.07.2022г. – 19.06.2023г. Както се посочи задължението на
ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 01.07.2022г. Ето защо следващия ден ответникът е изпаднал в забава и не е
4
било необходимо да му бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите суми.
При наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за периода 02.07.2022г. –
19.06.2023г. претенцията за лихва е доказана по основание. Същата е доказана и по размер, тъй
като при преценка по чл. 162 ГПК съдът достигна до извод, че претендирания размер от 172,77 лв.
попада в рамките на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 1762 лв. за посочения
период.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат направените по делото разноски: 120,48 лв. за
платена държавна такса и 500 лв. – платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.В.Д., дата на раждане *******г., гражданин на Р.Ф., с постоянен адрес в
*******, БУЛСТАТ: ********, да заплати на Етажна собственост в комплекс „******“,
представляваща сграда с идентификатор № *********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата от
1762 лв., представляваща сбор от дължими вноски за бюджетната 2022г. – 2023г. (за периода
01.06.2022г. – 31.05.2023г.), определени с решение на общо събрание на етажната собственост от
01 - 02.06.2022г., от които: 801,36 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с
идентификатор *********.*** сумата от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за обект с
идентификатор *********.*** сумата от 712,32 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
обект с идентификатор *********.46 и сумата от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за за обект
с идентификатор *********.46, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 19.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 172,77 лв., представляваща лихва за забава върху главниците, начислена за
периода 02.07.2022г. – 19.06.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 620,48 лв.,
представляваща направените по делото разноски, от които 120,48 лв. – за платена държавна такса
и 500 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5