Решение по дело №1279/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на А. С. К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, считано от 01.06.2020 г. до 01.01.2025 г., вследствие на незаконосъобразни без/действия на длъжностни лица при Затвора – гр. Пазарджик, изразяващи се в некачествена храна в столовата и липсата на кухня, където лишените от свобода да готвят, вследствие на което получил язва на дванадесетопръстника, и са му причинени психически тормоз, болки и страдания.

В открито съдебно заседание ищецът моли предявения иск да бъде уважен изцяло.

Ответникът – ГДИН, се представлява от юрк. Р., който намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, подробни съображения излага в писмения отговор по исковата молба.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик дава заключение за недоказаност на исковата претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № Л-1303/01.04.2022г. гл.директор на ГДИН утвърдил правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода, като в т. V е регламентирана организацията на храненето, хигиенния контрол при получаване, транспортиране и съхраняване на хранителните продукти, хигиенните изисквания при изготвяне на менюто-разкладките, хигиенния контрол при кулинарна обработка на хранителните продукти и раздаването на готовата храна, медицинския контрол върху санитарния режим в хранителните блокове.

В Затвора – гр. Пазарджик храненето на лишените от свобода лица се реализира съгласно утвърден график и ред, три пъти дневно, храната е в индивидуални съдове и прибори, които се измиват и дезинфекцират в специално помещение от назначени за това лица и под контрола на НОС. Приблизителната дневна калоричност на ястията е 2600-3270 калории, които се приготвят в съответствие с изискванията на утвърдените от министрите на правосъдието и здравеопазването Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти. Изготвят се седмични менюта от щатно работещ готвач по рецептурници, при спазване на количествен и калориен състав. Приготвят се месни, диетични, вегетариански, мюсюлмански, празнични и според сезона ястия. Храната се приготвя от гл. готвач – служител и щатно работещи в затворническата кухня.

След извършения ремонт на Затвора през 2020 г. не са обособени специални помещения, в които да се съхраняват котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава, съгласно Раздел III от Списъка за разрешени вещи, поради обективна сградоустройствена невъзможност, както и поради това, че в Затвора – гр. Пазарджик функционира Затворническа кухня и столова, оборудвана с необходимите прибори и уреди за приготвяне на храна. С цел осигуряване сигурността и охраната, не е възможно функционирането на специално помещение за приготвяне на храна в отделенията на лишените от свобода. Ищецът не разполага със средства, с които да може да пазарува от затворническата лавка, по време на настоящият си престой в Затвора, не е провеждал свиждания със своята близка - сестра.

По предписание на медицинските специалисти на ищецът е назначено меню – диетична храна, Диета №1 – Хронични възпаления на стомаха и дванадесетопръстника, която се приготвя чрез варене или печене, не се пържи, месото се дава смляно, варено, задушено или печено на парчета, маслото се поставя без да се пържи. Постоянно се поддържа обратна връзка с лишените от свобода относно вкусовите качества на предлаганата храна. Ежедневен контрол за качественото приготвяне на храната се осъществява от главния надзирател.

Лишените от свобода имат достъп до затворническата лавка, както и право да получават хранителни пратки по установен ред.

Представени са утвърдени от началника на Затвора – гр. Пазарджик примерни седмични менюта, съгласувани с НС ФЛКР, директора на медицинската служба и главния готвач.

Ищецът постъпил за пореден път в Затвора – гр. Пазарджик на 02.08.2023г. При първоначалния преглед в Медицинския център не дал съществени оплаквания, не са били констатирани и съществени отклонения в обективното състояние. При изтърпяване на предишна присъда е консултиран с гастроентеролог на 05.03.2020г. с поставена диагноза Язва на стомаха и препоръчано лечение, за което бил издаден амбулаторен лист. Не е хоспитализиран, приемът на предписаните медикаменти ищецът преустановил след освобождаването му от Затвора – гр. Пазарджик. По време на пребиваването си в пенитециарното заведение ищецът неколкократно обявявал гладни стачки. Понастоящем е в добро общо състояние, получава редовно медикаменти и диетична храна, посещава амбулаторията ежеседмично, обикновено по повод банални и преходни оплаквания. Склонен е към силно драматизиране на здравословното състояние. Не е постъпвал в стационара, не е хоспитализиран, не са се налагали консултации със специалисти. Язвената болест е широко разпространено заболяване. Няма пряка причинно – следствена връзка между изтърпяване на наказанието и същото. Причината за оплакванията на ищецът се дължат на начина му на живот и неспазването на препоръчания хигиенно-диетичен режим след напускането на Затвора.

Със заповед № ЛС-04-268/17.06.2022г. министърът на правосъдието утвърдил Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, като в т.5 са изредени битовите вещи. В Раздел III е регламентирано, че котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава за общо ползване могат да се държат и ползват с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, които следва да се съхраняват в специално определени помещения.

