№ 2421
гр. Варна, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501190 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№
27703/26.04.2022 от КР. В. Д. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Варна ж.к."И." № 375, чрез
адв.Христо Т.Х. от ВАК, с адрес за призоваване : гр.Варна ул."Г.. № 61 офис „Б-6", против
решението на ВРС-31с-в № 972/08.04.2022г по гр.д.№ 11574/2021, с което е прието за
установено между страните, че д-р КР. В. Д. дължи на „МБАЛ-Д."ЕООД сумата от 3
354,93лв, начислена с Акт за начет № 11-04-17/28.06.2018г на АДФИ, заедно със законната
лихва, считано от 26.03.2021г, до окончателното плащане на сумата, присъдена по
заповедното ч.гр.д.№ 4426/2021г на ВРС-31с-в, на осн.чл.422 ал.1 ГПК, както и е осъден да
заплати на „МБАЛ- Д." ЕООД сумите от 67,10лв - разноски за исковото производство и
332,93лв - разноски за заповедното производството.
Счита решението за неправилно поради сл.съображения:
На първо място. ВРС неоснователно е приел, че не съм оспорил акта за начет.
Напротив. Счита, че, както самият акт за начет, така и цялата ревизия е била извършена
умишлено и в противоречие с ППЗДФИ. В случая не е налице неправомерно разходване на
обществени средства при начина на работа и управление на болницата в гр.Д..
Счита, че преди да бъде извършена финансова ревизия на „МБАЛ- Д." ЕООД АДФИ
е следвало първо да извърши финансова ревизия на Община Д., тъй като начинът на работа
на „МБАЛ-Д.“, както и начинът на финансиране и разходване на бюджетните и
извънбюджетни средства са били определени от община Д., а не от управителя д-р Д..
В случая принципалът на болницата изцяло е абдикирал от нея. Същата е
недофинансирана и нестопанисвана с необходимата съгласно закона грижа. Сграденият
фонд е в разруха. Болничното оборудване и техника, не отговарят на съвременните
медицински изисквания. Задълженията на болницата към трети лица - доставчици на
1
лекарства, доставчици на медицинско оборудване, „ВиК“, „Енерго Про“ и др., са огромни и
по тази причина против болницата били заведени множество дела. На банковите сметки
„МБАЛ-Д."ЕООД бил наложен запор и всички разплащания с кредиторите по заповед на
вишестоящия началник се извършвали избирателно, частично и само в брой. Липсвал
транспорт за персонала, живеещ извън територията на гр.Д. и именно във връзка с това
Кметът на общината разпоредил всички от медицинския персонал /доктори, мед.сестри и
рехабилитатори/, които не са от гр.Д., да се извозват с личен превоз.
В тази обстановка и по такъв начин са работили и продължават да работят
управителите на „МБАЛ-Д."ЕООД.
В случая д-р Кр.Д. е ръководил една сложна система от дейности, която включва в
себе си, освен дейността му като специалист, и дейности по управлението, а също по
осигуряване необходимите здравни специалисти, осигуряване на средства за финансирането
доставката на необходимите лекарства, средства за предоставянето на всички необходими
здравни услуги и рехабилитация, целящи подобряване на здравния статус на хората в
общината.
Всички тези дейности са били свързани с много извънреден труд и в тази връзка д-р
К.Д. е приел към месечното му възнаграждение да му бъдат начислени и допълнителни
минимални парични средства като компенсация за минимум 12-13 часовият работен ден. На
фона на огромната трудова ангажираност и липсата на каквито и да е допълнителни
финансови стимули за работа, получените допълнителни средства, изчислени на месечна
база, били нищожни.
Ha сл.място оспорва решението в частта, в която съдът е приел, че от Протокол №
55/27.04.2015г на проведено редовно заседание на Общинският съвет при община Д., било
видно, че с Решение № 544 и Решение № 545 Общ.съвет е приел ГФО за 2014г на „ДКЦ I
Д."ЕООД и „МБАЛ Д."ЕООД и е освободил д-р Кр.Д. от отговорност за тази година, като
същевременно не изключва акта за начет за този период.
От акта за начет било видно, че д-р Д. бил нанесъл на управляваната от него болница
имуществената вреда за недължимо изплатени възнаграждения за периода 2013-2015г в
размер на 2179,80лв, от които 369лв през 2014г, както и имуществена вреда в размер на
1157,13лв за периода от 1.01.2013г до 24.10.2013г и от 21.11.2013г до 7.12.2015г, които
представлявали отчетени разходи за транспорт на персонала, изплатени от касата на
болницата въз основа на описаните по-долу разходни касови ордери:
1/ РКО № 219/20.08.2013г за сумата от 22,05лв на М.Й.Н.
2/ РКО №280/23.10.2013г за сумата от 180,68лв на Ю.Т.И.
3/ РКО № 228/02.09.2013г за сумата от 330,89лв на Ю.Т.И.
4/ РКО № 314/04.12.2013г за сумата от 139,94лв на Ю.Т.И.
5/ РКО № 83/14.04.2014г за сумата от 109,92лв на Ю.Т.И.
6/ РКО № 86/16.04.2014г за сумата от 14,99лв на Ю.Т.И.
2
7/ РКО № 97/25.04.2014г за сумата от 39,98лв на С.Г.К.
8/ РКО № 118/30.04.2014г за сумата от 19,98лв на С.Г.К.
9/ РКО № 130/13.05.2014г за сумата от 60,01лв на Ю.Т.И.
10/ РКО № 192/16.07.2014г за сумата от 85,01лв на Ю.Т.И.
11/ РКО № 208/29.07.2014г за сумата от 50лв на Ю.Т.И.
12/ РКО № 233/22.08.2014г за сумата от 20лв на С.Г.К.
13/ РКО № 240/02.09.2014г за сумата от 24,98лв на Ю.Т.И.
14/ РКО № 330/08.12.2014г за сумата от 109,99лв на Ю.Т.И.
15/ РКО № 345/19.12.2014г за сумата от 99,99лв на Ю.Т.И.
16/ РКО № 138/17.06.2015г за сумата от 14,70лв на Ю.Т.И.
17/ РКО № 159/17.07.2015г за сумата от 14,70лв на Ю.Т.И.
Видно от така описаните РКО за периода от 14.04.2014г до 19.12.2014г, нанесената на
болницата вреда, произтичаща от отчетените разходи за транспорт възлиза на 635,69лв или
общият размер на сумата, за която е освободен от отговорност ответникът през 2014г е
369лв + 635,69лв =1004,69лвлв.
ВРС е приел, че освобождаването от отговорност за 2014г на д-р Д. като управител на
„МБАЛ Д." ЕООД било основателно и напълно кореспондирало с чл.137 ал.1 т.5 ТЗ, но
същевременно приема, че предявеният иск е основателен и трябва да бъде уважен за цялата
начислена сума по акта за начет в размер на 3 354,93лв като не приспада сумата за 2014г
общо в размер на 1004,69лв
Счита за противоречащо на правото обстоятелството, че щом като д-р Д. е бил
освободен от отговорност за 2014г, то би следвало да бъде освободен от отговорност и за
2013г и 2015г, тъй като дейността му през тези години и параметрите на акта за начет не
били по-различни.
В случая безспорно било, че финансовите показатели на болницата, както и
създадената организация на работа и отчетност по време управлението на д-р Д. били много
добри, но настъпилият конфликт с Кмета на общината по повод пренебрегването на
проблемите на болницата и оттам нефинансирането й с цялата отпусната за това държавна
субсидия, довело до умишлено предизвиканата ревизия.
Макар и предишните управители да извозвали персонала на болницата с личните
автомобили на някой от служителите понеже съгл.чл.127 КТ работодателят има
задължението да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на
работата, и че били увеличавани месечните възнаграждения заради положения извънреден
труд, не били предизвиквани финансови ревизии на тяхната дейност.
Поради изложеното моли за отмяната решението на ВРС като неоснователно и
неправилно и за постановяване на друго, с което да се приеме за установено в отношенията
между страните, че д-р Красимир В.Д. не дължи на „МБАЛ Д."ЕООД сумата по Акта за
3
начет общо в размер на 3354,93лв.
В условията на евентуалност, моли да се приеме, че тази сума следва да бъде
редуцирана (намалена) със сумата 635,69лв, представляваща отчетени разходи за
транспорт, както и със сумата 369лв във връзка с освобождаването на ответника от
отговорност за 2014г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 36042/20.05.2022 от
„МБАЛ-Д.“ЕООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр.Д. ж.к.„Река Д." ул.
„П." № 10А, представлявано и управлявано от К.В.Л., чрез адв.Валерия О.М. от АК-Варна,
със сл.адрес в гр.Варна ул.„Бдин" № 14А, със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване обжалваното решение.
Счита изложените в жалбата оплаквания за неотносими към предмета на спора.
Изложени са и съждения за умишлено предизвикана ревизия срещу Кр.Д., което
счита за необосновано и недоказано.
Твърденията в жалбата за лошото финансово състояние на болницата и задълженията
й към трети лица и доставчици са неотносими към предмета на делото и по никакъв начин
не оправдават или омаловажават факта на сторените незаконосъобразни разпореждания с
публични средства, констатирани от Агенция за държавна финансова инспекция.
В самата в.жалба се признава, че Кр.Д. приел към месечното му възнаграждение да
бъдат начислени и допълнителни минимални парични средства като компенсация.
Въззивникът не твърди и не е представил доказателства за това да е бил
оправомощен да договаря сам със себе си и затова и приетото в решението на ВРС
кореспондира с доказателствата по делото и със закона, че така уговореното от самия него и
в негова полза допълнително възнаграждение се явява получено без правно основание и
подлежи на връщане.
Във връзка с горното поддържа изложеното в ИМ, че според съдебната практика,
обективирана в решения на ВКС по чл.290 ГПК /№ 217/10.03.2017г по т.д.№ 2296/2015г на I
ТО; № 91/16.04.2018г по гр.д.№ 3513/2017г на IV ГО; и № 14/27.01.2017г по т.д.№
1453/2014г на II ТО и мн.други/, е прието, че сключването на сделка между дружеството,
представлявано от управителя му, и самия управител в качеството му на физическо лице
попада в приложното поле на забраната по чл.38 ал.1 ЗЗД - сключвайки с представляваното
от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка в качеството си на
физическо лице управителят встъпва в това правоотношение като самостоятелен
гражданско-правен субект, воден от собствени интереси. Затова и спрямо него са
приложими общите граждански разпоредби на въведената с нормата на чл.38 ал.1 предл.1
ЗЗД забрана да договаря сам със себе си.
В настоящия случай в нарушение на чл.38 ал.1 ЗЗД и чл.3 ал.1 от ЗФУКПС Кр.Д. е
разпоредил в своя полза изплащане на недължими допълнителни възнаграждения и затова
като пряка и непосредствена последица от действията му за ищцовото дружество са
4
настъпили имуществени вреди, представляващи липса на парични средства на „МБАЛ-Д."
ЕООД в размер на 2197,80лв.
По отношение на позоваването във втората част от в.ж. за освобождаване от
отговорност за 2014г счита същото за неоснователно, тъй като към 2015г не са били
установени и известни на Общински съвет-гр.Д. видът и размерът на нанесените
имуществени вреди.
Освобождаването от отговорност е било за вреди, които са били настъпили от
поведението на управителя и които са били известни за дружеството. Решението за
освобождаване от отговорност, независимо дали съдържа в себе си посочване на конкретна
вреда или не, се отнася само до поведението на управляващото търговеца лице, което е било
известно на дружеството, като същото следва да е документирано в счетоводството му.
Волеизявлението на ОС по чл.137 ал.1 т.5 ТЗ не обхваща вреди от поведение, което не е
било отразено надлежно по начин, който да би го направил достояние за принципала на
дружеството, за да обоснове воля за освобождаването от отговорност на управителя. При
това положение, макар вредоносното действие от управителя да е било осъществено през
период, за който е било прието решение на ОС по реда на чл.137 ал.1 т.5 ТЗ, то същото не е
имало действие по отношение на вреди, които обективно са били установени в по-късен
етап. Решението на ОС би могло да доведе до освобождаване от отговорност на управителя
Кр.Д., в случай че същото би било взето след вече установената вреда. Ето защо счита
направеното възражение за неоснователно.
На сл.място. Това възражение е направено едва с в.жалба и затова счита същото за
преклудирано.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение в.жалба и за потвърждаване
решението на ВРС
Претендира присъждането на сторените за въззивната инстанция разноски.
Страните нямат заявени искания за допускане на новонастъпили обстоятелства или за
новооткрити доказателства. Не е налице хипотезата на т.3 от ТР № 1/2013г.
Ето защо производството по делото следва да бъде насрочено в о.с.з и затова СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане в.жалба вх.№ 27703/26.04.2022 от КР. В. Д. ЕГН
********** с пост.адрес: гр.Варна ж.к."И." № 375, чрез адв.Христо Т.Х. от ВАК, с адрес за
призоваване : гр.Варна ул."Г.. № 61 офис „Б-6", против решението на ВРС-31с-в №
972/08.04.2022г по гр.д.№ 11574/2021, с което е прието за установено между страните, че д-р
КР. В. Д. дължи на „МБАЛ-Д."ЕООД сумата от 3 354,93лв, начислена с Акт за начет № 11-
04-17/28.06.2018г на АДФИ, заедно със законната лихва, считано от 26.03.2021г, до
окончателното плащане на сумата, присъдена по заповедното ч.гр.д.№ 4426/2021г на ВРС-
5
31с-в, на осн.чл.422 ал.1 ГПК, както и е осъден да заплати на „МБАЛ- Д." ЕООД сумите от
67,10лв - разноски за исковото производство и 332,93лв - разноски за заповедното
производството
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на въззивната жалба в
открито съдебно заседание на 27.09.2022г от 13.30ч, за която дата час да се призоват
страните с връчване на препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6