№ 10
гр. Шумен , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500099 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260285 от 17.12.2020г. по гр.д.№1043/2020г. ШРС е отхвърлил предявения
от „МБАЛ-Велики Преслав“ЕООД-гр.Велики Преслав, представлявано от д-р И.Д., чрез
адв.Ж.Д. при ХАК,срещу Национална здравноосигурителна каса, иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр. ІІІ от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1600лв. платена от ищеца на ответника
без правно основание, предвид обявената нищожност на решение № РД-НС-04-24-1 от
29.03.2016г. на НС на НЗОК с решение по адм.д.№ 8647/2018г. на ВАС, потвърдено с
решение №333 от 10.01.2020г. по адм. д. № 6284/2019г. на петчленен състав на ВАС, като
неоснователен и недоказан, както и искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 561.78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от 1600 лв. за периода от 09.01.2017г. до датата на депозиране на исковата молба в съда.
Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че изводите на
първоинстнационния съд досежно действието на решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на
надзорния съвет на НЗОК след като същото било обявено за нищожно, се явявали
неправилни. Законодателят правел разграничение между отмяна и обявяване на подзаконов
нормативен акт за нищожен. Съгласно практиката на ВКС на РБългария по чл.177, ал.1 от
АПК и чл.302 от ГПК, гражданският съд следвало да зачете решението на
административния съд относно законосъобразността на нормативния акт така, гражданският
съд, който извършва преценка на последиците от отмяната на разпоредбите на решението на
НЗОК следвало да приложи правилото на чл.15, ал.3 от ЗНА-да не прилага отменения
1
подзаконов акт, който противоречи на актове от по-висока степен, следователно в момента,
когато е противоречал на актовете от по-висока степен, този акт не е бил годно правно
основание за имуществено разместване. Поради това и предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД се явявал основателен. За да бъде възстановяването пълно,
недобросъвестната страна следвало да заплати и лихвата за обезщетението. Моли,
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което заявените
претенции бъдат уважени.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на заповед №РД-18-287 от 03.11.2016г., издадена от директора на РЗОК –
Шумен била извършена проверка на „МБАЛ-Велики Преслав“ ЕООД-гр.Велики Преслав, с
предмет „Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ по клинични
пътеки в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2015г. и Решението“,
както и „Внезапен контрол по смисъла на § 1, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО“.
За резултатите от проверката бил съставен протокол №VI-172-287 от 08.11.2016г.,
връчен на болничното заведение на 08.11.2016г.. С оглед констатациите за общо осем
нарушения, била издадена заповед за налагане на санкции № РД-09-196 от 15.12.2016г., с
която на болничното заведение били наложени общо осем санкции „финансова неустойка“
в размер на 200 лв. всяка, или общо 1600 лв., на основание чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от
решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г..
Фактът, че сумата е внесена по сметка на РЗОК – Шумен от болничното заведение е
безспорен между страните, поради което и първоинстанционният съд го е признал за
ненуждаещ се от доказване с доклада си по делото.
С решение №1341/31.01.2019г. по адм.д.№8647/2018г. на ВАС, е обявено за нищожно
решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., издадено от Надзорния съвет на Националната
здравноосигурителна каса. Решението на съда е потвърдено с решение №333 от 10.01.2020г.
по адм.д.№6284/2019г. на Петчленен състав на Върховния административен съд.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Ищцовата страна „МБАЛ-Велики Преслав“ ЕООД-гр.Шумен претендира НЗОК да й
върне сумата от общо 1600лв., внесена по сметка на касата, на основание заповед за
2
налагане на санкции № РД-09-196 от 15.12.2016г.-санкциите в общ размер на 1600лв.,
наложени със заповедта, били определени и сумата била удържана въз основа на отпаднало
основание-решение №1341/31.01.2019г. по адм.д.№8647/2018г. на ВАС, с което е обявена
нищожността на решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., издадено от Надзорния съвет на
Националната здравноосигурителна каса, било потвърдено с решение №333 от 10.01.2020г.
на петчленен състав на ВАС, като същото имало обратна сила.
В случая е безспорно между страните, че процесната сума представлява общ размер
на санкции /1600лв./, заплатена от болничното заведение на НЗОК на основание заповед за
налагане на санкции №РД-№_-196/15.12.2016г., която не е била обжалвана и е влязла в
законна сила на 29.12.2016г..
Сочената заповед представлява индивидуален административен акт, който е издаден
от компетентния орган по чл. 74, ал.5 от ЗЗО, в предвидената форма по чл. 59, ал. 2 АПК и
е мотивиран подробно с фактическите и правни основания, препращайки към резултатите от
съставения констативен протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО от извършената проверка по чл. 72,
ал. 2 ЗЗО. Не се твърди, а и установява допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените. Не
са налице нарушения на материалноправни разпоредби при издаването му.
Актът не е бил обжалван от болничното заведение, нито се твърди възобновяване на
производството по издаването му, в резултата на което същият да е отменен.
Действително, с решение №1341/31.01.2019г. по адм.д.№8647/2018г. на ВАС, е
обявено за нищожно решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., издадено от Надзорния
съвет на Националната здравноосигурителна каса, но това не води автоматично до отмяна,
отпадане на заповедта за налагане на санкции -основанието за получаване на престацията и
то с обратна сила.
Обявяване нищожността на решението на НС на НЗОК няма обратна сила. Съгласно
разпоредбата на чл.195 от АПК, подзаконовият нормативен акт/какъвкто характер има
соченото решение/ се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение,
като правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в
срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.
Съгласно приетото в мотивите на ТР№2/2014г. на ОСГТК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл.
195, ал.1 АПК) и щом АПК изрично регламентира действието на отменителното решение на
съда от момента на влизането му в сила и след обнародване, при това без да го свързва с
действието на оспорения нормативен акт , уредено отделно в чл. 190, ал.1 АПК , няма
основание правните последици от акта, действал като норма за поведение при висящо
негово оспорване , да бъдат отречени като ненастъпили. Нищожните актове поначало не
3
пораждат правни последици, но в случая законодателното разрешение е съобразено с
характера на оспорвания акт като нормативен. Посочено е също, че съдът по висящ
граждански също следва да съобрази специалния характер на чл. 190, ал.1, във вр. чл. 195
АПК като правила , регулиращи действието на правен източник. При прогласена нищожност
включително , законът изрично в чл.195, ал.2 АПК е определил правните последици от акта
като „възникнали” и на следващо място е посочил , че административният орган , а не съдът
е компетентен за преуреждането им. Ето защо и съгласно чл. 196 АПК в този случай не
намира приложение общата уредба за правомощията на административния съд при
нищожност или отмяна на административен акт по чл. 173 АПК, нито общите правила,
свързани с последиците от това. Ефектът на решението на административния съд е
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на
юридическата им сила - ефект пряко относим към нормотворческия процес.Правната
санкция , която съдът по висящ граждански или търговски спор следва да даде на
последиците от прилагането на прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт ,
предписвал спазено от едната или двете страни в правоотношението правило за поведение ,
или при упражнени правомощия от едната спрямо другата страна в правоотношението, не е
обусловена от съдържанието на решението на административния съд по чл. 193 АПК.
Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за
нищожен или унищожаем по реда на АПК. Това обуславя и дължимата от общия съд
преценка относно настъпилите последици от прилагането на акта, предвид отликата между
онази материална нищожност, осъществила се в нарушение или заобикаляне на закона и
случаите , при които волеизявления или други правопораждащи факти са резултат от
регулативното действие на източник на правото, засегнат от порок. Законът предписва
зачитане на това действие именно като нормативно регулира ефекта на отменителния
административно-съдебен акт занапред , включително при прогласена нищожност.
Така и съгласно мотивите на ТР№2/2016г. на ОСК на ВАС, до отмяната с влязло в
сила съдебно решение, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици, а валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини
вреди, защото последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие
и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Очертано предметното
съдържание на понятието "правни последици" по чл. 195, ал. 2 АПК и по-конкретно, че се
включва "преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от
приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата,
придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен ПНА и
преценка на обезщетението (на имуществени и неимуществени вреди) за нарушени права от
прилагането на ПНА за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен".
Сочените постановки налагат извода, че решението за обявяване нищожност на
подзаконов нормативен акт няма обратна сила-със съдебното решение не се премахват
породените от оспорения подзаконов акт правни последици от датата на неговото издаване,
а от деня, в който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще , защото по силата на закона,
4
такова решение има действие само занапред/в този смисъл е налице трайна съдебна
практика./решение №6799 от 23.05.2018г. по адм.д.№2411/2018г. на ВАС, решение
№12851/19.10.2020г. по адм.д.№8868/2017г. на ВАС, определение №7553 от 15.06.2017г. по
адм.д.№6459/2017г. на петчленен състав на ВАС решение № 11952 от 8.10.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 8141/2018 г., 5-членен с-в на ВАС/.
Така в случая обявяването на подзаконовия нормативен акт за нищожен, не е
основание за връщане на заплатените санкции-финансови неустойки, на първо място както
бе посочено по-горе, основание за заплащането им е индивидуален административен акт,
който не е отменен, съответно обявен за нищожен, санкциите са изплатени в период, в който
подзаконовия нормативен акт е бил законосъобразен, защото отмяната, респ. обявяването
му за нищожен действа занапред, за разлика от отмяната или нищожността на индивидуален
административен акт. До влизане в сила на съдебното решение, подзаконовият нормативен
акт произвежда правно действие и ефектът на прогласяване нищожността му не се
разпростира върху издадените до този момент на това основание актове.
Освен това фактическите състави на сочените в заповедта за налагане на санкции
нарушения и санкции нямат нормативна уредба единствено в решението на НС на НЗОК.
Заявената претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1600лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед съдбата на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава
за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат
направените от въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260285 от 17.12.2020г. по гр.д.№1043/2020г. на ШРС.
ОСЪЖДА МБАЛ „Велики Преслав“ ЕООД-гр.Велики Преслв, ЕИК *********, да
заплати на Национална Здравноосигурителна Каса-гр.София, деловодни разноски пред
въззивната инсатнция в размер на 350лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6