№ 2585
гр. Варна, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110115985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от ПЛ. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул. „*****“, бл. *****, срещу „ЗК ЛИ“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, *****, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 25 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от получени травматични увреждания, изразяващи се в
многофрагментно счупване на долния клон на лява срамна кост (пубисна
кост), както и негативни психични изживявания, претърпени в резултат от
реализирано на 19.06.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по
вина на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, застрахован по
действащ към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 19.06.2019 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 169,02 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение и психологически изследвания,
за които са заплатени следните фактури: фактура № *****/24.06.2019 г. на
стойност 45,02 лв. за лекарствен продукт „*****“ ТБ 10 мг х10, фактура №
*****/24.06.2019 г. на стойност 35 лв. за патерица, фактура №
*****/24.06.2019 г. на стойност 29 лв. за потребителска такса за болнично
лечение и фактура № **********/28.09.2020 г. на стойност 60 лв. за
психологически изследвания, ведно със законната лихва, считано от датата
на получаване на застрахователната претенция – 01.11.2020 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
По твърдения в исковата молба, на 19.06.2019 г. в гр. Варна, на
1
кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*****“, настъпило ПТП, при което
ищецът, като моторист, е блъснат от лек автомобил „*****“ с рег. № *****. С
влязло в сила решение № ***** от 27.08.2020 г. по НАХД № ***/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна водачът на лекия автомобил е признат за
виновен за това, че на посочената дата и при управление на посоченото МПС,
нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава средните стойности на скоростта за пътно
превозно средство категория „В“ 50 км/ч в населено място“ и чл.31, ал.7, т.1
от ППЗДвП: „червена светлина – означава „преминаването е забранено“.
Водача на пътни превозни средства не трябва да преминават линията, на
която е поставено светофарът, когато светофарът е поставен в средата
на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека“, и по непредпазливост причинил на ищеца ПЛ. Н. П.
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
долния клон на лява срамна (пубисна кост), обусловили трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца -
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“, пр.2, пр. с чл.342, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Ищецът твърди, че в резултат от ПТП е претърпял силен стрес,
емоционални и физически болки и страдания, вкл. тревожност, напрегнатост,
раздразнителност, нарушения на съня, хроничен физически и психически
дискомфорт; бил свръхангажиран с мисли за преживения инцидент и имал
ситуативни страхови извивявания при шофиране. Поддържа, че негативните
последици за психиката му са актуални и към датата на исковата молба, като
носи потенциал на неотреагирано психотравмено преживяване, свързано с
реална заплаха за живота и здравето му, и предизвикващо силни негативни
емоции и преживявания на страх и тревога, затрудняващи ежедневието му.
Твърди, че има и лека депресивна симптоматика.
Излага, че оздравителният процес на травматичните му увреждания е
продължил повече от 3 месеца, като през първите два болките са били
интензивни и той е бил неподвижен, с невъзможност за активни и пасивни
движения. Твърди, че е провел и дългосрочна рехабилитация за
възстановяване движенията.
Сочи, че във връзка с необходимото лечение е сторил разходи в
периода 24.06.2019 г. - 28.09.2020 г. в общ размер на 169,02 лв., от които
45,02 лв. за закупен лекарствен продукт, 35 лв. за закупена патерица, 29 лв. за
потребителска такса за болнично лечение и 60 лв. за психологически
изследвания, за които суми били издадени фактури на съответната стойност.
Счита, че претърпените от него неимуществени вреди възлизат на стойност
25000 лв.
Твърди, че към момента на ПТП виновният водач е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Затова и на 30.10.2020 г. е изпратил до ответника застрахователни
претенции за имуществени и неимуществени вреди, които са получени на
01.11.2020 г. Твърди, че по претенциите му са образувани две
застрахователни преписки (щети) – щета № ***** за претендираните
имуществени вреди от уврежданията по собствения му мотоциклет, по която
2
на 18.12.2020 г. е получил застрахователно обезщетение от 1211,88 лв., както
и щета № ***** за претендираните имуществени вреди от направените
разходи за лечение в размер на 169,02 лв. и неимуществени вреди в размер на
25000 лв., по която щета липсва плащане.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Р.Е., поддържа исковата молба и прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В
депозирана писмена защита излага правни аргументи за основателност на
предявените искове, съобразно събрания по делото доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва размера на иска за неимуществени вреди. Счита, че
справедлив еквивалент на вредите по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е сумата от 8000
лв. и претенцията за горницата до 25000 лв. е неоснователна. Намира, че
посочената сума напълно съответства на характера и степента на
увреждането, както и на продължителността на оздравителния процес, който
приключил напълно, без усложнения. Поддържа, че застрахователната
претенция е заведена пред него на 03.11.2020 г., поради което счита, че
лихвата за забава е дължима от 03.02.2021 г., на която дата е изтекъл 3-
месечният срок по чл. 380 КЗ, а не от датата на увреждането.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 8000 лв. до пълния предявен
размер от 25000 лв., както и на искането за присъждане на законна лихва за
периода от 19.06.2019 г. до 03.02.2021 г. Претендира и разноски по делото,
вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му
представител адв. Н.Д., поддържа отговора и допълнително излага становище
за основателност на предявения иск за имуществени вреди, който счита за
доказан и по размер от приложените документи. По същество моли за
частично уважаване на иска за неимуществени вреди до признатия размер от
8000 лв. и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за
имуществени вреди-претърпени загуби, както и неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на исковете от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
3
определеното или изплатеното обезщетение.
Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е проведена,
както и че липсва окончателно произнасяне на застрахователя в тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Тези обстоятелства се потвърждават и от
приобщените писмени доказателствени средства – застрахователна претенция
от П.П., действащ чрез адв. Г.К., до „ЗК ЛИ“, ведно със системен бон от дата
30.10.2020 г. за изпращане на пратката чрез „Български пощи“ ЕАД (л. 27 и
сл.) и върнато известие за доставяне на 01.11.2021 г. (л. 39), писмо от
застрахователя с изх. № 13877/22.12.2020 г. (л. 31) и последваща молба от
П.П. до „ЗК ЛИ“ с приложено пълномощно от П.П. за адв. Г.К. с нот.заверка
на подписа рег. № 24/05.01.2021 г. на нотариус Ж.*** при ВРС (л. 35) и
удостоверение от 04.01.2021 г. за банкова сметка, открита в „*****“ АД (л.
38), ведно със системен бон от дата 08.01.2020 г. за изпращане на пратката
чрез „Български пощи“ ЕАД (л. 32) и върнато известие за доставяне на
11.01.2021 г. (л. 40).
Видно от посочените документи е още, писмената претенция е получена
от ответното дружество на 01.11.2020 г. и заведена под № ***/03.11.2020 г.,
по същата е образувана щета № *****, на 22.12.2020 г. са изискани
документи от ищеца, а именно: нотариално заверено пълномощно за адв. Г.К.
да го представлява по конкретната щета, както и документ, удостоверяващ
банковите детайли на посочената банкова сметка, които документи са
представени от ищеца и получени от застрахователя на 11.01.2021 г.
При така установените факти и с оглед наличието на останалите
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени и неимуществени
вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираните
застрахователни обезщетения.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен със „ЗК ЛИ“ АД за лек автомобил
„*****“ с рег. № ***** и период на застрахователно покритие от 25.07.2018 г.
до 25.07.2019 г. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения
автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица
при управлението на моторното превозно средство в посочения период на
покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ.
Безспорно е също, че с влязъл в сила съдебен акт - решение № ***** от
27.08.2020 г. по НАХД № ***/2020 г. по описа на Районен съд – Варна
водачът на застрахования лек автомобил „*****“ с рег. № ***** бил признат
4
за виновен за това, че на 19.06.2019 г. в гр. Варна, при управление на
автомобила, нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл. 20, ал.1 от ЗДвП:
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава средните стойности на скоростта за пътно превозно
средство категория „В“ 50 км/ч в населено място“ и чл. 31, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП: „червена светлина – означава „преминаването е забранено“. Водача
на пътни превозни средства не трябва да преминават линията, на която е
поставено светофарът, когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека“, и по непредпазливост причинил на ищеца ПЛ. Н. П.
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
долния клон на лява срамна (пубисна кост), обусловили трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца -
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“, пр.2, пр. с чл.342, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание - глоба в размер на 1000 лв., и на
основание чл. 343г от НК му е наложено административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението на наказателния съд се приравнява на влязла в сила присъда
по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което се ползва със задължителна за
настоящия съд сила относно авторството, противоправността и вината, в
които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.
45 от ЗЗД.
Доколкото престъпният резултат включва конкретен вид телесно
увреждане - средна телесна повреда, настоящият състав е обвързан и от
констатирания вид на увреждането, който е част от обективната страна на
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342 ал.
1 НК (в този смисъл - решение № 18 от 9.03.2018 г. на ВКС по т. д. №
1512/2017 г., I т. о., ТК, решение № 22 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. №
50310/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 127 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. №
1882/2014 г., II т. о., ТК, и др.).
На посоченото основание съдът приема за доказано, че застрахованият
водач е извършил конкретното деяние, за което е ангажирана наказателната
му отговорност, че същото е виновно и противоправно, както и че в резултат
от него е причинена средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в
многофрагментно счупване на долния клон на лява срамна (пубисна кост).
Не е спорно също, че деянието е извършено в периода на
застрахователно покритие, респ. ПТП представлява застрахователно събитие
по смисъла на чл. 394 КЗ, поради което за ответното застрахователно
дружество е възникнало задължението по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на третото лице -
ищец имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
По иска за неимуществени вреди:
От приложените по делото амбулаторен лист № *****/20.07.2019 г. (л.
10) и болничен лист № *****/24.06.2019 г. (л. 10), както и от приобщените
медицински документи по ДП № ***/2019 г. по описа на СПП ОД на МВР-
5
Варна (л. 133 и сл.) се изяснява, че непосредствено след ПТП на 19.06.2019 г.
ищецът е транспортиран до Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-
Варна“ АД, където след направените прегледи и изследвания е поставена
основна диагноза „счупване на срамна кост“ и дадено заключение за
необходимост от хоспитализация в ортопедия. Видно от приложената
епикриза (л. 25), на 19.06.2019 г. ищецът е постъпил в Клиника по ортопедия
и травматология към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД с окончателна диагноза
„Счупване на пубиса (срамна кост) в ляво“ и оплаквания за болки в таза,
проведено е лечение и медикаментозна терапия с „Фраксипарин“ и
„Трамалгин“ и на 24.06.2019 г. е изписан с подобрение, афебрилен, със
спокойна оперативна рана и без данни за настъпили усложнения. От
приложения болничен и амбулаторен лист се установява, че ищецът е ползвал
отпуск за временна неработоспособност в периода от 19.06.2019 г. до
08.08.2019 г.
От приобщеното становище след проведено психологическо изследване
и интервю, издадено от Център за психодиагностика и консултации „*****“
ЕООД, се изяснява, че на 28.10.2020 г. ищецът е провел консултация при
психолог. Според становището инцидентът и последващият възстановителен
процес за предизвикали поведенчески и емоционални промени у пострадалия,
изразяващи се в тревожност, напрегнатост, раздразнителност, нарушения на
съня, хроничен физически и психически дискомфорт. Отчетена е
свръхнатовареност с мисли за преживения инцидент, преживявания от типа
„flashback” и ситуативни страхови изживявания при шофиране. Към момента
на изследването е констатиран потенциал на неотреагирано психотравмено
преживяване, свързано с реална заплаха за живота и здравето, водещо до
силни негативни емоции с наситени преживявания на страх и тревога, както и
проява на лека депресивна симптоматика. Във връзка с така установените
факти е дадено заключение за съществуващ риск за психичното здраве на
ищеца и препоръки за провеждане на адекватна терапия. Няма данни по
делото такава терапия да е проведена.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза (л. 74 и сл.),
което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, се доказва, че в резултат от ПТП ищецът е получил счупване на
срамна кост вляво-долен клон, обусловило трайно затруднение на движенията
на долния ляв крайник за повече от 30 дни. Същият е приет в болница за
наблюдение поради счупването на таза и възможност за кръвоизлив в корема,
като е изписан с препоръка за постелен режим 25 дни и провеждане на
антитромботична профилактика с „*****“. Според медицинската част от
заключението след изтичане на обичайния срок на лечение ок. 45-60 дни
ищецът е възстановен напълно от уврежданията, без данни за възникнали
усложнения и проведено последващо лечение след изписването му от
болничното заведение. При извършения на 23.06.2022 г. медицински преглед
на ищеца от вещото лице д-р Р.М. експертът е установил добро общо
състояние на пострадалия, нормална походка без накуцване и неограничение
на движенията на долните крайници.
Съгласно психологичната част от заключението към момента на
освидетелстването не са набелязани психични промени у ищеца като
последица от процесното ПТП, вкл. не е отчетена повишена тревожност и
6
депресивна симптоматика, като психичното му здраве е подобрено и почти
напълно възстановено. Според заключението е налице остатъчен страх, който
не е в такава интензивна форма, в каквато е бил непосредствено след
инцидента и в първите месеци след него, като интензивният страх е бил
туширан сравнително бързо – ок. 5-6 месеца след ПТП, когато по данни на
ищеца той отново е започнал да управлява мотор. Според вещото лице –
клиничен психолог Р.Г. е разбираемо и нормално да останат бледи асоциации,
свързани с известни страхови преживявания при попадане в аналогична
ситуация, свързана с ПТП, и този остатъчен страх в момента играе роля на
инстинкт за самосъхранение, който предпазва пострадалия от сходни
инциденти (станал е по-предпазлив).
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди са
разпитани и водените от него двама свидетели (л. 88 и сл.).
От показания на св. ***** (фактическа съпружеска съжителка на ищеца)
се установява, че след изписването на ищеца от болница същият е бил на
легло, неподвижен ок. месец и половина, в който период свидетелката му е
помагала за ежедневните физиологични нужди, вкл. хранене и хигиена, като
той е ставал само до тоалетна, придвижвайки се с патерици. По данни на
свидетелката през това време ищецът се променил и затворил в себе си,
изпитвал притеснения за здравословното му състояние и пълното
възстановяване на получените травматични увреждания. Изпитвал тревоги и
за работата му в областта на строителството, свързана с физическо
натоварване (преди инцидента се занимавал с монтаж на дограма, врати и
прозорци). Свидетелката разказва, че след ок. месец – месец и половина
ищецът започнал да става и да се раздвижва, първоначално в дома им, а след
това и навън. След втория месец от инцидента започнал да ходи и на работа,
като в началото само присъствал физически на работните обекти и помагал с
каквото може, а след четвъртия месец вече оставал по цял работен ден и
започнал да върши физическа дейност. По нейни данни ок. половин година
след ПТП ищецът се възстановил и психически, като след година започнал да
управлява и мотор, макар по-рядко. Знае, че е ходил на психолог, но не са й
известни подробности. Разказва още, че в периода на възстановяване ищецът
се е оплаквал от болки, но не често, като е приемал обезболяващи ок. две
седмици след изписването му от болницата. Не е провеждал рахабилитация в
специализирано заведение, ходил е за лечение в „Павел баня“.
От свидетелските показания на св. ***** (без дела и родство със
страните, работник на ищеца) се установява, че ок. четири-пет месеца след
инцидента свидетелят се справял сам с поръчките за поставяне на дограма,
като обсъждал работата с ищеца и последният му давал нареждания по
телефон. След този период ищецът се върнал на работа, но в началното само
помагал на свидетеля (придържал и подавал), като започнал да работи
ефективно след Нова година (ок. шест-седем месеца след ПТП). Свидетелят
разказва още, че само те двамата с ищеца работят, без наети други работници,
поради което след инцидента имало по-малко поръчки, които можели да
поемат, имало и забавяне на поръчки. Твърди, че в тази връзка ищецът
изпитвал притеснения, понеже доходите им се формирали като процент от
получените възнаграждения за изработеното.
Съдът кредитира напълно горепосочените свидетелски показания като
обективни, последователни, непротиворечиви и достоверни, основани на
7
непосредствени лични впечатления на разпитаните лица. Показанията
кореспондират и с останалия доказателствен материал, в това число
медицински документи и експертно заключение.
От обсъдените писмени и гласни доказателствени средства се доказват
претърпените от ищеца неимуществени вреди – травматични увреждания
и неминуемо съпътстващите ги болки и страдания, дискомфорт поради
зависимостта от трети лица при ежедневно обслужване, нарушеното
психическо здраве на пострадалия, търпените страхове и притеснения във
връзка с възстановителния процес, невъзможността за полагане на труд и
притеснения за намаления му вследствие на това доход. От същите
доказателствени източници се установява също, че тези негативни последици
са следствие именно от процесното ПТП, поради което е налице пряка
причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение на
застрахования водач и претърпените от ищеца неимуществените вреди.
Следователно са осъществени са всички факти, включени в
правопораждащия отговорността на застрахователя фактически състав, и
разглежданият иск е доказан по основание. По отношение на неговия
размер, съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая сумата от 10 000 лв.
представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Същата определя,
съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно: характера
и степента на телесните увреждания (многофрагментно счупване на долния
клон на лява срамна (пубисна) кост), периода на еднократната
хоспитализация (19.06.2019 г.- 24.06.2019 г.), вида на лечението
(обездвижване и медикаментозна терапия), продължителността на
възстановителния период и съпътстващите го ежедневни неудобства и
дискомфорт – невъзможност за придвижване и необходимост от чужда
помощ ок. два месеца, самостоятелно придвижване с помощни средства в
следващия ок. един месец. Съдът отчита още негативното отражение на
произшествието в съзнанието на пострадалото лице, вкл. първоначално
изпитвания интензивен страх във връзка с инцидента, както и притесненията
му от финансово естество. Отчита още възрастта на пострадалия (навършени
42 г. към датата на инцидента), приключването на оздравителния процес без
усложнения, вкл. пълно консолидиране на счупената кост след ок. шестдесет
дни и отшумяване на психологичната травма след ок. шест месеца, при
наличен остатъчен страх, който е обичаен и нормален за всеки претърпян
инцидент, водещ единствено до повишена предпазливост.
При така установените обективни факти и общото ниво на
икономическо благосъстояние в Република България към датата на събитието
през 2019 г., съдът приема, че обезщетение в посочения размер на 10 000 лв.
адекватно репарира действително претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Следователно искът следва да бъде частично уважен до сумата от 10
8
000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 25000 лв. – отхвърлен.
По иска за имуществени вреди:
Не е спорно между страните, а се установява и от приложените 5 бр.
фактури, ведно с фискални бонове към тях (л. 12-16) и становище от дата
28.10.2020 г. след проведено психологическо изследване в Център за
психодиагностика и консултации „*****“ ЕООД (л. 17-20), че във връзка с
претъпените при ПТП травматични увреждания ищецът е извършил в
периода 24.06.2019 г. - 28.09.2020 г. следните разходи в общ размер на
169,02 лв., а именно:
- 45,02 лв. за закупен лекарствен продукт „*****“ ТБ 10 мг х10, за което
е издадена фактура № *****/24.06.2019 г. от „Биск 2012“ ЕООД;
- 35 лв. за закупена патерица подмишечна, за което е издадена фактура
№ *****/24.06.2019 г. от „Медилан“ ЕООД;
- 29 лв. за заплатена потребителска такса за болнично лечение, за което
е издадена по фактура № *****/24.06.2019 г. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД,
както и
- 60 лв. за психологическо становище, за което е издадена фактура №
**********/28.09.2020 г. от „*****“ ЕООД.
Тези разходи представляват имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, които са в пряка причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие, поради което обсъжданият иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде изцяло уважен, като се присъди в полза
на ищеца претендираното обезщетение в размер на 169,02 лв.
По претенциите за присъждане на законна лихва върху
застрахователните обезщетения:
Според чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за
забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Макар отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице да е
функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и
по отношение на лихвите за забава, дължими от последния на увредения,
цитираната норма на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение лихви за забава, като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната измежду посочените в разпоредбата
дати - уведомяването на застрахователя за застрахователното събитие от
застрахования или от увреденото лице или предявяването на претенцията за
обезщетение към застрахователя от увредения, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие (така – решение № 128 от
04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о.).
9
В случая се установява, че ответното застрахователно дружество е
уведомено от увредения ищец за настъпилото застрахователно събитие на
01.11.2020, когато е получена предявената застрахователна претенция
(независимо, че претенцията е заведена с вх. номер по-късно на 03.11.2020 г.),
поради което от тази именно дата е дължима и законната лихва върху
обезщетенията.
Така върху главниците от 10 000 лв. за обезщетение за неимуществени
вреди и 169,02 лв. за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
присъдена поисканата законна лихва, считано от 01.11.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетенията. За периода от 19.06.2019 г. до
31.10.2020 г. претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК в
решението следва да бъде отразена посочената от ищеца банковата сметка, по
която може да се преведат присъдените в негова полза суми по уважените
осъдителни искове.
По разноските:
В исковата молба ищецът е заявил претенция за разноски по делото, но
няма данни такива да са сторени, вкл. да е заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което разноски в негова полза не следва да се
присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Такова се претендира в размер на 1000 лв.,
като са представени доказателства за реалното заплащане на сумата 510,20
евро (с левова равностойност 997,86 лв.) – извлечение от сметка (л. 85).
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност, доколкото така заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 997,86 лв. надвишава нормативно установения минимален размер
на възнаграждението, до който би могло да бъде редуцирано то по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, равняващо се на 1285,07 лв., изчислено според правилата на чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (при материален интерес 25 169,02 лв.).
При съобразяване с реално заплатеното адвокатско възнаграждение от
997,86 лв. и съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 594,70 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по
производството при условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса по
уважените искове в размер на 450 лв. (400 лв. по иска за неимуществени
вреди и 50 лв. по иска за имуществени вреди), дължими съобр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и разноски по производството в размер на 600 лв. за изплатените от
бюджета на съда възнаграждения за вещите лица по проведената комплексна
експертиза. Така на посоченото основание в тежест на ответника следва да
бъдат възложени дължимите държавни такси и разноски в общ размер на
1050 лв.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛИ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „*****“, бл. *****, сумата от 10 000 лв.
(десет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от получени травматични
увреждания, изразяващи се в многофрагментно счупване на долния клон на
лява срамна кост (пубисна кост), както и негативни психични изживявания,
претърпени в резултат от реализирано на 19.06.2019 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „*****“
с рег. № *****, застрахован по действащ към датата на събитието договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 169,02 лв.
(сто шестдесет и девет лева и две стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение и психологична консултация, за които са
заплатени следните фактури: фактура № *****/24.06.2019 г. на стойност 45,02
лв. за лекарствен продукт „*****“ ТБ 10 мг х10, фактура № *****/24.06.2019
г. на стойност 35 лв. за патерица, фактура № *****/24.06.2019 г. на стойност
29 лв. за потребителска такса и фактура № **********/28.09.2020 г. на
стойност 60 лв. за психологично становище, ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума от 10 000
лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., както и искането за присъждане
на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
19.06.2019 г. до 31.10.2020 г.
ОСЪЖДА ПЛ. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.
„*****“, бл. *****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК ЛИ“ АД , ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, *****, сумата от 594,70 лв.
(петстотин деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки) за сторените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК ЛИ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 1 050 лв.
(хиляда и петдесет лева) за дължимите държавни такси по уважените искове
и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца ПЛ. Н. П. може да бъдат
преведени по посочената в исковата молба негова банкова сметка с IBAN
11
*****, открита в „*****“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12