РЕШЕНИЕ
№ 2594
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330100457 по описа за 2022 година
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД е предявил против
С. Х. Х. установителен иск по реда на чл.422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание
чл.500, ал.2 КЗ за заплащане на сумата от 223, 40 лв., представляващи изплатено от ищеца в
полза на С. Н. Х. застрахователно обезщетение, която сума е дължима от ответника –
делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – ***
г. е управлявал лек автомобил „***”, модел „***“ с peг. № *** без да има необходимата за
това правоспособност, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на *** г., около *** часа, в гр. П., на кръстовището на ул. „***“ с
ул. „***, лек автомобил „***”, модел „***“ с peг. № ***, управляван от С. Х. Х., без да има
необходимата за това правоспособност и движейки се с несъобразена скорост, реализира
ПТП, като при извършване на маневра „десен завой“ загубва контрол над управлявания от
него автомобил и удря паркирания на ул. „***“ л.а „***, модел „***“, с рег.№***,
управляван от С. Н. Х.. За инцидента бил съставен Протокол за ПТП № *** г., в който било
посочено, че виновен за настъпването му бил ответника по настоящия иск. На виновния
водач бил съставен и АУАН. Доколкото към датата на инцидента ответникът е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ОЗК – Застраховане“ /полица № *** г./ на
*** г.собственикът на увредения автомобил подал заявление при застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение. В резултат на това при ищеца била заведена
щета № ***. След извършен оглед и преценка на нанесените щети по л.а „****, *** „***“, с
рег.№ *** експерти на застрахователя определили, че застрахователното обезщетение
възлиза на 208, 40 лв., която сума била изплатена на С. Н. Х.. Предвид извършеното
плащане, ищецът претендира от ответника възстановяване на така платената сума, ведно със
сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо сумата от 223, 40 лв.
Ответникът С. Х. Х., в срока по чл.131 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба.
1
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 500, ал.2 КЗ.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно
дружество да е платило обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът – ответник да е управлявал
моторното превозно средство без да е имал необходимата правоспособност.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на
предявените искове, са доказани по несъмнен начин в производството по делото от
представените към исковата молба писмени доказателствени средства. Задължението не се
оспорва от ответника, в който смисъл е изявлението му в молба с вх. № *** г., към която са
представени доказателства за заплащане на задължението, предмет на производството по
делото.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след
предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница. Това обстоятелство
съдът приема за доказано, тъй като към молбата от 29.04.2022 г. е представено платежно
нареждане, от което се установява, че дължимата сума е заплатена. В тази насока бе и
изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, обективирано в становище,
депозирано в съда на 30.06.2022 г. Това изявление обективира неизгодни за ищеца факти и
следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право
обстоятелства.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло
погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявения от ищеца иск.
Във връзка с направеното от ищеца и обективирано в молба от 30.06.2022 г. искане за
отхвърляне на иска за главница в размер на 223, 40 лв. и уважаване на иска в частта за
претендираната законна лихва, дължима от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до датата на извършеното плащане – 24.03.2022 г., съдът обръща внимание на
ищеца, че присъждането на законната лихва върху главницата представлява законна
последица от уважаване на иска, а не отделна искова претенция, респ. иск. Доколкото искът
бе отхвърлен в настоящото производство, то и съдът не дължи произнасяне по дължимата
законна лихва. Нещо повече, исковото производство се явява продължение на заповедното,
2
като следва да е налице идентитет между претенцията в заповедното производство и тази в
исковото. Недопустимо е в производството по чл. 422 ГПК ищецът да релевира нови
претенции, в случая за изтекли за конкретен период лихви за забава, при положение, че по
тези претенции няма произнасяне от заповедния съд и същите не са били предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза
на ищеца, макар и предявеният иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери
приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат
разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така,
доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
са отхвърлени поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с
неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е
сезиран с иск, който е бил предявен в защита на съществуващо непогасено парично
притезание, чиито носител е ищецът. Тези обстоятелства, както вече бе посочено, се
установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна
на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се
следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова
молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е
погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно
на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на
разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на
съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по
ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
На ищеца се следват както сторените в заповедното производство разноски, така и в
сторените в настоящото. В производството по ч.гр.д. №****г. ищецът е доказал разноски в
размер на 385 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение. В настоящото производство по гр. д. № 457/2022 г. ищецът е сторил и
доказал разноски в общ размер от 410 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 360 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 795
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Застрахователно акционерно
3
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, против С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“, бл. *, ап. *, иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за заплащане на сумата от 223, 40
лв.. от които 208, 40 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. –
ликвидационни разноски, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в – 17.08.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, сумата
от 795 лв. – разноски, от които 385 лв., сторени в ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Пловдив,
*** състав и 410 лв., сторени в настоящото гр. д. № 457/2022 г. по описа на РС – Пловдив,
XXIII състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4