№ 670
гр. ***, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20234430105043 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска
1988,60 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 156,20 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу Б. К. К., ЕГН**********, гр.***, ***, *** и А. И. К., ЕГН**********,
гр.***, ***, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по
подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№********** 2172/2023 по описа на
РС-***, която е връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за
изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответниците- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***, ***, с аб.№***. Твърди,
че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на
Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
1
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство
извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил
задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61,
ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва,
2
че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ-
1528,91 лева, сума за отопление без ИРУ-140,39 лв., енергия, отдадена от
сградна инсталация- 263,17 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00
лв, услуга дялово разпределение- 56,13лв., корекция-0 лв. Твърди, че в имота
на ответника има монтирани 4 ИРУ, 0 водомер, един брой щранг-лира в баня,
а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 215,17 куб.м.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца солидарно срещу двамата ответници за
сумата 1988,60 лева за главница за периода 01.04.2021г. – 28.02.2023 г.,
156,20 лева мораторна лихва за периода от 02.06.2021г. до 05.04.2023г. и
законната лихва върху главницата от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ********** 2173/2023г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника Б. К. и
ответницата А. К., който е неподписан и в дадения срок не са отстранени
нередовностите в него, поради което и на основание чл.101, ал.3 ГПК съдът
приема процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба от
А. К. за неизвършено. В отговора от Б. К. се оспорва предявената претенция
по основание и размер. Твърди, че по делото не се установява качеството
потребител на ответниците за целия процесен период. Твърди, че липсват
доказателства за собственост - нотариален акт, договор и други, по силата на
които същите да е станали собственик, ползвател или наемател, липсва и
заявление - декларация за заявена или промяна на партида, както и изрично
заявление да ползване на лични данни. Представено препис - извлечение от
сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия. Твърди, че не
става ясно, начислените суми за топлинна енергия в частта за БГВ, дали са
реално отчетени и по какъв начин, не са представени по делото доказателства
в тази връзка. Начислените суми за БГВ за процесния период са неправилно
начислени като сума, поради неправилно използвано количество топлинна
енергия необходимо за загряване на 1 куб. м. вода., както от доказателствата
по делото не е ясно дали всички останали суми са начислени за служебно
предвидени количества. На следващо място счита, че не дължи процесиите
суми, тъй като в общите условия за продажба на топлинна енергия липсват
параметри за качеството на услугата, т.е. предметът на договора не е
3
определен по количество и качество, което води до неговата нищожност.
Счита, че клаузата от общите условия за рекламация е неравноправна клауза,
поради което е абсолютно нищожна. Твърди, че за процесният период
доставчика „*** *** ЕАД не е редуцирала показанията на общия топломер в
абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен
разход на топлинна енергия в абонатната станция, който следва да се
приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка на
топлопреносното предприятие, което е довело до незаконосъобразно
завишаване на начислените суми за топлинна енергия. Счита, че
калкулирането на задълженията е в несъответствие е изискването на чл. 13 от
Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяването на енергийни услуги (2006/32/ЕО), изискващо в
сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество
енергия. Твърди, че видно от подадената искова молба, ищецът претендира
суми, които произтичат от облигационни отношения, но не се представи
сключен между страните договор за предоставяне на топлинна енергия и
ползване на същата от ответното дружество и в исковата молба се сочи, че
такъв договор няма. Едновременно се претендира лихвата, също е на
договорно основание, като търговски договор между ответното дружество и
ищцовото дружество няма и същото време не са представят фактури, от които
да е видно какво всъщност претендира ищцовото дружество - топлинна
енергия, сградна инсталация или друго. Представеното извлечение от сметка
счита, че не представлява годно доказателство за удостоверените в него
правнорелевантни обстоятелства. Представеното извлечение съставлява
частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за издателя му факти.
Предвид обстоятелството, че в настоящия случай извлечението е неподписано
от издателя си, същото не притежава формалната доказателствена сила за
обстоятелството, инкорпорираното в него удостоверително изявление да е
направено именно от субекта, сочен като негов издател. Твърдят, че не са
подписвали нито една от така представените фактури. Изцяло оспорва
направените замервания, тъй като няма представен протокол за проведено
общо събрание на етажните собственици на имота описан в ИМ, ползващи
топлинна енергия от ***. Оспорва и начина по който е станало замерването
поради това, че монтираните топломери са с изтекъл сертификат и с
технически показатели, несъвместими с изискванията на международните и
4
европейски стандарти. Твърди, че представения договор от ищеца е
неистински. Прави възражение по см. на чл. 111 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, признава се от ответника Б. К. и се
установява от подадена от него декларация от 19.05.1998г., че ответниците са
собственици в режим на СИО на процесния топлоснабден имот- ***, находящ
се в гр.***, ***, ***.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и
одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени
от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на първоначалната и допълнителна
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на
ищеца неплатено задължение на ответниците за топлинна енергия за периода
от 01.04.2021г. до 28.02.2023г. е в общ размер от 1988,60 лв./ 1528,91 лв.-
топлоенергия за отопление с ИРУ, 140,29 лв. топлоенергия за отопление без
ИРУ, 263,17 лв.-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ- 0 лв. и 56,13 лв.- такса
услуга дялово разпледеление. Лихвата за забава върху непогасената
горепосочена главница за периода от изпадане на ответниците в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.04.2023г. е
в размер на 160,76 лв. В „дневника за продажби“ не е отразена на отделен ред
5
всяка издадена фактура на физически лица. За издадените фактури на
население в края на всеки данъчен период от програма „Инкасо“ се изготвя
Справка за реализирана топлинна енергия, която се подава в счетоводството.
В счетоводството, за битовите потребители се издава от счетоводната
програма сборна фактура с пореден №, която включва реализираната
топлинна енергия за всички битови потребители. Тази фактура се отразява в
„дневника за продажби“ за съответния данъчен период със следния запис:
пореден №, вид документ /фактура/, №, дата /последния ден от месеца/, ИН
по ДДС на контрагента /ВС999999999/, вид на стоката/услугата /топлоенергия
на население, продажба/, данъчна основа, ДДС, счетоводна статия от-
до/месец. От представените „Дневници за продажби“ за процесния период е
установено, че сборните фактурите, издадени за всички битови потребители
са отразени в „Дневници за продажби“. На експертизата са представени
Уведомления за приемане, СД по ЗДДС и регистрите по ЗДДС /дневници за
покупки и дневници за подажби/ за процесния период и е установено, че
фактурите, издадени на аб. № *** и потребител Б. К. А. И. К.и, ЕГН/Идент.№
********** за имот на адрес имот на адрес гр. ***, *** са включени в
сборните фактури за продажба на топлоенергия на население и са отразени в
„дневниците за продажби“ и СД по ЗДДС, подадени в ТД на НАП.
Документите /Уведомления за приемане на СД по ЗДДС, дневниците за
покупки и дневниците за продажби, както и регистрите по ЗДДС/ за
процесния период, подадени по електронен път в ТД на НАП се съхраняват в
счетоводството на дружеството. В счетоводството на „*** ***“ АД в
счетоводна сметка 411 „Клиенти“ няма партида на Б. К. А. И. К.и, които са
клиенти за ползване на топлинна енергия за битови нужди. В счетоводна
сметка 411 „Клиенти“ аналитично се водят само фактури за продажба на
топлинна енергия на юридически лица. В счетоводната система
реализираната ТЕ е осчетоводена общо за всички битови потребители, със
следния счетоводен запис: Дебит сметка 411/3 „Клиенти“, на партида „ТЕ на
населението“ - с общата стойност по издадената фактура Кредит сметка 701/2
„Постъпления от продажба на продукция“, ан. партида „Топлоенергия“ - с
данъчната основа по издадената фактура Кредит сметка 453/2 „ДДС на
продажби“ - със ДДС по издадената фактура.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза и допълнителната такава на ВЛ Й. В. Й. като обективно,
6
обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия
писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно
заседание се установява, че процесния апартамент се намира в
топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 5864,15 куб.м., а
отопляемия обем на жилището на ответниците е 215,17 куб.м. В имота на
ответниците са монтирани 4 броя отоплителни тела, оборудвани с
топлоразпределители, на които са отчитани единици за процесния период. В
имота не се ползва БГВ. Банята се отоплява със щранг-лира. Сградата, в която
се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа.
Абонатната станция е доставяла топлинна енергия до имота в рамките на
процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния
счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на
топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. топломерът в
абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със
съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия
водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в
изчисленията на ФДР не са констатирани. В абонатната станция е монтиран
търговски уред за измерване на топлинната енергия — топломер. Съгласно
действащата нормативна база топломерът трябва да е преминал съответната
държавна проверка. За процесния период същият е преминал изискващите се
проверки. Направени са съответните констативни протоколи за демонтаж на
главния топломер през 2019 г. и 2021 г., които обхващат целия процесен
период. Новомонтираните топломери са със съответните свидетелства за
държавна проверка. Разпределението на ТЕ в имота на ответника е извършено
съгласно Методика за дялово разпределение, приложение към чл. 61 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Отделните
компоненти на индивидуалната сметка са подробно пресметнати в първата
част на експертизата. Съгласно действащата нормативна уредба търговския
прибор за измерване на ТЕ се монтира пред топлообменниците за отопление
и БГВ. От общите показания се приспада технологичните загуби в
съответните топлообменници. За действащия процесен период в сила е
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно
Методика към чл. 61, количеството ТЕ за сградна инсталация се определя от
лицето по чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно формулата в т.
7
6.1.1. Проектната мощност на отоплителната инсталация се изчислява от
проектант. Тя се определя от топлинните загуби на сградата. Избраният
топлообменник в АС за отопление се подбира съгласно проектната
отоплителна мощност за сградата, но неговите мощности са стандартизирани.
Същото важи и за топлообменника за БГВ. Отоплителният товар на сградата е
равен на проектната мощност на вътрешната отоплителна инсталация,
изчислена в проекта, изготвен от проектанта. За сградата тя е равна на 354
киловата. В действащата нормативна уредба за процесния период, във
формулата не участват топлофизичните характеристики на сградата. Те са
предмет на изследване при изчисляване на енергийните характеристики на
сградата в доклада за енергийното обследване. Тези характеристики са
посочени и в техническия паспорт на сградата. За отоплителния период 2020 -
2021 г. действително инсталираната мощност е 234 кW, за периода 2021 -
2022 г. е 239 kW и за периода 2022 - 2023 г. - 261 кW. Като съответно
процентите спрямо проектната инсталирана мощност са следните: - 2020
- 2021 година - 66,1 %, - 2021 - 2022 година - 67,5 %, - 2022 - 2023
година - 73,7 %. Технологичните разходи в АС са направени на базата на
експериментални замервания на отделните типове абонатни станции.
Изчислените технологични разходи в АС са показани в приложените към
делото мейлинги от стр. 10 до стр. 19 вкл. на ред 6. Абонатната станция е
въведена в редовна експлоатация съгласно изискванията на нормативната
уредба към датата на въвеждането й в експлоатация. След 1996 г. е монтиран
е главния топломер в АС. Неговият монтаж е извършен съгласно
изискванията на фирмата производител. Периодично са направени и
съответните държавни проверки за процесния период на делото. В абонатната
станция са монтирани съответните регулатори за отопление и топла вода.
Режимът на работа на регулатора за топла вода е в границите съгласно
действащата нормативна уредба. Регулирането на количеството топлина към
ВОИ е в зависимост от температурния режим на топлофикационната мрежа.
Този режим се определя от климатичните параметри за денонощие — средна
денонощна температура и скорост на вятъра. Мощността на щранг-лирата се
определя от нейните геометрични размери, диаметър на тръбата и дължината
на тръбата. В зависимост от тези параметри в справочника „Отопление,
топло- и газоснабдяване” на издателство „Техника” е определена и
топлинната мощност. Изчисляването на делът на ТЕ от щранг-лира се
8
пресмята съгласно т. 6.9 от Методика за дялово разпределение. Инсталирана
мощност на сградна инсталация е физически не издържан параметър. ФДР
пресмята топлинната енергия за сградна инсталация ежемесечно.
Температурата на входа и на изхода на АС е в пряка зависимост от
климатичните параметри за денонощието. В зависимост от средно-
денонощната температура и скоростта на вятъра се изготвя температурен
график за работа на топлофикационната мрежа. Специфичното количество на
ТЕ за загряване на 1 куб.м топла вода е даден в индивидуалния мейлинг на
абоната (ответника) на стр. 10 до стр. 19 включително от делото на ред 22.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1988,60 лв.:
Признава се имплицитно от ответника Б. К. чрез признанието, че ползва
топлоенергия в процесния имот, но не на всички радиатори, както и че
отчитат, монтираните на отоплителните тела в процесния имот уреди за
дялово разпределение, че ответниците са съобственици на процесния
топлоснабден имот. Този факт се установява и от подадена от него
декларация от 19.05.1998г., в която Б. К. е декларирал, че със А. К. са
съсобственици в режим на СИО на процесния топлоснабден имот- ***,
находящ се в гр.***, ***, ***. Подадената декларация съставлява
извънсъдебно признание на неизгоден за страна факт се ползва с материална
доказателствена сила. Ирелевантно е, дали има открита партида на името на
клиента и ако има такава, дали е открита след представяне от него на искане в
този смисъл.
Не е спорно между страните, че ответниците Б. К. и А. К. са съпрузи.
Този факт се установява и от представената справка от НБД Население. На
основание чл.32, ал.2 СК ответниците като съпрузи са солидарно отговорни
за претендираното задължение.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
9
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния
топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за
топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиенти на топлинна енергия
ответниците дължат на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
10
топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация и за услуга дялово разпределение.
Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в
нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при
което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които
потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца
не е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. Наведени са твърдения, че начислената
топлоенергия не отговаря на реално потребената. От съдебно-техническата
експертиза /основна и допълнителна/ се установи, че при изготвянето на
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007г. топломерът в абонатната станция е преминал
изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от
проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна
метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.
При този извод за основателност на предявената претенция, съдът е
длъжен да разгледа направеното възражение за частично погасяване на
вземането по давност. Съдът приема, че вземането на "*** ***" ЕАД спрямо
ответника е периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за
11
задълженията и договорите (ЗЗД), по отношение на което се прилага
специалната норма на тригодишен давностен срок. С решение №
168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на
Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на
чл. 290 от ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдебната практика
е уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, което се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая
правопораждащия факт е възникналото облигационно правоотношение,
породено от договора за продажба на ТЕ от "*** ***" ЕАД на потребителите
за битови нужди, а падежа на задълженията е точно определен на равни
интервали от време. Страните не спорят, че купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което е отразено и
в приетите по делото общи условия, както и, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат лихва за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Следователно, задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, а
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на
давността, съдът приема за погасени по давност биха били всички месечни
12
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.04.2023г. Претендирания период е от 01.04.2021г. до
28.02.2023г., поради което няма погасени по давност суми и възражение се
явява неоснователно.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза, съдът приема, че ищеца е доставил на ответниците
твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна енергия,
както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия,
доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено
съобразно предвидените нормативни правила. Съобразно посоченото в
заключението на съдебно-икономическата експертиза, че искът е основателен
и доказан в предявения си размер от 1988,60 лв., за която сума искът следва
да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 156,20 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането
на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162
ГПК в размер на 156,20 лв. за която сума искът се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
13
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 92,90 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 86,64 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда 100 лв. и депозит за ВЛ в размер на 300,00 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция в общ размер от 486,64
лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Б. К. К., ЕГН**********,
гр.***, ***, *** и А. И. К., ЕГН**********, гр.***, ***, ***, че ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление: гр.***, *** сумата 1988,60 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от
01.04.2021г. до 28.02.2023г., в едно със законната лихва от 20.04.2023г. за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 1245/22.04.2023г. по ч.гр.д.
№********** 2173/2023г. по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Б. К. К., ЕГН**********, гр.***, ***, ***
и А. И. К., ЕГН**********, гр.***, ***, ***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
14
управление: гр.***, ***, сумата 156,20 лева, представляваща лихва за забава
върху 1988,60 лв. за периода 02.06.2021г. – 05.04.2023г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1245/22.04.2023г. по ч.гр.д.№**********
2173/2023г. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. К. К., ЕГН**********,
гр.***, ***, *** и А. И. К., ЕГН**********, гр.***, ***, *** ДА ПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата от 92,90 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 2173/2023 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.Т.Ц., ЕГН **********, гр.
***, *** и С.П.Ц., ЕГН **********, гр. ***, *** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ***, сумата от 486,64 лв. направени по делото разноски за ДТ,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
15