Решение по дело №1305/2019 на Районен съд - Казанлък

                                  Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                    Гр. Казанлък – 23.01.2020г.

 

                            В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият  районен съд, наказателна колегия трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета  година в съдебния състав ;

 

                                                          Председател ;  Тодор Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 1305/19г. по описа на Казанлъшкия РС за 2019-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

                                  М     О     Т     И     В     И  ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № F351133 от 20.11.2017г. на Заместник директор на ТД на НАП с което е наложено административно наказание - имуществена санкция.

Недоволни от това останА.жалб. от ‘М.Х. ’ ЕООД които го обжалват пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството, че не са извършили  административно нарушение ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , както и ,че е налице по-благоприятна норма съобразно чл.3 ал.2 от ЗАНН.

Редовно призовани изпращат пълномощник чрез който поддържат жалбата и молят съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно .Претендира и за разноски.

Представителя на възз. страна взема становище, че жалбата е неоснователна  поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно тъй като нарушението е залегнало във друга правна норма, тази по  чл. 39 от Закона за счетоводството.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели писмени и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна .

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, административно-наказващия орган /АНО/ е  приел,че  ‘М.Х.’ ЕООД – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било  длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2016г., като не го е заявило за вписване и представило в срок до 30 юни на следващата година т.е. до 30.06.2017г..

Търговското предприятие не е извършвало дейност през отчетния период 2016г. видно от подадената в Т.н.Н.П. офис Стара Загора годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2016г. са в размер от 0.00 лв..

ГФО на дружеството за 2016г. е заявен за вписване и е представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписвания на 04.09.2017г. и заведен с вх. № 20170904103025. Нарушението е извършено на 01.07.2017г. в гр. Казанлък.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. С.Г.- актосъставител, преводно нареждане/платежна бележка и извлечения от Търговския регистър.

 По изложеното съдът счита,че жалб. ‘М.Х. ’ ЕООД чрез бездействие е нарушил разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството .

Разпоредбата на чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството изисква активни действия от ръководителя на предприятието отговоря за съставянето ,съдържанието и публикуването на финансовите отчети изисквани по Закона за счетоводството.

Независимо от това,че таксата на публикуване на ГФО за 2016г. е била заплатена на 22.06.2017г.  отчета е подаден чак на 04.09.2017г. видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.

Липсата на търговска дейност не освобождава търговеца от задължение за публикуване на ГФО.

По изложеното съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му против наказателното постановление,че не е извършил административно нарушение.

С ДВ бр.92 от 2017г. в сила от 01.01.2018г. алинеи от 1 до 8 на чл.38 от Закона за счетоводството не се прилагат за предприятия които не са осъществявА. дейност през отчетния период – чл.38 ал.9 т.2 от Закона за счетоводството.

По делото безспорно се установи,че жалб. не е осъществявало  дейност през отчетния период – 2016г..

Предвид на това и на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага онази която е по-благоприятна за нарушителя.

Следователно тази законодателна промяна на разпоредбата на чл.38 от Закона за счетоводството,  в случая е по-благоприятна за нарушителя.

По изложеното жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна.

Съдът не приема възражението на представителя на възз. страна,че същото нарушение е залегнало в чл.39 от ЗС,. В  този законов текст е вменено в задължение за изготвяне на годишен доклад за дейността на предприятията.

Разпоредбата на чл.38 от ЗС  регулира  други обществени отношения,  свързани със публичността на финансовите отчети.

Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски .

Пълномощника на жалб. в съдебното заседание направи изрично искане за присъждане на разноските .

Преди започване на съдебното следствие пълномощника на жалб., представи договор за правна помощ и съдействие ведно със  пълномощно съгласно което  му е  било изплатено изцяло и в брой сумата от 350 лв..

Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН  препраща към чл.143 ал.1 от АПК като  според последната , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа за издаването на такъв акт, държавните такси и разноските по производството и възнаграждението  за адвокат ако жалб. е имал такъв се  възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ.

В т.6 на ДР на АПК е дадено определение за  поемането на разноските от административен орган , което е поемане на разноски  от юридическото лице в структурата на което е административния орган.

Националната агенция за приходите съгласно чл.2 ал.2 от Закон за НАП е юридическо лице, към което на основание чл.6 ал.1 от същия закон е  ТД на  НАП гр. Пловдив, поради което разноските следва да бъдат заплатени от тази структура на административния орган.

Разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1  от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда при материален интерес до 1000 лв. , възнаграждението да е 300 лв..

Предвид на това и със оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, а и предвид,че производството по делото продължи в едно съдебно заседание с разпита на един свидетел съдът счита,че следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител  на жалб. към минималния размер от 300 лв..

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                        Р     Е     Ш     И     ;

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № F351133 от 20.11.2017г. на Заместник директор н.Т.н.Н.П. с което на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лв. на ‘М.Х. ’ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от  А.Али К. с ЕГН ********** като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на  ‘М.Х.’ ЕООД   представлявано от управителя А.Али К. с ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ ;