Р Е
Ш Е Н
И Е № 9
гр.Пловдив,08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №235/2019 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правна квалификация по чл.694,ал.2,т.1 ТЗ.
Ищцата
А.П.Х. твърди,че на 21.12.2017 г. е обявен в търговския регистър списък с
неприети вземания на кредитори на ответното дружество „РОМЕКС КАР“ЕООД-в
несъстоятелност-гр.Благоевград,с ЕИК *********,срещу който били подадени
възражения по смисъла на чл.692 от ТЗ,включително и от самата ищца,като с
определение по ч.т.д.№795/2017 г. на ОС-Пловдив възражението й срещу списъка
било оставено без уважение.
Твърди,че
предявеното от нея вземане,включено в списъка на неприети вземания,е в общ
размер на 198 275,70 лв.-главница,ведно със законна лихва до окончателното
плащане на вземането и че то произтича от трудов договор №0023 от 21.08.2015
г.,сключен с ответното дружество като работодател,както и от един брой
допълнително споразумение към трудовия договор.В уточняваща молба с вх.№12077
от 15.04.2019 г. ищцата конкретизира,че посочената обща сума е формирана от
неизплатени трудови възнаграждения за периода м. октомври 2015 г.-м.октомври
2016 г. включително,като неизплатените й месечни възнаграждения за м.октомври и
ноември 2015 г.,м.януари,февруари,март,април и май 2016 г. са в размер от по
185,40 лв.,а за м.декември 2015 г. й се дължи неплатено трудово възнаграждение
в размер на 161,87 лв.,за м. юни 2016 г. й се дължи трудово възнаграждение в
размер на 1858,91 лв.,за м. юли 2016 г.-в размер на 2122,38 лв.,за м. Август
2016 г.-в размер на 1410,85 лв.,за м. септември 2016 г.-в размер на 188422,38
лв. и за м.октомври 2016 г.-трудово възнаграждение в размер на 3001,51 лв.
Ищцата
твърди,че посочената обща сума от 198 275,70 лв. й е била начислена от
работодателя за изплащане,но не й е била платена.Счита,че същата сума
неоснователно е била включена от синдика в списъка на неприети вземания,като в
тази връзка излага в исковата си молба доводи срещу аргументите на синдика,с
оглед на които вземането й в посочения общ размер не е било прието.В тази
връзка ищцата оспорва аргумента на синдика,че не са били представени
доказателства за предявеното вземане,както и че са изтекли сроковете за
предявяването му.Поддържа в тази насока,че съгласно разпоредбата на чл.687 от ТЗ вземане на работник или служител,произтичащо от трудово или прекратено
трудово правоотношение с длъжника до 6 месеца преди вписване на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност в търговския
регистър,се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.Затова
ищцата счита,че синдика е следвало служебно да впише в списъка на приети
вземания нейното вземане като работник в размер на 198 275,70 лв. главница
ведно със законна лихва до окончателното плащане на вземането и намира,че за
такива вземания не текат срокове за предявяването им.Излага и аргументи,че дори
да текат срокове за предявяване на вземания,произтичащи от трудово
правоотношение,то в случая процесното вземане е било предявено в срока по
чл.688,ал.1 от ТЗ.Твърди още,че синдикът не е извършил проверка в
счетоводството на несъстоятелния търгове,нито в НАП,от където се
установявало,че процесната сума й е била начислена за изплащане,но не е била
реално платена.
Въз
основа на горните твърдения и аргументи,ищцата моли да бъде постановено съдебно
решение,с което да бъде установено съществуването на предявеното от нея и
неприето в производството на ответника вземане в размер на 198 275,70 лв.
главница,ведно със законна лихва до окончателното плащане на вземането,произтичащо
от сключен с ответника трудов договор №0023/21.08.2015 г. и един брой
допълнително споразумение към трудовия договор и формирано от неизплатени
трудови възнаграждения,както следва:неизплатени трудови възнаграждения в
месечен размер от по 185,40 лв. за месеците октомври и ноември 2015 г.,както и
за месеците януари,февруари,март,април и май 2016 г.,неизплатено трудово възнаграждение за м.декември 2015 г.
в размер на 161,87 лв.,неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2016 г. в
размер на 1858,91 лв.,за м. юли 2016 г.-в размер на 2122,38 лв.,за м. август
2016 г.-в размер на 1410,85 лв.,за м. септември 2016 г.-в размер на 188422,38
лв. и за м.октомври 2016 г.-трудово възнаграждение в размер на 3001,51 лв.
Ответникът
„РОМЕКС КАР“ЕООД-в несъстоятелност-гр.Благоевград,с ЕИК ********* е подал в
законния срок отговор на исковата молба чрез управителя си П.Б.,в който
поддържа становището,че иска е допустим и предявен в законоустановения срок,а
по същество е основателен.В тази връзка ответникът заявява,че посочените от
ищцата суми отговарят на начислените й,но неизплатени трудови възнаграждения за
периода м. 10.2015 г.-м.10.2016 г. и потвърждава,че вземането на ищцата
произтича от сключен между нея и ответното дружество трудов договор и допълнително
споразумение към договора.Заявява също,че трудовите възнаграждения на ищцата за
исковия период не са й били изплатени поради финансовото състояние на ответното
дружество и блокиране на неговите активи.Ответникът подкрепя довода на
ищцата,че вземанията на работниците на „Ромекс Кар“ЕООД подлежат на служебно
вписване от синдика в списъка на приети вземания.
Синдикът
на ответното дружество-А.А.,участващ като страна в настоящото исково
производство на основание чл.694,ал.4 от ТЗ,също е подал писмен отговор,в който
е изразил становище,че няма пречка претенцията на ищцата да бъде
уважена.Потвърждава,че действително съществува трудов договор №0023 от
21.08.2015 г.,сключен между ищцата и дружеството-ответник и че този договор е
продължил да бъде в сила и след откриване на производството по несъстоятелност
на 15.10.2015 г.,като е продължил действието си до датата 28.09.2016 г.Позовава
се и на аргумента,че задълженията по трудовия договор след датата на откриване
на производството по несъстоятелност на ответника се явяват нововъзникнали
такива и съответно срок за тяхното предявяване няма,поради което няма как да се
погасят на това основание.
В
подадената допълнителна искова молба ищцата излага допълнителни обстоятелства
за реално полаган от нея труд през исковия период по сключеното с ответника
трудово правоотношение,с оглед на което поддържа тръдението си,че сочените от
нея трудови възнаграждения й се дължат,но не са й били платени от работодателя.
Ответното
дружество е подало отговор на допълнителната искова молба,в който отново взема
становище,че процесния иск е основателен и следва да бъде уважен.
Синдикът
А.А. е подал „допълнителен писмен отговор“ от 26.07.2019 г.,в който поддържа
първоначалното си становище,че няма пречка за уважаване претенцията на ищцата.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По
допустимостта на иска:
При
извършена служебна проверка по партидата на ответното дружество „РОМЕКС
КАР“ЕООД с ЕИК ********* в електронния сайт на Търговския регистър към Агенция
по вписванията,съдът констатира,че на 21.12.2017 г. е обявен в регистъра списък
на неприети вземания,изготвен от синдика на дружеството А.К..В същия списък е
включено предявено от ищцата А.Х. вземане в общ размер от 198 275,70 лв.
главници,ведно със законната лихва до окончателното плащане.За същото вземане в
списъка е отразено,че се претендира на основание трудов договор №0023 от
21.08.2015 г.,един брой допълнително споразумение и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение,а посочените в списъка причини за неприемане на
предявеното вземане са:изтекли срокове и непредставяне на доказателства.
В
исковата молба се сочи и не се спори между страните,че ищцата е подала
възражение срещу така изготвения списък на неприети вземания,но с
определение,постановено по ч.т.д.№795/2017 г. на ОС-Пловдив,възражението й е
отставено без уважение.А както съдът констатира при служебната си проверка по
партидата на ответното дружество в ТР,с определение №575 от 13.03.2019
г.,постановено по т.д.№639/2014 г. по описа на ОС-Пловдив /делото,касаещо
производството по несъстоятелност на ответника/,съдът е одобрил без корекции
горния списък на предявени и неприети вземания,обявен в регистъра на датата
21.12.2017 г.Самото определение за одобряване на този списък е обявено в
регистъра на датата 14.03.2019 г.,а процесният иск е предявен пред съда на
датата 22.03.2019 г.
Гореизложените
обстоятелства обосновават извод,че са налице визираните в чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ
предпоставки за предявяване от ищцата на процесния положителен установителен
иск,тъй като процесното вземане,предявено от ищцата в производството по
несъстоятелност на ответното дружество,е било включено в изготвения от синдика
списък на неприети вземания,а подаденото от ищцата възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ срещу списъка е било оставено от съда без уважение.Наред с това,процесният
иск е предявен в преклузивния 14-дневен срок по чл.694,ал.6 от ТЗ,тъй като
исковата молба е подадена на 22.03.2019 г.,а срокът за предявяване на иска е
започнал да тече от датата 14.03.2019 г.,когато е обявено в ТР определението по
чл.692,ал.4 от ТЗ,с което е одобрен списъка на неприети вземания,включващ
процесното вземане на ищцата.С оглед на изложеното и като съобрази,че са налице
визираните в чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ предпоставки за предявяване на иска,съдът
намира същия за допустим и затова дължи разглеждането му по същество.
По
съществото на процесния иск:
Между
страните е безспорно,че между ищцата А.П.Х. и ответното дружество „Ромекс
Кар“ЕООД е бил сключен трудов договор №0023 от 21.08.2015 г.,който е и
представен по делото в заверено копие.С този договор е постигнато съгласие
ищцата да работи в ответното дружество на длъжност „****“ при договореното
месечно трудово възнаграждение,а уговореният срок на действие за договора е за
неопределено време,считано от датата 24.08.2015 г.В договора изрично е
удостоверено,че ищцата е постъпила на работа на последната дата,а по делото е
представено и допълнително споразумение №000001 от 01.06.2016 г. към същия
договор,с което е уговорен нов размер на трудовото
възнаграждение.Допълнителното споразумение също е сключено за неопредено
време,считано от датата на сключването му.И на следващо място,по делото е
представена заповед №0034 от 06.10.2016 г.,издадена от дружеството-ответник,с
което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата,считано от датата
07.10.2016 г.
Между
страните-ищца,ответник и синдик,не са спорни и обстоятелствата,че за времето от
24.08.2015 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение-06.10.2016
г.,ищцата реално е работила в ответното дружество на основание сключения трудов
договор от 21.08.2015 г. и допълнителното споразумение от 01.06.2016 г. и за
това време й са били начислени от работодателя претендираните месечни трудови
възнаграждения за месеците октомври 2015 г.-октомври 2016 г.,което е и видно от
представените по делото и неоспорени „разчетно-платежни ведомости“ за всеки
един от тези месеци,подписани от управителя на ответното дружество.Начислените
на ищцата от работодателя й суми по всяка от ведомостите /в нетния им
размер,след приспадане на съответно посочените във ведомостите отдръжки/
съвпадат с претендираните от ищцата суми за съответния месец от исковия
период,като следва да се посочи,че начислената за м. септември 2016 г. сума
включва дължимото месечно трудово възнаграждение и начислено „допълнително
материално стимулиране към работните заплати“,за което е издадена заповед №2 от
28.09.2015 г. от управителя на дружеството-ответник,представено по настоящото
дело в заверено копие.
Предвид
горните безспорни между страните и установени по делото обстоятелства,съдът
намира процесния иск за доказан по основание и размер.Установи се и е безспорно
възникването на валидно трудово правоотношение между ищцата и ответното
дружество на основание сочения в исковата молба трудов договор и допълнително
споразумение към него,действието на договора през исковия период от време /до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение,считано от 07.10.2016
г./,факта на реално полаган труд от ищцата през периода на действие на
договора,начисляването от работодателя на претендираните с исковата молба
трудови възнаграждения,възлизащи общо на сумата от 198 275,70 лв.Съгласно
чл.4.2. от трудовия договор и от допълнителното споразумение към него,трудовите
възнаграждения е следвало да се изплащат еднократно ежемесечно до 30-то число
на месеца,следващ месеца на полагане на труд и е несъмнено,че за всяко от
възнагражденията,включени в исковия период,е настъпил падежа на
плащане,съответно на което тези възнаграждения са изискуеми.По делото обаче не
са представени доказателства за изплащането на така начислените на ищцата
възнаграждения и дори изрично се признава от ответника,че тези трудови
възнаграждения не са й платени.С оглед на това съдът приема,че претендираните
от ищцата парични вземания за трудови възнаграждения в общ размер от 198 275,70
лв.,дължими за периода м.октомври 2015 г.-м. октомври 2016 г. /в съответен месечен
размер,посочен в уточняващата молба на ищцата от 15.04.2019 г. и в описания в
настоящата молба петитум на процесния иск/,са съществуващи и са дължими на
ищцата от дружеството-ответник.Предвид изложеното процесният установителен иск
по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан в пълния му предявен размер.
Що
се отнася до това дали е процесните вземания са погасени поради изтекли срокове
за предявяването им в производството по несъстоятелност на ответника,то съдът
намира,че следва да бъде даден отрицателен отговор на този въпрос,като в тази
насока съдът споделя изразеното становище от настоящия синдик на ответното
дружество-А.А.,че процесните вземания,представляващи трудови възнаграждения,на
първо място подлежат на служебно приемане от синдика съгласно чл.687 от ТЗ,а не
на предявяване в сроковете по чл.685,ал.1 и чл.688,ал.1 от ТЗ и освен това след
датата 15.10.2015 г.-датата на откриване на производството по несъстоятелност
спрямо ответника /съгласно обявеното в ТР решение №555 от 15.10.2015
г.,постановено по т.д.№639/2014 г. по описа на ОС-Пловдив/,задълженията по
процесния трудов договор се явяват нововъзникнали и съответно срок за тяхното
предявяване няма и те няма как да се погасят на това основание.
Предвид
всичко изложено по-горе,процесният установителен иск ще се уважи изцяло като
основателен и доказан в заявеният му общ размер от 198 275,70 лв.Тази сума е
дължима ведно със законната лихва върху нея,като ищцата я е заявила за времето
до окончателното плащане на вземане,без обаче да сочи начална дата,предхождаща
датата на предявяване на процесната искова молба пред съда.Затова съдът
приема,че законната лихва следва да бъде начислена върху главницата в посочения
общ размер,считано от датата на ИМ-22.03.2019 г. до окончателното плащане.
Въпреки
уважаването на иска,на ищцата няма да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство,тъй като не е заявено от нея искане за присъждането им,а и липсват
доказателства такива разноски да са извършени от нея.
Съгласно
чл.694,ал.7 от ТЗ,при предявяване на иска не се внася предварително държавна
такса,а ако искът бъде отхвърлен разноските са за сметка на ищеца.В случая,с
оглед изхода от процесния спор-уважаването на предявения иск,отговорността за
заплащане на държавната такса следва да се понесе от ответното дружество.Според
посочената разпоредба,държавната такса се определя върху една четвърт от
вземането,за което е предявен установителния иск,с оглед на което дължимата
държавна такса възлиза на сумата от 1 982,76 лв. и ответното дружество следва
да бъде осъдено да я заплати по сметка на ОС-Пловдив.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ,предявен от
А.П.Х. с ЕГН ********** против „РОМЕКС КАР“ЕООД-в несъстоятелност-гр.Благоевград,с
ЕИК *********,че е съществуващо и
дължимо предявеното от ищцата и неприето в производството по
несъстоятелност на ответника по т.д.№639/2014 г. по описа на ОС-Пловдив,XIII-ти състав парично вземане в общ
размер на 198 275,70 лв. /сто деветдесет и осем хиляди двеста седемдесет и пет
лева и седемдесет стотинки/ главница,ведно със законна лихва върху тази
сума,считано от 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане,което вземане
произтича от сключен между ищцата и ответното дружество трудов договор
№0023/21.08.2015 г. и допълнително споразумение №000001 от 01.06.2015 г. към
трудовия договор и е формирано от неизплатени трудови възнаграждения,както
следва:неизплатени трудови възнаграждения в месечен размер от по 185,40 лв. за
месеците октомври и ноември 2015 г.,както и за месеците
януари,февруари,март,април и май 2016 г.,неизплатено трудово възнаграждение за м.декември 2015 г.
в размер на 161,87 лв.,неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2016 г. в
размер на 1858,91 лв.,за м. юли 2016 г.-в размер на 2122,38 лв.,за м. август
2016 г.-в размер на 1410,85 лв.,за м. септември 2016 г.-в размер на 188422,38
лв. и за м.октомври 2016 г.-трудово възнаграждение в размер на 3001,51 лв.
ОСЪЖДА „РОМЕКС КАР“ЕООД-в
несъстоятелност-гр.Благоевград,с ЕИК ********* да заплати на основание
чл.694,ал.7 от ТЗ по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 1 982,76 лв.
/хиляда деветстотин осемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :