Р Е Ш Е Н И Е
№ 585 /
19.10.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесети септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Янка Вукева и при участието на
прокурора Стоян Павлов, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 565 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на К.Г.М. *** против Решение № 213 от 02.05.2023
г., постановено по нахд № 1839/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2200265 / 21.11.2022
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което за
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с
чл. 414, ал. 1 от същия кодекс на касатора е наложена глоба в размер на 1500
лв.
Касаторът – К.Г.М. – моли да бъде отменено
обжалваното решение и наказателното постановление. Сочи доводи за нарушение на
закона и твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването му. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно
заседание.
Ответникът
– директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик – също не се явява и не се представлява в проведеното съдебно
заседание но
оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител. Излага съображения за
законосъобразността на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът
представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно
за нея.
Районният съд е потвърдил наказателното
постановление, като е приел, че
извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото
доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство и
наложената санкция е определена в законосъобразен размер.
Настоящият касационен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд.
Действително, касаторът в качеството му на
земеделски производител и работодател е приел на работа в обекта му „нива с
малини“ непълнолетна работничка без
получено разрешение от инспекцията по труда.
Неоснователни са възраженията на касатора. Несъстоятелно
е основното му възражение, че неправилно е възприето, че непълнолетната С. М.
К. е престирала работната си сила срещу заплащане, което следвало от нейните
показания и от показанията на свидетелката Н. М..
Районният съд е обсъдил събраните писмени и
гласни доказателства и правилно е приел, че е било налице трудово
правоотношение между касатора и С. К..
Действително показанията на С. М. К., С. А. К. и
Н. К. М. са в насока, че С. М. К. не е работила, а само е беряла малини, за да
си ги закупи. Но тези показания са изолирани от цялата доказателствена
съвкупност и са израз на защитната позиция на касатора. Напротив, съдът
правилно е кредитирал множеството други писмени и гласни доказателства, които
непротиворечиво сочат, че действително С. М. К. е престирала работна сила:
ръкописният списък на заварените да работят лица, декларацията на
жалбоподателя, сключения впоследствие еднодневен трудов договор, както и
подробните и последователни показания на свидетелите Р. М. и Т. Г., които са
дадени от позицията на незаинтересовани проверяващи служители. Следователно, по
делото е безспорно установено извършеното от касатора административно
нарушение.
Неоснователно е и възражението на касатора за наличието
на предпоставки за приложение на привилигирования състав на маловажно
нарушение, предвиден в чл. 415в, ал. 1 от КТ. Тази разпоредба предвижда
следното:
Отговорност за маловажно нарушение
Чл. 415в. (1) За нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
От една страна, по делото липсват доказателства
нарушението да е отстранено веднага след установяването му. Безспорно е, че
инспекцията по труда не е дала разрешение за работа на непълнолетната С. М. К.,
както към момента на приемането ѝ на работа, така и по-късно. От друга
страна не би могло да се приеме, че от нарушението не са произтекли вредни
последици за непълнолетната работничка, доколкото извършеното нарушение е
формално и не е обвързано от конкретен вредоносен резултат. Освен това към
момента на извършването му тя едва е била навършила 16 години, като при това е
заварена да работи без наличието на сключен трудов договор. Следователно извършеното
нарушение не е маловажно и за него не е приложим привилегированият състав,
предвиден в чл. 415в, ал. 1 от КТ. Напротив, неговата тежест правилно е
индивидуализирана с налагането на минималната предвидена в закона глоба от
1 500 лв.
Предвид гореизложеното, е безспорно, че
районният съд, като е потвърдил законосъобразно издаденото наказателно
постановление е спазил относимия материален закон.
Не
са налице и процесуални нарушения допуснати в първоинстанционното производство.
Напротив, съдът е събрал всички допустими и относими доказателства и като е
разгледал доводите на страните е извел правилният извод за установеност на
нарушението.
Затова, като законосъобразно,
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателно искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което доколкото не
е посочен конкретен размер на претенцията, следва да бъде в минималния,
предвиден в закона размер от 80 лв.
Затова съдът
Р
Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 213 от 02.05.2023 г.,
постановено по нахд № 1839/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което
решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2200265 / 21.11.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което постановление
за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с
чл. 414, ал. 1 от същия кодекс на касатора е наложена глоба в размер на 1500
лв.
Осъжда К.Г.М. *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик разноски по делото в размер на 80 (осемдесет
лева).
Решението е окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2. (П)