При разпита си пред съда св. М. посочва, че в Затвора – гр. Пазарджик е от 09.08.2024 г. С ищецът са в една група, коридор и килия. Според свидетеля храната, която се предлага в Затвора – гр. Пазарджик е „отвратителна“, няма никакви вкусови качества. В СЦЗ и в ОЗ Бобов дол, където е изтърпявал наказания „лишаване от свобода“ имало определена стая, пригодена за кухня, с печка и два котлона, на които може да се готви, а в Затвора – гр. Пазарджик нямало такава, макар да била предвидена през 2020 г. по време на ремонта, но впоследствие била определена за килийно помещение. Продуктите, които се закупуват от лавката – картофи, ориз, брашно, спагети, нямало къде да бъдат сготвени. В лавката се предлагат вакуумирани храни, майонеза, консервирани храни, по празниците има възможност да се поръчват готови торти. Според свидетеля цените на хранителните продукти са високи, поради което не могат да си позволят да ги купуват.

За периода 02.08.2023г. - 02.12.2024г. по личната партида на ищецът не са постъпвали парични суми, през целия си престой в Затвора – гр. Пазарджик не е посещаван от близки.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че претърпени неимуществени вреди, за процесният период, възлизат на 50 000 лева, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик, вследствие на незаконосъобразни без/действия на длъжностни лица при Затвора – гр. Пазарджик, изразяващи се в некачествена храна в столовата и липсата на кухня, където лишените от свобода да готвят, вследствие на което получил язва на дванадесетопръстника, и са му причинени психически тормоз, болки и страдания.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

По отношение наведените в исковата молба твърдения за некачествена храна в столовата, съдът ги намира за недоказани. Видно от посоченото в справките от затворническата администрация и приложените примерни седмични менюта, се полагат нужните, адекватни и необходими грижи лишените от свобода лица да получават разнообразна храна, съобразена с предпочитанията им, а ищецът като диагностициран с Язва на дванадесетопръстника е включен и в специално меню Диета №1 изцяло съобразено със здравословното му състояние. Субективното отношение на св. М. към „отвратителната“ според него храна, която се предлага в затворническата столова не могат да бъдат предмет на преценка от страна на съда, тъй като вкусовите предпочитания са индивидуални, поради което съдът не кредитира неговите показания.

По отношение оплакването за липсата на кухня, където лишените от свобода да готвят, следва изрично да се подчертае, че това решение е поставено в прерогативите на съответния началник на пенитециарно заведение, като в конкретната хипотеза началника на Затвора – гр. Пазарджик е съобразил, че в случай, че пригоди помещение за кухня, това ще доведе до намаляване на правнорегламентираната жилищна площ, която следва да бъде осигурена на всяко едно лишено от свобода лице. Няма нормативен акт / такъв не е посочен и в исковата молба/, който да задължава началника на затвора да осигурява индивидуални кухненски помещения на лишените от свобода лица.

Отделно от това от представените по делото доказателства, вкл. и депозираните свидетелски показания не става ясно по какъв начин ищецът ще си осигури каквито и да било хранителни продукти, с които да приготвя храна, след като за част от процесния период 02.08.2023г. - 02.12.2024г. по личната му партида не са постъпвали парични суми, не е посещаван от близките си през целия престой в Затвора.

Също така по делото не са налице данни за наличието на пряка причинно-следствена връзка между храната, която консумира ищецът по време на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и установеното заболяване, напротив видно от посоченото в медицинската справка след напускането на Затвора същият не спазва предписания диетично-хигиенен режим, не приема предписаните медикаменти, т.е същият сам се поставя в състояния, довеждащи до изостряне на заболяването, за което няма никакви данни, тъй като не е бил хоспитализиран, не е била необходима нарочна консултация със съответния специалист – гастроентеролог.

По делото не са ангажираха каквито и да било доказателства, от които да се направи извод, че на ищецът са били причинени негативни психо-емоционални преживявания като стрес, възмущение, болки, страдания, огорчение, внушаване чувство за малоценност, доколкото от показанията на св. М. не се извличат подобни обстоятелства.

В обобщение от събраните по делото доказателства не се установи ищецът по време на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му съгласно чл. 3 от ЗИНЗС.

За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза такива не се установиха, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, считано от 01.06.2020 г. до 01.01.2025 г., вследствие на незаконосъобразни без/действия на длъжностни лица при Затвора – гр. Пазарджик, изразяващи се в некачествена храна в столовата и липсата на кухня, където лишените от свобода да готвят, вследствие на което получил язва на дванадесетопръстника, и са му причинени психически тормоз, болки и страдания.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – гр. Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.